№ 73
гр. Велико Търново , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20204001000410 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 432 КЗ.
С Решение № 245/ 10.07.2020 г., постановено по гр.д. № 107/ 2020 г. по
описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника ЗК
„УНИКА” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, да заплати на
ищцата Е. Х. Ю., ЕГН **********, от гр. Ветово, Русенска област, още 30 000
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря
й Е. Е. Ю., починала на 30.05.2016 г. вследствие на ПТП от 28.05.2016 г., на
път с. Николово – с. Черна вода, област Русе, по вина на Е. С. Б., управлявал
автомобил марка „БМВ 320И”, с ДК № Р 15****, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.02.2020 г. до окончателното плащане, като е
ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над 30 000 лева до претендираната сума от
200 000 лева, като неоснователен; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на
ищцата разноски по компенсация в размер на 3 400 лева, както и да заплати
1
по сметка на Русенския Окръжен съд сумата 1 200 лева държавна такса.
Недоволна от постановеното Решение в отхвърлителната му част,
ищцата Е. Х. Ю., чрез пълномощника си адвокат И.Д. от АК – гр. Русе, е
подала въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в
обжалваната част. Навежда се довод за необоснованост. Твърди се, че
неточно са били приложени от съда критериите за определяне на справедливо
обезщетение при деликт, като са изложени съображения в тази насока. Иска
се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваната част и да постанови
ново, с което да уважи изцяло исковата претенция в размер на 200 000 лева.
Претендират се направените разноски.
В срока за отговор ответникът ЗК „УНИКА” АД, чрез пълномощника
юрисконсулт Георги Видин, е подал насрещна въззивна жалба срещу
решението в осъдителната му част за сумата над 10 000 лева до 30 000 лева,
или за сумата 20 000 лева. Оплакването е за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт, в обжалваната част. Навеждат се
доводи за противоречие с материалния закон и задължителната съдебна
практика. Твърди се, че определеният от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди е прекомерно завишен, като се излагат съображения в
тази насока. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да
отмени решението, в обжалваната част. Претендират се направените
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което
следва да се разгледат по същество.
Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 1698/
12.02.2020 г., от ищцата Е. Х. Ю., ЕГН **********, от гр. Ветово, чрез
пълномощниците адвокат Т. и адвокат Д., от АК – гр. Русе, срещу ответника
ЗК „УНИКА” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, бул. „Тодор
Александров” № 18, с правно основание чл. 499, във връзка с чл. 498а, ал. 3
2
КЗ и с цена на иска – 200 000 лева. В исковата молба ищцата твърди, че
28.05.2016 г. дъщеря й Е. Е. Ю., на 22 години, е претърпяла ПТП, на пътя с.
Николово-с. Червена вода, област Русе, по вина на Е. С. Б., управлявал лек
автомобил марка „БМВ 320И”, с рег. № Р 15****, с валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното
застрахователно дружество, вследствие на което е починала на 30.05.2016 г.
Водачът на лекия автомобил е бил осъден с влязла в сила Присъда. Ищцата
отправила писмена застрахователна претенция към застрахователя за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
200 000 лева, като с писмо застрахователят предложил на ищцата
обезщетение в размер на 90 000 лева, с което тя не е съгласна, поради което е
подала искова молба до съда. Ищцата твърди, че претърпените от нея
неимуществени вреди се изразяват в душевна болка, мъка и страдания,
породени от непрежалимата загуба на единствената й дъщеря, с която
живеела в едно домакинство, като между ищцата и дъщеря й имало
изключително силна връзка. Посочва се, че ищцата е безработна и страда от
редица заболявания, които затрудняват нелекия й живот. Тези неимуществени
вреди ищцата оценява на сумата 200 000 лева и иска от съда да осъди
ответника, да й заплати тази сума, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 12.02.2020 г., до окончателното изплащане на главницата.
Претендират се направените разноски.
Пред Русенския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 107/ 2020 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 22.06.2020 г. процесуалният представител на ищцата – адвокат
Д. от АК – гр. Русе е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по
съществото на делото е поискал от съда да уважи изцяло иска.
С отговора на исковата молба ответникът е признал основателността на
иска до размер на 90 000 лева, като е представил доказателства за заплащане
на тази сума по банкова сметка на ищцата, след подаване на исковата молба.
В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представите на
ответника – юрисконсулт Пашов е поискал от съда да отхвърли иска над
изплатената сума от 90 000 лева, като неоснователен.
От фактическа страна се установява следното:
3
Видно от изисканото и приложено към гражданското дело наказателно
производство е, че с влязла в сила на 02.07.2019 г. Присъда № 28/ 25.06.2018
г., постановена по н.о.х.д. № 241/ 2018 г. по описа на Русенския Окръжен съд,
подсъдимият Е. С. Б. е бил признат за виновен в това, че на 28.05.2016 г. на
пътя между с. Николово – с. Червена вода, област Русе, при управление на
МПС – лек автомобил „БМВ 320И”, с рег. № Р 15****, нарушил правило за
движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП – не е съобразил скоростта на
движение, причинявайки по непредпазливост средна телесна повреда на две
лица и смъртта на Е. Е. Ю..
С исковата молба по делото са представени удостоверение за раждане, от
съдържанието на което се установява, че на 23.09.1994 г. ищцата Е. Х. Ю. е
родила Е. Е. Ю., като графата за баща не е попълнена, както и удостоверение
за наследници, от съдържанието на което е видно, че единствения наследник
на починалата Е. Е. Ю. е нейната майка Е. Х. Ю..
С исковата молба също така са били представени писмени доказателства,
от които се установява, че ищцата е безработна и страда от редица
заболявания – артрозни промени, оток в дясната колянна става, увреждане на
лумбо-сакралните коренчета, увреждане на междупрешленните дискове в
поясен отдел с радикулопатия, остър бронхиолит с придружаващо заболяване
– хипертонична сърдечна болест, хронична обструктивна белодробна болест.
На 14.01.2020 г. ищцата е подала писмена застрахователна претенция до
ответното застрахователно дружество, като с уведомление от 06.02.2020 г.
същата е отказала предложението на застрахователя да й бъде изплатено
обезщетение в размер на 90 000 лева.
По делото съдът е допуснал до разпит двама свидетели, посочени от
ищцата.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните фактически и правни изводи.
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
За да бъде уважен иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за
обезщетение за неимуществени вреди, следва да са налице предпоставките от
4
сложния фактически състав на деликтната отговорност, както и особената
предпоставка по чл. 380 от КЗ – писмена застрахователна претенция до
застрахователя, а също и валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на процесния автомобил.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила Присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което въззивният съд
приема, че е налице ФС на непозволеното увреждане, включващ виновно и
противоправно деяние на деликвента, причинени неимуществени вреди, и
причинна връзка между деянието и вредите.
Не е било спорно между страните по делото наличието на писмена
застрахователна претенция до застрахователя, по която последният е признал
нейната основателност до размера на 90 000 лева и е изплатил обезщетение по
образуваната пред него щета.
Налице е и валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на процесния автомобил, управляван от деликвента, с
който е реализирано ПТП.
Спорен по делото е въпросът за размера на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД, този размер се определя от съда по
справедливост, като в Постановление № 4/ 23.12.1968 г на Пленума на ВС е
посочено, че понятието „справедливост” е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото, като при
причиняване на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото
му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение, като изброяването е примерно.
В случая се касае за смъртта на младо момиче – на 22 години, което е
родено и отгледано само от майката. В графата за баща на удостоверението за
раждане на пострадалата не е отбелязан никой, като разпитаните свидетели -
близки приятели на пострадалата, чийто показания въззивният съд кредитира
като обективни и непротиворечиви - посочват, че майката е отгледала сама
5
детето си, работела непрекъснато, включително и в почивни дни, за да
осигури средства за издръжката му. Пострадалата и майка й живеели в едно
домакинство, като отношенията между тях били не само като между майка и
дъщеря, но като между приятели. И това е напълно естествено предвид
обстоятелството, че майката е отгледала, без чужда помощ дъщеря си и са
живеели в едно домакинство към момента на смъртта й. Със смъртта на
дъщерята майката не просто е загубила една опора в живота си, но начинът на
живот на ищцата се е променил коренно, доколкото основното в него е било
грижата за детето й. Тези обективни обстоятелства представляват претърпени
от ищцата неимуществени вреди с изключителен интензитет, които следва да
бъдат взети предвид и справедливо обезщетени.
Свидетелите посочват, че ищцата е преживяла много тежко загубата на
единствената си дъщеря, вследствие на което е започнала да боледува. По
делото са представени медицински документи за заболяванията на ищцата,
които заболявания въззивният съд намира, че са в причинна връзка със
смъртта на пострадалата. Според свидетелите, ищцата е била здрава и е
работела, но след смъртта на дъщеря й е започнала да боледува, придвижвала
се с количка или с бастун и не ходела на работа, поради заболяванията си.
Въззивният съд приема, че здравословните проблеми на ищцата и свързаните
с тях болки и страдания представляват също претърпени от нея
неимуществени вреди, които следва да се вземат предвид при определяне
размера на обезщетението.
При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази и
икономическата конюктура в страната към момента на ПТП и по-конкретно
лимитите на отговорност по чл. 492 от КЗ, които към 28.05.2016 г. са
10 000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица,
както и съдебната практика в тази насока.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, въззивният съд намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени
от ищцата вследствие смъртта на единствената й дъщеря, е 150 000 лева, за
която сума искът е основателен и следва да се уважи. На ищцата е било
изплатено обезщетение от застрахователя в размер на 90 000 лева след
подаване на исковата молба, като искът е бил уважен за още 30 000 лева, или
6
общо за сумата 120 000 лева. Като е отхвърлил иска над тази сума до сумата
150 000 лева, или за сумата 30 000 лева, Русенският Окръжен съд е
постановил неправилно Решение, което следва да се отмени и въззивната
жалба на жалбоподателя-ищец да се уважи за сумата 30 000 лева. Над сумата
150 000 лева до претендирания размер от 200 000 лева, въззивната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, като решението, в
отхвърлителната му част над сумата 150 000 лева до окончателния
претендиран размер от 200 000 лева, е правилно и следва да се потвърди.
Насрещната въззивна жалба на жалбоподателя-ответник е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
По отношение на разноските:
С оглед уважаване на въззивната жалба на ищцата за сумата 30 000 лева
ответното застрахователно дружество следва да се осъди да заплати по сметка
на Русенския Окръжен съд държавна такса за подаване на исковата молба в
размер на още 1 200 лева, както и да изплати на ищцата, по компенсация, още
сумата 987,50 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
По сметка на Великотърновския Апелативен съд ответното
застрахователно дружество следва да заплати държавна такса в размер на 600
лева, за уважената част от въззивната жалба.
С оглед отхвърлената част от въззивната жалба на ищцата, същата дължи
разноски на ответното застрахователно дружество в размер на 150 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита срещу жалбата.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 245/ 10.07.2020 г., постановено по гр.д. № 107/
2020 г. по описа на Русенския Окръжен съд в отхвърлителната част, в която
съдът е отхвърлил иска на ищцата Е. Х. Ю. срещу ответника ЗК „УНИКА” АД
за обезщетение, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й,
починала на 30.05.2016 г. вследствие на ПТП от 28.05.2016 г., по вина на
7
деликвента Е. С. Б., за разликата над 120 000 лева до 150 000 лева, или за
сумата 30 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.02.2020 г. до окончателното й изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ЗК „УНИКА” АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, бул. „Тодор Александров” № 18, да
заплати на Е. Х. Ю., ЕГН **********, от гр. Ветово, *********, сумата 30 000
/тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от смъртта на
единствената й дъщеря Е. Е. Ю., починала на 30.05.2016 г. вследствие на ПТП
от 28.05.2016 г., на пътя между с. Николово – с. Червена вода, област Русе, по
вина на Е. С. Б., управлявал лек автомобил марка „БМВ 320И”, с рег. № Р
15****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 245/ 10.07.2020 г., постановено по гр.д. №
107/ 2020 г. по описа на Русенския Окръжен съд, в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София,
бул. „Тодор Александров” № 18: да заплати по сметка на Русенския Окръжен
съд държавна такса в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева, както и по
сметка на Великотърновския Апелативен съд държавна такса в размер на 600
/шестстотин/ лева; да изплати на ищцата Е. Х. Ю. сумата 987,50 /деветстотин
осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, по компенсация.
ОСЪЖДА Е. Х. Ю., ЕГН **********, от гр. Ветово, *********, да
заплати на ЗК „УНИКА” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, бул.
„Тодор Александров” № 18, съразмерно на отхвърлената част от въззивната
жалба, 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита
срещу жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9