№ 15738
гр. София, 30.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20211110173055 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 27.01.2023 г.
(на лист 50 от делото) на Г. С. И. срещу В. Х. Б., с която се иска осъждане на
ответника да плати на ищцата 20 000 лева – задължение по договор за
паричен заем от 01.03.2017 г., сключен между „Розен берг БГ“ ООД и
ответника, вземането по което е прехвърлено на ищцата на 01.12.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
21.12.2021 г., до окончателното плащане, и 2701,12 лева – законна лихва за
забава за плащане на горепосочената сума за периода от 03.08.2020 г. до
20.12.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на ответника бил отпуснат заем от
20 000 лева на четири вноски – 10 0000 лева, преведени на ответника на
02.08.2018 г.; 5000 лева – на 03.09.2018 г.; 3000 лева – на 13.09.2018 г., и 2000
лева – на 26.09.2018 г., като с молба от 27.01.2023 г. е уточнено, че договорът
е сключен между ответника като заемополучател и „Розен берг БГ“ ООД като
заемодател, като вземането е било прехвърлено на ищцата с договор от
01.12.2021 г.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника В. Х. Б., с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен, като се твърди, че договорът
е сключен с дружеството „Розен берг БГ“ ООД, в което ответникът участвал,
и което му дължало парични суми, които не му били платени, поради което не
следвало да връща заема.
В съдебното заседание ищцата твърди, че на ответникът било платено
за участието му в търговското дружество, като той всъщност бил участвал
само фиктивно и не бил извършвал дейност. Ответникът поддържа, че
1
договорът за цесия е сключен само за целите на процеса, не е действителен, и
ищцата не е станала негов кредитор. Поддържат подробни съображения в
тази насока в писмени бележки. Претендират разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 22 – 24 от делото дружествен договор на
неучастващото по делото „Розен берг БГ“ ООД от 09.12.2014 г., същото
дружество е учредено от страните по делото, които към 2014 г. са били
съдружници в него.
Съгласно представен на лист 5 от делото договор за предоставяне на
заем „за послужване“ (макар че заемът очевидно е за потребление) от
01.03.2017 г. неучастващото по делото „Розен берг БГ“ ООД се е съгласило да
предостави на ответника Валидимир Х. Б. заем от 20 000 лева със срок на
изплащане 2 години от датата на предоставяне на заема.
На лист 6 – 7 от делото е представено извлечение от движения по
банкова сметка при „Банка ДСК“ АД на неучастващото по делото „Розен берг
БГ“ ООД (изводът се прави от това, че на страница 11 от представеното
извлечение банката е удържала такси за изходящи преводи именно от това
дружество), като от тази сметка на ответника са преведени на 03.09.2018 г.
5000 лева, на 13.09.2018 г. – 3000 лева; на 26.09.2018 г. – 2000 лева, и на
02.08.2018 г. – 10 000 лева, или общо 20 000 лева.
Съгласно представен на лист 29 от делото договор за продажба на
дружествени дялове ответникът е продал дяловете си в „Розен берг БГ“ ООД
на 22.05.2019 г. на ищцата. Съгласно извършена от съда служебно по реда на
чл. 23, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ§ справка управител на „Розен берг БГ“ ООД до
26.02.2022 г. е била ищцата, а след последната дата – И. П., неучастващ по
делото.
Съгласно представен на лист 56 от делото договор за цесия с дата
01.12.2021 г. „Розен берг БГ“ ООД е заявило чрез ищцата като управител, че
прехвърля вземанията си срещу ответника по договора за заем от 01.03.2017 г.
На лист 57 от делото е представено от ищцата с молба от 27.01.2023 г.
уведомление, подписано от ищцата, за извършената цесия, което е адресирано
до ответника, датирано е 03.12.2021 г. и е подписано от ищцата като
управител на „Розен берг БГ“ ООД.
Съдът кредитира заключението на счетоводната експертиза по делото,
изслушано на 05.07.2023 г. (в писмен вид на лист 100 от делото) относно това,
че в счетоводството на „Розен берг БГ“ ООД към 10.04.2023 г. е отразено
прехвърляне на вземане на дружеството към ответника на стойност 20 000
лева на ищцата по делото. Това отговаря на представените по делото
документи. Съдът обаче отбелязва, че няма данни за тези счетоводни
записвания да е узнал настоящият управител на „Розен берг БГ“ ООД към
датата на представяне на уведомление за цесия по делото – 27.01.2023 г., и
няма данни да са били въведени в годишните счетоводни отчети, които не са
2
проверявани от експертизата, а документите са подписани от трето лице,
което води счетоводството на дружеството – Н. Б., като няма данни да са
заверени от управител.
Представени са от ответника и документи за печалба на общото за
страните неучастващо по делото дружество „Розен берг БГ“ ООД, които не са
необходими за правилно разрешаване на спора.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е (след съответно уточнение) иск за осъждане на ответника да
плати по прехвърлено с цесия вземане по договор за заем, който има правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 240 ЗЗД и чл. 99
ЗЗД, като е съединен с него и иск за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако се установят две групи предпоставки – на първо
място задължение на ответника да върне заем, взет от неучастващо по делото
лице, което означава доказване на договора, плащане на заема и падеж на
задължението, а на второ място – легитимацията на ищеца като цесионер,
комуто се дължи плащане, и следва от доказване, че е сключен договор за
прехвърляне на вземането и първоначалният кредитор е уведомил цесионера
за прехвърлянето – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съединената претенция за лихва за
забава се уважава, ако се установи, че вземането е с фиксиран падеж (срок за
изпълнение), който е настъпил.
По отношение на главния иск безспорно е по делото (ответникът не
оспорва това отношение), че дружеството „Розен берг БГ“ ООД е
предоставило на ответника с договор от 01.03.2017 г. и последващи банкови
плащания 20 000 лева, които ответникът е получил.
Спорен между страните е въпросът дали вземането е прехвърлено. За да
настъпи прехвърляне е необходимо да се докажат две групи факти – договор
за прехвърляне на вземането и валидно уведомяване на ответника от
първоначалния кредитор за това, че вземането е прехвърлено на ищеца.
Ответникът оспорва на първо място договора за прехвърляне на
вземането, като акцентира, че той е подписан от ищцата като управител на
търговско дружество, което е прехвърлило вземанията си на самата ищца, т.е.
е налице хипотеза на договаряне сам със себе си по чл. 38 ЗЗД. Настоящият
съдебен състав намира, че такова възражение, направено от ответника в
настоящото производство е недопустимо с оглед разрешението по т. 2 от
Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд
(ВКС), тъй като неспазването на правилата относно разрешаването на
договаряне сам със себе си (чл. 38 ЗЗД) води до действие без представителна
власт. Това е така, тъй като законът изисква изрично разрешение за
договаряне сам със себе си, за да може пълномощник да извършва такива
сделки, и съответно ако такова разрешение липсва, то действието излиза
извън обема на учредената представителна власт. Следователно подобна
сделка не е нищожна, а относително недействителна съгласно чл. 42, ал. 2
ЗЗД. Това становище се поддържа единодушно от съдебната практика на ВКС
– Решение № 76/17.02.2009 г. по гр. дело № 5825/2007 г., ΙΙΙ ГО, и Решение №
3
50090/16.01.2023 г. по гр. дело № 4607/2021, II ГО, и от правната доктрина –
Таков, Кр. Доброволно представителство. С., Сиби, 2008, с. 259 – 260, като
следва и от решенията на германската правна система, откъдето текстът на чл.
38 ЗЗД е реципиран от разпоредбата на § 181 от Германския граждански
законник, която използва същото тълкуване (вж. Ellenberger,Jung. In: Palandt.
BGB Kurzkommentar. 71. Aufl. Munchen, Beck, 2012, S. 200). Следователно
единственото лице, което може да се позове на недействителност на договора
за цесия като елемент от прехвърлянето на вземането, е само евентуално
засегнатото дружество – „Розен берг БГ“ ООД. Поради това възраженията на
ответника за липса на договор за цесия не могат да се разглеждат.
Събраните по делото доказателства от счетоводството на ответника се
отнасят също основно до този въпрос и не следва да повлияят решението по
делото във връзка с договора.
Прехвърлянето на вземане чрез цесия по чл. 99 ЗЗД обаче е сложен
фактически състав, който включва не само сключване на договор, който по
принцип има отношение между страните – стария и новия кредитор на
основание чл. 21, ал. 1 ЗЗД, но и съобщаване на прехвърлянето на длъжника
(в случая – ответника по делото) от първоначалния кредитор. В тази насока
ищцата е представила пред съда на 27.01.2023 г. уведомление, което тя
твърди, че е подписано от нея на 03.12.2021 г., докато е била управител на
„Розен берг БГ“ ООД, с което дружеството уведомява ответника за
извършеното прехвърляне (цесия). Ответникът обаче е оспорил в заседанието
от 31.01.2023 г. уведомлението и е заявил, че е съставено за нуждите на
процеса след образуване на делото (на лист 58 от делото).
При това положение относно уведомлението се прилагат правилата на
чл. 181 ГПК за достоверна дата. Представеното уведомление следва да се
смята за съставено на 27.01.2023 г., освен ако е получило преди тази дата
нотариална заверка; ако подписалият го е починал или изпаднал в
невъзможност да се подписва – от датата на това събитие; от деня на
възпроизвеждане на уведомлението в официален документ или от датата, на
която настъпи друг доказан факт, който безсъмнено потвърждава съставянето
на уведомлението преди това. Ищцата се домогва да докаже датата на
прехвърляне на вземането със счетоводни документи, представени по делото
и анализирани от счетоводната експертиза. Тя е работила по документи,
представени от ищцата от компютърно воденото счетоводство на „Розен берг
БГ“ ООД, които са от 12.04.2023 г. (вж. напр. лист 87). Доколкото
счетоводните записвания сами по себе си са частни документи, те не могат да
установят това, което се сочи от счетоводната експертиза – че е настъпило
осчетоводяване на договора за прехвърляне на вземането още през декември
2021 г., докато ищцата е била управител на „Розен берг БГ“ ООД. Наличието
на признание за прехвърлянето на вземането от счетоводството на това
дружество също не може да установи датата на подписване на уведомлението
до ответника за прехвърлянето, което е документ, различен от счетоводно
записания договор за цесия. По делото не са представени доказателства
уведомлението да е било изпратено до ответника с някаква пощенска услуга,
която удостоверява съществуването на документа преди датата 27.01.2023 г.,
4
а не са налице и другите обстоятелства по
чл. 181 ГПК – ищцата да не е можела физически да състави този документ
след определена дата, тъй като се е подписвала по делото.
Следователно, доколкото уведомлението за цесия следва да се смята
съставено на 27.01.2023 г., за да изхожда същото от „Розен берг БГ“ ООД, то
е необходимо да носи подписа на настоящия управител на дружеството – И.
П., тъй като съгласно чл. 141, ал. 2 и 6 ТЗ от вписването си като управител на
26.02.2022 г. само той представлява дружеството, а представеният документ,
който следва да се приеме за съставен на 27.01.2023 г., е съставен именно в
този период. Оттук и уведомлението не е подписано от лице, което
представлява предходния кредитор и действието на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД не е настъпило, т.е. кредитор по вземането за ответника е все
още „Розен берг БГ“ ООД, а не ищцата.
За пълнота следва да се посочи, че в случая ответникът (за разлика от
наличието на договор за цесия сам със себе си) може да се позове на това, че
му се противопоставя документ, който е съставен от името на юридическо
лице от представляващ без представителна власт, тъй като за разлика от
договора за цесия, който действа между страните, уведомлението действа
спрямо него и той има интерес да установи, че срещу него се ползва
документ, който няма правно действие, тъй като се противопоставя на
правоотношение, по което той самият е страна, и в този случай т. 2 от
Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд
за пълномощните не се прилага. Да се приеме обратното би означавало да се
задължат всички длъжници да изпълняват на всеки, представил се за техен
кредитор, без да се държи сметка за правилото на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, че
плащане или изпълнение се извършва от длъжника само на лице, за което
недвусмислени обстоятелства сочат, че може да приеме изпълнението.
Когато овластяването да се приеме изпълнение изхожда от лице, за което има
данни, че не е представляващ едно юридическо лице, то длъжникът не може
да се позове на това, че само действителният му кредитор може да оспори
овластяването по реда на чл. 42 ЗЗД и да плати на всеки, който просто
представя пълномощно, подписано от неизвестно лице от името на истинския
кредитор. Това противоречи и на логиката за действието на публичност на
вписаните в търговския регистър данни съгласно чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
Ответникът няма да може да се позове на липсваща представителна власт
единствено, ако му е било представено валидно от външна страна
пълномощно, което показва, че може да се приеме изпълнение, а не оспоримо
от външна страна такова (в което е посочено, че се подписва от лице, което
по публични данни няма право да представлява търговското дружество).
Приемането на обратното от настоящия съд би означавало да се създаде
сериозен риск ответникът да бъде принуден да плати два пъти – веднъж на
мнимия цесионер, срещу когото би му била отказана защита на чисто
процесуално основание (невъзможност да възрази за вероятно нередовна
представителна власт), по съдебното решение, а след това – на стария
кредитор, за когото няма данни да е уведомил за цесията редовно, което може
да се установява в друг процес.
5
С оглед на изложеното съобразно наличните по делото писмени
доказателства, разгледани с оглед достоверната дата на съставянето им, искът
трябва да се отхвърли, доколкото ищцата не е доказала вземането срещу
ответника да ѝ е било прехвърлено.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответникът по чл.
78, ал. 1 ГПК, но той не е доказал такива (не е плащал за доказване и се
представлява сам), поради което разноски не се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. С. И. искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД и по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. Х. Б., с ЕГН: **********, и адрес: С., бул.
„С. ш.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. *, да плати на Г. С. И. , с ЕГН:**********, и
адрес по делото: С., бул. „А. До.“, № **, ет. *, офис ***, сумите 20 000 лева
(двадесет хиляди лева) – задължение по договор за паричен заем от 01.03.2017
г., сключен между „Розен берг БГ“ ООД и ответника, вземането по което е
прехвърлено на ищцата на 01.12.2021 г., ведно със законната лихва от
21.12.2021 г., до окончателното плащане, и 2701,12 лева (две хиляди
седемстотин и един лева и 12 стотинки) – законна лихва за забава за плащане
на горепосочената сума за периода от 03.08.2020 г. до 20.12.2021 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6