РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 09.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осми април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 1219/2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 12066/29.01.2018 г.,
предявена от Т.М.Е., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, против „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата Т.М.Е. твърди, че на 19.09.2012 г. по ч.гр.д. № 1455/2012
г. по описа на РС-Търговище, спрямо нея е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист, по силата на които ищцата е била осъдена да заплати на „Б.ДСК“ ЕАД,
сумата от 64 794.94 евро – главница, ведно със законната лихва от
18.09.2012 г. до окончателното плащане, сумата от 9456.33 евро – лихва, за
периода от 09.09.2011 г. до 17.09.2012 г., както и разноски по делото. Въз
основа на така издадения изпълнителен лист и молба на кредитора „Б.ДСК“ ЕАД,
било образувано изпълнително дело № 20138730400085 по описа на ЧСИ С.Г., с рег. 838 от КЧСИ. През 2016 г., ЧСИ С.Г. загубил
правоспособността си, като на основание заповед на министъра на правосъдието №
СД-04-57/11.04.2014 г., служебният му архив бил прехвърлен на ЧСИ Г.С., с рег.
№ 912 от КЧСИ, а изпълнителното дело получило нов номер – 20169120401321. През
2017 г., ЧСИ Г.С. се свързал по телефона с ипотекарния длъжник Т.А.М.и й казал,
че вземанията на „Б.ДСК“ ЕАД са били прехвърлени на „О.Ф.Б.” ЕАД.
Ищцата твърди, че както по първото, така и по
второто изпълнително дело, не е била уведомявана надлежно за предприеманите
изпълнителни действия, поради което и същите са били незаконосъобразни и не са
породили правни последици за страните по принудителното изпълнение.
Освен това, ищцата заявява, че до нея, в качеството
й на кредитополучател по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 09.07.2008 г.,
не е достигало каквото и да е уведомление за извършено прехвърляне на
вземанията по този договор. Излага съображения, че по силата на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД, уведомяването за цесията е следвало да се извърши от стария
кредитор.
Ищцата твърди, че не дължи вземанията - предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, тъй като
са погасени по давност. Счита, че тъй като действията и на двамата съдебни
изпълнители са били незаконосъобразни, същите не са прекъсвали и давностния
срок. Дори и да съществувал договор за цесия, то същият бил нищожен, поради
липса на предмет, тъй като вземането не е съществувало към момента на сключване
на цесионния договор.
Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено, че не дължи на ответника: сумата от 64 794.94 евро – главница, ведно
със законната лихва от 18.09.2012 г. до окончателното плащане, и сумата от 9456.33 евро – лихва, за периода от
09.09.2011 г. до 17.09.2012 г., за които суми в производството по ч.гр.д. № 1455/2012
г. по описа на РС-Търговище, са били издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът „О.Ф.Б.” ЕАД,
оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Ответникът не оспорва, че
на 19.09.2012 г. по ч.гр.д. № 1455/2012 г. по описа на РС-Търговище, спрямо
ищцата е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с посоченото от ищцата
съдържание, както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е било
образувано изп. дело № 20138730400085, което впоследствие е било преобразувано
в изп. дело № 20169120401321.
Ответникът твърди, че по силата на договор за
покупко-продажба на вземания от 16.03.2013 г., „Б.ДСК“ ЕАД му е цедирала всички
вземания по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 09.07.2008 г. По силата на
изрично пълномощно от „Б.ДСК“ ЕАД, ответникът, от името на цедента, изпратил за
извършената цесия уведомително писмо до ищцата, като същото следвало да се
счита за получено по силата на т. 13.10 от Общите условия към договора за кредит.
Евентуално, ищцата следвало да се счита за уведомена за извършената цесия, с
връчване на препис от документите,
приложени към отговора на исковата молба.
По отношението на възражението на ищцата, че
вземанията са погасени поради изтичане на предвидения в закона давностен срок,
ответникът излага съображения, че същите са неоснователни. Ответникът сочи, че
по първото изпълнително дело, са били поискани и извършени редица изпълнителни
действия, включително и изпълнителни способи, за всяко едно от които, длъжниците
по изпълнителното дело са били надлежно уведомявани. Обстоятелството, че ЧСИ С.Г.
е загубил правоспособността си не е опорочило извършените изпълнителни
действия. Ответникът моли, исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените
по делото разноски.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На 19.09.2012 г. по ч.гр.д. № 1455/2012 г. по описа на РС-Търговище, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по силата на които Т.М.Е. (и трето за спора
лице) е била осъдена да заплати на „Б.ДСК“ ЕАД, сумата от 64 794.94 евро –
главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 09.07.2008 г., ведно със
законната лихва от 18.09.2012 г. до окончателното плащане, сумата от 9456.33
евро – лихва, за периода от 09.09.2011 г. до 17.09.2012 г., както и разноски по
делото.
Въз основа на изпълнителния лист от 19.09.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 1455/2012
г. по описа на РС-Търговище е било образувано изп. дело № 20138730400085 по
описа на ЧСИ с рег. № 873 от КЧСИ.
За тези факти страните не спорят, и същите са отделени като безспорни и
ненуждаещи се в отношенията между страните по делото (с определението от
26.11.2018 г.), а и се установяват от представените по делото документи -
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 19.09.2012 г. по
ч.гр.д. № 1455/2012 г. на РС-Търговище и молба от 29.05.2013 г. на „Б.ДСК“ ЕАД
до ЧСИ с рег. № 873 от КЧСИ.
С молбата си от 29.05.2013 г., взискателят „Б.ДСК“ ЕАД е направил искане
да бъде наложен запор, възбрана, както и да се пристъпи към опис на ипотекираните
в полза на банката недвижими имоти (подробно описан фризьорски салон и
апартамент № 16).
С молбата си от 29.05.2013 г., на основание чл. 18 ЗЧСИ, взискателят е
възложил на съдебния изпълнител, да извърши цялостно проучване на имущественото
състояние на длъжниците, да прави справки, да набавя документи и книжа, както и
да определя начините на изпълнение.
На 31.05.2013 г., съдебният изпълнител е изпратил до Т.М.Е. покана за
доброволно изпълнение.
На 26.06.2013 г., съдебният изпълнител е извършил опис на ипотекирания
имот (фризьорски салон) и на 27.06.2013 г. е насрочил публична продан на имота
– видно от Протокол за опис от 26.06.2013 г. по изп. дело № 20138730400085 (л.
75) и съобщение за насрочена публична продан по изп. дело № 20138730400085 (л.
76).
По повод молби на взискателя от 05.09.2013 г. (л. 82) и
15.11.2013 г. (л. 85), на 10.09.2013 г. и на 18.11.2013 г., съдебният
изпълнител отново е насрочвал публична продан на ипотекирания недвижим имот (л.
79, и л. 81).
На 20.02.2014 г., „Б.ДСК“ ЕАД е депозирала молба по изпълнителното дело
да бъде насрочена нова продан на недвижимия имот, при начална цена 80 % от
цената при първата продан.
На 27.02.2014 г., съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан
на ипотекирания недвижим имот (л. 90).
На 10.05.2014 г., „Б.ДСК“ ЕАД е депозирала молба по изпълнителното дело
да бъде насрочена нова продан на недвижимия имот, като да бъде определена нова
начална цена за имота.
На 27.05.2014 г., съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан
на ипотекирания недвижим имот (л. 90).
На 25.07.2014 г., „Б.ДСК“ ЕАД е депозирала молба по изпълнителното дело
да бъде насрочена нова продан на недвижимия имот.
На 04.08.2014 г., съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан
на ипотекирания недвижим имот, като е удостоверил, че Т.М.Е. е била уведомена
по телефона (л. 96).
На 29.09.2014 г., „Б.ДСК“ ЕАД е депозирала молба по изпълнителното дело
да бъде насрочена нова продан на недвижимия имот.
На 02.10.2014 г., съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан
на ипотекирания недвижим имот, като е удостоверил, че Т.М.Е. е била уведомена
по телефона (л. 99).
На 27.11.2014 г., съдебният изпълнител е констатирал, че са постъпили
наддавателни предложения и е обявил купувач на описания фризьорски салон –
видно от протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на
купувач (л. 100).
С постановление за възлагане, имотът, предмет на публичната продан е
възложено, на лицето, обявено за неговов купувач (л. 104). Видно от извършеното
отбелязване, постановлението за възлагане е влязло в сила на 09.12.2014 г.
Представени са съобщения от 10.12.2014 г., с които съдебният изпълнител
е уведомил длъжниците, че на 19.01.2015 г. ще бъде предявено изготвено
разпределение на събраната по изпълнителното дело сума.
Страните не спорят, че изп. дело № 20138730400085 е било преобразувано в
изп.дело № 20169120401321 по описа на ЧСИ с рег № 912 от КЧСИ (този факт е
отделен като безспорен – с определението от 26.11.2018 г.).
На 10.01.2017 г., „Б.ДСК“ ЕАД е депозирала молба по изп.дело №
20169120401321, с искане да бъде наложен запор на вземанията по банковите сметки
на длъжниците.
На 06.03.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор и е изпратил
запорни съобщения до „Ц.К.Б.“ АД, „О.Б.Б.“ АД, и „Б.ДСК“ ЕАД.
На
16.03.2017 г. е сключен Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия), по силата на който „Б.ДСК“ ЕАД продало и
прехвърлило на „О.Ф.Б.“ ЕАД вземанията, посочени в приемно-предавателния
протокол срещу „покупната“ цена
Видно
от приемно-предавателен протокол, сред прехвърлените вземания са и тези на „Б.ДСК“
ЕАД, произтичащи от договора от 09.07.2008 г., сключен с Т.М.Е..
С представеното по делото пълномощно, „Б.ДСК“
ЕАД упълномощило „О.Ф.Б.“ ЕАД да уведоми от името на „Б.ДСК“ ЕАД всички
длъжници (кредитополучатели, съдлъжници и поръчители) по вземанията по кредити,
които банката е цедирала (прехвърлила) с Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия), сключен на 16.03.2017 г., за извършената цесия.
С
нарочно писмо до ищеца по настоящото дело, „Б.ДСК“ ЕАД е потвърдило настъпилото
прехвърляне на вземанията на банката с дата на прехвърляне 03.05.2017 г.
На
22.05.2017 г., „О.Ф.Б.“ ЕАД е изпратило до Т.М.Е. уведомление за извършената на 16.03.2017 г. цесия и я
поканило да заплати вземанията по Договор за кредит за текущо потребление от 09.07.2008 г.
Видно
от извършеното отбелязване върху известие за доставяне (обратна разписка),
пратката е била „непотърсена“ от получателя.
Пълномощното,
писмото от „Б.ДСК“ ЕАД и уведомлението от
22.05.2017 г. за извършената цесия са приложените ведно с отговора на
исковата молба и преписи от същите са връчени на ищцата на 10.12.2018 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
439, ал. 1 ГПК - за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника главницата и лихвата, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1455/2012 г. по описа на РС-Търговище.
Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск,
за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК оспорването на вземането, във връзка с чието
принудително осъществяване е образувано изпълнителното производство, може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Същото право има
и длъжникът в производството по издаване на заповед за изпълнение, която е
влязла в сила.
По иска по чл. 439 ГПК, ищецът (длъжникът в
изпълнителното производство) може да се позовава само на факти, които са
новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Поради това, не могат да се разглеждат в
производството по настоящото дело доводите на ищцата, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на вземанията по
Договор за жилищен и ипотечен кредит от 09.07.2008 г. и че вземанията,
за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
1455/2012 г. по описа на РС-Търговище, не са били изискуеми в посочения в
заявлението размер. След изтичане на
срока за възражение по чл. 414 ГПК, респ. след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, тези доводи са преклудирани.
В настоящия случай, страните не спорят, че заповедта за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1455/2012 г. по описа на РС-Търговище, е влязла в
сила.
Ищцата твърди (с молба от 20.12.2018 г., л. 120),
че това е станало на 19.09.2012 г., което е обективно невъзможно, тъй като
тогава е била издадена и е нямало как да изтече предвидения в закона 2-седмичен
срок за възражение. Съдът приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила
най-рано на 17.06.2013 г., когато е получена неоспорената от ищцата покана за
доброволно изпълнение.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал. 1,
т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
тълкувателно решение, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно
чл.18 ал.1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със
същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.
действия по чл.116 б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД са уредени по различен
начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116 б. „в“ ЗЗД
относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за
спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила
са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД не защото ефектът на спирането в
този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на
давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при
изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп. производство
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че
прекратяването на изп. производство,
поради т.нар. “перемпция”, настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че
без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изп. производство става по право, като новата давност започва
да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Съобразно разясненията, дадени с цитираното ТР,
подаването на заявление за издаване на заповед не прекъсва давността, но
влязлата в сила заповед, поради неподаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, е основание за прекъсване на давността по отношение на заявеното вземане
по силата на чл. 116, б. "а" ЗЗД, доколкото е налице конклудентно
признаване на вземането по издадената заповед. Ако се издаде заповед за
изпълнение и срещу нея не се подаде възражение в срока по чл. 414 ГПК, тя влиза
в сила и от този момент насетне установеното в нея вземане става ликвидно, а
именно безспорно установено по основание и размер. Този ефект настъпва по
силата на презумпцията, че липсата на оспорване от страна на длъжника по
заявеното вземане от кредитора е признание на вземането, поради което същото се
приема за безспорно установено, както е заявено. Влязлата в сила заповед за
изпълнение е изпълнително основание, има изпълнителна сила и има за последица
преклудиране на всички възражения на ответника, свързани със съществуване на
вземането на кредитора. Тя се ползва със стабилитет и повече спор между същите
страни на същото основание е недопустим. Ето защо, съдът приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение е
прекъснала давността и новата
давност за вземанията е започнала да тече отначало от датата на влизане в
сила на заповедта - 17.06.2013 г. (както беше прието по-горе).
Производството по изп. дело № 20169120401321 по описа на ЧСИ с рег. № 912
от КЧСИ е
било прекратено по силата на закона - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на
06.03.2019 г., тъй като по делото няма данни, че взискателят по
изпълнението е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, считано от 06.03.2017
г., за
която дата по делото не се спори, че е извършено последното изпълнително действие
(наложен запор на вземания на длъжниците в посочените банки). Без значение за
извода за прекратяване на производството по изп. дело по право е
постановлението на ЧСИ Г.С. от 03.04.2018 г., с което е прекратено
производството по изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С това
постановление само е прогласено вече настъпилото прекратяване на производството
по изп. дело. Прекратяването на изпълнителното
производство е станало по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие (ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), т.е. извършено преди да са били налице
предпоставките по чл. 433, т. 8 ГПК, като по право се обезсилват всички
изпълнителни действия, предприети след настъпване на перемпцията. По силата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на
предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от
по-нататъшната съдба на тези действия (в този смисъл и възприетото разрешение
по същество в Решение №45/30.03.2017 по дело №61273/2016 на ВКС, ТК, IV г.о.,
Решение № 130/23.12.2015 г. по т.д. № 855/2011 г. на ВКС, I т.о., Решение № 10
от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г., III г. о. на ВКС).
В настоящия случай последното валидно
изпълнително действие е предприето на 06.03.2017 г.,
когато е наложен запор на вземанията по банковите сметки на длъжниците, и от
когато е започнала да тече новата давност.
Без значение е дали длъжникът е
имал банкови сметки в банките - искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, съгласно изрично посоченото в
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ирелевантно за ефекта на прекъсване на давността е дали взискателят е заплатил
дължимите такси за извършване на съответното действие.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда какъвв е срокът на давността за вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение. Както беше посочено, обаче, правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение –
същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията,
въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на
длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока
за възражение. Установеното със
заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, които са приложими за
влязлото в сила съдебно решение.
В постановеното по реда на чл. 274, ал.
3 ГПК, определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV
ГО, изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила
на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“.
Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на
влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.
117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (определение №
480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015
г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).
По изложените съображения, погасителната давност за процесните вземания е общата 5-годишна
давност.
Така от датата, на която е влязла
в сила заповед за изпълнение и е
била прекъснала давността - 17.06.2013
г. до 06.03.2017 г., когато е предприето последното валидно изпълнително
действие (запор на вземанията по банковите сметки на длъжниците), и от когато е
започнала да тече новата давност, не е изтекла петгодишната погасителна
давност за процесните вземания.
Така или иначе, и както беше посочено, давността е
била прекъсвана и с предприемането на
изпълнителните действия по изпълнителното дело с насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, с извършване на описа, с насрочването и
извършването на публичната продан. В
периода от 17.06.2013 г. до 06.03.2017 г., давността е била прекъсвана
многократно, поради което и въпросът за приложимия давностен срок не е решаващ
за изхода на настоящото дело.
С оглед установеното от фактическа страна, давността
е била пресъвана (без да се вземат предвид подаваните молби от взискателя),
както следва: на 26.06.2013 г., когато е извършен опис на недвижим
имот, на 27.06.2013 г. – насрочена е
публична продан на имота, на 10.09.2013 г. – насрочена е публична продан на
имота, на 18.11.2013 г. - – насрочена е публична продан на имота, на 27.02.2014 г. – насрочена е публична
продан на имота, на 27.05.2014 г. – насрочена е публична продан на имота, на
04.08.2014 г. – насрочена е публична продан на имота, на 02.10.2014 г. –
насрочена е публична продан на имота, на 27.11.2014 г. – обявен е купувач.
Както беше посочено, на 06.03.2017 г. давността отново е прекъсната и е
започнала да тече нова тригодишна давност, която не е изтекла нито към датата
на предявяване на исковата молба, нито към датата на устните състезания по
делото.
Относно доводите и възраженията на ищцата, че не е уведомявана за
договора за цесия, че уведомяването е следвало да се извърши от стария
кредитор, както и че договорът за цесия е нищожен, тъй като вземането не е
съществувало към момента на сключване му:
Както беше посочено, с влизане в сила на заповедта за изпълнение
установените в нея вземания стават ликвидни, а именно безспорно установени по
основание и размер, като в производството по иска по чл. 439 ГПК, ищецът може
да се позовава само на факти, които са новонастъпили, след влизане в сила на
заповедта за изпълнение. Поради това, неоснователни са доводите на ищцата, че
вземанията не са съществували към момента на сключване на договора за цесия и
съдът приема, че представеният договор за цесия е валиден и е произвел своето
действие, като процесното вземане е прехвърлено в полза на ответника като
предмет на сключения договор за цесия по Приложение № 1 към договора.
Неоснователен е доводът на ищеца, че договорът за цесия не произвел
действие спрямо него, тъй като не били уведомен за това. Първоначалния
кредитор-цедент „Б.ДСК“
ЕАД е упълномощил цесионера „О.Ф.Б.“ ЕАД да уведоми от името на „Б.ДСК“
ЕАД всички длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала с
договора от 16.03.2017 г., за извършената цесия.
Неоснователен е
и доводът на ищеца, че уведомяването е следвало да се извърши от стария
кредитор. Няма пречка, предишният кредитор
да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия.
В този смисъл е например решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III ГО и много други
Най-късно с получане на препис от отговора на исковата молба,
ищецът-длъжник е бил уведомен за цесията, което обстоятелство съдът съгласно
чл. 235 от ГПК следва да съобрази при постановяване на съдебния си акт. Както е
разяснявано и в съдебната практика (напр.
решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, І ТО), „със
сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие, вземането преминава от
цедента (неговия носител към същия момент) върху цесионера (приобретателя на
вземането). Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните
му отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета на договора, цесионера с
постигане на съгласието придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД....
Съобщението (това по чл. 99, ал. 3 ЗЗД) не е елемент от фактическия състав,
който поражда действие между страните по договора. Цедираното право преминава
върху цесионера със сключване на договора. Значението на съобщаването е
регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника от договора за цесия
и поради действието му спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД“. Следователно
цесията не води до погасяване на вземането, нито на възможността вземането да
бъде събрано от кредитора принудително преди да изтече предвидения в закона
срок по чл. 110 от ЗЗД. Несъобщаване на цесията на длъжника му дава възможност
да изпълни валидно на началния кредитор-цедента, но не го освобождава от
отговорност към цесионера до изтичане на давностния срок, а в случая давностния
срок е бил прекъснат с предприемане на действие за принудително изпълнение.
С оглед изложеното предявените отрицателни установителни искове се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на 300 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Т.М.Е., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против
„О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 64 794.94 евро –
главница, ведно със законната лихва от 18.09.2012 г. до окончателното плащане,
и сумата от 9456.33 евро – лихва, за
периода от 09.09.2011 г. до 17.09.2012 г., за които суми в производството по
ч.гр.д. № 1455/2012 г. по описа на РС-Търговище, на 19.09.2012 г. са били
издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
Т.М.Е., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 300 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: