Р Е Ш Е Н И Е
Номер 31.10.2019 г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.10. 2019
г.
В публичното заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Таня Кемерова,
като разгледа докладваното от съдията МИНЧЕВ в.т.д. № 1297 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 481 от
18.04.2019г., постановено по гр.д.№325/2018г. по описа на Районен съд – С.З., с
което е признато за установено по отношение на „Е.” ЕАД, че П.Д.К., не дължи на
„Е.” ЕАД сумата от 626.60 лева по фактура № **********/08.01.2019г. за
измервателна точка на обект в гр.С.З., ул.***, под ИТ № 2052174 за отчетен
период 26.10.2016г.- 24.01.2017г. и „Е.” ЕАД е осъдено да заплати на П.Д.К. сумата
от 350 лева, представляваща направени по делото разноски.
Въззивникът „Е.” ЕАД обжалва изцяло първоинстанционното
решение, като излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
същото. Счита, че е постановено при непълнота на доказателствата, както и при
нарушение на материалния закон. Направено е искане да се отмени изцяло
обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният
иск, като неоснователен и недоказан. Доказателствени искания не са направени.
Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции. В случай на
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, въззивника прави
искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК същото да бъде намалено до минималния
размер, предвиден в чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
законоустановения размер от 300 лв.
В законният срок е
постъпил отговор на въззивната жалба, в
който въззиваемият П.Д.К., чрез процесуалния си представител сочи, че
подадената жалба е неоснователна. Счита постановеното решение за правилно,
законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло, като излага
подробни съображения в тази насока. Претендира за направените разноски пред
въззивната инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК
Ищецът моли съда да се произнесе с решение, с което да признае за
установено по отношение на „Е.” ЕАД, че П.Д.К., ЕГН ********** с не дължи
сумата от 626,60 лв., представляваща сума за допълнително начислена ел.
енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромер с фабричен № ********* за
период: от 26.10. 2016 г. до 24.01.2017 г. за имот с ИТН 2052174, находящ се в
гр. С.З., ул. ***. Претендира за разноските по делото.
Ответникът „Е.” ЕАД в законоустановения срок представя писмен отговор, с
който счита предявения иск за процесуално допустим. Ответникът твърди, че
претендираната сума била основателно начислена и дължима на „Е.” ЕАД. Моли съда
да отхвърли изцяло иска, предявен от ищеца, като неоснователен. Претендира за направените по делото разноски. Подробни
съображения излага в писмения отговор.
Безспорно е установено, че страните по делото са в договорни отношения,
като ответникът разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът е
потребител на такава енергия с клиентски номер **********.
От представените по делото фактура № **********/08.01.2019г., писмо изх. №
6405610/08.01.2019г., констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
СТИ № 319816/24.01.2017г. на Е. ЕР, се установява, че на 24.01.2017г. е
извършена проверка на състоянието на измервателното средство на адрес в гр.С.З.,
ул.***. При проверката е констатирано, че има съмнение за манипулация на
електромера. При проверката са присъствали свидетели.
От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза се
установява, че процесният електромер е отварян и манипулиран. Куплунгът Х2 на
вторичната страна на токовия преобразовател е изваден от основата си върху
измервателната платка. Електромерът не
съответства на техническите и метрологичните изисквания и не измерва
консумираната ел.енергия. Методът на отчитане на неотчетена ел. енергия и
методиката за остойностяването й в конкретния случай са приложени правилно, в
съответствие с чл.48 ал.1 т.1Б и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
83, ал.1, т.6 ЗЕ процедурата за корекцията на неизмерена ел. енергия е
предвидена в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. ДКЕВР в
изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал.2, изр. 2 ЗЕ, с
решение от 14.10.2013 г. е приела нови Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
В случая се установява, че
процесният електромер не отчита действително ползваното количество електрическа
енергия, поради манипулация на средството за измерване. Съгласно чл. 48, ал. 1
ПИКЕЕ, в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не
по-дълъг от 90 дни. Със ЗИД на
Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012 г.) е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия. Това правомощие, съгласно задължителна
практика на ВКС – Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение
№ 173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, може да бъде
упражнено, ако крайният снабдител е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при
налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките
за предоставената електроенергия. ПИКЕЕ, приети на основание посочените норми,
са издадени на 12.11.2013 г., след която дата, следва да се приеме, че
корекцията на сметката на клиента от крайния снабдител е допустима и
правомерна, но при предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента, че има основание за корекция. В настоящия случай
периодът на корекция е след тази дата, поради което новите ПИКЕЕ са приложими в настоящия случай.
В чл. 28, ал.1 и 2 от общите условия на ищцовото
дружество не е посочено, че е регламентиран ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6, в
посочените в б.”а” и б.”б” хипотези, а единствено регламентира процедура за
корекция на сметки за изминал период, без никаква конкретика, вкл. и
уведомяване на абоната в 7-дневен срок, за което пък липсва регламент по какъв
точно начин се извършва. Така снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6
ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да
отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи
условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание
за корекция. Ето защо с оглед задължителните разяснения, дадени с
горепосочената съдебна практика, следва да се приеме, че не е осъществен
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.
По отговорността за разноски :
Процесуалният
представител на “Е.”
ЕАД е направил възражение за прекомерност на заплатеното от П.Д.К. адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1 000
лв. – 300 лв. В настоящия случай въззиваемият П.Д.К. е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., поради което същото не следва да
бъде намалявано поради прекомерност.
Въззивникът
“Е.” ЕАД следва да заплати на П.Д.К. направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 481 от 18.04.2019г., постановено по гр.д.№325/2018г. по описа на Районен съд
– С.З..
ОСЪЖДА
„Е.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.П., ул.*** да заплати на П.Д.К.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. И.П. направените пред
настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв. по банкова сметка ***, Б. ЕАД.
Решението
е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.