Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 08.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г въззивен състав, в публично съдебно заседание
на осми март през 2019 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ :
СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 8521 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № ІІІ-144-388660 от 18.04.2018 г., постановено
по гр.д. № 48796/2016 г. на СРС, 144 състав, са отхвърлeни предявените от „Т.С.“
ЕАД, срещу О.Д.Г., иск с правно основание чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ, с който ищцовото дружество иска да се приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 1917,63 лв.
представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за
периода от 01.03.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода
от 26.04.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 205,16 лв. за периода
от 30.04.2013 г. до 21.3.2016 г., сумата от 54,39 лв., за разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.03.2013 г. до 30.04.2015 г. и сумата от
11.57 лв., представляваща законна лихва за забава върху главница за
разцределение на топлинна енергия, за периода от 30.04.2013 г. до 21.03.2016
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.05.2016
г., по гр. д. № 23095, по описа на СРС за 2016 г. С решението
първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил „Т.С.”
ЕАД, да заплати на О.Д.Г., сумата от 400 лв. разноски в исковото производство.
Решението е постановено
при участние на трето лице-помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Това решение е обжалвано
в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД, с оплаквания за
неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените
правила, отнасящи се до качеството потребител на ТЕ на ответника, като счита
неправилно приетото, че ответникът не е наследник на Д.О.Г., последната
легитимираща се като съсобственик на 1/ 2 ид.ч. от топлоснабденото жилище с
н.а. № 108/2001 г. намира, че събраните по делото доказателства не сочели, че
понастоящем наследник на починалата Д.О.Г. е синът й А.К.Д.. Доколкото
представените от ищеца удостоверения сочели, че единствен наследник на Д.Г.е
баща й О.Г., при наличие с други събрани пред първоинстанционния съд
доказателства, счита че е възможно соченият в други документи, събрани по
делото син А.Д., да е починал или да се е отказал от наследството на майка си. Моли
решението да се отмени и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски
Въззиваемата страна-ответник О.Г. чрез пълномощник адв.К.Г.,
оспорва жалбата с писмен отговор, като възразява,
че е преклудирана възможността ищецът да установява пред въззивния съд нови
факти, а относно отказа от наследство от непълнолетно лице намира за правно
невъзможно. Моли жалбата да не се уважава и да се потвърди решението на първоинстанционния
съд..
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение,
е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е
произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният
съд е изложил в ожбалваното решение фактически констатации и правни изводи,
основани на приети по делото доказателства, че към смъртта на съсобственика Д.О.Г. 25.02.2008 г.-, същата е оставила за
наследник по закон А.К.Д., а за последния не
се доказва да е починал или О.Д.Г. е негов законен
наследник. При изричното оспорване на качеството наследник на О.Г. спрямо Д.Г., е приел,
че в тежест на ищеца е да го
докаже това наследствено
приемство пълно и главно, което не е сторено по делото. Въззивният съд споделя тези изводи и на
основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
С доклада на първоинстанционния съд по чл.146
от ГПК, е указано на ищеца, че следва да докаже твърдяното облигационно
отношение между страните, качеството потребител на ТЕ на ответника, изпълнение
на задълженията на ищеца по това правоотношение за доставка на ТЕ в
претендирания размер и цена, респ. и настъпилата забава на ответника да плати
паричните задължения.
С въззивната жалба ищецът не е направил
оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение по събиране на
доказателствата, поради които въззивният съд, с оглед и ТР № 1/2013г. не може
служебно да събира нови писмени доказателства, нито да допуска събиране на
доказателства за правно значими факти, за
които ищецът носи доказателствената тежест, поради настъпила преклузия
по чл.146 от ГПК, вр.чл.266 от ГПК и поради липсата на оспорване на събраните в
последното открито съдебно заседание пред СРС писмени доказателства. Тези
доказателства, представени от ответника – удостоверение за наследници на Д.Г. №
000206/27.04.2010 г. и удостоверение за родствени връзки І 000535/27.04.2010
г., двете издадени от СО-р-н Овча купел, сочат, че към датата на смъртта на Д.Г.
25.02.2008 г., същата е оставила законен наследник син А.К.Д., род.2005 г., и е
била в родствени връзки с това дете, също и с родители майка С.С.А.-Г., баща О.Д.Г.
и брат М.О.Г.. Преди тези удостоверения, по делото пред първоинстанционния съд
са събрани и др.доказателства - писмо от СО-р-н Овча купел до ищеца РДК
16-УФ01-15/3/11.03.2016, също и удостоверение за наследници на С.С.А.-Г., №
РОК18-ВК08-57/1/11.01.2018 г, сочещи, че към смъртта си С.С.А.-Г., поч. на
07.01.2012 г., е оставила за наследници по
закон син М.О.Г., дъщеря Д.О.Г., поч. преди наследодателката си на 25.02.2008
г. и оставила Д.Г. за законен наследник баща О.Д.Г.. Последното удостоверение
за наследници на С.С.А.-Г., въззивният съд намира за непълно и вътрешно
противоречиво, съгласно чл.6 от Закона за наследството, защото ако се приеме,
че Д.Г. не е имала син, то при смъртта й нейни наследници биха били и двамата й родители С.С.А.-Г., починала
по-късно, и О.Д.Г.. Ето защо това удостоверение за наследници е издадено в
нарушение на чл.12, вр. чл.11, ал.4, вр. чл.9 от Наредбата от 2012 г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, тъй като в
него не са отразени всички живи наследници на починалата преди наследодателя С.С.А.-Г. нейна дъщеря и наследник Д.Г., и в
частност не е отразено, че майката на Д.Г.също
се явява неин наследник към 25.02.2008 г. Ето защо въззивният съд намира, че
както това у-ние за наследници на С. А.-Г., така и горепосоченото писмо в същия
смисъл от 11.03.2016 г., не удостоверяват
в цялост кръга на наследници на Д.Г. към датата на смъртта й, и не могат да
опровергаят официалната удостоверителна стойност на удостоверение за наследници
на Д.Г. № 000206/27.04.2010 г. и удостоверение за родствени връзки №
000535/27.04.2010 г., двете издадени от същия орган- СО-р-н Овча купел, сочещи
че Д.Г. е оставила законне наследник син А.Д., който изключва други законни
наследнизци/ в частност родителите на починалата/ съгласно чл.5 и чл.6 от ЗН. Отказ
от наследство от непълнолетен е нижощен според чл.130, ал.4 от Семейния кодекс,
а при евентуална смърт на наследника А.Д. –за което няма данни, по делото няма
събрани доказателства кои са неговите наследници, при което не може да се направи
извод, че О.Г. е наследник на А.Д.. Ищецът е пропуснал срока да поиска
ангажиране на доказателства за гражданското състояние и наследниците на А.Д. в
срока по чл.147 и чл.193 от ГПК пред първоинстанционния съд, нито е сопорил по редана
чл.193 от ГПК представените у-ние за наследници на Д.Г.и такова за родствените
й връзки, и не може да санира това свое
процесуално бездействие пред въззивния съд, поради липсата на предпоставки за
това по чл.266 от ГПК. Изложеното сочи, че ищецът не е ангажирал в процеса
доказателства, сочещи че ответникът О.Г. се легитимира като наследник на дъщеря
си Д.Г., респ. не са ангажирани доказателства О.Г. да има качеството потребител
на ТЕ за топлоснабденото процесно жилище, което не е негова собственост, а е
собственост на децата му М.Г. и Д.Г., поравно, съгласно н.а. 108/14.02.2001 г.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции,
решението следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1
от ГПК и изхода на спора, направените от въззивника-ищец разноски за въззивното
производство остават в негова тежест. Въззиваемата
страна-ответник е заплатила разноски за
адвокатско възнаграждение 350 лв., които не могат да бъдат намалявани по
възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като дори е под минималното
такова, определено според цената на иска по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1/2004 г. на ВАдвС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІІ-144-388660 от 18.04.2018 г.,
постановено по гр.д. № 48796/2016 г. на СРС, 144 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на О.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 350 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено
при участние на трето лице-помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.