РЕШЕНИЕ
№ ............
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и
първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от младши съдия Десислава Алексиева в.гр.дело № 4363 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
Решение № 52787 от 27.02.2019 г., постановено по
гр.д. № 8381/2018 г. по описа на СРС, 169 състав, поправено по реда на
чл. 247, ал. 1 ГПК с Решение № 20031838 от 03.02.2021 г. по същото дело е уважен
предявеният от Т. М.А., ЕГН ********** срещу З. „Б.и.“ АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили при ПТП на 04.03.2017
г. в гр. Тополовград на кръстовището между ул. Св. „Климент Охридски“ и ул. „Черно
море“ по вина на М.Д.И.при управлението на л.а. марка „Фиат“, модел „Брава“, с
рег. № ******, ведно със законната лихва върху главницата от 01.12.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния
размер от 5000 лв., предявен като частичен иск от 15 000 лева. Съобразно
изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът разпределил
отговорността за разноски по делото, като осъдил ответника да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА на процесуалния представител на ищеца сумата от 116
лв., представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство
и защита. В тежест на ищеца СРС възложил сумата от 532 лв., представляваща
разноски по делото съобразно изхода му, а на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
е осъден да заплати в полза на СРС сумата от 110 лева- разноски за
производството.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство
в частта, с която исковете с правно основание чл. 432 ГПК са отхвърлени за
разликата над уважения размер от 1000 лв. до размер от 3000 лв. с изрично
посочен от въззивника обжалваем интерес в размер на 2000 лв. Жалбоподателят счита,
че СРС неправилно определил размера на обезщетението за неимуществени вреди в
резултат от неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че ищецът е получил
контузия на главата и е изпитал силни и продължителни болки и страдания. Бил
изписан същия ден от болничното заведение, в който настъпило ПТП, като му било
предписано една седмица да не се натоварва. Вещото лице приело, че лечебно –
възстановителния период е продължил около 15-20 дни. Поддържа, че телесните
увреждания не са единствените страдания на ищеца с оглед поставената диагноза
на бременната му приятелка, с която живее на семейни начала – Т.И.„заплашващ
аборт“. Неправилно, съдът бил приел, че не са ангажирани доказателства за
поставянето на тази диагноза, както и неправилно бил приел първоинстанционния
съд, че притесненията на ищеца отпаднали непосредствено след инцидента.
Поддържа, че притесненията му продължили до деня, в който детето се родили живо
и здраво. Изтъква, че при определяне на размера на обезщетението, съдът не е
съобразил възрастта на пострадалия – 23 години, увеличения лимит на
отговорността на застрахователите по чл. 492, т. 1 КЗ, конкретната икономическа
конюнктура в страната, като е присъдил занижен размер на обезщетението. Искането
до въззивния съд е да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и
да уважи предявения иск в посочения размер.
Постъпил
е отговор на въззивната жалба от ответника в производството З. „Б.и.“ АД, с
който жалбата се оспорва. Излагат се съображения за правилност и
законосъобразност на решението, като при постановяването му СРС взел предвид
всички релевантни обстоятелства и правилно преценил същите, като правилно е
определил размера на обезщетението. Въззиваемият обръща внимание, че се касае
за контузия на главата, причинила временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, както и че възстановителния период е продължил 15-20 дни без
възникване на усложнения. От свидетелските показания на Т.П.се установявало, че
ищецът бил без видими травми, в съзнание и не се е оплакал от гадене, не се е
държал за главата, нито се е оплакал от болки в нея. Поддържа, че не са
представени доказателства за диагноза „ застрашаващ аборт“. Заявява искане за
потвърждаване на обжалваното решение в посочената от ищеца част и за присъждане
на разноски за въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението
в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва от 01.12.2017 г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП, като необжалвано, е влязло в
сила.
Решението
в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 3000 лева до 5000 лева , ведно със законната лихва от
01.12.2017 г. до окончателното изплащане, представляващо обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП като
необжалвано, е влязло в сила.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната от ищеца част. Във връзка с доводите на въззивника, съдържащи се в
сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:
Основателността
на исковете се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти:
ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното
и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е
настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна
връзка с което ищецът е претърпял неимуществени вреди.
С
доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелствата за наличието на застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на
лек автомобил „Фиат “, модел „Брава“, с рег. № ******.
В
хода на първоинстанционното производство СРС е приел за установено по делото,
че в срока на застрахователно покритие по договора за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по вина на застрахования водач е настъпило
процесното ПТП, установен е механизмът на произшествието. От писмените
доказателства по делото, както и от заключението на комплексната
съдебноавтотехническа експертиза, което е прието като неоспорено от страните,
констативен протокол за ПТП свидетелските показания на Т.П.е установен
механизмът на процесното деяние, в резултат от което е прието, че при
предприемане на маневра завой наляво от водача на л.а. „Фиат“ модел “Брава“
същата не е пропуснала насрещно движещото се ППС „Опел“, модел „Кадет“, с рег.
№ ******, движещо се предимство – нарушение по чл. 37, ал. 1 ЗДвП, въз основа
на който е издадено и наказателно постановление № 17-0358-000016/14.03.2017 г.
на РУ Тополовград. В тази част въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното съдебно решение на основание чл. 272 ГПК с оглед липсата на
доводи за така установените факти във въззивната жалба и в отговора, депозиран
от страна на застрахователя.
Предвид
изложеното, правният спор между страните по делото пред въззивната инстанция, се
състои в това какъв е справедливият размер на обезщетението за претърпени от
ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, намиращи се в причинна връзка с
противоправното деяние на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника водач на МПС.
Като
писмено доказателство по делото е приобщена медицинска документация, издадена
във връзка със здравословния статус на ищеца, 23-годишен към датата на
процесния инцидент – фиш за спешна медицинска помощ амб. № 5449/04.03.2017 г.,
издаден от ЦСМП гр. Хасково, от съдържанието на която се установява, че е
поставена работна диагноза: „контузио капитис“.
В
хода на първоинстанционното производство пред СРС е прието заключението на
съдебномедицинска експертиза, която настоящият състав на въззивния съд
кредитира като обективно и компетентно изготвено от лице, притежаващо
необходимите специални знания в тези области на науката и техниката. При
анализа на приобщената по делото медицинска документация, вещото лице е
установило, че в резултат от процесното ПТП ищецът като пасажер в лек автомобил,
водачът на който извършил маневра - завой на ляво, без да пропусне насрещно
движещия се направо с предимство, получил контузия на главата, причинила на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановителният
и оздравителен процес е продължил 15-20 дни без възникване на усложнения.
Вещото лице е посочило, че обичайното време за възстановяване от тези травми е
около 15-20 дни.
Част
от доказателствената съвкупност по делото са и гласните доказателствени
средства, събрани чрез разпит на свидетелите Т.В.П./водач на лекия автомобил „Опел
Кадет“, участник в процесния инцидент/. От показанията на св. Пъстрилов се
установява, че след удара нямало ранени. Мъжът, който стоял отдясно бил в
съзнание, не се държал за главата, бил адекватен и нямал следи от кръв. Водач
на автомобила бил жена, като отзад имало друга жена. Свидетелските показания
пресъздават лични, непосредствени впечатления от времето на инцидента и след
това, с оглед което въззивният съд дава вяра на същите.
От
разпита на свидетеля Т.В.П., живееща на семейни начала с ищеца А., се
установява, че след удара си ударил главата и изпитвал болки в главата и дискомфорт
около 3-4 месеца, приемал болкоуспокояващи медикаменти. Изпитвал притеснения за
бременната си приятелка, докато не се родило детето. Правилно първоинстанционният
съд е приел след преценка при условията на чл. 172 ГПК, с оглед всички други
данни по делото, че не следва да кредитира свидетелските показания на св. Т.И.в
частта относно продължителността на периода, в който ищецът изпитвал болки и
страдания – 3-4 месеца, като по отношение на този факт е възприел заключението
на СМЕ, съгласно което възстановителния период е около 15 – 20 дни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера
на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение правилно
първоинстанционният съд е съобразил настъпилото временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, липсата на последващи усложнения в процеса на
възстановяване, което е протекло нормално, както и притесненията на ищеца с
оглед бременността на лицето, с което живее на семейни начала – св. И.. Настоящият
съдебен състав не намира за установено по делото при условията на пълно и
главно доказване твърдението, че е поставена диагноза „застрашаващ аборт“ на
св. Т.И., доколкото не са ангажирани доказателства за такава диагноза по делото.
Ето защо съдът приема, че в хода на съдебното дирене този факт не е установен.
Следователно правилно не е бил взет предвид от първоинстанционния съд при
определяне на размера на неимуществените вреди.
Първоинстанционният
съд е съобразил и конкретните социално-икономически условия към датата на
процесния инцидент /04.03.2017 г./, чийто ориентир се явявят нормативно
определените лимити на отговорността на застрахователя на риск "Гражданска
отговорност на автомобилистите" като критерий наред със всички останали за
определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД /решение № 73 от 27.05.2014 г.
по т. д. № 3343/2013 г., ІІ Т. О. ВКС/. В този смисъл съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в обществото,
респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо
обезщетение при подобни травматични увреждания на пострадал при отчитане
възрастта му, сравнително краткия възстановителен период и липсата на усложнения, е в размер на сумата от
1 000 лв. Обезщетение в по-висок размер би довело до нарушаване на критериите
на чл. 52 ЗЗД за справедливо възмездяване на вредите, с оглед техния вид,
характер и интензитет и неоснователно разместване на блага. Следователно
неоснователни са възраженията на въззивника, че неправилно бил определен
размера на обезщетението за неимуществените вреди.
Въз
основа на горното първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК съдът
определя възнаграждение за юрисконсулт, представлявал въззиваемото дружество в
производството пред въззивния съд, в размер на 100 лв.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52787 от
27.02.2019 г., постановено по гр.д. № 8381/2018 г. по описа на СРС, 169 състав,
поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с Решение № 20031838 от 03.02.2021 г.
по същото дело, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от Т. М.А., ЕГН ********** срещу З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 1000 лв. до размера от 3000
лева, предявен като частичен иск от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили при
ПТП на 04.03.2017 г. в гр. Тополовград на кръстовището между ул. Св. „Климент
Охридски“ и ул. „Черно море“ по вина на М.Д.И.при управлението на л.а. марка
„Фиат“, модел „Брава“, с рег. № ******, ведно със законната лихва върху
главницата от 01.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Т. М.А., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.и.“ АД
сумата в размер на 100 лева – разноски за юисконсулско възнаграждение пред СГС.
Решението
не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.