Р E Ш Е Н И Е
№ 324
гр.Плевен, 11 юни 2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖИНА
ИВАНОВА
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с
участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от председателя
касационно административно дело № 307 по описа на Административен
съд - Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е.М.С.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора - Белене, чрез процесуалния
му представител адв. П.И. ***, срещу Решение № 103/16.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1390/2019
г. по описа на Административен съд – Плевен,
с което е отхвърлена исковата молба,
подадена по реда на чл. 3 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, с която се претендира
заплащане на обезщетение в общ размер на 50 000 лева за причинени
неимуществени вреди от поставянето
в неблагоприятни условия, за периода от 30.10.2017 г. до 13.12.2019 г.
С горното решение е отхвърлено искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В жалбата се мотивират отменителни
основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост на
съдебния акт, доколкото се сочи, че съдът неправилно е разделил исковата
претенция на отделни елементи от условията в мястото за лишаване от свобода.
Излагат се твърдения, че изводите на съда по отношение пренаселеността на килиите, в които е
пребивавал касаторът и лошите битови условия в тях са неправилни, като в случая са коментирани само нормите на ЗИНЗС. Сочи се, че по силата на общите
принципи залегнали в чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията е длъжна да осигури
нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода и тъй като
ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България и спазването на принципите на чл. 3
от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на
чл. 256 и чл. 257 от АПК. Счита се, че съдът неправилно е интерпретирал
заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и че неправилно е кредитирал писмените
доказателства само на ответната страна за сметка на показанията на св. Б. А. Д.
В заключение се
иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.
Постъпило е писмено становище по касационната жалба от ответника ГДИН -
София, представляван от юрк. У., в което се излагат доводи, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Сочи се, че от свидетелските показания на
допуснатия по искане на ищеца свидетел Б. А. И. се установява, че в помещенията
на лишените от свобода на затвора Белене и в частност в това, в което е
настанен ищецът има просторни прозорци, които са отварят, има осигурен
постоянен достъп до течаща вода и тоалетна през цялото време на денонощието. Относно пренаселеността в
помещенията е установено, че в исковия период ищецът не е бил настаняван в
помещения с жилищна площ по-малка от установените минимални стандарти за
жилищна площ. Сочи се, че напълно необосновано и в противоречие на разпоредбата
на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, касационният жалбоподател е посочил, че минималните
стандарти за жилищна площ на един л.св. е 6 кв. метра. Вещото лице, изготвило
приетата по делото експертиза е установило, че е възможно регистрираните в АЛ №
655/15.04.2019 г.; АЛ №44/26.06.2019 г. и приетата по делото епикриза
заболявания да са в резултат на лошите условия, в които е пребивавал ищеца, но
същото вещо лице е посочило, че е възможно тези заболявания да са в резултат от
ремонтните дейности за подобряване условията на пребиваване, проведени в
исковия период на помещенията на лишените от свобода в Затвора Белене. В този смисъл не е доказано
наличието причинно-следствената връзка с изостряне на заболяванията на ищеца.
Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от
пълномощника по делото адв. И., който по същество поддържа доводите, изложени в
касационната жалба.
Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" София се представлява от юрк. У., който поддържа становище за
неоснователност на касационната жалба.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред първостепенния съд Е.М.С. е предявил, срещу
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) иск с правно
основание чл. 3 от ЗИНЗС, с която се претендира присъждане на обезщетение в общ размер на 50000 лева
за причинени неимуществени вреди от поставянето в неблагоприятни условия, за
периода от 30.10.2017 г. до 13.12.2019 г.
При анализа на
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства,
първоинстанционният съд е приел, че предявеният от С. иск за заплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, е неоснователен и го е отхвърлил. За да обоснове
този извод, първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата
претенция факти, обсъдил е доказателствата, становищата на страните,
свидетелските показания и приложимата правна уредба, като е приел, че исковата
претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е
неоснователна и недоказана.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
В случая не е налице твърдяната от касационния
жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на
приложимия материален закон и необоснованост. Въз основа на събраните по делото
доказателства в обжалваното решение е изведен правилният извод за
неоснователност на предявения иск, при неустановяване на сочените в исковата
молба обстоятелства, от които ищецът извежда причинени неимуществени вреди.
Решаващият съд е обсъдил свидетелските
показания, на които се позовава касаторът. Съдът обаче не може да основе
изводите си само на част от събраните доказателства, а е длъжен да ги прецени в
съвкупност с останалите такива, събрани в хода на съдебното дирене. В конкретния
случай са налице писмени доказателства, обективиращи направените искания от
страна на ищеца към администрацията на затвора, респ. предприетите от
затворническата администрация действия, свързани с горните искания. В тази
насока първостепенният съд е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен
състав не следва да повтаря, по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2,
изр. 2 от АПК. По делото по безспорен начин е установено, че събраните по
делото доказателства опровергават наведените от ищеца твърдения, че за
процесния период в затвора Белене и по-конкретно при престоя в приемно
отделение и в килия в 9-та група, не са му осигурени подходящи битови условия и
е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода. От страна на ответника е удостоверено писмено, че както приемното
отделение, така и килията в 9-та група са разполагали със собствен санитарен
възел, мивка с течаща вода, необходимия брой легла, шкафчета, маси и столове.
Удостоверено е още, че помещенията са разполагали с отваряеми прозорци, които
осигуряват пряк достъп на дневна светлина и чист въздух, както и с необходимото
изкуствено осветление и парно отопление през студените месеци. Установява от
приложените доказателства, че през 2018 г. и 2019 г. е правен текущ ремонт на
всички помещения в затвора, включително и на тези, в които е настаняван ищеца,
а именно пребоядисване на стените, поставяне на гранитогрес на пода и др.
Правени са и ремонти по спешност, при необходимост. В тази насока са и
свидетелските показания на св. И., който сочи, че по стените и тавана е имало
мухъл и влага, преди да се направи ремонта. Т.е. ответникът не е бездействал и
е предприел необходимото, за да подсигури на лицата лишени от свобода условия
за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото
достойнство. По отношение на твърденията на ищеца, че е настаняван в
пренаселени помещения, съдът е констатирал, че с изключение на няколко дни,
почти през целия исков период л.св. С. е
настаняван в помещения значително надхвърлящи минималните изисквания за жилищна
площ на един лишен от свобода, като преобладаващо квадратурата на един човек е
била между 4 кв.м. и 7 кв.м., с изключение на определени дни когато е била 3.8 кв.м.
Т.е. не е нарушено и това законово изискване и може да се направи извод, че ответникът
е изпълнил своите задължения и е осигурил на ищеца минималната свободна жилищна
площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице
свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни,
необходими за самото му съществуване нужди. Съдът е счел за недоказани по несъмнен начин
твърденията на ищеца за лоши битови и хигиенни условия в затвора Белене, от
които му се е влошило здравословното състояние. От заключението на съдебномедицинската
експертиза се установява, че основните заболявания, от които се е оплаквал
ищецът са Лихен симплекс хроникус /невродермит/ и Астма. Според вещото лице
заболяването Лихен симплекс хроникус /невродермит/ е хронично и може да се
обостри от нервност, тревожност, мухъл, влага и други фактори, но при ищеца
водещо за изостряне на симптомите на сърбеж е наличието на вроденото заболяване
Псориазис вулгарис. Т.е. условията в затвора не са първопричина за изостряне на
това заболяване. Липсва причинно-следствената връзка. А и са налице данни, че
от затворническата администрация са осигурявали на л.св. С. необходимата
специализирана медицинска помощ за това заболяване. Относно заболяването
Гастрит, което е констатирано с медицински документи, не са правени конкретни
оплаквания в исковата молба. По отношение заболяването Астма с преобладаващ
алергичен компонент, според вещото лице лошата хигиена, мръсен въздух, тютюнев
дим, влага, мухъл, пера, пух, битов прах е възможно да изиграят роля на
благоприятстващ фактор и да допринесат за появата и изострянето на астма, но не
могат да бъдат водеща или единствена причина за нея. Вещото лице счита, че роля
играят и вредните навици, като тютюнопушенето, каквито данни са налице за
ищеца. Направил е извод, че от страна на
ищеца е проявена немарливост към собственото му здраве – отказ за
диспансеризация, както и тютюнопушене, а от страна на ответника е предоставяна
квалифицирана и специализирана медицинска помощ на л.св. С.. Т.е. условията в
затвора Белене е възможно да са довели до изостряне на астмата на ищеца, но не
са основната първопричината за това, тъй като ищецът е получил изискващата се
медицинска помощ, а от негова страна е проявена небрежност спрямо собственото
му здраве. Въз основа на горното съдът е приел, че причинна връзка между
условията в затвора и възникването, респ. изострянето на заболяванията не
съществува, поради което искът като недоказан следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
От изложеното по-горе е видно, че от събраните в хода
на първоинстанционното производство доказателства не се установява твърдяното в
ИМ незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, което да е в
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, поради което касационната инстанция споделя
доводите на първостепенния съд, че не е
налице първата предпоставка на иска по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, обуславяща
неговата основателност. Не са доказани и настъпили за ищеца вреди, които да са
в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. Ето защо исковата претенция правилно
е отхвърлена като неоснователна и недоказана. При формиране на горното решение
не са допуснати твърдяните от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
С оглед на гореизложеното касационната инстанция
намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените в
касационната жалба основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 103/16.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1390/2019
г. по описа на Административен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/