О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …............./01.06.2020 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, LII състав, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
като разгледа гр. д. № 732 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 15, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „СОЧИ
СТАР“ ЕООД, срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
неподведомственост на спора на държавния съд, предвид арбитражно споразумение между
страните, обективирано в Констативен протокол № *********/02.10.2019 г. за
извършена проверка на измервателните системи и свързващите ги ел. инсталации на
клиент „СОЧИ СТАР“ ЕООД, който протокол е подписан от законен представител на
ищцовото дружество – Миглена Димова Аврамова.
На основание чл. 8, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК на ищеца е предоставена възможност
да изрази становище по направеното от ответника възражение за
неподведомственост на спора.
В указания срок е постъпила молба от ищеца, чрез процесуалния му
представител – адв. Росен Димитров. Поддържа становище за неоснователност на
възражението. Твърди, че процесният констативен протокол не носи
характеристиките на процесуален договор, доколкото не е подписан от овластени
да ангажират волята на ответното дружество лица, а от обикновени технически
изпълнители. Посочва, че посочената арбитражна клауза е написана с
„микроскопичен шрифт“ в протокола. Поддържа, че в Общите условия на дружеството
не е предвидена възможност спорът да бъде отнасян за решаване пред арбитраж.
Счита, че компетентен да разгледа правния спор е Районен съд – Варна.
Съдът намира, че възражението за неподведомственост на спора е направено в
срока по чл. 8, ал. 2 ЗМТА вр. чл. 131 ГПК.
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
С договора за арбитраж страните по него се съгласяват, че всички или някои
от споровете, които са възникнали или могат да възникнат от конкретно
правоотношение подлежат на разглеждане от арбитраж /институционален или ad hoc/. За да породи действие арбитражното споразумение, следва същото да отговаря на изискванията за
валидност на договорите, както и спорът да е арбитрируем. Доколкото представлява договор,
арбитражното споразумение /по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК/, подлежи на свой ред на
тълкуване съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК страните по имуществен спор
могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако се касае за
спор, по който една от страните е потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП.
По смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП „потребител“ е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност.
В случая ищецът „СОЧИ СТАР“ ЕООД е търговско дружество, поради което следва да се
приеме, че
ползва ел. енергия за осъществяване на търговска
дейност, поради което и като юридическо лице няма
качество на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите.
Относно
наличието на валидна арбитражна клауза:
С
констативен протокол № *********/02.10.2019 г. страните са приели, че всички спорове, породени от този протокол или възникнали в отношенията между страните, ще
бъдат решавани чрез всички предвидени в законодателството на Република България
средства за защита на законни права и интереси, като при възникване на спор, отнасящ
се до настоящия протокол, същият ще бъде решаван от Арбитражен съд – Варна при
сдружение „ППМ“ съобразно неговия правилник.
Съдът приема за
допустимо абитражната клауза да се договаря с констативния
протокол. Арбитражното споразумение е абсолютна процесуална предпоставка,
обуславяща подсъдността на арбитражния съд да се произнесе по повдигнат пред
него спор и за да е налице валидно арбитражно споразумение трябва да са
изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА - писмено
съгласие, оформено в отделно споразумение или в клауза в друг договор за
възлагане на арбитраж, решаване на спорове относно определено договорно или
извъндоговорно имуществено правоотношение, което може да бъде предмет на
арбитраж /чл. 19, ал. 1 ЗМТА/.
Изискванията на закона в случая са спазени, с оглед представения по делото
констативен протокол за техническа проверка от 02.10.2019
г., в който е договорено, че всички спорове, породени от този протокол или
отнасящи се до него ще се разглеждат от Арбитражен съд - Варна при
сдружение „ППМ“. /в този смисъл са Решение № 219/10.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2051/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 7/29.01.2015
г. на ВКС по т. д. № 2540/2014 г., II т. о., Решение №
75/27.04.2015г. на ВКС по т. д. № 324/2015 г., I
т. о., ТК и др./.
Съдът приема за неоснователно възражението на ищеца, че процесният
констативен протокол не е подписан от овластени да ангажират волята на
ответното дружество лица, а от обикновени технически изпълнители – служители на
ответното дружество. Подобни възражения /за липса на представителна власт/ може
да прави единствено ответникът, който очевидно обаче, позовавайки се на
протокола, потвърждава извършените от негово име действия по повод проверката и
изготвянето на протокола от същата.
Неоснователно е и възражението, че посочената арбитражна клауза е написана
с „микроскопичен шрифт“ в протокола. При внимателен прочит на протокола е
видно, че целият е написан с един и същи шрифт /включената в него арбитражна
клауза не е с по-малък шрифт от текста на документа/, като лицето, подписало
протокола от името на ищеца, а именно управителя на „СОЧИ СТАР“ ЕООД Миглена
Димова Аврамова /представител на ищеца, разполагащ с валидно учредена
представителна власт/ с подписа си декларира, че е запознат с текста и
констатациите в него.
Независимо от обстоятелството, че в Общите условия на дружеството не е
предвидена изрична възможност спорът да бъде отнасян за решаване пред арбитраж,
то доколкото такава възможност произтича от самия процесуален закон, съдът
приема възраженията на ищеца в този смисъл за неоснователни.
Арбитражът е разрешаване на спор от трето лице, овластено от страните по
спора с това правомощие. В разглеждания случай съответният арбитражен съд е
ясно и конкретно индивидуализиран, поради което и направените в тази връзка
възражения от страна на процесуалния представител на ищеца съдът приема за
неоснователни.
По изложените съображения съдът намира, че направеното от
ответното дружество възражение за неподведомственост на спора е основателно.
Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл.
15, ал. 1 ГПК.
Следва да се отбележи, че в посочения по-горе
смисъл е и трайната практика на Окръжен съд - Варна, обективирана в определения
по в.ч.гр.д. № 660/2018 г., в.ч.гр.д. № 1300/2018 г., в.ч.гр.д.
№ 1391/2018 г., в.ч.гр.д. № 2365/2018 г., в.ч.гр.д. № 2291/2019 г.
и др.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 732/2020 г. по описа на Варненски районен съд, LII състав, поради неподведомственост на спора, на основание чл. 15, ал. 1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му
страните с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: