РЕШЕНИЕ
№ 1341
гр. Бургас, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120103331 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Теленор България" ЕАД срещу Г. М. Д., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните
суми: сумата от 82,69 лева, представляваща стойността на неплатени абонаментни такси за
отчетен период от *** г. до *** г. по сключен между страните Договор за мобилни услуги от
*** г. с предпочетен номер +****, ведно със законна лихва от депозиране на заявлението в
съда – 16.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 67,47 лева,
представляваща неустойка при прекратяване по т. 11 б. „а“ от договора и сумата от 184,48
лева, представляваща неустойка за неизпълнение по т. 11 б. „б“ от договора, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 261353/17.12.2020 г. по ч. гр. д. № 8197/2020 г. на РС
Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 92 ал. 1 от
ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на ***г. между страните бил сключен договор за
мобилни услуги с клиентски номер *** за мобилен номер +**** за срок от 24 месеца с
абонаментен план Тотал 26,99 със стандартен месечен абонамент в размер на 26,99 лв. с
ДДС. На същата дата с абонаметния план ответницата закупила и мобилно устройство
Alcatel Dual Gold за цена от 1 лев в брой. Стандартната цена на устройството без абонамент,
съгласно т.7 от договора, възлизала на 269,90 лв. или направената на ответницата отстъпка
била в размер на 268,90 лв. За потребените от абоната услуги в периода *** г. – *** г.
операторът издал фактура № ***/15.03.2019 г. на стойност 38,10лв., платима в срок до
30.03.2019 г. и фактура № ***/15.04.2019 г. на стойност 44,59 лв., платима в срок до
30.04.2019г., включващи месечен абонамент и стойността на потребените услуги съгласно
действащата ценова листа на оператора, подробно описани в исковата молба. Ответницата
1
не изпълнила задълженията си, поради което съгласно т.11 от договора, мобилният оператор
го прекратил едностранно и издал крайна фактура № **********/15.06.2019г. Абонаментът
бил деактивиран на 11.06.2019 г. Поради неспазване срока на договора, операторът
начислил неустойка в размер на 251,95 лв., която включвала сумата от 67,47 лв. –
стойността на три месечни абонамента без ДДС (3 х 22,49лв.), и сумата от 184,48 лв.,
представляваща разликата между стандартната цена на устройството в брой без абонамент и
заплатената преференциалната цена, съответстваща на оставащия срок от договора.
Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което на кредитора били дадени указания да предяви настоящия иск
по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения
особен представител адв. М.К., е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено
становище неоснователност на предявените искове. Счита за недоказан факта, операторът да
е уведомил длъжника за дължимите суми по фактурите, както и за предсрочното
прекратяване на договора. Сочи, че не е налице писмено предупреждение по чл. 87, ал. 1 от
ЗЗД. Липсват доказателства фактурираните услуги да са реално предоставени, както и че е
осигуряван непрекъснат достъп до мобилната мрежа за срока на договора. Твърди, се че
фактурите не са подписани от ответника, поради което те не установяват дължимост на
посочените в тях суми, нито размера на задълженията, както и далекосъобщителните услуги
действително да са доставени на ответника. Сочи, че са налице разминавания между
начислените суми по приложените фактури и претендираните с исковата молба. Прави
възражение за прекомерност на претендираните неустойки. Освен това, счита че не са
налице предпоставките на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, обуславящи дължимостта на неустойките.
Счита клаузата на чл. 11 от договора за мобилни услуги, съдържаща задължението за
заплащане на неустойки за неравноправна на основание чл. 143 от ЗЗП, поради което и
нищожна.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържат
исковата молба.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 8197/2020 г. по описа на Бургаски районен
съд, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е връчена по реда на чл. 47 от
ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно
заверени преписи от: Договор за мобилни услуги сключен между страните на *** г. за
абонаментен план Тотал 26.99 и предпочетен номер **** и предоставено мобилно
устройство марка „Alcatel“ модел „1Dual Gold” с цена 1 лев, отстъпка 268,90 лева и
стандартна цена 269,90 лева. Представена е подписана от абоната декларация – съгласие от
същата дата, че Г.Д. е получила екземпляр от общите условия на ищеца. На л. 14 – л. 16 от
делото са приети описаните в исковата молба фактури, издадени от мобилния оператор, а на
л. 17 – л. 24 са представени Общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, действали за процесния период.
2
По делото е депозирано заключение по възложена съдебно – техническа експертиза,
от което се установява, че за периода от *** г. до 14.03.2019 г. са ползвани 2477 МВ
интернет, допълнителен мобилен интернет, други услуги и SMS, за периода от 15.03.2019 г.
до *** г. са ползвани 233,62 МВ интернет, други услуги и SMS, а за периода от 15.04.2019 г.
до 14.05.2019 г. не са ползвани услуги на оператора.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена по реда на
чл. 47 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
По иска с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД:
От гореописания, приет по делото, неоспорен досежно неговата автентичност,
Договор за мобилни услуги от *** г. за номер **** по категоричен начин се установява
възникването между страните на облигационно отношение, което ги обвързва и което е
действало в рамките на заявения от ищеца период на потребление от *** г. до *** г.
Неоснователно е възражението на ответника, че далекоъобщителните услуги не са реално
предоставени на ответника, доколкото претендираните абонаментни такси се дължат за
предоставения достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца и не зависят от това дали
реално ответника потребява предоставените му услуги. В случая достъп е предоставен,
доколкото от неоспореното от страните по делото заключение по възложената съдебно –
техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и обосновано се установи, че в
процесния период ответницата е имала достъп до мрежата като освен това е установено
реално потребление на далекосъобщителни услуги извън пакета, формирани от ползване на
интернет, SMS и други услуги, чиито общ размер възлиза на стойност по - висока от
претендираната, видно от приложената към заключението справка за детайлно потребление.
Така мотивиран, поради наличие на всички изискуеми предпоставки, съдът намира,
че предявените искове са доказани по своето основание и следва да бъдат уважени в
заявените размери, доколкото последните са в по-нисък размер от сбора от месечните такси
и потребени далекосъобщителни услуги извън пакета за процесния тарифен план за
претендирания период.
По исковете по чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 ал. 1 от ГПК:
По отношение на претенциите за сумата от 67,47 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване по т. 11 б. „а“ от Договор за мобилни услуги от *** г. и сумата от
184,48 лева, представляваща неустойка за неизпълнение по т. 11 б. „б“ от договора, съдът
приема следното: Според т. 11 от договора в случай на предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, или при нарушение
на задълженията му по договора или по други документи, свързани с него, последният
дължи: съгласно б. „а“ неустойка в размер на сумата от всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната. Според б. „б“ на същата клауза в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по
предходно подписан, документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част
от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща
на оставащия срок на договора. За да бъдат уважени предявените искове по чл. 92 от ЗЗД
следва ищецът да установи кумулативно, че в договорът съществува валидна уговорка за
3
неустойка по т. 11 б. „а“ и б. „б“ от договора при прекратяване на договора по вина на
потребителят преди изтичане на срока му и че договорът е прекратен предсрочно. В чл. 19б,
б. "в" от Общите условия на ищеца е предвидена възможност за дружеството едностранно
да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от него суми.
Тази клауза в ОУ обаче не урежда реда, по който това право се упражнява и доколкото се
касае до двустранен договор съответно приложение следва да намери чл. 87 ал. 1 от ЗЗД,
според който, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си
поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще
смята договора за развален. По делото липсват представени доказателства за изпратено от
ищеца и получено от ответника преди изтичане срока на договора писмено изявление за
разваляне на договора, в което на последния е предоставен подходящ срок да погаси
задълженията си с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. Не са наведени и твърдения в тази насока. Процесната предпоставка за дължимост
на неустойките не е осъществена и с връчване на препис от исковата молба на ответника,
доколкото такъв е връчен на особения представител на ответника на 14.10.2021 г., към
който момент двугодишният срок на договора от *** г. е изтекъл.
По изложените съображения, съдът приема, че не са налице предпоставките за
дължимост на претендираните неустойки.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се полагат направените съдебно –
деловодни разноски съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер от 75 лева, за
заплатен депозит за особен представител в размер от 300 лева, за депозит за СТЕ в размер от
200 лева, както и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 180 лева. Съобразно
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
186,56 лева, от които сумата от 18,53 лева за държавна такса, сумата от 74,13 лева за депозит
за СТЕ, сумата от 49,42 лева за депозит за особен представител и сумата от 44,48 лева за
адвокатско възнаграждение.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на
заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на
заявителя се дължат съобразно уважената част от претенцията, разноски в заповедната
процедура в размер на 35,83 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Г. М.
Д., ЕГН: ********** с адрес гр. К., дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес
парк София, сграда 6 следните суми: сумата от 82,69 лева /осемдесет и два лева и шестдесет
и девет стотинки/, представляваща стойността на неплатени абонаментни такси за отчетен
период от *** г. до *** г. по сключен между страните Договор за мобилни услуги от *** г. с
предпочетен номер +****, ведно със законна лихва от депозиране на заявлението в съда –
16.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 261353/17.12.2020 г. по ч. гр. д. № 8197/2020 г. на РС Бургас, на
основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумата от 67,47 лева, представляваща неустойка при прекратяване по т. 11 б. „а“
от договора и сумата от 184,48 лева, представляваща неустойка за неизпълнение по т. 11 б.
4
„б“ от договора, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 ал. 1 от ЗЗД
ОСЪЖДА Г. М. Д., ЕГН: ********** с адрес гр. К. да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 186,56 лева /сто осемдесет и шест
лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото съдебно – деловодни
разноски, както и сумата от 35,83 лева /тридесет и пет лева и осемдесет и три стоинки/,
представляваща направени в ч. гр. д. № 8197/2020 г. на РС Бургас съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5