№ 895
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502964 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на П. Т. С. срещу
решение № 91/ 29.07.2024г. на СОС, I първоинстанционен търговски състав,
постановено по т.д. № 189/23г. в частта, в която са отхвърлени исковете му с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди до пълния им предявен размер.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“
АД в частта, в която е уважен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди над 1500 лв. до размер от 7 000лв.
Жалбоподателят- ищец твърди, че в атакуваната от него част
решението е неправилно и необосновано. Правилно е прието от
първоинстанционният съд, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника. При определяне на обезщетението за
неимуществени вреди е нарушена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Неправилно
е прието, че той няма мозъчно сътресение и не са отчетени психическите
травми, които е получил като резултат от ПТП. Не са обсъдени всички
събрани доказателства. Счита, че приетият процент съпричиняване е много
висок и той следва да бъде в размер на 10%.
1
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него
част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че в атакуваната от него част
първоинстанционното решение е неправилно по приложението на чл.52 от
ЗЗД. Не оспорва изводите на съда относно прието по чл.45 от ЗЗД, както и
относно основателността на възражението за съпричиняване. Счита, че
определеното обезщетение за неимуществени вреди е в противоречие на
чл.52 от ЗЗД, ППВС № 4/68г. и съдебната практика.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СОС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за
сумата над 1 500 лв. до уважения размер от 7 000лв.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
му представител ищецът оспорва жалбата на застрахователя. Счита я за
неоснователна.
В депозиран писмен отговор застрахователното дружество чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата на ищеца.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът
П. С. твърди, че на 06.02.2023г. около 12,50 ч. на път I -3/ Бяла-
Ботевград/, км.58+100 е бил пътник на задна седалка в лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***, управляван от А. М.. Той се е
движел от с. Обнова към гр. Плевен, навлязъл е в лентата за насрещно
движение и е ударил челно, движещият се в обратна посока/ от гр. Плевен към
с. Обнова/ лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***. Виновен
за ПТП е водачът Ал. М.. Съставен е Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 07.03.2023г. и е образувано Досъдебно производство. В
резултат на ПТП ищецът е получил следните увреждания: коремна рана,
разкъсно- контузна рана на главата, открита рана по окосмената част на
главата, болки в гръбначния стълб и дясна гривнена става, палпаторна болка в
ляв хипохондриум, контусио капитис, комоцио церебри, хематома травмика
регио окципиталис, екскориационес регио фронталис ет регио зигоматици
2
декстра, екскуриацио регио периорблиталист декстра, хематома травматика
аурикуле декстра, конусио торациас, контузио артикулацио гену декстра,
хематома травматика регио гену декстра, екскориационес мани декстра
постериор, мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, остра
стресова реакция, тревожно напрегнат със свободно плуващ страх, инсомния-
с паворноктура, хопохондрични изживявания в депресивен стил,
апсихотичен. Веднага след инцидента е прегледан в УМБАЛ „ Д-р Г.
Странски“ ЕАД-гр. Плевен, където са установени болки в гръбначния стълб и
дясна гривнена става, палпаторна болка в ляв хипоходнриум и открита рана по
окосмената част на главата. Издаден му е лист за преглед от 06.02.2023г. На
10.02.2023г. е постъпил в МБАЛ „Самоков“ ЕООД с оплаквания от
главоболие, гадене, повръщане, болки в корема и световъртеж, болки в шията,
гърба и гръдния кош. Бил е приет за лечение. Изписан е на 15.02.2023г. За
болничния престой е заплатил 29 лв. потребителска такса. На 22.03.2023г.
поради оплакване от преживения остър стрес и чувство за напрегнатост,
безсъние и нощни кошмари и страх да се качи отново в кола, ищецът е
потърсил помощ от психиатър. Прегледан е от него и му е предписано
лечение. Издаден е амбулаторен лист от 22.03.2023г. От описаните травми П.
С. е търпял, продължава да търпи и ще търпи за в бъдеще болки и страдания.
Те са имали най- голям интензитет през първите три месеца след инцидента.
Раните по главата са му причинили силни болки, гадене и световъртеж. Те
продължават и до момента. Той не е възстановен и до сега. Травмите са му
причини ежедневен дискомфорт за дълъг период от време. След изписването
от болницата около месец е лежал на тъмно поради полученото мозъчно
сътресение. Не е могъл да се обслужва и да извършва нормални човешки
ежедневни нужди. Към датата на настъпване ПТП за „Фолксваген Голф“ с
рег. № *** е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника. На 20.06.2023г. ищецът е подал писмена
застрахователна претенция, по която е заведена щета. На 14.09.2023г. е
получил отказ да му се изплати застрахователно обезщетение. Затова
ищецът П. С. моли съда да осъди ответното дружество да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., в едно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и 29 лв. имуществени вреди в едно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
3
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срок оспорва исковете.
Счита, че не е налице деликт. Оспорва механизма на ПТП. Поддържа, че
ищецът е получил лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК. Прави
възражение за съпричиняване от страна на П. С., защото е бил без поставен
предпазен колан. Счита претендирания размер на обезщетение за
неимуществени вреди за завишен.
Не се спори, а и видно от приетите Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 07.03.2023г., протокол за оглед на ПТП от 06.02.2023г.,
фотоалбум е, че на същата дата е настъпило описаното в исковата молба
ПТП, при което е пострадал П. С..
Не се спори, че за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** е
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към
датата на ПТП.
Безспорно е, че на 06.02.2023г. на ищеца е оказана медицинска помощ
в УМБАЛ „ д-р Г. Странски“ без престой в лечебното заведение.
Видно от епикриза от МБАЛ „Самоков“ ЕООД е, че П. С. е бил
хоспитализиран за периода 10.02.2023г. до 15.02.2023г. Заплатил е 29 лв.
потребителска такса за болничния престой, за което е представена фактура.
От амбулаторен лист от 22.03.2023г. се установява, че ищецът е бил
прегледан от психиатър, който е описал обективното му състояние и е
назначил лечение.
От МВР-ОДМВР- гр. Плевен са постъпили писмени доказателства.
Безспорно е, че ищецът е отправил застрахователна претенция към
ответното дружество на 20.06.2023г., но то е отказало да плати
застрахователно обезщетение с писмо от 14.09.2023г..
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза.
Според нея ищецът П. С. е получил : разкъсно – контузна рана в окосмената
част на главата, травматични хематоми в тилната област на главата, дясната
ушна мида и дясното коляно, охлузвания в дясната половина на лицето и
задната повърхност на дясната ръка, контузия на шията, гръдния кош и
корема. Тези травми са причини на ищеца временно разстройство на здравето
неоспасно за живота. Те са в причинна връзка с пътния инцидент. Лечението
4
е било консервативно с медикаменти. Срокът на възстановяване е в рамките
на 15-20 дни. Имало е болезненост с бързо намаляващ интензитет до
окончателното й изчезване в рамките на възстановителния период. Няма
остатъчни увреждания и усложнения. Той е бил без поставен предпазен
колан при настъпване на ПТП. В съдебно заседание вещото лице е
допълнило заключението си като е заявило, че не приема ищецът да е
получил мозъчно сътресение, тъй като то се проявява веднага след травмата, а
не четири дни след нея.
Автотехническата експертиза е посочила механизма на
произшествието, мястото на удара, скоростта на движение на автомобилите,
причините за настъпване на инцидента. Посочено е, че при настъпване на
удара ищецът е бил без поставен предпазен колан.
Съдът възприема заключенията като компетентни, безпристрастни,
основани на научните и опитните правила, професионалния опит на
експертите.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Я. е баща на ищеца и желае да свидетелства. Той заявява,
че на 06.02.2023г. синът му П. С. е претърпял ПТП. Прибрал се е сам в дома
им около 10-11ч. Не им е казал какво е станало. На следващия ден са ходили в
болницата в гр. Самоков , защото вечерта е започнало да му се гади, да му се
вие свят. Останал е за лечение една седмица. Имал е охлузвания, повръщал е.
Седял е на тъмно около един месец, не е ползвал телефон и не е гледал
телевизия. Сънувал е кошмари след като са го изписали. Взимал е лекарства
три месеца. Не е работил. Сега работи. Ходил е на психиатър. След 6-7 месеца
е започнал да работи
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на
лични впечатления за обстоятелствата, които излага, с изключение в частта
им, в която свидетелят заявява, че ищецът е лежал един месец на тъмно без да
ползва телефон и да гледа телевизия, тъй като в тази част те противоречат на
събраните доказателства и заключението на медицинската експертиза.
Преценява ги при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство с
ищеца, но ги счита за достоверни в останалата им част.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
5
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди от 14 000лв. Приел и
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на П. С. в размер на 50%.
Присъдено е такова от 7000лв. и 14.50лв. обезщетение за неимуществени
вреди.
Пред настоящата инстанция е допусната комплексна психиатрична и
психологична експертиза. Вещите лица са посочили, че към момента при
ищеца е компенсирана напълно невротичната симптоматика, възстановено е
обичайното му психично и социално функциониране, няма основание да се
обсъжда трайна промяна в начина му на живот. В съдебно заседание вещите
лица са допълнили заключението си като са посочили, че при ищеца
разстройството в адаптацията е и от съпреживяване на трагедията с негови
приятели, включително и от смъртта на приятеля му М.. При ищеца
съществува положителна реакция от това, че е жив. Той е преминал през т.нар.
„траурна травма“, от която се е възстановил. При ищеца е надделяло
емпатичното. Оплакванията му са били около 3 месеца.
Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано,
неоспорено от страните, основаващо се на научните и опитните правила.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно
съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
6
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта на
претенцията./ опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр.
№ 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори,
а и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена
претенция към въззивника. В тримесечния срок о застрахователя е отказал
да платил обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на това следва да
се приеме, че предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са
допустими.
Ищецът извежда своето субективно материално право от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, тъй като е получил увреждания при настъпването на
застрахователно събитие- ПТП, за което е виновен водач, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“. Това обосновава неговата активна
материална и процесуална легитимация.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той
има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че застраховка „Гражданска отговорност“ за
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** е била сключена при
жалбоподателя- застраховател. Тя е била валидна към момента на настъпване
на произшествието. По делото не се спори относно механизма му и
7
настъпване на предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
поради което застрахователят е пасивно материално и процесуално
легитимиран да отговаря по предявените искове.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, относно обема на
съпричиняване на вредоносния резултат над 10% до 50 % и по отношение на
това дали мозъчното сътресение е в причинна връзка с ПТП .
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допуснатата медицинска експертиза е установила травмите,
получени от ищеца : разкъсно – контузна рана в окосмената част на главата,
травматични хематоми в тилната област на главата, дясната ушна мида и
дясното коляно, охлузвания в дясната половина на лицето и задната
повърхност на дясната ръка, контузия на шията, гръдния кош и корема.
Получените травми имат характер на леки телесни повреди, предизвикали
временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Те са
му причинили временен дискомфорт в ежедневния начин на живот.
Възстановителният период е бил от 15-20 дни. Травмите не са предизвикали
затруднение в движенията му, нито нормалното му функциониране. В
съдебно заседание вещото лице - лекар е посочило, че мозъчното сътресение,
което е описано в епикризата на МБАЛ „Самоков“ не е в причинна връзка с
ПТП, тъй като то се проявява веднага след травмата. От представеният към
исковата молба лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 06.02.2023г е видно,
че той е бил в ясно съзнание и с ясен спомен за случилото се. Не са
8
регистрирани оплаквания, от които да се постави диагноза мозъчно
сътресение. Ищецът няма общо влошено здравословно състояние, нито е бил
в такова при оказване на спешна помощ непосредствено след инцидента. При
него няма дълъг възстановителен период, а предприетото лечение е само
медикаментозно. При него е имало остра стресова реакция, която е
обичайно състояние за пострадал от ПТП. Оплакванията са били за около 3
месеца като към настоящият момент при ищеца е възстановено напълно
обичайното му психично и социално функциониране, няма основание да се
обсъжда трайна промяна в начина му живот. При него е надделяло
емпатичното изживяване поради смъртта на негов приятел и тежкото
състояние на други, които са пострадали при същия пътен инцидент.
Настъпилата социална изолация е била именно в резултат на емпатичното.
Съдът като съобрази възрастта му към момента на инцидента- 18 години,
получените травматични увреждания, проведеното лечение, липсата на
възникнали усложнение по време на лечебно- възстановителния период,
отсъствието на трайни последици , които да оказват неблагоприятни
последици за в бъдеще за ищеца намира, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, което да репарира болките и страданията му е 14 000
лв.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. Разпоредбата предвижда санкция за
увредения, ако е допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението,
което му се дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква
поведението на пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е
било противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. В тази връзка следва да се обсъдят
заключенията на допуснатите автотехническа и медицинска експертиза.
Безспорно е установено, че П. С. е бил пътник на задна седалка в лек
автомобил „Фолксваген Голф“. Според вещите лица той е пътувал без
9
поставен обезопасителен колан. Ударът е бил челен и при него
обезопасителният колан е ефективен. Ако е бил с такъв, то не би получил
травмите в областта на главата и лицето. Нормата на чл.137а от ЗДвП
вменява в задължение на водачите и пътниците в МПС от категория М1, М2,
М 3 и N1,N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителни колани,
с които те са оборудвани. Нормата е императивна и предписва определено
поведение, което пътниците в МПС от съответната категория, трябва да имат
във връзка със своята безопасност. Като не е изпълнил предписаното от
закона задължение да постави предпазния колан при движение, то
пострадалият е нарушил императивната норма на закона и от друга страна сам
се е поставил в риск и обективно е допринесъл за настъпилите увреждания и
тяхната степен. Направеното възражение за съпричиняване е доказано. То е
основателно в обем 30%. Или дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, след отчитане на съпричиняването, е 9800 лв.
По иска за имуществени вреди с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
В уважената му част решението на първоинстанционния съд е влязло в
сила. Формираната сила на пресъдено нещо установява, че искът е доказан
по основание. Оспорването е във връзка с размера му и то с оглед на приетото
съпричиняване. При такова в обем от 30% искът е основателен за 20, 30лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2023г., икономическата конюктура в
страната, както и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде самостоятелен и водещ критерий
за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./ Р №
34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., ВКС, II т.о./. Обезщетението отразява
степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и
други обективни факти, които са предмет на доказване и които да са
доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение
от 9 800 лв. представлява 12 минимални работни заплати за страната за
2023г./780 лв. МРЗ за 2023г./. Определеното обезщетение е съответно на
жизнения стандарт в страната.
Поради изложеното решението на СОС следва да се отмени в частта, в
която е отхвърлен искът на П. С. над сумата 7 000 лв. до 9800лв., както и в
частта, в която искът за имуществени вреди е отхвърлен над 14, 50лв. до
10
20,30лв., Решението трябва да се отмени в частта, в която в полза на ответника
са присъдени разноски за първоинстанционното производство над 750лв.
Решението на СГС трябва да се потвърди в частта, в която е уважен
искът за обезщетение за неимуществени вреди над 1500 лв. до 7000лв. и в
частта, в която двата иска са отхвърлени до пълния им предявен размер.
По разноските.
В тежест на застрахователя е да заплати на адв. Ал. Г. адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. в размер на 500лв.
На ответника – жалбоподател не се дължат разноски за въззивната
инстанция поради изхода на спора по жалбата му.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 91/ 29.07.2024г. на СОС, I първоинстанционен
търговски състав, постановено по т.д. № 189/23г. в частта, в която е
отхвърлен искът на П. Т. С. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над 7000лв. до 9800лв.,
в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди над 14, 50 лв. до 20,
30лв., както и в частта, в която в полза на ЗД „Бул Инс“ АД са присъдени
разноски за производството пред СОС над 750 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,гр. София, бул. „Дж.
Баучър“ № 87 чрез адв. Ал. И. да заплати на П. Т. С., ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Съборна“ № 14, ет.3 чрез адв. А. Г. сумата от
2800лв. / две хиляди и осемстотин лева/ обезщетение за неимуществени
вреди по иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в едно със законната
лихва, считано от 21.09.2023г. до окончателното й изплащане, както и 5, 80лв.
/ пет лева и осемдесет стотинки/ обезщетение за имуществени вреди по иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в едно със законната лихва, считано от
21.09.2023г. до окончателното й изплащане.
11
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е уважен искът на П. Т. С.
над сумата от 1 500лв. до 7000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди,
както и в частта, в която двата предявени иска са отхвърлени до пълния им
предявен размер.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,гр. София, бул. „Дж.
Баучър“ № 87 чрез адв. Ал. И. да заплати на адв. А. Г., гр. София, ул.
„Съборна“ № 14, ет.3 сумата от 500лв. /пет стотин лева/ адвокатско
възнаграждение на основание чл.-38 от ЗАдв. за производството пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която е уважен
предявеният искове за имуществени вреди от 14, 50лв., както и в частта, в
която е уважен искът за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 1
500лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12