О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 01.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в закрито заседание на първи юни две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2201
по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от „К. - БГ” ООД срещу „Р. М” ЕООД.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба
обстоятелства намира следното:
При съобразяване на фактите, изложени исковата молба и формулирания от
ищеца петитум се налага изводът, че предмет на разглеждане по настоящото дело е
осъдителен иск за осъждане на ответника „Р. М” ЕООД да заплати на „К. - БГ” ООД
сумата от 31 690 лв., представляваща неплатена част от покупната цена за
доставка на цилиндрични бронзови втулки по фактура № **********/ 01.02.2019 г.
От събраните в производството доказателства
и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по
партидата на „Р. М” ЕООД – в несъстоятелност, се установява, че след
предявяване на иска, който е предмет на разглеждане, е постановено решение от 20.02.2020 г., по т.д. № 2214/2019 г. по
описа на СГС, VI - 8 състав, с което по отношение на
ответника е открито производство по несъстоятелност.
След откриване на производство по
несъстоятелност спрямо един търговец всеки един от неговите кредитори може да
установи съществуването на вземането си срещу него, както и да получи
удовлетворяване на своето вземане само в рамките на производството по
несъстоятелност, което има характер на универсално принудително изпълнение и
чиято цел е да бъдат установени всички задължения на търговеца и да бъдат
погасени при спазване на правилата за поредност, установени в ТЗ в едно
производство. Това предполага предприемане на действия от кредитора по
предявяване на своите вземания в производството по несъстоятелност по реда и в
преклузивните срокове, предвидени в чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ, съответно по реда
на чл. 639 ТЗ. В тази връзка в закона е установено и общо правило, че с
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника се спират
съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски
дела, образувани срещу него съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ, както и на изпълнителните
дела, образувани срещу него съгласно чл. 638, ал. 1 ТЗ, тъй като разрешаването
на въпроса за дължимостта на вземанията и предприемането на действия по тяхното
събиране трябва да бъде направено в производството по несъстоятелност. С оглед
на това и продължаването на едно спорно исково производство е уредено в
ограничени хипотези, които са изчерпателно посочени в чл. 637, ал. 3 ТЗ и са тези,
при които вземането на кредитора не е прието в производството по
несъстоятелност, т.е. синдикът или съдът по несъстоятелността са счели, че то
не съществува и този въпрос е спорен, както и тези, при които то е оспорено от
длъжника или друг кредитор на несъстоятелността с подадено възражение срещу
списъка на приетите вземания, т.е. пак е спорно. Следователно възможността такова исково производство да бъде продължено
пред сезирания съд е предпоставена от наличието на следните предпоставки: 1)
ищецът да е предявил своите вземания срещу ответника в хода на откритото срещу
него производство по несъстоятелност, 2) тези вземания да са включени в списъка
на неприети вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник, съставен от
синдика и одобрен от съда по несъстоятелността или тези вземания да са включени
в одобрения от съда по реда на чл. 692 ТЗ списък на приети вземания на
кредиторите на несъстоятелността, но срещу тях да е подадено възражение от
длъжника или от друг кредитор на несъстоятелния търговец.
В случай, че вземането, което е
предмет на спряното исково производство, е предявено от ищеца в производството
по несъстоятелност на ответника, включено е в одобрения от съда списък на
приетите вземания и не е оспорено от длъжника или от друг кредитор на
несъстоятелността, който има право да направи това, то тогава това вземане се
счита за прието по смисъла на чл. 693 ТЗ. Приемането на вземането при условията
на чл. 693 ТЗ наподобява ефекта на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно
решение, тъй като когато са изпълнени условията на посочената правна норма
въпросът за съществуването и дължимостта на това вземане се счита за
окончателно разрешен в отношенията между длъжника, кредитора и другите
кредитори на несъстоятелността, като той не може да бъде пререшаван отново,
включително по исков ред. Следователно с приемането на вземането на кредитора в
производството по несъстоятелност по окончателен начин и липса на подадено
възражение срещу него, за кредитора отпада правния интерес да води иск, който
да има за предмет неговото съществуване, и производството, образувано за
неговото разглеждане, трябва да се прекрати, което е разпоредено и изрично с
нормата на чл. 637, ал. 2 ТЗ. В тази насока се е произнесъл ВКС по реда на чл.
274, ал. 3 ГПК с Определение № 463 от 07.08.2015 г., постановено по ч. т. д. №
1207/2015 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.
Настоящото съдебно производство е
образувано срещу „Р. М” ЕООД по иск, който има за предмет съществуването на
парично вземане, което право има имуществен характер, поради което и делото е
от вида на тези, посочени в чл. 637, ал. 1 ТЗ и следователно се спира от
момента на откриване на производството по несъстоятелност по отношение на
длъжника.
От събраните в процеса доказателства се установява, че кредиторът „К. - БГ”
ООД е предявил в производството по несъстоятелност на ответника „Р. М” ЕООД вземането,
което твърди, че има към него за получаване на сумата от 31 690 лв.,
представляваща неплатена част от покупната цена за доставка на цилиндрични
бронзови втулки по фактура № **********/ 01.02.2019 г., което вземане е предмет
на предявения в процеса осъдителен иск. Това вземане е включено от синдика в
списъка на приетите вземания на кредиторите на „Р. М” ЕООД, като срещу него не
е подавано възражение нито от длъжника, нито от друг кредитор на несъстоятелния
длъжник, и този списък е одобрен от съда по несъстоятелността с постановено на 31.03.2022
г. по реда на чл. 692 ТЗ определение. Това означава, че въпросът за дължимостта
на описаното вземане е разрешен по окончателен начин в отношенията между
кредитора „К. - БГ” ООД, длъжника „Р. М” ЕООД и всички кредитори на
несъстоятелността в хода на образуваното производство по несъстоятелност и
следователно, че е отпаднал правният интерес от разглеждане на осъдителния иск,
имащ за предмет същото това вземане и то трябва да бъде прекратено на основание
чл. 637, ал. 2 ТЗ.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ производството по
т.д. № 2201/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI –
17 състав.
Определението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: