Решение по дело №197/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. С. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица]против Решение № 433 от 21.11.2023 година, постановено по АНД № 1504 по описа за 2022 година на Районен съд Перник. С решението е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К, № *****.2021, издаден от ОДМВР Перник, с който на Д. С. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица]на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Касаторът изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Иска съда да отмени същото и да постанови друго, с което да отмени издадения електронен фиш.

В проведеното съдебно заседание на 18.06.2025 година касаторът Д. С. И., редовно призован не се явява и не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от касатора, с които излага аргументи за отмяна на съдебния акт и за отмяна на електронния фиш.

В проведеното съдебно заседание на 18.06.2025 година, ответникът по касационната жалба ОДМВР Перник, редовно призован, не изпраща представител.

В проведеното съдебно заседание на 18.06.2025 година представителят на Окръжна прокуратура – Перник, намира касационната жалба за неоснователна. Предлага първоинстанционното решение да се остави в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 25.07.2021 година, в 15:19 часа на автомагистрала "С." при км. 26+500, ПВ С. с посока на движение към [населено място], при ограничение на скоростта от 120 км/ч въведено с пътен знак В 26, И. управлява лек автомобил "Тойота Р***“ с рег. № [рег. номер], като се движи със скорост от 141 км/ч. след приспъднат толеранс от 3%. Превишението на скоростта с 21 км/ч е установено от контролите органи с автоматизирано техническо средство № *****. За така установеното на собственика на автомобила на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е издаден електронен фиш, с който му е наложена "Глоба" в размер на 100 (сто) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП.

При така установените факти Районен съд Перник при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на електронния фиш на това основание.

Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество и след преценка на приобщените по делото доказателства е приел за безспорно установени от обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при описаните в ЕФ обстоятелства, като е потвърдил същия с наложеното наказание в законоустановения размер.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото доказателства. Въз основа на същите и при направен задълбочен анализ районния съд е постановил правилно решение.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от него правни изводи относно правилното прилагане на материалния закон от страна на административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на настоящия касатор. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство № ****. Нормите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно–информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи /арг. § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП; § 1 от ДР на ЗАНН/ е издаден по реда на визираната в ЗДвП процедура.

Изводите на районния съд по фактите кореспондират с приложения към процесния случай материален закон. Безспорно е установен факта на управление на МПС от Д. И. към датата на нарушението в 15:19 часа на автомагистрала "С." при км. 26+500, ПВ С. с посока на движение към [населено място]. Установено е също, че при ограничение на скоростта в посочения пътен участък 120 км/ч въведено с пътен знак В 26, с автоматизирано техническо средство № ****е установено движението с превишена скорост на автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], движещ се със скорост от 141 км/ч. след приспаднатият толеранс в полза на водача. Заснемането е направено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация. Правилно е обосновано реализирането на административнонаказателна отговорност на водача на МПС по силата на необорената оборима презумпция, възприета с разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. С това действащият материален закон към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен съд - Перник съдебен акт. Към настоящият момент не е изтекла абсолютната давност от четири години и половина в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.

Въведените в касационната жалба доводи касаещи неправилно позициониране на автоматизираното техническо средство са неотносими към касационните основания. В електронния фиш е посочено в достатъчна степен мястото на извършване на нарушението.

Въз основана на изложеното касационните основания са напълно неоснователни. Вмененото административно нарушение е доказано по безспорен начин, съответно, законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора.

Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. решение № 433 от 21.11.2023 година, постановено по АНД № 1504 по описа за 2022 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.