Решение по дело №3861/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1485
Дата: 6 август 2019 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20195330203861
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1485

                                 гр. Пловдив, 06.08.2019г.

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти н.с., в открито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                        

  при участието на секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3861/2019г. по описа на ПРС, V-ти н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

  Обжалвано е Наказателно постановление № НП-27-133-65/10.12.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /понастоящем „Медицински надзор”/ – ИАМН гр. София, с което на МБАЛ „Тримонциум” ООД, ЕИК ********* на основание чл.221, ал.2 от Закона за здравето /ЗЗ/ са наложени общо 12 бр. имуществени санкции, всяка в размер на 500 /петстотин/ лева, за 12 бр. нарушения на чл.86, ал.2, т.2, във вр. с чл. 86, ал.3, във вр. с чл.82б от ЗЗ.

Жалбоподателят прави искане за отмяна на наказателното постановление, по подробно изложени в жалбата съображения. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се представлява от процесуален представител – адв. Р.С., който поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна – Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С., сочи основания за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Във връзка с Разпореждане по писмо с вх. №MO-05-127/20.03.2018г. от Районна прокуратура гр. Пловдив, на основание издадена Заповед №РД 27-133/30.03.2018г. и Заповед №РД-27-133-3/30.04.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ била извършена проверка от длъжностни лица на ИАМН в периода от 02.04.2018г. до 02.05.2018г. вкл., в лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум“ ООД, гр. Пловдив. В хода на проверката било установено следното:

1. Според ИЗ /История на заболявансто/ №4279 пациeнтката С.М.Д., на ***., на 11.12.2017г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана била по Амбулаторна процедура №19. Видно от Оперативния протокол от 11.12.2017г. била извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В Епикризата било записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“. Видно от приложените фискални бонове от 11.12.2017г. № № 019210 и 019211, пациентката заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума от 920 лв. съответствала на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017г. Стикери от медицинското изделие са били положени в ИЗ и Епикризата.

2.  Според ИЗ /История на заболяването/ №4231 пациентката А.А.Г., на ***г., на 06.12.2017г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана била по Амбулаторна процедура №19. Видно от Оперативиия протокол от 06.12.2017г. била извършена Факоемулсификация и аспирация на катараюа. Вложена била вътреочна леща. В Епикризата било записано- „Леща ИОЛ- ин ситу“. Видно от приложените фискални бонове от 06.12.2017г. № № 019159 и 019160 пациентката заплатила за очната леща на ЛЗ. Заилатената от нея сума от 920 лв. съответствала на Цените на медицинската ycлуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017г. Стикери от медицинското изделие са били положени в ИЗ и Епикризата.

3. Според ИЗ /История на заболяването/ №4225 пациентката А.В.В., на ***г., на 06.12.2017г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана биба по Амбулаторна процедура №19. Видно от Оперативния протокол от 06.12.2017г. била извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В Епикризата било записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“. Видно от приложените фискални бонове от 06.12.2017г. № № 019159 и 019160 пациентката заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума от 920 лв. съответствала на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017г. Стикери от медицинското изделие били положени в ИЗ и Епикризата.

4. Според ИЗ /История на заболяването/ №4278 пациентът А.С.А., на ***г., на 11.12.2017г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван бил по Амбулатория процедура №19. Видно от Оперативния протокол от 11.12.2017г. била извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В Епикризата било записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“. Видно от приложените фискални бонове от 11.12.2017г. № № 019210 и 019211, пациентът заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума oт 920 лв. съответствала на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017г. Стикери от медицинското изделие били положени в ИЗ /първа страница и Оперативен протокол/.

5. Според ИЗ /История на заболяването/ №4330 пациентът Г. Т.Д., на ***г., на 13.12.2017г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван бил по Амбулаторна процедура №19. Видно от Оперативния протокол от 13.12.2017г. била извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В Епикризата било записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“. Видно от приложените фискални бонове от 13.12.2017г. № № 019256 и 019257, пациентът заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от 920 лв. съответствала на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017г. Стикери от медицинското изделие били положени в ИЗ /първа страница и Оперативен протокол/.

6. Според ИЗ /История на заболяването/ №4397 пациентът И.С.Б., на ***г., на 18.12.2017г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван бил по Амбулаторна процедура №19. Видно от Оперативния протокол от 18.12.2017г. била извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В Епикризата било записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“. Видно от приложените фискални бонове от 18.12.2017г. № № 019319 и 019320, пациентът заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от 920 лв. съответствала на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017г. Стикери от медицинското изделие били положени в ИЗ /първа страница и Оперативен протокол/.

7. Според ИЗ /История на заболяването/ №4226 пациентът Д.Т.П., на ***г., на 06.12.2017г. е постьпил в Очно отделение. Лекуван бил по Амбулаторна процедура №19. Видно от Оперативния протокол от 06.12.2017г. била извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В Епикризата било записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“. Видно от приложените фискални бонове от 06.12.2017г. № № 019157 и 019158. пациентът заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от 1150 лв. съответствала на Цените на медицмнската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017г. Стикери от медицинското изделие били положени в ИЗ и Епикризата.

8. Според ИЗ /История на заболяването/ №4199 пациентът П.К.В., на ***г., на 05.12.2017г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван бил по Амбулаторна процедура №19. Видно от Оперативния протокол от 05.12.2017г. била извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В Епикризата било записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“. Видно от приложените фискални бонове от 05.12.2017г. № № 019137 и 019138, пациентът заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от 880 лв. съответствала на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи. определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017г. Стикери от медицинското изделие били положени в ИЗ и Епикризата.

9. Според ИЗ /История на заболяването/ №4200 пациентът И.Д. А., на ***г., на 05.12.2017г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван бил по Амбулаторна процедура №19. Видно от Оперативния протокол от 05.12.2017г. била извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В Епикризата било записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“. Видно от приложените фискални бонове от 05.12.2017г. № № 019137 и 019138, пациентът заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от 880 лв. съответствала на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017г. Стикери от медицинското изделие били положени в ИЗ и Епикризата.

10. Според ИЗ /История на заболяването/ №4137 пациентът П.Ж.П., на ***г., на 30.11.2017г. е постълил в Очно отделение. Лекуван бил по Амбулаторна процедура №19. Видно от Оперативния протокол от 30.11.2017г. била извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В Епикризата било записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“. Видно от приложените фискални бонове от 30.11.2017г. № № 019079 и 019080, пациентът заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от 920 лв. съответствала на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017г. Стикери от медицинското изделие били положени в ИЗ и Епикризата.

11. Според ИЗ /История на заболяването/ № 4475 пациентът Е.М.Т., на ***г., на 21.12.2017г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван бил по Амбулаторна процедура №19. Видно от Оперативния протокол от 21.12.2017г. била извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В Епикризата било записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.  Видно от приложените фискални бонове от 21.12.2017г. № № 019372 и 019373, пациентът заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от 920 лв. съответствала на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017г. Стикери от медицинското изделие били положени в ИЗ и Епикризата.

12. Според ИЗ /История на заболяването/ №4170 пациентът В.К.С., на ***г. на 04.12.2017г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван бил по Амбулаторна процедура №19. Видно от Оперативния протокол от 04.12.2017г. била извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В Епикризата било записано- „Леща ИОЛ- ин ситу“. Видно от приложените фискални боновс от 04.12.2017г. № № 019113 и 019114, пациентът заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от 1550 лв. съответствала на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017г. Стикери от медицинското изделие били положени в ИЗ и Епикризата.

При проверката проверяващите органи констатирали също, че МБАЛ „Тримонциум“ ООД и УМБАЛ „Св. Г.“*** имали подписан договор за доставки, чрез Болничната аптека на последната, на лекарства и на медицински изделия, които не се заплащали от Републиканския бюджет и бюджета на НЗОК, включително и очни лещи. Въпреки това обаче било установено, че МБАЛ „Тримонциум“ ООД не е поръчала през 2017г. нито една очна леща през Болничната аптека. Според Становище от 04.04.2018г. на *** Н.Г.Ч. - Ръководител на *** „През 2017г. от МБАЛ „Тримонциум“ ООД не са постъпили лекарствени листове или искания за доставка на медицински изделия в частност очни лещи към Болничната аптека“. Същевременно през 2017г. Болничната аптека е продала над 900 бр. очни лещи на пациенти на УМБАЛ „Св. Г.“*** и е поддържала средномесечна наличност от около 80 бр. лещи от различни видове и размери.

От Становищата на *** И. - ***на ЛЗ и на *** К.- ***се установило, че доставката на очни лещи се е извършвала директно от търговски фирми в МБАЛ „Тримонциум“ ООД. За това свидетелствали и всички предоставени на проверяващата комисия фактури от доставки на вътреочни лещи през 2017г., фактурирани на лечебното заведение.

Вследствие на горните констатации свид. Г.Д.Д. съставил АУАН за нарушения на чл.86, ал.2, т.2, във вр. с чл.86, ал.3, във вр. чл.82б от Закона за здравето. Въз основа на него било издадено и атакуваното НП. В АУАН и НП се сочи, че нарушенията са установени на 02.05.2018г.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Г.Д.Д., които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност. От същите показания се установява извършването на така описаната проверка, осъществените при същата констатации, както и процедурата по съставяне на АУАН. Показанията на свидетеля Д. изцяло кореспондират и с тези на свидетеля К.Д. Г., който също посочва, че МБАЛ „Тримонциум“ ООД има сключен договор с Болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“***, но въпреки това очните лещи са били доставяни, директно от търговски фирми в МБАЛ „Тримонциум“ ООД, като сочи като причини за горното, че изборът на лещи е бил ограничен, а същевременно цената им била по-висока от тази на дистрибуторите. Възприетата от съда фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства – заверени копия от Заповед №РД 27-133/ 30.03.2018г. и Заповед №РД-27-133-3/30.04.2018г. от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, Договор от 10.10.2016г. и от 15.11.2017г. между МБАЛ „Тримонциум“ ООД и УМБАЛ „Св. Г.“*** от 18.06.2018г. приемопредавателни протоколи и паметна записка.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението и съставомерни признаци от обективна страна.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед преценка на цялата доказателствена съвкупност по безспорен и категоричен начин се доказа, че МБАЛ „Тримонциум” ООД, в дванадесет отделни случая е нарушило разпоредбите на чл.86, ал.2, т.2, във вр. с чл.86, ал.3, във вр. чл.82б от Закона за здравето, като при всеки от посочените дванадесет пациенти медицинското изделие – вътреочна леща не е било осигурено чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД, а е било доставено директно от други търговци в МБАЛ „Тримонциум” ООД.

 Съгласно чл.82б, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето, лечебните заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят на пациентите необходимите за лечението им медицински изделия, като последните се осигуряват чрез болничните аптеки на лечебните заведения за болнична помощ. В случая е категорично установено и по същество не е спорно между страните, че във всеки от описаните случаи на пациенти медицинското изделие – вътреочна леща не е било осигурено чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.”***, а било доставено директно от дистрибутори в МБАЛ „Тримонциум” ООД, с което дружеството-жалбоподател е реализирало състава на чл.86, ал.2, т.2, във вр. с чл.86, ал.3, във вр. чл.82б от ЗЗ. Последното несъмнено е накърнило правата на пациентите, доколкото същите са получили медицински изделия от неустановени в хода на делото доставчици, респ. при липса на гаранция относно произход, начин на съхранение и съответно – качество. Съгласно чл.86, ал.2, т.2 от ЗЗ  пациентът има право на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет. Съгласно чл.82б, ал.1 от ЗЗ лечебните заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят на пациентите необходимите за лечението им медицински изделия, а според ал.2 от същата разпоредба медицинските изделия по ал.1 се осигуряват чрез болничните аптеки на лечебните заведения. Срещу уреденото в чл.86, ал.2, т.2 от ЗЗ право на пациента при хоспитализация лечебното заведение да му осигури необходимите за лечението медицински изделия, когато не са заплатени от НЗОК, в чл.94 от ЗЗ няма предвидено насрещно негово задължение да закупува за лечението си само осигурени по този ред медицински изделия. Когато обаче пациентът не е закупил необходимите за лечението си медицински изделия, а разчита на лечебното заведение да ги осигури, то задължение на лечебното заведение е да осигури на пациентите необходимите за лечението им медицински изделия, а тези медицински изделия съгласно ал.2 на чл.82б от Закона за здравето се осигуряват чрез болничните аптеки. Следователно текстът на чл.82б, ал.2 от ЗЗ е ясен и категоричен, лечебното заведение е длъжно да осигури на пациентите необходимите изделия чрез болнични аптеки.

При изследване на въпроса за отговорността на лечебното заведение при осигуряване на медицински изделия, необходими за лечението на пациента, но не от болничната аптека, а от външен доставчик,  следва да се съобрази и систематично място на всяка от цитираните разпоредби. Така чл.82б от ЗЗ намира уредба в Глава 3, озаглавена  „Медицинско обслужване“,  Раздел 1, озаглавен „Достъпност и качество на медицинската помощ“, а чл.86, ал.2, т.2 от ЗЗ в Глава 3, озаглавена Медицинско обслужване, Раздел 2, озаглавен „Права и задължения на пациента“. С оглед мястото на разпоредбата на чл.86, ал.2, т.2 от ЗЗ и нейното наименование следва да се приеме, че правото на пациента е абсолютно. Предвид систематичното място и заглавието на раздела, в който намира уредба нормата на чл.82б от ЗЗ, задължението на лечебното заведение за болнична помощ да осигури чрез обслужващата го аптека избраното от пациента медицинско изделие е предпоставено от избора на пациента и гарантира възможността избраното от пациента изделие да бъде доставено от аптеката, която обслужва заведението. Изискването, въведено от закона, това да стане именно чрез болнична аптека е съобразено както с изискването за достъпност, т.е. при невъзможност пациентът да си осигури сам необходимото за лечението му  медицинско изделие, то да му бъде осигурено от лечебното заведение, така и с изискването за качество. Разпоредбата на чл.82б от ЗЗ отговаря напълно на смисъла и духа на заглавието на раздела, в който същата е уредена.

В конкретния случай дори и при липса на попълнена декларация от страна на пациента, очевидна е била волята на пациента избраното от него изделие да бъде доставено от лечебното заведение. В тази връзка напълно неотносими са възраженията, че на пациента не следва да бъде налагано ограничение да закупува само от едно лице, че същото би било нелоялна конкуренция и злоупотреба с положение, както и че законът не въвежда задължение за пациента и лечебното заведение да използват единствено осигурените от болничната аптека на заведението медицински изделия и т.н. Подобно становище би могло да бъде обсъждано в хипотеза, когато МБАЛ „Тримонциум” ООД бе осигурило медицинския продукт на пациента, но последният е изразил желание да го закупи от друг доставчик. Безспорно, че пациентът може да не упражни правото си да получи съответното медицинско изделие от болничната аптека на лечебното заведение, но то трябва да му бъде преди всичко предложено. Следователно задължение на лечебното заведение е да осигури медицинското изделие и след като няма конкретно изявена воля на пациента от къде то да бъде доставено, то е следвало дружеството-жалбоподател да го осигури именно от болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД и след като това безспорно не е сторено, то направените в този смисъл възражения се явяват неоснователни.

  Съдът намери за неоснователни и възраженията, че спецификата на дейността е правила невъзможно ограничаването доставчиците на очни лещи само до един, както и че в повечето случаи цените в болничната аптека са били по-високи от предлаганите от трети лица. В тежест на МБАЛ „Тримонциум“ ООД е да организира дейността си по начин, позволяващ своевременна и адекватна като цени и срокове доставка на медицински изделия от болничната аптека на пациентите, съгласно императивното изискване на чл.86, ал.2, т.2, чл.86, ал.3, вр. чл.82б от Закона за здравето. В този смисъл и неизпълнение на горното е непротивопоставимо на констатирания факт на извършено административно нарушение. Ако все пак дружеството-жалбоподател претендира, че договорът с НЗОК е финансово неизгоден за пациентите, следва да има предвид, че същото не е длъжно да сключва такъв. След като е сключило, обаче, дружеството-жалбоподател е длъжно да спазва задълженията си по него, без право на преценка кое е финансово по-изгодно за пациента.

Очевидно също няма как да бъде споделено становището, че деянията не съставляват нарушения, защото неспазването реда на чл.86, ал.2, т.2 вр. чл.86, ал.3, вр. чл.82б от Закона за здравето било „в интерес“ на пациента , тъй като същият получавал продукта на по-ниска цена от дистрибутор, което освен друго е и недоказано твърдение, тъй като представените в хода на производството фактури и писмо от УМБАЛ „Св. Г."*** не са били представени при самата проверка, като същевременно последните не само, че не снемат административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, но напротив, същите са още еднa индиция, че МБАЛ „Тримонциум“ ООД не е спазил императивното изискване на чл.82б, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето да се снабдява с лещи от болничната апетека на УМБАЛ „Св. Г.“***. 

  Съдът намери за неоснователно и възражението, че със Заповед № РД – 27-133/30.03.2018г. е определен срок за проверка от 02.04.2018г. до 05.04.2018г., докато цитираната в АУАН Заповед е издадена на 30.04.2018г. – много след срока на проверката, съответно нарушението е било установено извън периода на проверката. Съгласно изрично посоченото както в наказателното постановление, така и в АУАН нарушенията са установени на 02.05.2018г., което попада в срока, посочен в Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018г. от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“. В този смисъл дали в последната заповед е използван израз „удължава“ или дава нов срок по никакъв начин не променя нейния характер, както и извода, че нарушенията са установени именно в указания в нея срок.

  Съдът намери за неоснователно и възражението, касаещо материалната компетентност на акстосъставителя, която се установява от приложените Заповед № РД 27-133/ 30.03.2018 г. и Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018 г. от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, във вр. с чл.233а от Закона за здравето.

  На следващо място неоснователно е възражението, че не е спазена структурата за съставяне на АУАН, тъй като следва първо да се опише фактическата обстановка, а след това – нарушените разпоредби, като в случая било налице „преплитане“ на факти и законови разпоредби. В случая са налице всички посочени в чл.42 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити на АУАН, съответно – на наказателното постановление, като ясно и последователно са описани както относимите към нарушението факти, така и правната квалификация. В този смисъл очевидно трудно може да се приеме становище, че посочване на нарушената материална разпоредба и последващо излагане на фактите съставлява каквото и да е процесулано нарушение, още повече – препятства жалбоподателя да разбере нарушението, за което му е повдигнато административнонаказателно обвинение.

  Съдът намира, че правилно е била приложена и санкционната разпоредба за извършените нарушения. Съгласно чл.221, ал.1 от ЗЗ когато лечебно заведение наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1500 лв., а ал.2 на същия член сочи, че когато  нарушението по ал.1 е извършено от лечебно заведение - едноличен търговец или юридическо лице, каквото в случая е МБАЛ „Тримонциум“ ООД, се налага имуществената санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 3000 лв. В тази връзка следва да се посочи, че правилно според настоящия съдебен състав в случая е предпочетена санкционната разпоредба на чл.221, ал.2 ЗЗ, вместо тази по чл.229 от ЗЗ, доколкото в случая се касае до специална хипотеза, която следва да намери приложение пред общата разпоредба на чл.229 от ЗЗ /В този смисъл Решение №91/05.06.2017г., постановено по КНАХД №69/20117г. по описа на Административен съд-Габрово/. В случая несъмнено правата на пациента са нарушени, доколкото интересът на същия, получавайки изделие от кой да е търговски представител, не е в такава степен защитен, както ако медицинското изделие е доставено от болнична аптека, какъвто е смисълът на закона – да гарантира интересът на пациента да получи качествен медицински продукт.

В случая за всяко от извършените нарушения е наложена имуществена санкция в минимален размер. Така определеното наказание напълно съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, както и на изискванията, предвидени в чл.27 от ЗАНН, като в него е отчетено, че същото е извършено за първи път.

Не са установиха и основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото съгласно описаната и възприета от съда фактическа обстановка, констатираните нарушения и обстоятелствата по извършване на същите разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата чл.86, ал.2, т.2 вр. чл.86, ал.3, вр. чл.82б от Закона за здравето, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесните нарушения са такива на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НП-27-133-65/10.12.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /понастоящем „Медицински надзор”/ – ИАМН гр. София, с което на МБАЛ „Тримонциум” ООД, ЕИК ********* на основание чл.221, ал.2 от Закона за здравето /ЗЗ/ са наложени общо 12 бр. имуществени санкции, всяка в размер на 500 /петстотин/ лева, за 12 бр. нарушения на чл.86, ал.2, т.2, във вр. с чл. 86, ал.3, във вр. с чл.82б от ЗЗ.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред  Административен съд- Пловдив.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ