М О
Т И В
И :
Производството е по реда
на глава 28 от НПК.
Обвинението срещу И.М.П.
е по чл.343 ал.1 б.„б“ предл.2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, за това че на 14.05.2016г.
в гр.К., по бул.„А. Б.“, в посока запад-изток,при управление на моторно
превозно средство- лек автомобил марка „Сеат“ модел „Ибиза“ с рег.№******,
е нарушил правилата за движение по Закона за движението по пътищата, а именно :
- Чл.20 ал.1 от ЗДвП-
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средство,
които управляват“
- Чл.20 ал.2 от ЗДвП- „
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“
като
с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.В.Й., изразяваща се в пертрохантерно
счупване на лява бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на
долен ляв крайник за повече от 30 дни и счупване на шийката на дясната раменна
кост,довело до трайно затруднение на движението на горен десен крайник за
повече от 30 дни.
В
с.з. нарушителят се признава за виновен, а представителят на РП-К. поддържа горното
обвинение и постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
От
събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства:
веществено доказателство- лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№******, протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум(л.16-18), заключенията на назначените и
изготвени по делото съдебно-медицинска(л.72-73), автотехническа, тройна
автотехническа и допълнителна тройна автотехническа експертизи(л.29-39,43-51,63-66),
показанията на свидетелите Й. и Ц. и обясненията на И.М.П., изцяло
кореспондиращи помежду си, всички преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за безспорно установена следната фактическа обстановка: На 14.05.2016г.
около обяд И.П., заедно със свидетеля В.
Й., пътувал от гр.К. за село Т.,общ.М., с личния си лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№******.
Автомобилът бил управляван от П., а В. Й. се намирал на предна дясна седалка на
лекия автомобил. Движейки се по бул.„К. А. Б.“ в гр.К., в посока запад-изток и
приближавайки кръстовището с улица „Тъжа“, водачът изгубил контрол върху
управлявания от него автомобил, вследствие на което автомобилът навлязъл по
южния тротоар на булеварда и се ударил
челно в железен стълб на тролейбусната мрежа. Ударът на лекия автомобил
настъпил с контактна повърхност около
0,5- 0,6 кв.м. По-късно на място пристигнал свидетелят И. Ц.- служител на РУ
МВР-К., който тествал П. за употреба на алкохол, но техническото средство не
отчело наличие на такъв в издишания от П. въздух. В резултат на удара и двамата
пътници в лекия автомобил получили травми и били откарани за оказване на
медицинска помощ във ФСМП- К..
В
хода на досъдебното производство били назначени и изготвени
автотехническа,тройна автотехническа и допълнителна тройна автотехническа
експертизи от заключението на които е видно, че скоростта на движение на лекия
автомобил преди удара възлиза на 45,86 км/ч, а в момента на удара- на 38,26 км/ч.
Разрешената скорост в участъка от пътя, където е настъпило пътното-транспортно
произшествие е ограничена до 50 км/ч. Според експертите водачът на лекия
автомобил марка „Сеат Ибиза“
с рег.№****** е имал техническа възможност да предотврати удара,като е било
необходимо да упражнява непрекъснат контрол над движението на автомобила, така
че същия да запази праволинейната си траектория и да не напуска лентата си за
движение. Основната техническа причина за настъпване на пътно-транспортното
произшествие е от субективен характер и се дължи на отклонение на вниманието от
страна на водача с последващо леко завъртане на волана на автомобила надясно.
Назначена
и изготвена е била и съдебно-медицинска експертиза №309/2016г. от която е
видно, че вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие на В. Й. са
били причинени пертрохантерно счупване на лявата
бедрена кост и счупване на шийката на дясната раменна кост. Счупването на
лявата бедрена кост е причинило на Й. трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник.
Счупването на дясната раменна кост му е причинило трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник.С други думи на Й. са били причинени две
средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Предвид изложеното съдът намира, че И.М.П., от
обективна и от субективна страна, е осъществил състава на чл.343 ал.1 б.„б“
предл.2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
От
субективна страна същият е извършил деянието при форма на вината несъзнавана
непредпазливост(небрежност), по смисъла на чл.11 ал.3 хипотеза първа от НК,
като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Поради
изложеното съдът счита, че следва за признае И.М.П. за виновен по предявеното му
обвинение. По отношение на него обаче са налице основанията за прилагане на
разпоредбата на чл.78а от НК, а именно:
1.Извършителят на
престъплението е пълнолетен гражданин.
2.За престъпление по чл.343
ал.1 б.„б“ предл.2-ро, във връзка с чл.342 ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или пробация.
3.Деецът не е осъждан
за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на раздел IV на глава VIII от НК.
4.От престъплението не
са причинени съставомерни имуществени вреди.
Предвид горното съдът
намира, че следва да освободи И.М.П. от наказателна отговорност и да му
наложи административно наказание, идентично по размер с предвиденото в закона
минимално такова, а именно- глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Съдът обсъди
възможността по чл.78а ал.4, във връзка с чл.343г от НК, като намира, че следва
да лиши нарушителя от право да управлява МПС, по чл.37 ал.1 т.7 от НК, за срок
от три месеца.
Налице са основанията
на чл.189 ал.3, във връзка с чл.189 ал.1 от НПК за заплащане от И.М.П. на
направените по делото разноски в размер на 1731,7 лева, по сметка на ОД на
МВР-Стара Загора.
Налице са основанията
на чл.53 от НК за връщане на вещественото доказателство по делото- лек
автомобил „Сеат Ибиза“ с
рег.№****** на собственика му- И.М.П. с ЕГН **********,***.
Воден от горните
мотиви съдът постанови решението си.
Районен съдия: