Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
12.11.2014 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На
двадесет и девети октомври две
хиляди и четиринадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Сн.Д.
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1079 по описа за 2013 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по искове с правно основание член 143 и 149 от СК.
Ищцата
– Т.М.Д., в качеството си на майка и законен представител на сина си М.Г.И. твърди,
че с ответника били приятели и живеели на семейни начала от 2008г. Забременяла
в началото на 2013г. и кавгите започнали. Стигнало се дотам, че се изнесла
бременна да живее при родителите си в град К.. Синът й - М.Г.И. се родил и баща
му - Г.Д.И. го припознал. От момента на раждането на сина им до момента баща му
- Г.Д.И. нито се интересувал от сина им, нито участвал финансово в издръжката
на детето. До преди известно време се справяла, макар и трудно с издръжката на
детето. Понастоящем осезателно чувствала, че икономическата обстановка в
страната е съществено променена и ако не са родителите й не би могла да се
справя. Съществено нараснали нуждите за отглеждане и издръжка на детето им.
Средствата, които получавала като „майчински” не били достатъчни, за да посреща
всички разходи по отглеждането и възпитанието на М. и да му осигурява всички
онези необходими за едно нормално съществуване неща. Ответникът и баща на
детето работел, бил трудоспособен и имал възможност да заплаща определена
издръжка на сина им.
МОЛИ съда, на основание член 143 от СК, да
постанови решение, с което да осъди ответника - Г.Д.И. да й заплати издръжка,
като майка и законен представител на малолетното им дете - М.Г.И. с ЕГН **********,
считано от деня на раждането му - ***г. до подаване на исковата молба в размер
на 125.00 лева месечно, както и да заплаща месечна издръжка в размер на 125.00
лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно с лихвите
за всяка просрочена вноска до навършване на пълнолетие. Претендира за
направените по делото разноски.
Ответникът
- Г.Д.И., намира предявения иск за допустим и частично основателен. Сочи, че
действително не живее заедно с майката на детето му, но изложеното в исковата
молба не отговаряло на истината. Проблемите между него и майката на детето
започнали още преди да очакват дете. Постоянните й изблици на ревност го
принудили да се изнесе от квартирата в град К., която обитавали и да се прибере
да живее в селото му - С.. Тя обаче го помолила и той отново се върнал при нея.
Разчитал, че след като очакват дете нещата ще се променят, но напротив -
станали още по-лоши. Отношенията им се обтегнали и тя решила да се изнесе при
родителите си. Въпреки нежеланието ми, уважил решението й и дори й помогнал да
си пренесе багажа. След като се родило детето, той постоянно ги посещавал в
дома на родителите й. Грижил се за детето, къпел го, гледал го, за да може тя
да си почине и постоянно му купувал памрепси, храна и други необходими неща.
Посещавал ги почти ежедневно. Но отношенията им все повече се влошавали. Сочи,
че живеел на квартира в град К., тъй като работел като машинен оператор в „****“
ООД град С., с месторабота в село М., К.. Месечното му трудовото възнаграждение
било в размер на 500 лева. Живеел в К., защото му било невъзможно ежедневно да
пътува от родното си село до местоработата си. Плащал месечен наем в размер на
100 лева. По договор бил длъжен да си поема текущите разходи за ел. енергия за
отопление, вода и др. такива. Нямал недвижими имоти, от които евентуално да
реализира доходи от рента, наем или др. Моли съда да не уважава изцяло
предявения иск и да постанови решение в съответствие със закона и отчитайки
възможностите му какъв размер издръжка може да заплаща. Сочи, че е в състояние
да заплаща издръжка в размер на минималната определена за страната, считано от
датата на подаване на исковата молба, тъй като преди този период редовно
полагал грижи за детето си и съм му купувал повечето от необходимите му неща.
Оспорва иска в останалия предявен размер, като неоснователен и недоказан и моли
съда да не го уважава в пълния предявен размер, още повече, че за него било
непосилно да плаща издръжка в искания от ищцата размер. Претендира за
направените по делото разноски.
След
преценка на доказателствата по делото и във връзка с изложените становища,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представеното удостоверение
за раждане, съдържащо се на лист 4 от делото, че родители на малолетното дете –
М.Г. Димитров, роден на ***г. са бащата - Г.Д.И. – ответник по делото и майка - Т.М.Д..
От представения по делото Трудов договор № 62
от 31.08.2012г. се установява, че ответникът е в трудови правоотношения с „****“
ООД град С., с месторабота в село М., като заема длъжността - машинен оператор.
Основното му месечно възнаграждение е 500.00 лева.
Ответникът е представил Договор за наем от
01.03.2014г. от който се установява, че от 01.03.2014г. същият ползва под наем
жилище в град К., на улица „****“ № 88 срещу месечен наем от 100.00 лева на
месец.
От представеното удостоверени по декларирани
данни № ********** от 30.09.2014г. на Община К., Отдел МДТ се установява, че
ответникът няма декларирани данни като собственик или ползвател на недвижим
имот. Единствено е декларирал придобито МПС – лек автомобил, марка *****, рег.№
*****.
По
делото е приет Социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ при
Община К.. Видно от същия, при проведеното социално проучване се установило, че
детето М.Г.И. живее заедно с майката в жилище, собственост на родителите й. По
данни на родителите, бащата не е предоставял финансови средства, а е закупувал
и осигурявал храна за сина си, при необходимост и медикаменти. Отново по техни
данни и двамата сочат, че получават месечни средства от по 500 лева – майката
от майчинството й, а бащата от трудово възнаграждение. В заключение, Д“СП“ при
Община К. счита, че е необходимо и двамата родители да продължат да си поделят
отговорностите, свързани със задоволяване потребностите на сина им, както и
всеки родител да поеме отговорност за подпомагане издръжката на детето.
От
показанията на разпитания по делото свидетел, осигурен от ищцовата страна – В.И.
Д., баба на детето по майчина линия се установява, че родителите на детето са
разделени от преди то да се роди, като майката се грижи за сина им. От момента
на раждането му бащата не е давал парична издръжка, не е подпомагал детето, не ме
е правил подаръци. Средствата, с които разполага дъщеря й не стигали за
издръжка на детето. С нейната пенсия подпомагала дъщеря си и с нейното
майчинство се грижили за домакинството. Детето имало големи нужди, изисквала се
храна, памперси, лекарствата за коликите, които били скъпи. Детето нямало
някакви извънредни нужди, а само тези, които са необходими за отглеждането му.
Бащата в началото се интересувал от детето, но от месец август 2014г. загубил
интерес. Скоро обаче, от една, две седмици пак идвал да го вижда. Пари не
оставял, а за подаръци незнае да е правил. Твърди, че бащата, като е идвал не е
купувал и носил памперси или храна за детето.
Други
доказателства по делото не са представени.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна страна:
Относно иска по член 143 от СК - При изложените
обстоятелства, искът за присъждане на издръжка по член 143 от СК е основателен
и частично доказан. Безспорно е
обстоятелството, че ответникът е длъжен да дава издръжка за детето си. От
събраните доказателства, съдът приема за безспорно доказано по делото, че
родителите на детето не живеят заедно, като грижи за него се полагат
изключително и само от майката.
Безспорно
е, че детето се нуждае от средства за издръжка за храна и облекло. По делото не
са ангажирани доказателства за нужди на дете над обичайните такива за неговата
възраст, както и данни то да има здравословни или други проблеми, които да
обосновават по-висок размер на издръжката. Не се събраха данни ответникът да е
в обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини.
По
отношение доходите на родителите: по делото съществуват данни, че майката е в
отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст и получава месечно
обезщетение в размер на 500.00 лева. Същевременно, от представените
доказателства за местоработата и доходите на ответника се установи, че същият
получава доходи в размер на 500.00 лева.
Отчитайки
присъщите нужди на дете за нормалното задоволяване на нуждите му и с оглед
възрастта на същото, съдът намира, че е необходима сума за издръжка за детето М.Г.И.
е в размер на 200.00 лева. От определената издръжка съда счита, че участието на
ответника следва да бъде в размер на 100.00 лева. Майката също следва да
участва в издръжката на детето със същата сумата от 100.00 лева. Съда счита, че
майката следва да участва в издръжката с равен дял, като отчита факта, че
получава същите месечни доходи, като ответника и макар към настоящи момент да
се грижи за възпитаването и отглеждането на детето, същата живее в жилище, за
което не заплаща наем.
По
отношение дела на бащата в издръжката на детето, съдът отчита, че същият не
дължи издръжка на други лица по закон, както и че не полага непосредствени
грижи по отглеждането и възпитанието на детето си. Същевременно на същия не
може да се възложи по-голям дял, тъй като живее под сам под наем, за което
заплаща наем от 100 лева месечно. Това е свързано и с поемане самостоятелно на
всички консумативи за ел.енергия и вода. По делото не се ангажираха
доказателства, страните да са в нетрудоспособна възраст, като в този смисъл и
двете страните по делото са в трудоспособна възраст и могат да работят
допълнително, за да осигурят средства необходими за едно домакинство и за
издръжката на детето си.
При всички тези обстоятелства, съобразявайки нуждите
на детето и възможностите на родителите, съдът счита че искът е основателен до
размера от 100.00 лева и до този размер следва да бъде уважен. За разликата до
пълният предявен размер от 125.00 лева, искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан. Издръжката следва да се присъди от подаване на иска
- 11.09.2014г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва при забава от датата на падежа до
окончателното плащане.
Относно иска по член 149 от СК. Издръжка за минало време може да се търси най-много
за една година преди завеждане на иска, а в случая се търси за периода от ***г.
до 10.09.2014г. в размер от 125.00 лева за детето М.Г.И..
Както съдът посочи, приема за доказано, че родителите
на детето са разделени и не живеят заедно от преди раждането на детето. Това
обстоятелство навежда до извода, че бащата не е полагал грижи за детето и не е
осигурявал необходимото с оглед нуждите му. Издръжката на детето не се изразява
само в парично стойност, а същата може да бъде под формата на храна, дрехи,
обувки и други, за които не се ангажираха доказателства, същият да е осигурявал
на детето си. Предвид изложеното, взимайки предвид събраните по делото
доказателства, които се кредитират, съдът приема, че през исковия период
ответникът не е изпълнявал задължението си за издръжка. В този смисъл, съдът
счита за основателно искането на ищеца за издръжка за минало време, преди
предявяване на исковата молба. Ето защо, съдът счита предявения иск за периода
от ***г. до 10.09.2014г. за основателен до размера от 100.00 лева и до този
размер следва да бъде уважен. За разликата до пълният предявен размер от 125.00
лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
Разноски по делото се претендират от двете страни,
поради което на основание член 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да му се
присъдят съобразно уважената част от иска в размер на 316.00 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение. На основание член 78, ал. 3
от ГПК, на ответника следва да му се присъдят съобразно отхвърлената част от
иска в размер на 40.00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.На
основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати,
държавна такса по сметка на КРС върху определената издръжка в размер на 144.00
лева. Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението, в частта
му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание член 143 от СК, Г.Д.И. ***, П.
област, улица „***” № 40 с ЕГН ********** да заплаща на детето си М.Г.И. с ЕГН **********,
като малолетно чрез своята майка и законен представител Т.М.Д. с ЕГН **********,***,
месечна издръжка в размер на 100.00 (сто) лева, считано от датата на подаване
на исковата молба – 11.09.2014г. и дължима до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, като за разликата над 100.00 лева до пълният предявен размер
от 125.00 ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание член 149 от СК, Г.Д.И. ***, П.
област, улица „***” № 40 с ЕГН ********** да заплаща на детето си М.Г.И. с ЕГН **********,
като малолетно чрез своята майка и законен представител Т.М.Д. с ЕГН **********,***,
месечна издръжка в размер на 100.00 (сто) лева, за периода от ***г. до
10.09.2014г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за
разликата над 100.00 лева до пълният предявен размер от 125.00 ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, Г.Д.И. ***, П. област, улица „***” № 40 с ЕГН **********
да заплати на Т.М.Д. с ЕГН **********, в качеството си на майка и законен
представител на сина си М.Г.И. с ЕГН **********, направените по делото разноски
в размер на 316.00 лева.
ОСЪЖДА, Т.М.Д. с ЕГН **********, в качеството си на
майка и законен представител на сина си М.Г.И. с ЕГН ********** да заплати на Г.Д.И.
***, П. област, улица „***” № 40 с ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 40.00 лева
ОСЪЖДА, Г.Д.И. ***, П. област, улица „***” № 40 с ЕГН **********
да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – К., държавна такса
в размер на 144.00 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Пловдив, в двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание, проведено на 29.10.2014г.
дата за обявяването му, а именно - в двуседмичен срок, считано от 12.11.2014г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.