№ 7812
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М М С
при участието на секретаря Д Д
като разгледа докладваното от М М С Гражданско дело № 20211110148717
по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 8282,39 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско” и разноски
за определянето му по щета № ... за вреди, причинени при ПТП на 24.11.2020 г. на лек
автомобил " ФФ", с рег. № ..., вследствие противоправно поведение на водач на МПС "
МА", с рег.№ ..., чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното
изплащане, както и на сумата от 322,12 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.04.2021 г. до 22.08.2021г. Претендират се разноските по
делото.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско ” за л.а. " ФФ", с рег. №
..., е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 8257,39 лв., като поддържа
да е изпълнил задължението си за обезщетяването им, както и да е сторил разноски по
определянето му в размер на 25 лв. Твърди, че ответникът е застраховал гражданската
отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение и разноските за определянето му.
Ответникът не възстановил дължимата сума, въпреки че бил поканен с регресна
покана, получена на 09.03.2021 г.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва
1
исковете по основание и размер. Признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение за л.а. " МА", с рег.№ ..., по силата на
застрахователна полица № BG/30/..., със срок на валидност от 10.01.2020г. до
09.01.2021 г. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като оспорва изключителната
вина на застрахования при ответното дружество водач и твърди наличието на
съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и вредите по л.а. „ФФ“, с рег. №
..., както и размера на вредите, счита, че искът е предявен в завишен размер.
Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представената
застрахователна полица с № ..., че между ищеца и " МПЛ" ЕООД е сключен договор за
застраховка " Каско" за лек автомобил "ФФ", с рег.№ ..., със срок на застраховката от
19.04.2020 г. до 18.04.2021г. и при застрахователна сума по клауза " Пълно каско" в
размер на 20695 лева.
Представени са и приложимите общи условия по застраховка „ Каско Стандарт“.
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от 24.11.2020 г. за
настъпило на посочената дата в гр. П, на бул. " Б", пътнотранспортно произшествие с
участието на товарен автомобил " МА", с рег. № ..., управляван от Н. КР. К., и
застрахования при ищцовото дружество лек автомобил, управляван от П.В..
Съставеният двустранен протокол е подписан от двамата водачи на МПС, отразена е
скица на ПТП, както и са посочени видимите щети по застрахования от ищеца
автомобил - цяла лява страна.
Не се спори, а и се установява от представените по делото писмени доказателства,
че по заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 24.11.2020 г.,
подадено от П. П. В., при ищеца е заведена щета с № ..., извършен е оглед на
автомобила и е съставен опис на щетите, представен по делото. Видно от
представените опис - заключение по претенция № .../24.11.2020 г. и доклад по щетата,
определено е застрахователно обезщетение в размер на 8257,39 лв., като посочената
сума е заплатена на сервиза, извършил ремонта, с платежно нареждане от 05.01.2021 г.
Не е спорно, на следващо място, а и се установява от представената застрахователна
полица, че към датата на ПТП за МПС с марка " М", с рег. № ..., е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със ЗАД "
..." АД с период на застрахователното покритие от 10.01.2020 г. до 09.01.2021 г.
Представена е покана по регресна претенция РС.../2021-01 до ответното дружество,
2
връчена на 09.03.2021 г. Видно от представеното писмо с изх. № ../30.03.2021 г. на ЗАД
" ..." АД, документите, съдържащи се в регресната претенция, са върнати в цялост и е
направен отказ за изплащане на регресната сума.
По делото е прието заключение на изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, като вещото лице установява, че от така
представения в протокола за ПТП, уведомлението за щета и свидетелските показания
механизъм на ПТП се налага изводът, че щетите по лек автомобил „ ФФ“, с рег. № ...,
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 24.11.2020 г.
произшествие. Дава заключение, че стойността, необходима за възстановяване на л. а.
„ ФФ“, с рег. № ..., изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпването
на събитието, възлиза на 8257,39 лв., а обичайните разноски за ликвидиране на щета
по риск „ Каско“ при ПТП са в размер на 15 лв. Вещото лице дава заключение, че
първоначалното съприкосновение между двата автомобила е настъпило между предна
броня в дясна част на влекач „ МА“ и задна лява част на лек автомобил „ ФФ“, като
според свидетелските показания и двата автомобила са се движили със скорост от
около 30 – 40 км/ч. От техническа гледна точка сочи, че водачът на влекач „ МА“ е
имал възможността да предотврати удара, ако се е движил в собствената пътна лента
на бул. „ Б“, без да навлиза в съседната дясна пътна лента, където се е движил лек
автомобил „ ФФ“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двамата водачи на
участвалите в процесното пътнотранспортно произшествие автомобили, от чиито
показания се установява идентичен на посочения в двустранния констативен протокола
и уведомлението за щета механизъм на ПТП.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска по чл.411 КЗ.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по неговата
застраховка " Гражданска отговорност". С оглед възраженията на ответника, в тежест
на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно, противоправно
поведение на лице, чиято отговорност е застрахована от ответника, е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване
на горните факти е да докаже погасяването на дълга.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от експертното
заключение се установява наличието на всички елементи от фактическия състав,
3
пораждащ суброгационното право на ищеца. Установи се наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и трето за спора лице по договор за
имуществена застраховка " Каско" за лек автомобил "ФФ", с рег.№ ..., по силата на
която ищецът е поел задължение в срока на действие на договора да покрие щетите
върху застрахованото имущество вследствие на уговорените между страните рискове,
като не се спори настъпването на пътно-транспортно произшествие да е покрит риск
по договора.
Установи се, че в срока на действието на имуществената застраховка - на 24.11.2020
г., е настъпило застрахователно събитие - ПТП, в резултат на което на застрахования от
ищеца автомобил са причинени щети. С оглед приетите по делото писмени
доказателства, включително двустранен констативен протокол за ПТП, подписан и от
двамата водачи, и експертното заключение, неоспорено от страните, както и въз основа
на установените чрез гласни доказателства факти, съдът намира, че заявеният от ищеца
механизъм на произшествието е доказан, като в допълнение следва да се посочи, че в
производството не са ангажирани доказателства, който да сочат на различен
механизъм. Предвид това следва да се приеме, че пътно-транспортното произшествие,
респ. причинените от него вреди, са вследствие на противоправното поведение на
водача на товарен автомобил " МА", с рег. № .... Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината на
причинителя на вредите се предполага, като в тежест на ответната страна е да проведе
обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й. Предвид
липсата на доказателства, опровергаващи горепосочените фактически констатации,
съдът намира законовата презумпция за необорена.
По делото се доказа и съществуването на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника и водача на товарен автомобил "МА", с
рег. № ..., със срок на валидност, включващ и датата на процесното пътнотранспортно
произшествие, както и се установява ищецът да е обезщетил вредите, причинени от
последния, поради което са налице всички предпоставки, обуславящи възникване на
регресното му вземане по отношение на ответника, който носи договорна отговорност
за същите вреди до размера на действителната им стойност към момента на настъпване
на застрахователното събитие. Регресното право на ищеца възниква в размера на
пазарната стойност на причинените вреди, възлизаща в случая съгласно кредитираното
заключение на вещото лице на 8257,39 лева, както и за разноските по определяне на
застрахователното обезщетение, чиято дължимост ответникът не оспорва, по-
конкретно в претендирания размер от 25 лева. Следователно, дължимата сума възлиза
в общ размер на 8282,39 лв. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не
установява да е погасил задължението си, поради което искът по чл.411 КЗ се явява
основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху главницата от
4
предявяване на иска – 23.08.2021 г., до окончателното й погасяване, обуславя и
нейната основателност.
По иска по чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ в срок от тридесет дни от представянето
на всички доказателства застрахователят следва да определи и изплати размера на
своето задължение по предявената претенция или мотивирано да откаже плащането.
Видно от представената с исковата молба покана, връчена на ответника на 09.03.2021
г., ищецът е предявил извънсъдебно регресната си претенция, като съобразно чл. 412,
ал. 3 КЗ ответникът е в забава плащането на главницата, считано от 09.04.2021 г.
Размерът на обезщетението за забавено плащане до 22.08.2021г. – датата,
предхождаща подаването на исковата молба, определен от съда при условията на чл.
162 ГПК чрез лихвен калкулатор, възлиза на 312,92 лв.
Предвид изложеното акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен до
посочения размер от 312,92 лв., като до пълния предявен размер от 322,12 лв. и за
периода от 01.04.2021 г. до 08.04.2021 г. подлежи на отхвърляне.
Относно разноските по делото.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни. На ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК съответно на уважената част от исковете следва да се
присъдят своевременно поисканите и доказани разноски по делото в общ размер от
2022,08 лв. - за адвокатско възнаграждение, заплатената държавна такса и депозити за
експертиза и свидетел. На основание чл. 78, ал.3 ГПК съответно на отхвърлената част
от исковете на ответника се следват разноски в общ размер от 0,38 лв. – за депозити за
експертиза и свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение. С оглед размера на
дължимите в полза на ответника разноски, съдът намира, че на ищеца по компенсация
следва да се присъдят разноски в размер на 2021,70 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА " . ..." АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Д“, бул. " .." № 1, да заплати на ЗАД "..." АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. " П" № 5, на основание чл. 411 КЗ и чл.86 ЗЗД сумата от
8282,39 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „ Каско” и разноски за определянето му по щета № ... за
вреди, причинени при ПТП на 24.11.2020 г. на лек автомобил "ФФ", с рег. № ...,
вследствие противоправно поведение на водач на МПС " МА", с рег.№ ..., чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска - 23.08.2021 г., до окончателното
5
изплащане, сумата от 312,92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 09.04.2021 г. до 22.08.2021г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 2021,70 лв., представляваща разноски по делото за заплатена държавна
такса, депозити за експертиза и свидетел и адвокатско възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86 ЗЗД за разликата над сумата от 312,92 лв. до
пълния предявен размер от 322,12 лв. и за периода от 01.04.2021 г. до 08.04.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6