Разпореждане по дело №355/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл. 623 от ГПК / ДВ бр.59/20.07.2007 г./, във вр. с чл. 38 и сл. от Регламент на Съвета (ЕО) № 44/2001 от 22.12.2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела /Брюксел І /.

Молителите Д. Л. иЖ. Л., и двамата с адрес Г. Х.- Щ. 11, 59387 А., Г., чрез процесуален представител – А. С. В. от САК, са поискали да бъдат признати и допуснати до изпълнение на територията на Р.България представените към молбата в официален превод на български език Задочно съдебно решение на Районен съд Щ. от 04.09.2014г. по дело с регистрационен номер 21 С 465/14, и Установително съдебно определение за установяване размера на съдебните разходи от 20.03.2014 г. по същото дело с регистрационен номер 21 С 465/14. Направено е и искане за присъждане на разноски в производството.

Съдът, по повод депозирана молба, установи следното :

Приложими в настоящия казус се явяват разпоредбите на Регламент на Съвета (ЕО) № 44/2001 от 22.12.2000 г. относно компетентността, и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Молителите претендират да бъде допуснато изпълнение на съдебни актове –решение и определение за разноските, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, по дело, образувано след влизането в сила на Регламент на Съвета (ЕО) № 44/2001 г. Съгласно чл. 40, т.1 от Регламента процедурата за отправяне на молбата се регулира от правото на държавата-членка, където се иска изпълнение, поради което молбата следва да бъде разгледана по процесуалният ред, установен в чл.623, ал.1 от ГПК / ДВ бр.59/20.07.2007 г./. Съгласно цитираната разпоредба, молбата за допускане на изпълнение на съдебно решение или друг акт, постановен в друга държава – членка на Европейския съюз, се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. В настоящия казус, като извърши служебна проверка в Търговския регистър при АВп, съдът намира, че молбата за допускане на изпълнение е предявена пред компетентния окръжен съд по седалището на ответника, поради което производството е допустимо и молбата следва да бъде разгледана по същество. А разгледана по същество същата се явява основателна.

По делото са представени в легализиран превод на български език Задочно съдебно решение на Районен съд Щ. от 04.09.2014г. по дело № 21 С 465/14, придружено с Удостоверение, съгласно членове 54 и 58 на Регламента, отнасящ се до съдебни решения и съдебни спогодби, по образец, съгласно Приложение V на Регламент на Съвета (EO) № 44/ 2001, издадено от Районен съд Щ. на 01.07.2015 г. и Съдебно определение за установяване размера на съдебните разходи от 20.03.2015 г. по същото дело с № 21 С 465/14, придружено с Удостоверение съгласно членове 54 и 58 на Регламента, отнасящ се до съдебни решения и съдебни спогодби, по образец, съгласно Приложение V на Регламент на Съвета (EO) № 44/2001, издадено от Районен съд Щайнфурт на 01.07.2015г. Прочитът на цитираното задочно съдебно решение установява, че ответникът ЕЪР В. Б. Е. /AIR VIA BULGARIEN AIRWAYS/, България, е осъден да заплати: 1. на ищеца Й. Л. 400 евро, ведно с лихвите в размер на 5 процентни пункта над съответно валидния за момента основен лихвен процент, считано от 01.02.2014 г.; 2.на ищцата Г. Л. 400 евро, ведно с лихвите в размер на 5 процентни пункта над съответно валидния за момента основен лихвен процент, считано от 01.02.2014 г. А прочитът на цитираното съдебно определение за установяване размера на съдебните разходи, установява, че ответникът е осъден да възстанови на двамата ищци Й. Л. и Г. Л. сумата от 292.28 евро, ведно с лихвите в размер на 5 процентни пункта над основния лихвен процент, считано от 28.01.2015 г. В приобщените по делото, изискуемите се от разпоредбата на чл.53 от Регламента, сертификати/удостоверения, издадени от Районен съд Щ. на 01.07.2015г. по дело № 21 С 465/14, съставляващи Приложение V на същия, е отразено, че цитираните съдебни актове подлежат на изпълнение в страната –членка по произход – Г.

Съдът констатира, че представените осъдителни съдебни актове- решение и определение за разноски, подлежат на изпълнение на територията на Република България в съответствие с разпоредбите на чл.622 и чл.623 от ГПК и са постановени против юридическо лице „ЕР В.” О., със седалище в Г., с изписване на латиница „AIR VIA„. С оглед изложеното, съдът следва да постанови разпореждане, с което да допусне исканото изпълнение на съдебните актове на територията на РБ. На основание чл. 623, ал.5 от ГПК настоящото разпореждане има значението на решение, постановено в исков процес.

В този смисъл, относно направеното искане за присъждане на разноски на молителите, следва изрично да се посочи, че съдът намира същото за основателно и доказано до размера на заплатената в настоящото производство ДТ от 50 лв. Направеното искане за присъждане на разноски в размер на 856.92 евро, съставляващи адвокатски хонорар, съдът намира за неоснователно, защото от представените по делото писмени доказателства се установява, че така търсените разноски съставляват заплатени А. хонорар и разходи, но по изпълнително дело /фактура № 192/28.09.2015 г./, каквото настоящото не е. Последното иде да рече, че тези разноски ако не са вече предявени по изпълнително дело, то те могат да бъдат предявявани по изпълнително дело, но не и в настоящото производство.

Мотивиран от горното, съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Задочно съдебно решение на Районен съд Щ. от 04.09.2014г. по дело № 21 С 465/14 и на Съдебно определение за установяване размера на съдебните разходи от 20.03.2015 г. по същото дело с № 21 С 465/14, с които „Е. В.” О., със седалище в Г., Б.”Р.” №,вх.””, ., е осъден да заплати: 1. на ищеца Й./Д. Л. 400 евро, ведно с лихвите в размер на 5 процентни пункта над съответно валидния за момента основен лихвен процент, считано от 01.02.2014 г.; 2. на ищцата Г./Ж. Л. 400 евро, ведно с лихвите в размер на 5 процентни пункта над съответно валидния за момента основен лихвен процент, считано от 01.02.2014 г., 3. на ищците Й./Д. Л. и Г./ Ж. Л. сумата от 292.28 евро, ведно с лихвите в размер на 5 процентни пункта над основния лихвен процент, считано от 28.01.2015 г.

ОСЪЖДА „Е. В.” О., със седалище и адрес на управление Г., Б.”Р.” №,вх.””, ., ЕИК, да заплати на Й./Д. Л. и Г./Ж. Л., и двамата със съдебен адрес: гр.С. 1463, ул.”В.” № , ., А. Ст.В., сумата в размер на 50 лв., съставляваща направени в производството разноски.

Настоящото разпореждане има значението на съдебно решение, постановено в исков процес на основание чл.623,ал.5 от ГПК.

Настоящото разпореждане да се обяви в регистъра на съдебните решения. Разпореждането може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: