№ 150775
гр. София, 30.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110162216 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
321606/13.11.2023 г., от И. Д. Н., ЕГН **********, гр. С------- чрез
процесуален представител адв. Т. Р. със съдебен адрес: гр. С-- телефон 0--
срещу „Б---“ ЕАД, ЕИК -----, гр. С---------.
В исковата молба се твърди, че ищецът случайно разбрал, че срещу него
има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ГД № 64785/2013г. на 69 състав на СРС за сумата от 5537,95 лева (пет
хиляди петстотин тридесет и седем лева 95 ст.) главница по договор за
потребителски заем от 06.03.2013г. ведно със законната лихва за периода от
25.11.2014г. до изплащане на взимането, 4072,12 лева (четири хиляди
седемдесет и два лева и дванадесет стотинки, уговорена възнаградителна
лихва за периода 04.10..2013г. до 03.03.2017г., мораторна лихва в размер на
522,91 лева ( петстотин двадесет и два лева деветдесет и една ст. за периода
05.11.2013 г. до 11.11.2014 г., като и 202,66 лева (двеста и два лева шестдесет
и шест ст.) ДТ, и 300(триста) лева възнаграждение за юристконсулт.
Посочено е, че в по съдебното дело се твърдяло, че факта на предсрочна
изискуемост е настъпил на 05.11.2013г., датата на втората пропусната месечна
вноска, поради което от посочената дата взимането на кредитора е станало
ликвидно и изискуемо в целият размер.
При разглеждане на документите по делото установил, че към
настоящия момент, че ищецът може да се позове на изтекла давност на
вземането, което ответната страна има към него. И това е така, защото видно
от съобщението с дата 03.01.2015г., никой не е положил необходимите усилия
да го потърси, с оглед уведомяването за наличието на съдебно дело срещу
ищец.
1
Формулира следния петитум: ищеца И. Н. не дължи нищо на
ответника Б--- ЕАД, поради изтекла давност на взимането.
Моли да се изиска за послужване ГД № 64785/2014г., на 69 състав на
СРС.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По държавната такса
НА този етап не може да се определи цената на иска.
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. Т. Р. с надлежно учредена
представителна власт за всички инстанции (л.5 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По редовността на ИМ
Съдът приема, че исковата молба е нередовна. Съществува съществено
противоречие между обстоятелствена част, петитум, петитумът не е ясен.
Отделно от това ищецът не излага факти и твърдения за това кога е погасена
давността.
Първо, не е ясно дали издадената заповед за изпълнение е влязла в сила
и има ли издаден изпълнителен лист.
Не е ясно дали има образувано изпълнително дело за вземането,
респективно кога ищецът се позовава на настъпила погасителна давност – на
коя дата – преди образуване на заповедното производство, по време на
заповедното производство, по време на исково производство, след образуване
на изпълнително дело.
Трето, не е ясно за кое съобщение става въпрос и какво се е случило на
дата 03.01.2015 г.
Четвърто, не ясно кога ищецът се позовава на настъпила погасителна
давност – кой е началния момент (дата) от кога счита, че следва да се брои и
кой е крайният момент (дата), когато е настъпила.
Пето, посоченият петитум не съответства на изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба – той задължително трябва да
включва каква сума се иска да бъде признато, че не се дължи, да посочва
индивидуализиращите белези на страните (ЕГН, ЕИК и адреси), какво
представлява процесната сума, ако е формирана от няколко различни
вземания да се посочат по пера, години и основание за възникване. Не е ясно
кое вземане се иска да се признае, че е погасена по давност, как е възникнало
то.
Липсва документ за внесена държавна такса – същата се определя като
4 % от стойността на сумата, която ищецът иска да бъде признато да се
установи, че не дължи на ответника.
2
Ето защо искова молба с вх. № 321606/113.11.2023 г. следва да бъде
оставена без движение, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4-5 и
чл.128, т.2 ГПК, като се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото определение, както и в същия срок следва да
представи доказателства за това, а именно да отстрани нередовностите на
исковата молба, като:
1. Изложи твърдения дали посоченото то него заповед за изпълнение е
влязла в сила и има ли издаден изпълнителен лист.
2. изложи твърдения дали има образувано изпълнително дело за вземането.
Да посочи неговият номер и съдебен изпълнител.
3. изложи твърдения кога се позовава на настъпила погасителна давност –
на коя дата – преди образуване на заповедното производство, по време
на заповедното производство, по време на исково производство, след
образуване на изпълнително дело.
4. Изложи твърдения за кое съобщение става въпрос и какво се е случило
на дата 03.01.2015 г.
5. Изложи твърдения кога позовава на настъпила погасителна давност – кой
е началния момент (дата), от кога счита, че следва да се брои
погасителната давност и кой е крайният момент (дата), когато е
настъпила.
6. Формулира точен, ясен, прецизен петитум, който задължително трябва
да включва каква сума се иска да бъде признато, че не се дължи;
индивидуализиращите белези на страните (ЕГН, ЕИК и адреси); какво
представлява процесната сума, ако е формирана от няколко различни
вземания да се посочат по пера, години и основание за възникване; как е
възникнало вземането, което се иска да бъде признато, че е погасено по
давност. Петитумът трябва да отговаря на бъдещият диспозитив на
съдебно решение.
7. На основание чл.128, т.2 ГПК да внесе държавна такса в размер на 4,00
% от посочената сума, която иска да бъде признато, че ищецът не дължи
на ответника. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено
по един от следните начини: 1. банков път по по банкова сметка за
държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN –
BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в
брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..
Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без
начисляване на банкови такси.
като при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната,
на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване на нередовности в
срок.
По процедурата по чл.131 ГПК
С оглед изложеното следва да се изпълни процедура по чл.131 ГПК.,
след отстраняване на нередовности.
3
Предварителни въпроси
Въпреки, че е предявен установителен иск, съдът служебно следва да
прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора
или един от способите по ГПК – признаване на иска, признаване на факти,
неприсъствено решение и др., като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 321606/13.11.2023
г., на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4-5 и чл.128, т.2 ГПК като
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на
настоящото определение, както и в същия срок следва да представи
доказателства за това, а именно да отстрани нередовностите на исковата
молба, като:
1. Изложи твърдения дали посоченото то него заповед за изпълнение е
влязла в сила и има ли издаден изпълнителен лист.
4
2. изложи твърдения дали има образувано изпълнително дело за вземането.
Да посочи неговият номер и съдебен изпълнител.
3. изложи твърдения кога се позовава на настъпила погасителна давност –
на коя дата – преди образуване на заповедното производство, по време
на заповедното производство, по време на исково производство, след
образуване на изпълнително дело.
4. Изложи твърдения за кое съобщение става въпрос и какво се е случило
на дата 03.01.2015 г.
5. Изложи твърдения кога позовава на настъпила погасителна давност – кой
е началния момент (дата), от кога счита, че следва да се брои
погасителната давност и кой е крайният момент (дата), когато е
настъпила.
6. Формулира точен, ясен, прецизен петитум, който задължително трябва
да включва каква сума се иска да бъде признато, че не се дължи;
индивидуализиращите белези на страните (ЕГН, ЕИК и адреси); какво
представлява процесната сума, ако е формирана от няколко различни
вземания да се посочат по пера, години и основание за възникване; как е
възникнало вземането, което се иска да бъде признато, че е погасено по
давност. Петитумът трябва да отговаря на бъдещият диспозитив на
съдебно решение.
7. На основание чл.128, т.2 ГПК да внесе държавна такса в размер на 4,00
% от посочената сума, която иска да бъде признато, че ищецът не дължи
на ответника. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено
по един от следните начини: 1. банков път по по банкова сметка за
държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN –
BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в
брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..
Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без
начисляване на банкови такси.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване на
нередовности в срок.
ПРИКАНВА страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
5
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
6
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след провеждане на процедура по призоваване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7