ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца 19.11.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при участието на секретаря Мария Ценова
и прокурора Николай Лалов, като разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 492
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от Н.Л.Х., изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно
от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
Осъденият
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
С.М. – инспектор "Режимна
дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника на Затвора гр. Враца
изразява становище за неоснователност на молбата с доводи, че осъденият
неосъзнава изцяло тежестта на извършеното деяние, отношението му към плана на
присъдата е отчасти положително и все още не се изпълнява в пълен обем. Не е
преминал през всички етапи на пенитенциарно третиране.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на същата без уважение.
В съдебно
заседание Х. поддържа молбата си с изложените в нея доводи и прави искане да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С Присъда № 15/27.06.2017
г., постановена по НОХД № 97/17г. на ОС - Кърджали, подсъдимият Х. е бил
признат за виновен и осъден на 6 години и 8 месеца "лишаване от свобода",
за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1 и т. 9, вр.чл. 115, вр.чл. 20,
ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК.
Със същата
Присъда, Х. е бил признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 339,
ал. 1, предл. 1 и предл. 2, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което му е било
наложено наказание от 1 година и 6 месеца "лишаване от свобода".
На основание
чл. 23 НК, съдът е определил Х. да изтърпи едно общо най-тежко наказание в
размер на 6 години и 8 месеца "лишаване от свобода", при първоначален
"строг" режим, като на основание чл. 24 НК, размера на така определеното
наказание е било увеличено с 9 месеца или подсъдимият е следвало да търпи общо увеличено наказание "лишаване от
свобода" в размер на 7 години и 5 месеца.
На основание
чл.59 НК, съдът е приспаднал времето през което Х. е бил задържан по МНО от
09.02.2016 год. до 01.02.2018 год.
С Решение № 234/27.10.17
г., постановено по ВНОХД № 472/17г., състав на Апелативен съд - Пловдив е
потвърдил Присъда № 15/27.06.17г. на ОС - Кърджали.
С Решение № 25/01.02.18г.,
постановено по КНД № 1929/17г. на ВКС е оставено в сила Решение №
234/27.10.17г. на Апелативен съд - Пловдив.
Осъденият е постъпил
в Затвора Враца на 10.05.2017 год. с МНО "Задържане под стража".
До момента Х.
е изтърпял фактически 3 години, 9 месеца и 10 дни, от които предварителен арест
в размер на 1 година 11 месеца и 22 дни. От работа му се зачитат 6 месеца и
така изтърпяното до момента наказание е в размер на 4 години, 3 месеца и 10
дни.
Към момента неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 3 години, 1 месец и 20 дни.
От горното е
видно, че осъденият е изтърпял фактически
повече от 1/2 от наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на
чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се
поправя и превъзпитава.
При първоначално изготвената оценка на риска от рецидив са
отчетени ниски стойности - 36 точки.
В тази връзка, дефицитни показатели с нужда от корекция са отчетени в разделите
отношение към правонарушението - не поема отговорност за деянието; умение
за мислене - не разпознава проблемите си, не осъзнава последствията и не е
в състояние да ги решава по адекватен начин.
Рискът от
вреди за обществото се определя като среден
и се обосновава от присъстващо в криминалното му минало осъждане и агресивно
поведение след употреба на алкохол.
Рискът от
вреди за служителите и за останалите лишени от свобода е бил определен като нисък.
Рискът от
самонараняване - среден.
В изготвения
план за осмисляне на свободното време като цели са били заложени участие в
групови мероприятия; спазване на установените правила; участие в образователен
процес, формиране на критично отношение към собственото поведение.
В условията
на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и след направена
преоценка е констатирано, че числовите
стойности на риска от рецидив и риска от вреди се запазват за всички категории.
От доклада на
социалният работник е видно, че при последната оценка е констатирано, че в
следствие на интензивно провежданото корекционно въздействие, в Х. се наблюдава
положителна промяна - включен е в учебен процес от дата 14.09.2017 година.
Полага старание да посещава редовно учебните занятия.
През месец
Юли и Август 2019 година бе трудово ангажиран на основание чл. 80 от ЗИНЗС в
Мебелен цех.
Награждаван е
общо два пъти, но поощренията му са свързани с участията му в училището. До
момента не е наказван.
Забелязват се
обаче дефицити в зоните - отношение към
правонарушението - отчитат се трайно формирани нагласи в подкрепа на
криминалното поведение и несъобразяване с установените норми и правила; умения за мислене - не зачита и не се
интересува от вижданията на другите хора, не осъзнава последствията,
импулсивен.
Изпълнението
на плана на присъдата се осъществява с регулярни консултативни срещи, но
отношението на осъдения към този план е отчасти положително. Отчита се факта,
че е започнал да проявява активност, но все още същият не се изпълнява в пълен
обем.
Според ИСДВР
е необходимо в бъдеше да продължи да се оказва възпитателно въздействие, което
ще доведе не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора,
а и до промяна на вътрешните убеждения: осъзнаване на причините довели до
престъплението, нанесените вреди, разбирането на преживяванията на жертвата и
нейните близки, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на
проблеми, конфликтни ситуации и други определени в чл. 36 от НК. За момента
декларирания от Х. стремеж за промяна на дефицитите остава само на думи и като
добро пожелание. В тази връзка се препоръчва процеса на ресоциализация да
продължи в условията на затвора, тъй като все още осъденото лице не е преминало
през всички етапи на пенитенциарно третиране. Демонстрираното примерно
поведение в контролирана среда не е категоричен индикатор за наличие на трайна
промяна на личността, ориентирана към спазване на законите. Наличието на
финансови затруднения в живота на свобода, липсата на трудова квалификация и
липсата на подкрепящи социални контакти са фактори насочващи към възможни
проблеми при ресоциализацията при условно-предсрочно освобождаване.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но все още има дефицитни зони,
които са включени в плана на присъдата, като все още не са изпълнени.
Законът в
нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат
като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при
изтърпяване на определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора,
участието в трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е
правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до
наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто поведение трябва да
свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно
изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е
видно, че не се е поправил напълно. Положителните резултати, които се цитират в
доклада, полагането на труд, наградите и доброто поведение в затвора не елиминира
констатацията, че риска от сериозни вреди по отношение на обществото
първоначално са били определени, а в последствие и са се запазили в средните
стойности, и то в охраняема среда.
Корекционната
работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което следва да
бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на
риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и средствата на използваната
спрямо осъденото лице наказателна репресия до момента не са дали нужния
поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на
условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална
възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от
свобода.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно, че Х. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в
чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 440, вр.чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Н.Л.Х., роден на *** год. в гр. ***, понастоящем в Затвора гр. Враца,
български гражданин, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част в размер на 3 години, 1 месец и 20 дни от наложеното
му наказание "лишаване от свобода" за срок от 7 години и 5 месеца,
определено му с Присъда № 15/27.06.2017 г., постановена по НОХД № 97/17 г. по
описа на ОC Кърджали.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: