Р
Е Ш Е Н И Е
№
1611/11.10.2023 г.
гр.
Пловдив,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХVI състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Таня Златева, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 106 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от КСО и е
образувано по жалба К.Б. *** против Решение № 2153-15-3063/20.12.2022г. на
директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му
срещу Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-869/15.11.2022г. на ръководител
на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.
Оспорващият счита, че актът е неправилен поради противоречие с
материалноправните разпоредби. Счита, че органът неправилно е определил размер
на недостигащ му стаж и сума за внасяне по чл. 9а от КСО. Иска се отмяна на
решението и присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата – Директор на Териториално поделение на Национален осигурителен
институт – Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска
от съда да остави същата без уважение. Обосновава законосъобразност на
решението. Счита, че за лицето не е доказано осигурителен стаж от трета
категория. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След
като обсъди становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства
и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 , ал.1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема следното:
Със
заявление № 2113-15-2791 от 25.07.2022г., подадено до ТП на НОИ – Пловдив, К.Б.Б.
е поискал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 1 и 2 от КСО, като са приложени
копия на документи.
В
хода на административното производство за определяне на общата продължителност
на положения стаж е изпратено писмо с изх. № 2113-15-2791-1/03.08.2022г. от
ръководител ПО(л. 34) до компетентния в ТП на НОИ сектор за извършване на
проверка в Осигурителния архив на НОИ за документи на „Пълдин“ЕАД(правоприемник
на „Мебел“), с оглед данни в какво производство, цех, бригада е положен трудът.
Изпратен е отговор с изх. № 5507-15-1038/11.08.2022г.(л.33), в който е
отразено, че К.Б. фигурира в разплащателните ведомости на Цех 3(музикални
инструменти) за цялото време на полагане на стажа с длъжности „загв. корпуси“,
„корпуси“, „шлайф“, „раб.муз.инстр.“, „дърводелец“, без да има вписано дали се
касае за машинна или ръчна обработка.
Административният
орган е уведомил заявителя с Писмо с изх. № 2113-15-271-3/18.10.2022г. (л. 38) за
осигурителния му доход и осигурителен стаж, като за придобиване на право на
ПОСВ по чл. 68, ал. 1-4 от КСО не достигат 2 години, 11 месеца и 10 дни, за
което може да внесе осигурителни вноски за недостигащия осигурителен стаж. Б. е
изразил несъгласие с писмо с вх. 0 2113-15-2791/24.10.2022г., че работата му в
предприятие „Мебел“, в цех за музикални инструменти, като шлайфист, следва да
се зачете за втора категория труд. Затова иска преразглеждане на стажа.
Началник отдел „Пенсии“ го е уведомил с писмо с изх. №
2113-15-2791-5/26.10.2022г., че от приетата документация в преписката няма
данни положеният труд, като дърводелец/шлайфист/ да е извършван при машинна
обработка и категорията труд ще се определи с оглед нормативните изисквания.
При
извършена служебна справка(писмо с изх. № 2113-15-2791-6/07.11.2022г. и отговор
с изх. № 2113-15-2791-7/09.11.2022г. л. 39 и 40) е установено, че липсват
платежни нареждания, т.е. няма внесени на основание чл. 9а, ал. 2 от КСО
осигурителни вноски).
С
разпореждане № **********/ прот. 2140-15-869 от 15.11.2022г. на ръководител
Пенсионно осигуряване е отказано на Б. да се отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Зачетен е общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд 36
години, 02 месеца, 20 дни. Не е било изпълнено условието за придобит
осигурителен стаж от 39 години и 02 месеца.
К.Б.
е получил разпореждането на 23.11.2022г. лично и е подал жалба срещу него пред
директор на ТП на НОИ Пловдив с вх. № 1012-15-491/28.11.2022г.
Разпореждането
е потвърдено с оспореното Решение № 2153-15-3063/20.12.2022г. на директора на
ТП на НОИ Пловдив, с което пенсионният орган е приел, че по посочените периоди
и длъжности, където е работило лицето, по разплащателни ведомости на Цех
3/музикални инструменти/ при полагане на стажа с длъжности „загв. корпуси“,
„корпус“, „ шлайф.“, „раб.муз.инстр.“, „ дърводелец“, няма вписано дали се
касае за машинна или ръчна обработка. В Обединен осигурителен архив – Пловдив
няма данни, от които може да се определят условията на полагане на осигурителен
стаж, както и размерът на внесените осигурителни вноски за процесните периоди.
Представени са правни аргументи по чл. 30в от Правилника за категоризиране на
труда при пенсиониране(ПКТП), Наредбата за категоризиране на труда при
пенсиониране, т. 66 от ПКТП(отм.) Счита се, че от вписания в трудовата книжка
шифър по единното щатно разписание – 10011001206 на заеманата длъжност
„шлайфист“ не може да се направи извод за категорията труд. Преценката следва
да е за специфичните условия, съответния отрасъл и производство, при които е
полаган стажът и да се съобрази с ПКТП(отм.) . Процентът на по-високи
осигурителни вноски, съответстващи на по-благоприятната категория труд, не е от
определящо значение за зачитане на тази категория труд. Директорът приема, че общият стаж,
положен на длъжностите „дърводелец“,
„шлайфист“, „работник музикални инструменти“ от 15.09.1975г. до
28.10.1997г. с прекъсвания и обща продължителност 16г., 08 месеца и 29 дни,
правилно е зачетен от трета категория труд, тъй като не отговаря на условията
на т. 30в и т. 66 от ПКТП(отм.). Общият зачетен осигурителен стаж е 36г., 02
месеца и 20 дни, като недостигащият за
пенсиониране при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, във връзка с чл. 9а,
ал. 2 от КСО е 02 години, 22 месеца и 10 дни, за които лицето не е внесло
осигурителни вноски.
Решението
е съобщено на Б. на 29.12.2023г., жалбата срещу него е депозирана на
09.01.2023г.
По
делото са разпитани двама свидетеля.
С.
Д. К. познава Б. от 1982 г., когато е започнал работа в СП „Мебел“, цех за
музикални инструменти, където той вече е работил и напуснал през 1996 г.
Пояснява, че СК „Мебел“ и „Пълдин-М“ ЕОД е едно и също дружество, където са се
произвеждали китари. Той и жалбоподателя са били шлайфисти в една бригада, в
едно и също помещение. Посочва, че са работили на два лентови и два ролкови
шлайфа и шлифовали китарите. Имало много прах, китарите се лакирали с
полиестерен лак и пак се връщат за шлайфане. Шлайфането е било на машини.
Казва, че за шлайфали корпусите на китарите, като е било с 4 вида шкурки, 2
вида на сурово и 2 вида след лакиране.
В.
Х. Т. познава Б. от когато е започнала работа в цех за музикални инструменти
през 1981 година. Заедно са работили в различни бригади, но в едно помещение,
изискващо обработка на музикалните инструменти с машини. Б. е работил едната
част на китарата, тя - друга. Работили са на лентов и ролков шлайф. Б. е бил
шлайфист, работил на ролков и лентов шлайф. Описва процедурата по шлайфане на
корпуса на китарите с машини(шлайфане, мокрене със смес, шлайфане с лентов
шлайф, за да се изглади повърхността). Ролковият шлайф е малка ролка с шкурка,
за обработка на страничните части на китарите. Ползвало се е полиестерен лак и
много бял прах. Имало е слаба вентилация. Пояснява, че „Пълдин“ЕАД е СК „Мебел“, а цех „Орфей“ беше
част от СК „Мебел“, специализирано в производство на музикални инструменти, от
дървото до готовия инструмент.
По делото са приети копия на трудовите книжки
на свидетелите, от които се установява, че действително в процесните периоди
същите са полагали труд в същото предприятие като жалбоподателя, както и в
процесните периоди.
От
преписката се установява, че К.Б. е положил спорния за процеса трудов стаж,
както следва:
в
СД МПБУ, кл. Мебел 15.09.1975г.-30.09.1975г. на длъжност „дърводелец“;
в
СД МПБУ, кл. Мебел 19.06.1978г.-18.08.1980г. на длъжност „дърводелец“;
в
СП „Мебел“ 11.01.1982г. - 31.12.1986г. на длъжност „шлайфист“;
в
СП „Мебел“ от 01.01.1987г.-01.10.1989г. на длъжност „работник музикални
инструменти“
във „Пълдин М“ЕАД 01.10.1989г.-29.07.1996г. и
01.01.1997г.-01.02.1997г- на длъжност „шлайфист на дървесина с шифър по ЕЩР
**********.
За
периодите 29.07.1996г.-31.12.1996г. и 01.02.1997г.-28.10.1997г. (общо 1 година,
03 месеца и 9 дни) Б. е бил в неплатен отпуск.
За
изясняване на спорния въпрос по делото, е допусната съдебно-техническа
експертиза, по уважено доказателствено искане на жалбоподателя.
Експертът
е посочил, че „Пълдин-М" ЕАД-Пловдив в ликвидация е предприятие с предмет
на дейност проектиране, производство и търговия на корпусни и тапицирани
мебели, музикални инструменти и други услуги - мебелни , тапицерски и други. СД
МПБУ клон „Мебел" гр. Пловдив, СП „Мебел" гр. Пловдив, Фирма „Пълдин
М" ЕАД гр. Пловдив са едно и също предприятие с предмет на дейност
„дървообработване". В отделен цех 3 /музикални инструменти/ са се
произвеждали акустични и електрически китари - детски, юношески, конзолни и
кънтри модели. Те са изработени от дървесина. Вещото лице е приело отразеното в
трудовата книжка на жалбоподателя, като заемани длъжности: от 15.09.1975 г. до
30.09.1975г. – дърводелец; от 19.06.1978 г. до 18.08.1980 г. – дърводелец; от
12.01.1982 г. до 31.12.1986г. - шлайфист на дървесина; от 01.01.1987 г. до
01.10.1989 г. - раб. муз. инстр.; от 01.10.1989 г. до 01.02.1997 г. – шлайфист.
Експертът посочва, че работата на Б.
като шлайфист е свързана с работа с дървообработващи машини. За другите заемани
длъжности не става ясно дали е работил с дървообработващи машини. Такива са
лентовият и ролковия шлайф, които работят с шкурка с различни номера, в
зависимост от това на какъв етап от производството на музикалния инструмент се
прави шлифоване. Като шлайфист К.Б. е извършвал машинна обработка на дърво в
дървообработването. На другите длъжности(работни места), на които е бил, за
вещото лице няма яснота дали е работил с дървообработващи машини. Именно на
длъжността „шлайфист“ в цеха, Б. е работил с дървообработващите машини. Вещото
лице пояснява, че при работа с лентов и ролков шлайф се работи на работно място
с висока запрашаемост и шум въпреки аспирацията, която е изградена в тези
помещения. Освен дървесен прах, при шлайфане на музикалния инструмент по време
на междинното шлайфане на лак, се отделя прах от самия лак, който има и химични
вредности. Шумът в участъка бил висок. Освен аспирация, на работните места са
подсигурявани антифони за намаляване на шума при работа. През другите периоди
на трудовия стаж в цех 3 /музикални инструменти за вещото лице няма ясното за
точното работно място в цеха и дали е работил с машини.
При
приемане на заключението в съдебното заседание на 14.09.2023г. вещото лице
изясни, че до извода за работата на Б. като шлайфист и свързаността й с
дървообработващи машини стъпва на база на свидетелски показания. Тя като
специалист е работила в „Напредък“. Знае, че в „Кремона“ – гр.Казанлък са
правили музикални инструменти и те винаги са правени от дървесина. Тогава
производителите на музикални инструменти са били само двама, единствените. Тези
музикални инструменти са изработвани от дървесина. Описва, че дървесината преди
повърхностно обработване и по време на
самата обработка с междинно шлайфане винаги се налага да се завиши гладкостта на покритието чрез шлайф машина.
Това шлайфане ръчно не можело да се извършва. Когато се работи с дървесина има
отделен участък, където се преглежда с шкурка, но се преглежда, не се шлайфа.
Шлайфист като длъжност работи точно на машина. Становището на експерта е, че
при всички изделия от дървесина, шлайфистът работи на машина. Лентовите и
ролковите шлайфове изискват човешка намеса. При лентовия флайф лентата е
безконечна, а при ролковия шлайф - е на
една ролка. Дървообработващите машини винаги се обслужват от хора. Вещото лице
пояснява, че е с дългогодишен практически стаж - 20 години и след това е била
преподавател.
При
тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена срещу административен акт, който по силата на
чл. 118, ал. 1 от КСО, подлежи на съдебен
контрол в отклонение на чл. 145, ал. 2 от АПК, от лице с правен интерес
от оспорване, в законоустановения срок.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, б „а“ от КСО, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Между
страните е спорен зачетеният стаж като трета категория в СД МПБУ, кл. Мебел
15.09.1975г.-30.09.1975г. на длъжност „дърводелец“; в СД МПБУ, кл. Мебел
19.06.1978г.-18.08.1980г. на длъжност „дърводелец“; в СП „Мебел“ 11.01.1982г. -
31.12.1986г. на длъжност „шлайфист“; в СП „Мебел“ от 01.01.1987г.-01.10.1989г.
на длъжност „работник музикални инструменти“, във „Пълдин М“ЕАД
01.10.1989г.-29.07.1996г. и 01.01.1997г.-01.02.1997г- на длъжност „шлайфист на
дървесина с шифър по ЕЩР **********.
Спор
няма, че липсват внесени осигурителни вноски за недостигащия стаж и ползвания
непратен отпуск за 29.07.1996г.-31.12.1996г. и 01.02.1997г.-28.10.1997г..
Съгласно
чл. 68, ал. 1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се
придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години
и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38
години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември
2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна
година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до
достигане на 65-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете
се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка
календарна година до достигане на 65-годишна възраст. (2) От 31 декември 2016
г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за
жените и 40 години за мъжете.
К.Б.
следва да е навършил 64 години и 5 месеца и да е придобил осигурителен стаж не
по – малко от 39години и 2 месеца. Към
датата на процесното за делото Разпореждане – 15.11.2022г. К.Б. отговаря на
изискванията за възраст. Осигурителният му стаж, превърнат към ІІІ категория
труд е определен на 36 години, 2 месеца и 20 дни.
Спорът
е правен и е относно това дали в процесните спорни периоди, за който
жалбоподателят е полагал труд(в СД МПБУ, кл. Мебел 15.09.1975г.-30.09.1975г. на
длъжност „дърводелец“; в СД МПБУ, кл. Мебел 19.06.1978г.-18.08.1980г. на
длъжност „дърводелец“; в СП „Мебел“ 11.01.1982г. - 31.12.1986г. на длъжност
„шлайфист“; в СП „Мебел“ от 01.01.1987г.-01.10.1989г. на длъжност „работник
музикални инструменти“, във „Пълдин М“ЕАД 01.10.1989г.-29.07.1996г. и
01.01.1997г.-01.02.1997г- на длъжност „шлайфист на дървесина с шифър по ЕЩР
**********) следва да се приеме, че стажът е от втора категория и може ли да
допълни недостигащия стаж за право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО.
В
оспореното решение административният орган е приел, че не са налице условия за
признаване на втора категория труд, тъй като липсват доказателства, че Б. е
упражнявал трудова дейност на съответните длъжности с машинна обработка на
дървесината.
Няма
спор по делото, че в трудовата книжка на жалбоподателя е вписано, че е работил
на длъжностите: в СД МПБУ, кл. Мебел 15.09.1975г.-30.09.1975г. на длъжност
„дърводелец“; в СД МПБУ, кл. Мебел 19.06.1978г.-18.08.1980г. на длъжност
„дърводелец“; в СП „Мебел“ 11.01.1982г. - 31.12.1986г. на длъжност „шлайфист“;
в СП „Мебел“ от 01.01.1987г.-01.10.1989г. на длъжност „работник музикални
инструменти“; във „Пълдин М“ЕАД 01.10.1989г.-29.07.1996г. и
01.01.1997г.-01.02.1997г- на длъжност „шлайфист на дървесина с шифър по ЕЩР
**********.
Няма
спор, че в разплащателните ведомости е отразен по-високия размер осигурителни
вноски за процесните периоди.
Видно
от отговора в писмо с изх. № 5507-15-1038/11.08.2022г. на началник сектор ИДОСД
К.Б. фигурира в първичните документи - разплащателните ведомости на Цех
3(музикални инструменти) за цялото време от стажа, тоест за всички спорни за
процеса периоди. Отразеното в разплащателните ведомости не противоречи на отразеното
в трудовата книжка на лицето. Административният орган приема, че липсват
доказателства, че стажът е свързан с работа с машини за обработка на дървесина.
Съгласно
изричната забрана на чл.104, ал.10 от КСО не е допустимо да се слушат
свидетелски показания за установяване на условията на труд и на заеманата
длъжност, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е положен трудът. В настоящия няма изгубени
или унищожени документи за трудовия стаж, липсва изрично отразяване в
първичните документи и не се откриват допълнителни в Обединения осигурителен
архив Пловдив. Поради това, съгласно чл.165, ал.1 от ГПК, съдът е допуснал
свидетели за условията, при които е
полаган трудът, неговата специфика, начин на изпълнение на дейностите, как се
извършва процесът на шлайфане на музикални инструменти. Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания на С. К. и В. Т.. Те са логични, последователни,
непротиворечиви и разясняват на съда специфики от процеса на шлайфане,
помещенията, където се извършва, както и факта, че в производството по
изработка на музикални инструменти основната дейност по шлайфане се извършва с
машинна обработка.
Чрез
експертните знания на вещото лице – инж. М.Б.-Д. съдът установи, че в Цех 3,
където е целият спорен период на стажа, винаги са се произвеждали музикални
инструменти, в който процес се налага шлайфане на повърхностите на детайлите от
масивна дървесина. Шлайфането като технологичен процес се извършва с лентов
шлайф за гладките повърхности и с ролков шлайф за кантове, заоблени части.
Тоест служителят – шлайфист винаги работи с машини при обработката на дървените
корпуси на музикалните инструменти, защото самият процес на производство
изисква това.
Вещото
лице посочи, че е ползвало за своите изводи свидетелските показания. Това
обстоятелство не следва да се приема за нарушение на нормата на чл. 104, ал. 10
от КСО при формиране на изводите на съда, тъй като свидетелските показания се
отнасят не са унищожени и изгубени документи, а за разясняване специфичността
на процеса на дървообработване, свързан с производството на музикални
инструменти.
Вещото
лице е категорично в изводите си, че позицията „ шлайфист на дървесина"
дава точна информация за работата с дървообработващи машини - лентов и ролков
шлайф – машини. Позициите „работи като дърводелец" и „ раб. муз.
инстр.", не дават точна информация за конкретното работно място, тоест не
може с категоричност да се стигне до извод, че работното място е свързано с
работа с машина.
Съгласно
приложимата т. 30 в от Раздел ІІ, от Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране(отм.) определя втора категория да се зачита трудът на „Гатеристи,
банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по
машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели и в
горското стопанство. Работници и инженерно-технически работници до началник-цех
в производството за ламиниране и лакиране на дървесновлакнести плочи и плочи от
дървесни частици. Лепилоприготвители в отделение за производство на фенолна и
карбамидформалдехидна смола в дървообработването, производството на дограма и
мебели. Работници по обслужване на лакозаливни машини и линии, шприцьори на лак
и бои, грундировачи на дограма и мебелни детайли в производството на мебели и
дограма. Пресьори лепилообмазвачи в производството на фурнировани и слоести
детайли, плочи, шперплат, шпервани плочи, платна за врати, каси за врати и
бурета от шперплат. Работници в производството на шкурка и апаратчици на
рол-машина.“
В
т. 66 от същия Правилник се зачита от втора категория трудът на „… Шлайфисти на
плочи и детайли за мебели и дограма…“
Видно
от свидетелките показания, съдебно-техническата експертиза и отразяването на
стажа, както във ведомостите, така и в трудовата книжка и другите документи в
административната преписка, процесният спорен трудов (осигурителен) стаж на
жалбоподател като „шлайфист“ е от посочената в тази точка категория труд. Дейността
на „ШЛАЙФИСТ“, изпълнявана от жалбоподателя го поставя в хипотезата на чл. 30в и
т. 66 от ПКТП.
Не
е спорно обстоятелство, че процесният стаж е положен в Цех 3 на предприятието,
свързано със производството на музикални инструменти. Действително нормата визира
„работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма
и мебели“, но определящ признак е дейността по дървообработване с машини, а
функционалните задължения за съответната длъжност на жалбоподателя като
„шлайфист“ очевидно са от този вид.
По
така изложените съображения, съдът намира, че през процесния период, когато
жалбоподателят е изпълнявал дейността „шлайфист“ и „шлайфист на дървесина“ ( в
СП „Мебел“ 11.01.1982г. - 31.12.1986г. на длъжност „шлайфист“; във „Пълдин
М“ЕАД 01.10.1989г.-29.07.1996г. и 01.01.1997г.-01.02.1997г- на длъжност
„шлайфист на дървесина с шифър по ЕЩР **********), е полагал труд, който съгласно
квалификацията в т. 30в от ПКТП/отм/ е втора категория, и следва да бъде
зачетен от административния орган като такъв. Стажът (след приспадане на
ползвания неплатен отпуск от 1 г., 3 м и 9 дни) е значително повече от
недостигащия стаж от 2 години, 11 месеца и 10 дни. Същият е достатъчен за
изпълнение на условието за придобит стаж не по – малко от 39 години и 2 месеца
за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО.
За
производството, в което жалбоподателят е участвал като дърводелец (в СД МПБУ,
кл. Мебел 15.09.1975г.-30.09.1975г. на длъжност „дърводелец“; в СД МПБУ, кл.
Мебел 19.06.1978г.-18.08.1980г. на длъжност „дърводелец“; в СП „Мебел“ от
01.01.1987г.-01.10.1989г. на длъжност „работник музикални инструменти“) по
делото не се установи безспорно и категорично, че са свързани с работа с машина.
Поради това не може да се приложи т. 30в от ПКТП/отм./ за стажа за този период.
По
изложените съображения оспореното Решение № 2153-15-3063/20.12.2022г. на
директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му
срещу Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-869/15.11.2022г. на
ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, е материално
незаконосъобразно, тъй като са налице данни за осигурителен стаж и осигурителен
доход, като са изключени периодите, за които лицето е ползвало неплатен отпуск
без стаж, и следва да се приложи чл. 68, ал. 1-2 от КСО.
С
оглед изхода на спора и своевременно поискано присъждане на разноски по делото,
същите са дължими от страна на ответника, издал оспорения акт – чл. 143, ал. 1
от АПК. По делото оспорващият е представляван от адвокат Б., като разноските
следва да се възстановят от органа за възнаграждението в размер на 600 лева,
съгласно Договор за правна защита и съдействие на л. 78 от делото. Следва да се
присъдят разноските за вещо лице в размер на 300 лева и 10 лева държавна такса.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.
173, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Пловдив, ХVІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-15-3063/20.12.2022г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-869/15.11.2022г. на ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ
Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на ТП
на НОИ - гр. Пловдив за издаване на акт, съобразно указанията по тълкуване и
прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Пловдив
да заплати на К.Б. ***, разноските по делото в размер на 910лв.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: