№ 672
гр. Стара Загора, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20225530100477 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.88, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.262, ал.2 и чл.265, ал.2
ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Кавалер Юнион 2001“ ЕООД гр. София твърди в исковата си молба, че
между страните бил сключен договор за управление на социални мрежи от 17.06.2021г., в
който ищецът бил възложител, а ответникът - изпълнител. Договорът бил сключен за срок
от 6 месеца — от 17.06.2021 г. до 17.12.2021 г. Същият бил развален едностранно от ищеца,
с отправено нарочно изявление в този смисъл на 15.11.2021г., с правно основание чл.87,
ал.2, поради трайно неизпълнение от страна на ответника. Заедно с изявлението била
отправена покана за връщане на авансово платени суми и на такива, които не били
използвани по предназначението на договора. Сключеният между страните договор
регламентирал отношенията им, в които ищецът възложил на ответника, а последният се
задължил да извърши дейности по мениджмънт, рекламни стратегии и кампании на
страниците на възложителя в общо три интернет платформи: Facebook (Фейсбук), Instagram
(Инстаграм) и Google (Гугъл). За всяка една от платформите ответникът се задължил да
извърши определен обем от работа. Обемът от задължения бил описан в 22 пункта от
договора за платформата Facebook (Фейсбук), 14 пункта от договора за платформата
Instagram (Инстаграм) и 2 пункта от договора за платформата Google (Гугъл). Уговореното
възнаграждение, което ищецът заплатил на ответника за уговорената работа, било: 750 лв.,
представляващо възнаграждение за осъществяване на реклама в Instagram, и 850 лв.,
представляващо възнаграждение за осъществяване на реклама в Facebook.
Възнаграждението на изпълнителя във връзка с управлението на рекламата в платформата
Google се формирало по различен механизъм спрямо възприетия при рекламата в
1
платформите Facebook и Instagram и не било фиксирана сума, а било процент от реално
използвания бюджет за реклама в платформата за реклами на Google (която се нарича Google
Ads), а именно 30%. По този начин всеки месец изпълнителят следвало да фактурира на
възложителя сумите: 850лв. (възнаграждение за реклама във Фейсбук); 750лв.
(възнаграждение за реклама в Инстаграм); вариращо възнаграждение, според размера на
реално използваната реклама в Google, който теоретично може да е в максимален размер
225лв. (тъй като максималният бюджет за Google е определен в размер 750лв./месец); 520лв.
представляващи изработка на 4бр. графичен банер (по 130лв./бр.) за рекламата в Google.
Услугата на ответника коствала на ищеца максимално 2345лв./месец без включен ДДС.
Договорът между страните регламентирал размера на бюджетите за реклама в трите
платформи, определени поотделно за всяка една от тях, а именно: за рекламата в Facebook —
бюджет 800лв./месец без включен ДДС; за рекламата в Instagram - бюджет 800лв./месец без
включен ДДС; за рекламата в Google - бюджет 750лв./месец без включен ДДС. Бюджетите
били определени в лева, но всички платформи оперирали в долари, затова било необходимо
превалутиране, при съответния курс за деня. Така ефективният размер на бюджетите за
реклама представлявал равностойността на определената по договор цена (в лева),
превалутирана в щатски долари. Така определените бюджети за реклама (а в това число и на
всяка реклама по принцип) имали за цел да бъдат оптимално оползотворени, за да се
осъществи максимално добро съотношение между показателите „вложена реклама -
реализирана продажба“. От подписване на договора между страните до момента на
завеждане на исковата молба били издадени общо 1бр. проформа фактура и 4бр. данъчни
фактури. След сключване на договора изпълнителят издал на възложителя Проформа
фактура №100/18.06.2021г. на стойност 5994лв. с включен ДДС, която включвала освен
базовата цена на услугата на Би Шеърд ООД, бюджетът за реклама за всички платформи и
еднократна настройка на платформата за реклами в Google (на стойност 300лв.). Останалите
4бр. фактури били на стойност 5634лв. с ДДС всяка и включвали всички позиции, които
били включени и в проформа-фактурата, с изключение на еднократно платената сума от
300лв. без ДДС за еднократната настройка в Google. За всеки месец по време на действието
на договора между страните изпълнителят представял на възложителя отчет за свършената
работа през съответния месец. В него се посочвали точните суми, вложени в рекламни
кампании за всяка социална мрежа поотделно. Посочвали се и параметри като „Достигната
аудитория“, „Ангажираност на феновете“, „Най-успешни публикации“ и реализирани
продажби. Така представените отчети предлагали синтезиран общ поглед за работата на
изпълнителя за отчетния период. В изпълнение на договорните си задължения възложителят
Кавалер Юнион 2001 ЕООД заплатил авансово на изпълнителя Би Шеърд ООД следните
суми за предоставяне на рекламни услуги за пълни 5 месеца: 1/ Проформа фактура №
100/18.06.2021г. на стойност 5994лв. с включен ДДС; 2/ Фактура №**********/02.08.2021г.
на стойност 5634лв. с включен ДДС; 3/ Фактура №**********/01.09.2021г. на стойност
5634лв. с включен ДДС; 4/ Фактура № **********/01.10.2021г. на стойност 5634лв. с
включен ДДС; 5/ Фактура №**********/01.11.2021г. на стойност 5634лв. с включен ДДС.
Възложителят предоставил необходимото съдействие на изпълнителя във връзка със
2
сключения помежду им договор, защото осигурил необходимия достъп до своите фирмени
профили и в трите платформи, в които следвало изпълнителят да менажира рекламна
кампания - Facebook (Фейсбук), Instagram (Инстаграм) и Google (Гугъл). Ищецът също така
платил всички издадени фактури, поради което възложителят напълно изчерпал своето
задължение към изпълнителя, който можел свободно да изпълни своята престация -
мениджмънт, рекламни стратегии и кампании на фирмените страници на ищеца.
Ответникът бил неизправна страна по договорните отношения между страните. Същият
системно не изпълнявал свои договорни задължения, а от цялостното му поведение можело
да се направи обоснован извод, че не полагал грижата на добър стопанин. Неизбежна
последица от това поведение на ответника било и лошото качество на предоставяната от
него услуга, което я правело негодна по смисъла на чл. 261 от ЗЗД. Изпълнителят бил
задължен да оползотворява бюджетите за реклама, за които страните се договорили. Всички
издадени фактури били авансово заплатени, което означавало, че изпълнителят разполагал и
със собственото си възнаграждение, и с всички суми за реклама предварително, преди
започване на съответния месец. От ключово значение било своевременното оползотворяване
на бюджетите по най-оптималния начин, защото в търговските отношения на дребно,
каквито практикувал ищецът, имало сезонност и кампанийност. Не било без значение дали
една продажба щяла да се реализира в сезон/момент на повишено търсене (каквито били
„черен петък”, коледните празници, дните преди първия учебен ден, абитуриентските
балове, пролетните и есенните месеци) или в така наречените „мъртви месеци“ (м.януари и
м.февруари). Важно било да се влага целият бюджет, определен за съответния месец, и то по
най-оптималния начин. Това била компетенцията на „Дигиталните агенции“ за онлайн
реклама и маркетинг, каквато била и Би Шеърд ООД, според собственото им описание.
Неефективно било влагането на част от бюджета за реклама в няколко поредни месеца, а
впоследствие да се вложило по-голяма сума за реклама наведнъж, за да компенсирала
разликата от предходните периоди. Изпълнителят не влагал своевременно бюджетите за
реклама. Общо за периода юли 2021г. - ноември 2021г. неоползотворените, но платени от
възложителя бюджети за реклама възлизали на 3 887,24 лв. без включен ДДС. За м. юли
2021г., при курс 1,644лв. за един долар, неоползотвореният бюджет към: Facebook възлизал
на 368,20 лв., към Instagram възлизал на 616,86 лв., към Google възлизал на 84,15лв. Общо
неоползотвореният бюджет за м. юли 2021г. бил 1069.21лв. За м. август 2021., при курс
1,65лв. за един долар, неоползотвореният бюджет към: Facebook възлизал на 631,19 лв., към
Instagram възлизал на 378,03лв., към Google възлизал на 117,31лв. Общо неоползотвореният
бюджет за м. август 2021г. бил 1126.53лв. За м. септември 2021г., при курс 1,69 лв. за един
долар, неоползотвореният бюджет към: Facebook възлизал на 0 лв., към Instagram възлизал
на 0 лв., към Google възлизал на 96,02лв. Общо неоползотвореният бюджет за м. септември
2021г. бил 96.02лв. За м. октомври 2021г., при курс 1,68лв. за един долар,
неоползотвореният бюджет към: Facebook възлизал на 0 лв., към Instagram възлизал на
109,94лв., към Google възлизал на 107,80лв. Общо неоползотвореният бюджет за м.
октомври 2021г. бил 217.74лв. За м. ноември 2021г. (до 15.11.2021г. - датата на
едностранното разваляне на договора), при курс 1,73 лв. за един долар, неоползотвореният
3
бюджет към: Facebook възлизал на 468,02 лв., към Instagram възлизал на 800лв., към Google
възлизал на 205,75лв. Общо неоползотвореният бюджет за м. ноември 2021г. бил 1473.77лв.
Въпреки бюджетите за реклама към Facebook и Instagram били неоползотворени, то те били
изцяло заплатени авансово от ищеца на ответника, съгласно издадените от последния
фактури. Ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сумата 3266,38лв.,
която представлявала неоползотворената, но заплатена сума за реклама към платформите
Facebook и Instagram. Във всяка фактура, издадена от изпълнителя на възложителя,
възнаграждението за реклама в Google било определено на база максималния договорен
бюджет от 750лв., а не върху реално изразходвания бюджет. Дори да се приемело, че
изпълнителят начислявал своята комисионна от 30% авансово върху теоретично
максималния размер на бюджета за реклама, следвало да приспада разликата впоследствие.
За целия период на договора изпълнителят нито приспаднал, нито върнал надчислените
суми на възложителя. Ответникът винаги фактурирал твърда сума от 225лв. комисионна за
рекламна кампания в Google. По този начин ефективно изпълнителят увеличавал процента
на собствения си комисионна, а действията му несъмнено били неправомерни и били в
нарушение на добрите нрави и грижата на добър стопанин. Сумата, с която изпълнителят се
обогатил неоснователно за сметка на възложителя, относно възнаграждението за рекламна
кампания в Google, тъй като е надвзел комисион, спрямо реално дължимия, възлизала на
183,30лв., представляваща сбор от съответните суми по месеци: 25,24лв. за м. юли, 35,19лв.
за м. август, 28,81лв. за м. септември, 32,34лв. за м. октомври и 61,72лв. за м. ноември.
Общата сума, с която изпълнителят се обогатил неоснователно за сметка на възложителя, за
всички рекламни кампании, възлизала на 3 449,68лв. Към момента на едностранното
разваляне на договора - 15.11.2021г., ответникът изцяло не бил изпълнил следните свои
договорни задължения. Не били получени уговорените по договор „Проучване и анализ
на една фен страница на основен конкурент“, описани в списъка с предоставяни дейности от
договора. Този ангажимент бил дължим ежемесечно, а не еднократно, но въпреки това
оставал изцяло неизпълнен от страна на изпълнителя. Не били получени нито като файлове,
нито поне документ, потвърждаващ закупуването на посочените 34 снимки, уговорени по
договор и описани в списъка към същия. Този ангажимент също бил дължим ежемесечно, а
не еднократно, но въпреки това оставал изцяло неизпълнен от страна на изпълнителя. Не
били получени нито като файлове, нито поне документ, потвърждаващ закупуването на
посочените 20 снимки, уговорени по договор и описани в списъка към същия. Този
ангажимент отново бил дължим ежемесечно, а не еднократно, но въпреки това оставало
изцяло неизпълнен от страна на изпълнителя. Ищецът заплатил авансово на ответника
възнаграждението му за реклама в платформите Facebook и Instagram за месец ноември
2021г. Нетната стойност на възнаграждението на изпълнителя, възлизащо на 1600 лв. без
ДДС, било сформирано като сбор от сумите 750 лв., представляващо възнаграждение за
осъществяване на реклама в Instagram и 850 лв., представляващо възнаграждение за
осъществяване на реклама във Facebook. С оглед прекратяването на договорните
отношения между страните на 15.11.2021. за останалата половина от месец ноември
(периода 15.11.21 - 30.11.2021 г.), изпълнителят дължал връщане на половината от общо
4
авансово платеното възнаграждение - или общо сумата 800 лв. без ДДС, представляваща
половината от едномесечното възнаграждение на изпълнителя за реклама в платформите
Facebook и Instagram за м. ноември, възлизащо на общо 1600 лв. Неустойката в договорните
отношения между страните била регламентирана в Раздел III, чл.10, ал.2 от договора - прu
неизпълнение на задълженията си по чл.1, изпълнителят дължал обезщетение в размер на
0,5% от месечното възнаграждение по чл.2 на ден до отстраняване на неизпълнението.
Макар да била използвана думата „обезщетение“, то функцията на това обезщетение била да
служи като гаранция, че в случай на неизпълнение, неизправната страна щяла да дължи най-
малко определения размер. Тоест функционално текстът на чл.10, ал.2 от договора
представлявал уговаряне на размер на неустойка в отношенията между страните. В чл.1 от
договора била поместена рекламата и за трите платформи - Facebook (Фейсбук), Instagram
(Инстаграм) и Google (Гугъл), а след него се появявал чл.7. Следователно чл.2 в договора не
съществувал. От разпоредбата на чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове, във връзка с
чл.20а, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите можело да се изведе смисълът на
разпоредбата за неустойка в договора за Управление на социални мрежи от 17.06.2021г. В
случая заплащането било уговорено още в чл.1 след описаната работа за всяка социална
мрежа поотделно. Поради това семантичното тълкуване извеждало, че неустойката от 0,5%
от месечното възнаграждение следвало да е на база цената, определена за всяка социална
мрежа поотделно. При така определената цена на неустойката изпълнителят дължал на
възложителя следните суми, изчислени от момента на неизпълнението до края на
действието на договора: За месец юли 2021 г., за платформа Фейсбук, при неизразходван
бюджет 368,20 лв., за 106 дни забава, размерът на неустойката бил 195,146 лв. За месец юли
2021 г., за платформа Инстаграм, при неизразходван бюджет 616,86 лв., за 106 дни забава,
размерът на неустойката бил 326,9358лв. За месец юли 2021 г., за платформа Гугъл, при
неизразходван бюджет 84,15 лв., за 106 дни забава, размерът на неустойката бил 44,5995 лв.
За месец август 2021 г., за платформа Фейсбук, при неизразходван бюджет 631,19 лв., за 75
дни забава, размерът на неустойката бил 236,69625 лв. За месец август 2021 г., за платформа
Инстаграм, при неизразходван бюджет 378,03 лв., за 75 дни забава, размерът на неустойката
бил 141,76125лв. За месец август 2021 г., за платформа Гугъл, при неизразходван бюджет
117,31 лв., за 75 дни забава, размерът на неустойката бил 43,99125 лв. За месец септември
2021 г., за платформа Гугъл, при неизразходван бюджет 96,02 лв., за 45 дни забава, размерът
на неустойката бил 21,6045 лв. За месец октомври 2021 г., за платформа Инстаграм, при
неизразходван бюджет 109,94 лв., за 14 дни забава, размерът на неустойката бил 7,6958 лв.
За месец октомври 2021 г., за платформа Гугъл, при неизразходван бюджет 107,8 лв., за 14
дни забава, размерът на неустойката бил 7,546 лв. По този начин общият сбор на
неустойката за забава, дължима от ответника на ищеца от началото на забавата за всеки
отделен период до края на действие на договора - 15.11.2021г., възлизал на сумата 1025лв.
След издаване на проформа-фактурата от ответника, тя била заплатена незабавно от страна
на ищеца. Въпреки това, и до момента изпълнителят не издал редовна данъчна фактура,
както следвало. Това се явявало пречка за ищеца да включи платената сума в справка
декларацията си по ЗДДС, съответно да ползва платения по проформата ДДС като данъчен
5
кредит, както и да осчетоводи редовно този разход. Освен обективно създадената
невъзможност за ищеца, с поведението си ответникът нарушавал чл.8 от сключения между
страните договор. Нарушението на изпълнителя било налице, тъй като проформа-фактурата
не съставлявала данъчен документ по смисъла на чл.112 от ЗДДС. Предвид случаите на
системно неизпълнение от страна на ответника, ищецът отправил едностранно изявление за
разваляне на договора на 15.11.2021г. Това изявление било изпратено едновременно и до
адреса на седалището на изпълнителя, и по електронна поща на ответника, посочена в
договора, сайта му и в рекламните му материали на адрес office@beshared.bg. При опит за
осъществяване на доставка, служител на фирма ЕКОНТ провел разговор с Айтов, който му
отговорил, че щял да получи пратката си в офис на фирмата, след което спрял да отговаря
на телефона си. За сметка на „хартиеното” волеизявление, електронното такова било
получено от ответника, защото той реагирал на него като отговорил със свой имейл. Освен
едностранно разваляне на договорните отношения, с изявлението била отправена покана до
длъжника да заплати сумите, с които неправомерно се е обогатил за сметка на Кавалер
Юнион 2001 ЕООД - както неоползотворените бюджети и надвзетия комисион, така и 1/2 от
възнаграждението си за м.ноември, което било предплатено от възложителя. След
получаване на изявлението за прекратяване на договорните отношения от ответното
дружество (по електронна поща), същото категорично отказало заплащане на каквито и да
било суми при проведен телефонен разговор. Следвал изричен отговор по електронна поща
от управителя Айтов, който поднасял множество извинения, обещания и предлагал отстъпки
за бъдещи проекти. С така получения като отговор имейл Айтов потвърждавал получаване
на ищцовото волеизявление за разваляне на договора и потвърждавал неизпълнението от
страна на ответника. Липсата на постигане на съгласие за адекватно възмездяване на
вредите, които ответникът е причинил на ищеца го мотивирала да отправи нотариална
покана до ответника, а именно: Нотариална покана рег.№35408, акт 73, том 11 на нотариус
И.Д., изпратена на 08.12.2021г., до ответника. След изтичане на законовия срок за връчване
и при спазване на правилата на чл.47, ал.1 и ал.2 от ГПК, към датата на завеждане на
исковата молба била настъпила последицата на чл.47, ал.5 от ГПК, а именно: Съобщението
се смятало за връчено с изтичането на срока за получаването му. Връчването било
удостоверено от нотариалната кантора на нотариус И.Д. на 26.01.2022г., след изтичане на
срока за уведомяване по силата на чл.47, ал.5 от ГПК. С така изпратената нотариална
покана, ищецът изчерпвал всички извънсъдебни механизми за решаване на спора между
страните. Въпреки многократните покани от страна на ищеца до ответника да му заплати
сумите, с които длъжникът неоснователно се обогатил - постъпило плащане към момента
липсвало. Общо дължимата сума от ответника на ищеца била сборът между вземането за
главница (3 449,68лв — сбора от неизразходваните бюджети за реклама и 800лв. —
възнаграждение за половината от месец ноември 2021г ), вземането за мораторна лихва
върху дължимата главница от момента на първата покана - 15.11.2021г., до окончателното
изплащане на дължимите суми, както и дължимата неустойка за неизпълнение 1025лв.
Ищецът моли съда да постанови решение по спора, с което да осъди ответника, да заплати
на ищеца сумата 4 249,68лв. за главница, включваща авансово заплатени, но
6
неоползотворени бюджети за реклама, както и заплатено, но незаработено възнаграждение,
ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата на първоначалната покана -
15.11.2021 г., до окончателното изплащане на дължимите суми която към момента на
завеждане на исковата молба възлизала на 83.82лв., заедно с дължимата договорна
неустойка по договора от 1025лв., както и направените съдебни и деловодни разноски.
Ответникът „Би Шеърд“ ООД гр. София не взема становище по предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание. Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Ищецът претендира на основание по чл.88, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.262, ал.2 и чл.265, ал.2
ЗЗД връщане на даденото по развален договор за изработка - договор за управление на
социални мрежи от 17.06.2021г. С посочения договор ответникът се е задължил срещу
заплащане на възнаграждение да извършва мениджмънт и рекламна кампания във Facebook,
Instagram и Google – стратегии и дейности, свързани с услугите и/или продуктите,
предлагани от ищеца.
От показанията на разпитаните по делото свидетели И.Е.М. и М.Х.Б. се установява,
че договорът е бил изпълняван некачествено от ответника, не са били изразходвани пълно
рекламните бюджети за всеки месец, а в някои месеци същите били изразходвани повече от
предвиденото.
По делото няма доказателства, от които да е видно, че неизпълнението се дължи на
причина, за която ответникът не отговаря, поради което съдът приема, че неизпълнението е
виновно. С представеното писмо от № 128/15.11.2021 г. ищецът е направил изявление за
разваляне на договора съобразно чл.87, ал.2 от ЗЗД поради безполезност на изпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД развалянето има обратно действие освен при
договорите за продължително и периодично изпълнение. Тъй като настоящият договор не
попада в тези категории, ответникът дължи връщане на всички получени суми поради
отпадане с обратна сила на основанието за плащането. От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на подлежащата на
връщане сума, включваща авансово платени бюджети за реклама и възнаграждение, е
4249,68 лева. С оглед на това съдът намира, че предявеният иск чл.88, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.262,
ал.2 и чл.265, ал.2 ЗЗД е вероятно основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 04.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Съгласно чл.10, ал.2 от договора при неизпълнение на задълженията си по чл.1
изпълнителят дължи обезщетение в размер на 0,5% от месечното възнаграждение по чл.2 на
ден до отстраняване на неизпълнеието. Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката
7
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност неустойката е едно
предварително и доброволно установяване на размера на обезщетението за вреди, които
изправната страна ще претърпи от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на
задълженията на неизправната страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка
включва установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и на
вина за неизпълнението. Както беше обосновано по-горе, съдът приема, че ответникът не е
изпълнил задължението си и неизпълнението на задълженията му по договора е виновно.
Тъй неустойката не е уговорена за забавено изпълнение, съдът намира за вероятно
наличието на неизпълнено задължение на ответното дружество към ищеца за заплащане на
неустойка в претендирания в исковата молба размер – 1025 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая
ответникът е изпаднал в забава от датата на получаване на изявлението за разваляне, в което
се съдържа и покана за връщане на даденото по договора - 15.11.2021 г. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза е видно, че размерът на законната лихва до датта на
предявяване на иска е 95,62 лева. Ето защо искът за мораторна лихва се явява вероятно
основателен в претендирания в исковата молба размер – 83,82 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо
лице в размер на 3668,10 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Би Шеърд“ ООД, гр.София, кв. „Лагера“ бл. 35, вх.1, ет. 11, ап. 82, ЕИК
*********, представлявано от Б.С.А., да заплати на „Кавалер Юнион 2001“ ЕООД, гр.
София, ж.к. „Люлин-2“ бл.234, вх.А, ет.6, ап.27, ЕИК *********, представлявано от В.Д.В.,
сумата 4249,68 лева, представляваща авансово платени бюджети за реклама и
възнаграждение по развален договор за управление на социални мрежи от 17.06.2021г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 04.02.2022 г. до окончателното й изплащане,
сумата 1025 лева, представляваща неустойка по договор за управление на социални мрежи
от 17.06.2021 г., сумата 83,82 лева, представляваща обезщетение по чл.86 ЗЗД за забавено
плащане на авансово платени бюджети за реклама и възнаграждение по развален договор за
управление на социални мрежи от 17.06.2021 г., както и сумата 3668,10 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8