Присъда по дело №123/2014 на Районен съд - Казанлък

М О Т И В И

към Присъда № 95 от 31.07.2014 г.

по НОХД № 123(2014 г.

 

 

 

            I. По обвиненията и изразените становищата на страните по тях.

 

            Обвинението срещу подсъдимите Е.Л.К. и Ж.П.Т. е по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 16.08.2009 г. в с. Средец, обл. Ст.Загора, в съучастие по между си като извършители са отнели чужди движими вещи, както следва: преносим компютър м. „BENQ” на стойност  1052,10 лв., мобилен телефон м. „Нокиа N93” на стойност  525 лв., епилатор м. „Филипс” на стойност 103,20 лв., слънчеви очила м. „Вог” на стойност 132 лв., сив панталон м. „Тели Вели” на стойност 22,40 лв.,  дънки м. „Кенвело” на стойност 69,90 лв.,  дънки м. „Мотиви” на стойност 60 лв., дамски къси панталони м. „Манго” на стойност 18 лв., дамски къси панталони м. „Гес” на стойност 23,34 лв., рокля м. „Нинка” на стойност 35,12 лв., рокля м. „Мотиви” на стойност 38,50 лв., блуза с ¾ ръкав м. „Мотиви” на стойност 28 лв., 2 бр. блузи с къс ръкав м. „Манго” на стойност 35 лв.; дамски панталон, неизвестна марка на стойност 65,70 лв., дамски потник м. „Фокс” на стойност 23,60 лв., 2 бр. дамски потници м. „Адидас”на стойност 78,40 лв., дамски потник м. „Найк” на стойност 35 лв., 3 бр. потници м. „Манго” на стойност 34,20 лв., спортна пола м. „Адидас” на стойност 23,80 лв., дънкова пола до коляното м. „Манго” на стойност 48 лв., комплект горнище и долнище - анцуг м. „Найк”на стойност 70 лв., бански костюм – горнище и долнище м. „Манго” на стойност 47,40 лв., комплект бельо м. „Сисли” на стойност 17,50 лв., чифт сандали с каишки, висок ток м. „Мотиви” на стойност 16 лв., чифт сандали в бяло и сиво, с висок ток м. „Паоло Бутичели” на стойност 22 лв., велурени затворени обувки с висок ток, италиански, неизвестна марка на стойност 32,50 лв., колие м. „Сваровски” на стойност 55 лв., чифт обици м. „Сваровски” на стойност 26 лв., дамска платнена чанта, черм. „Сисли” на стойност 55,20 лв., 40 евро на стойност 78,30 лв., всички собственост на Р.С.И. и 3 чифта сандали с висок ток м. „Паоло Бутичели” на стойност 95,40 лв., 2 чифта чехли с ток м. „Паоло Бутичели” на стойност 34,80 лв., 2 чифта летни, ниски обувки м. „Паоло Бутичели” на стойност 34,80 лв., чифт летни боти с ток, черни, м. „Ато” на стойност 31,50 лв., 1чифт чехли с висока платформа от магазин м. „Магама” на стойност 21,90 лв., чифт маратонки м. „Рийбок” бели на стойност 90 лв., блуза с дълъг ръкав м. „Тера нова” на стойност 23,92 лв., 4 бр. Тениски с къс ръкав м. „Фокс” на стойност 47,96 лв., 2 бр. Блузи с къс ръкав м. „Манго” стойност 24 лв., Туника черна м. „Фокс” на стойност 34,30 лв., 3 бр.блузи с дълъг ръкав, неустановени марки на стойност 27 лв., 2 бр. дамски потници м. „Мотиви” на стойност 32 лв., д. риза м. „Кенвело” на стойност 25 лв., 5 чифта дънки м. „Фокс” на стойност  296 лв., панталон м. „Фокс” черен на стойност 71,20 лв., 3 бр. панталони м. „Тера Нова” на стойност 39,90 лв., 2 бр. Къси панталони ¾ на Фокс на стойност 79,98 лв., Комплект анцунг м. „Адидас” черен на стойност 132 лв., комплект анцуг м. „Найк” сив на стойност 120 лв., комплект анцуг м. „Тера Нова” тъмно сив на стойност 40,60 лв.,  Рокля м. „Манго” на стойност 112 лв.,  Рокля м. „Тера Нова” на стойност 31,20 лв., Дънкова рокля м. „Кенвело” на стойност 64 лв., рокля м. „Виола” на стойност 46,80 лв.,  дънкова къса пола от м. „Фокс” на стойност 62,10 лв., златни обици2,5 грама на стойност 55 лв., златни обици 3 г на стойност 66 лв., златен ланец 18,5 г на стойност 407 лв., златен ланец 10 г на стойност 220 лв., златна гривна 7 г на стойност 154 лв., златна гривна 6 г на стойност 132 лв., златна гривна 4 г на стойност 88 лв., златна гривна 5,5 г на стойност 121 лв., златен пръстен 4 г на стойност 88 лв., златен пръстен 3 г  на стойност 66 лв., 2 бр. златни пръстени всеки по 2,5 г на стойност 110 лв., златен пръстен 3,5 г на стойност 77 лв., златен медальон (кръстче) 2,5 г на стойност 55 лв., 3 чифта сребърни обици от по 2 г всеки на стойност 2,40 лв., комплект м. „Булгари” сребърни обици от 5 г и пръстен от 7 г на стойност 6,30 лв., 9 бр. сребърни пръстени, всеки от по 5 г на стойност 18 лв., 3 бр. тънки верижки (сребърни) от по 2 г всяка на стойност 2,40 лв., сребърна гривна от 10 г на стойност 4 лв., сребърна гривна от 7 г на стойност 2,80 лв., 2 бр. сребърни гривни от по 5 г всяка на стойност 4 лв., сребърен медальон (зодия(1 г на стойност 0,40 лв., сребърен медальон сърце от 2 г на стойност 0,80 лв., сребърен медальон котва 1,5 г на стойност 0,60 лв., 2 бр. сребърни медальони звезди от по 2 г всеки на стойност 4 лв., 2чифта обици м. „Сваровски” на стойност 42 лв., колие м. „Сваровски” на стойност 52 лв., 3 бр. медальони (камъни) м. „Ю-Би” на стойност 57 лв., цифров фотоапарат м. „Самсунг” на стойност 312,73 лв., портмоне м. „Ейвън” на стойност 10,50 лв., лична карта, свидетелство за управление на МПС и задграничен паспорт на стойност 0 лв., дамска кожена чанта м. „Манго на стойност  95,20 лв. и пари в размер на 1700 лв., всички вещи собственост на К.С.И., всички на обща стойност 8 515.94 лв., от владението на собственичките им, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване.

            Подсъдимите в с.з. не се признават за виновни отказват да дават обяснения, което е тяхно законно право.

            Защитникът им – адв. Т. А. в с.з. пледира за постановяване на оправдателна присъда.

            Представителят на РП-Казанлък в с.з. поддържа обвинението.

            Предявени са граждански искове от пострадалите за причините им имуществени вреди от подсъдимите, общо на стойност 8 515.94 лв., ведно със законната лихва, които бяха приети за съвместно разглеждане в наказателното производство, а пострадалите бяха конституирани като граждански ищци и частни обвинители с повереник адв. К. Н..

            В с.з. адв. Н. поддържа гражданските искове и обвинението.

 

            II. По фактическата обстановка.

 

            От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

   Подсъдимите Eвгени Л.К. и Ж.П.Т. *** и се намирали в приятелски отношения. Подс. К. бил общински съветник при Общински съвет гр. Гълъбово и предлагал хотелиерски и ресторантьорски услуги.

            Свидетелите Р.С.И. и К.С.И. са сестри и били родом от с. Г., общ. Тетевен, обл. Ловеч. Селото и околните на него села били с преобладаващо население от българомохамедани. В тези села семейството на Р. и К. И. имали много роднини. Свидетелките имали чичо - св. А.И.Я., който живеел в гр. Г. и бил брат на баща им. Те често гостували в дома на чичо си. Св. К.И. се познавала с подс. К. още през 2007 г., когато той бил женен, а св. Р.И. се запознала с подс. К. през зимата на 2008 г. в гр. София чрез техен общ познат. През м. май 2009 г. св. К.И. завършила средното си образование и имала абитуриентски бал, на който присъствали около 300 нейни роднини. По повод завършването ѝ тя получила от тях подаръци и 3000 лв. С тази сума през м. май на 2009 г. заминала за гр. Г., за да гостува в дома на чичо си. По време на гостуването си в гр. Г., св. К.И. била поканена от подс. К. на неговия рожден ден. След празненството подсъдимият пожелал да я изпрати до дома на чичо ѝ и от този момент между тях се установили интимни отношения. Оттогава до 16.08.2009 г., подс. К. и св. К.И. живеели на семейни начала в гр. Г. в хотела на подсъдимия. През посочения период, докато живели заедно, св. Р.И. им гостувала няколко пъти. През същия период св. К.И. запознала подс. К. със св. К.В.А. и св. Ц.Х.А., тъй като св. А. бил строител, а подс. К. инвестирал в строеж на жилищен блок в гр. С. След срещата им, св. А. започнал да извършва строителни работи на строителния обект. По време на връзката им св. К.И. запознала подсъдимия с баща си - св. С.И.Я.. На 31.07.2009 г. св. Р.И. пристигнала по молба на сестра си в гр. Г. и се настанила в хотела, в който живеели подс. Е.К. и св. К.И.. Тогава св. К. И. била ангажирана да гледа невръстните деца-близнаци на подсъдимия от предишния му брак с втората му съпруга, и сестра ѝ, непосредствено след почивка на Черноморието пристигнала да ѝ помага, като носила всичкия си багаж. В този период децата били при подс. К. в определеното от съда време за лични контакти след развода му с бившата му съпруга.

            На църковния празник „Успение на Пресвета Богородица“ - 15.08.2009 г., подс. Е.К. организирал курбан в ресторанта на хотела. На празненството били поканени и свидетелите А., които пристигнали около полунощ с личния си лек автомобил марка „ВАЗ-2107” с рег. № ***, червен на цвят. Те седнали на една маса със свидетелите Р. и К. И. През деня св. К. И. и подс. К. се скарали поради забележка на св. К. И. към едно от децата на подсъдимия повод самонараняване, докато тя се грижила за тях. Св. А. имал уговорка с подс. К. да уредят текущите си финансови отношения на празненството. Поради влошилите се взаимоотношения между подс. К. и св. К. И., тя и сестра ѝ били разположени на маса отделно от др. гости. По време на празненството подс. К. и св. А. не успели да се срещнат, тъй като подсъдимият показал незаинтересованост към присъствието му. Сутринта в неделя на 16.08.2009 г. св. К. и Р.И. се срещнали със св. К. и Ц. А. Последните опитали да се срещнат с подс. К., но той не отговарял на телефонните им повиквания, като св. А. успял да осъществи телефонен разговор по мобилния си телефон с него в 13.37 часа. Подсъдимият му обещал по телефона, че щял да се освободи от ангажименти след около час, но не изпълнил обещанието си. Свидетелите А. решили да си тръгват за гр. Т. заедно със св. Р. И., която предварително възнамерявала да се прибере с тях. Междувременно св. К. И. решила да напусне подс. К., за което го уведомила по телефона. Намеренията ѝ били да използва възможността да се прибере заедно със сестра си в с. Г. По настояване на св. Р. И., св. К. И. помолила в телефонен разговор подс. К. да присъства на събирането на багажа ѝ по повод обвиненията му към бившата му съпруга, че го била ограбила, когато се развеждали. Подсъдимият обаче ѝ казал, че бил зает с гледането на близнаците и тя да си събирала багажа, и че отношенията им приключват. В 15.55 часа св. А. отново потърсил по телефона подс. К. за да се срещнат, но той го уведомил, че е ангажиран с гледането на децата си и, че ще оправят отношенията си в гр. С. понеделник или вторник. Св. А. съобщил на подсъдимия, че св. К. И. се прибира с него и ако нещо има против да не я взема, но подс. К. не се възпротивил. Сестрите натоварили целия си багаж в автомобила на св. А., като заели багажника и част от купето на автомобила, и около 16.00 ч. четиримата свидетели напуснали гр. Г. в посока гр. С. З. през гр. О. Преди с. С., в 16.25 часа св. К.А. получил обаждане от подс. К., който го попитал къде се намира в момента. Свидетелят не познавал района и му казал, че се намира някъде на околовръстното движение на автомагистралата. Двамата се разбрали свидетелят да отбие от пътя автомобила и да го изчака под предлог, че ще уреждат финансовите си взаимоотношенията. Свидетелят обаче забелязал, че навлиза в с. С. и в 16.27 часа уведомил подс. К. за местонахождението си. На около 100-200 м. от табелата след влизане в с. С., община О., той отбил автомобила си вдясно от пътя по посока на движението му. Свидетелите А. и св. К.И. излезли от автомобила и запушили цигари, а св. Р.И. останала в автомобила. Те изчакали около 20-30 минути, след което от посока гр. Г. пристигнали подсъдимите К. и Т. с черен джип марка „БМВ”, модел „Х-6” с рег. № ***, който спрял плътно зад автомобила на св. А.. Подс. К. обаче нямал намерение да урежда финансовите си отношения със св. А.. Още със слизането си той се насочил към автомобила на св. А. и нападнал св. К.И. с думите: „Ама курво мръсна, каква си ти, че да ме оставяш!“. С приближаването до св. К.И., подс. К. ѝ нанесъл няколко удара с юмрук в областта на гърба и раменете. Св. А. се опитал да спре подс. К., но подс. Т. му попречил, като застанал до него и размахал заплашително отворен сгъваем нож, който държал в ръката си. Св. К.И. се опитала да се защити от подс. К., като го ударила с шамар в лицето, но последният я принудил да приклекне и ѝ нанесъл няколко удара с коляно отстрани и отзад в тялото. Намесила се и св. Р.И., която до този момент била в автомобила на св. А.. Същата извадила телефона си „Нокия”, модел „N93” и направила опит да позвъни на тел. 166, но подс. Т. я хванал отзад за шията и я съборил върху терена, като изтръгнал телефона от ръцете ѝ. През това време подс. К. наредил на св. А. да отвори багажника на колата си, за да вземе багажа на свидетелите И., защото по негови думи ги бил „рантутил”. Св. А. не бил в състояние да се въпротиви и отворил багажника на лекия автомобил „ВАЗ”, от който подс. К. започнал да вади багажа на св. И., който бил в чанти, поставени в багажника и в купето на автомобила, и да ги носи към багажника на джипа си, където ги оставял. Подс. Т. през това време пазил подс. К. от възможността свидетелите да му попречат на действията. Св. Р.И. се разпищяла, за това, че взема и нейния багаж с лични вещи, при което подс. К. я ударил с юмрук в гърба, а след това и в корема. Подсъдимият взел всичкия багаж на свидетелите Р. и К. И. Отнетите вещи били преносим компютър м. „BENQ” на стойност  1052,10 лв., мобилен телефон м. „Нокиа N93” на стойност  525 лв., епилатор м. „Филипс” на стойност 103,20 лв., слънчеви очила м. „Вог” на стойност 132 лв., сив панталон м. „Тели Вели” на стойност 22,40 лв., дънки м. „Кенвело” на стойност 69,90 лв., дънки м. „Мотиви” на стойност 60 лв., дамски къси панталони м. „Манго” на стойност 18 лв., дамски къси панталони м. „Гес” на стойност 23,34 лв., рокля м. „Нинка” на стойност 35,12 лв., рокля м. „Мотиви” на стойност 38,50 лв., блуза с ¾ ръкав м. „Мотиви” на стойност 28 лв., 2 бр. блузи с къс ръкав м. „Манго” на стойност 35 лв.; дамски панталон, неизвестна марка на стойност 65,70 лв., дамски потник м. „Фокс” на стойност 23,60 лв., 2 бр. дамски потници м. „Адидас”на стойност 78,40 лв., дамски потник м. „Найк” на стойност 35 лв., 3 бр. потници м. „Манго” на стойност 34,20 лв., спортна пола м. „Адидас” на стойност 23,80 лв., дънкова пола до коляното м. „Манго” на стойност 48 лв., комплект горнище и долнище - анцуг м. „Найк”на стойност 70 лв., бански костюм – горнище и долнище м. „Манго” на стойност 47,40 лв., комплект бельо м. „Сисли” на стойност 17,50 лв., чифт сандали с каишки, висок ток м. „Мотиви” на стойност 16 лв., чифт сандали в бяло и сиво, с висок ток м. „Паоло Бутичели” на стойност 22 лв., велурени затворени обувки с висок ток, италиански, неизвестна марка на стойност 32,50 лв., колие м. „Сваровски” на стойност 55 лв., чифт обици м. „Сваровски” на стойност 26 лв., дамска платнена чанта, м. „Сисли” на стойност 55,20 лв., 40 евро на стойност 78,30 лв., всички собственост на Р.С.И. и 3 чифта сандали с висок ток м. „Паоло Бутичели” на стойност 95,40 лв., 2 чифта чехли с ток м. „Паоло Бутичели” на стойност 34,80 лв., 2 чифта летни, ниски обувки м. „Паоло Бутичели” на стойност 34,80 лв., чифт летни боти с ток, черни, м. „Ато” на стойност 31,50 лв., 1чифт чехли с висока платформа от магазин м. „Магама” на стойност 21,90 лв., чифт маратонки м. „Рийбок” бели на стойност 90 лв., блуза с дълъг ръкав м. „Тера нова” на стойност 23,92 лв., 4 бр. Тениски с къс ръкав м. „Фокс” на стойност 47,96 лв., 2 бр. Блузи с къс ръкав м. „Манго” стойност 24 лв., Туника черна м. „Фокс” на стойност 34,30 лв., 3 бр.блузи с дълъг ръкав, неустановени марки на стойност 27 лв., 2 бр. дамски потници м. „Мотиви” на стойност 32 лв., д. риза м. „Кенвело” на стойност 25 лв., 5 чифта дънки м. „Фокс” на стойност  296 лв., панталон м. „Фокс” черен на стойност 71,20 лв., 3 бр. панталони м. „Тера Нова” на стойност 39,90 лв., 2 бр. Къси панталони ¾ на Фокс на стойност 79,98 лв., Комплект анцунг м. „Адидас” черен на стойност 132 лв., комплект анцуг м. „Найк” сив на стойност 120 лв., комплект анцуг м. „Тера Нова” тъмно сив на стойност 40,60 лв.,  Рокля м. „Манго” на стойност 112 лв.,  Рокля м. „Тера Нова” на стойност 31,20 лв., Дънкова рокля м. „Кенвело” на стойност 64 лв., рокля м. „Виола” на стойност 46,80 лв.,  дънкова къса пола от м. „Фокс” на стойност 62,10 лв., златни обици2,5 грама на стойност 55 лв., златни обици 3 г на стойност 66 лв., златен ланец 18,5 г на стойност 407 лв., златен ланец 10 г на стойност 220 лв., златна гривна 7 г на стойност 154 лв., златна гривна 6 г на стойност 132 лв., златна гривна 4 г на стойност 88 лв., златна гривна 5,5 г на стойност 121 лв., златен пръстен 4 г на стойност 88 лв., златен пръстен 3 г  на стойност 66 лв., 2 бр. златни пръстени всеки по 2,5 г на стойност 110 лв., златен пръстен 3,5 г на стойност 77 лв., златен медальон (кръстче) 2,5 г на стойност 55 лв., 3 чифта сребърни обици от по 2 г всеки на стойност 2,40 лв., комплект м. „Булгари” сребърни обици от 5 г и пръстен от 7 г на стойност 6,30 лв., 9 бр. сребърни пръстени, всеки от по 5 г на стойност 18 лв., 3 бр. тънки верижки (сребърни) от по 2 г всяка на стойност 2,40 лв., сребърна гривна от 10 г на стойност 4 лв., сребърна гривна от 7 г на стойност 2,80 лв., 2 бр. сребърни гривни от по 5 г всяка на стойност 4 лв., сребърен медальон (зодия) 1 г на стойност 0,40 лв., сребърен медальон сърце от 2 г на стойност 0,80 лв., сребърен медальон котва 1,5 г на стойност 0,60 лв., 2 бр. сребърни медальони звезди от по 2 г всеки на стойност 4 лв., 2чифта обици м. „Сваровски” на стойност 42 лв., колие м. „Сваровски” на стойност 52 лв., 3 бр. медальони (камъни) м. „Ю-Би” на стойност 57 лв., цифров фотоапарат м. „Самсунг” на стойност 312,73 лв., портмоне м. „Ейвън” на стойност 10,50 лв., лична карта, свидетелство за управление на МПС и задграничен паспорт на стойност 0 лв., дамска кожена чанта м. „Манго на стойност  95,20 лв. и пари в размер на 1700 лв., всички вещи собственост на К.С.И., всички на обща стойност 8 515.94 лв.

            Св. Р.И. направила няколко опита да си вземе нещата от багажника на джипа. Тя взела една от чантите с багаж и тръгнала към автомобила на св. А., но подс. К. и нанесъл удар в гърба, след което започнал да дърпа чантите и нанесъл втори удар в областта на диафрагмата на св. Р.И., при което изтръгнал чантите от ръцете ѝ, след което ги отнесъл в багажника на джипа. След като се посъвзела св. Р.И. отново отишла до багажника на джипа и взела една от чантите си с багаж, но подс. К. успял да я изтръгне от ръцете й, като ѝ нанесъл удари по главата с чантата, при което св. Р.И. преустановила опитите си да си върне вещите. Част от вещите се пръснали на пътното платно, но подсъдимите ги събрали и прибрали в багажника на джипа. Св. Р.И. опитала да спаси поне преносимия си компютър марка „BENQ”, който бил на задната седалка на лекия автомобил „ВАЗ”, но докато се опитвала да го скрие под седалката, била забелязана от подс. К., двамата започнали да дърпат компютъра, но след като той я заплашил, че ще го строши, тя го пуснала, след което той го занесъл в джипа. Докато се опитвала да скрие компютъра под седалката на автомобила, св. Р.И. видяла на пода на лекия автомобил, другия си мобилен апарат „LG”, взела го и се опитала да се свърже с тел. 166, но била забелязана от подс. К.. Последният се засилил към нея, при което св. Р.И. хвърлила телефона в близкия двора, до който били паркирани автомобилите. След като взели целия багаж на двете пострадали, подс. К. се качил на шофьорското място в джипа м. „БМВ” с рег. № СА-5191-НА, а подс. Т. на предната дясна седалка, обърнали автомобила и тръгнали в посока гр. Г. На около 100 м от мястото на произшествието джипа спрял и подс. К. се преместил на предната дясна седалка, а подс. Т. се качил на шофьорското място и отново потеглили. След като подсъдимите заминали, пострадалата Р.И. влязла в двора, в който си хвърлила телефона, за да си го вземе. Тя била посрещната от св. М. В. Л., която ѝ разрешила да влезе в двора и да си вземе телефона. След като намерила телефона, св. Р.И. подала сигнал на тел. 166 в 16.46 часа и съобщила за извършеното престъпление в ОДЧ на РУП-Ст.Загора. Пострадалите били поканени да се явят в РУП-Ст. Загора. Те отишли първо в ЦСМП-Стара Загора, където били прегледани. След това двете пострадали се явили в РУП и подали жалби (заявления) за случилото се. Св. К. и Ц. А. написали обяснения за случая. След това всички заминали за гр. Т. На другия ден пострадалите били освидетелствани от съдебен лекар. Той установил, че св. Р. И. е получила телесни наранявания: малка разкъсно-контузна рана на лицето, кръвонасядания на гърба и предната повърхност на гръдния кош и лявата мишница, а св. К. И. е получила множество кръвонасядания в областта на гръдния кош и крайниците и разкъсно-контузна рана на лявата мишница.

            Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.А., Ц.А. (Х.), М. В. Л., Г.К.Г., И.К.С., А.И.Я., С.И.Я., М.Д.Д. и М.С., експертните заключения на съдебноикономическата експертиза и съдебномедицинските експертизи № 399 и № 403/09 г., Протокол за предупреждение от 26.10.2009 г., Съдебно медицинско свидетелство № 28/2009 г., Съдебно медицинско свидетелство № 27/2009 г., Приемо-предавателен протокол от 04.09.2006 г., Декларация за съответствие от 16.05.2006 г., 3 бр. фискални бонове, гаранционна карта № М 3055705 за мобилен телефон „Сони Ериксон W 910i” на името на С.И., 8 бр. приложени фискални бонове на л. 29, от т. І на ДП 1360/2009 г., 11 бр. фискални бонове, приложени на л. 30 от същото дело, 7 бр. фискални бонове както и гаранционна карта от 27.03.2009 г. на л. 31, 9 бр. фискални бонове на л. 35 от същото производство, писмо на „М-тел” изх. № 6444 от 08.10.2009 г., писмо на „Глобул” изх. № 9586 от 12.10.2009 г., справка на „Виваком” рег. № С-6485 от 09.10.2009 г., ведно с детайлни справки, амбулаторни листове № 736 от 16.08.2009 г. и № 737 от 16.08.2009 г., писмо изх. № 63 от 26.02.2010 г. на Общински съвет гр. Гълъбово, писмо изх. № 62 от 26.02.2010 г. на Община гр. Гълъбово, писмо на Общински съвет гр. Гълъбово № 66 от 01.03.2010 г., писмо вх. № 65 от 01.03.2010 г., Справка за издадени сметки за изплатени суми на подс. Е.К. за периода от 01.01.2009 до 31.12.2009 г., Справка от 09.03.2010 г., Писмо изх. № 12145 от 04.03.2010 г. на Началник отдел „ООРП”; Писмо рег. № 1959 от 10.03.210 г., ведно с приложения; Разписка от 12.03.2010 г., Писмо изх. № 506 от 30.05.2010 г. от „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг” ООД гр. София, ведно с пълномощно; Договор за финансов лизинг № *********, Обезпечение към договор за финансов лизинг, Общи договорни условия, Подробна справка за тел. № +359********* за периода на фактуриране 07.08.2009-06.09.2009 г. изходяща от „М-тел”, Подробна справка за тел. № +359********* за периода 14.08-13.09.2009 г. на „М-тел”, Писмо ведно със справка за абонат за тел. № **********, изходяща от „Виваком” рег. № С-5221 от 18.08.2010 г., които  отчасти кореспондират от показанията на свидетелите В.Е.К., Т.И.К., Н.Г.Н., В.Д.Г., З.Д.М., но не кореспондират на показанията на свидетелите Д. Г.Т., Е.В.В., Г.Д.Г. и И.П.К..

 

            III. По анализа на доказателствата и възраженията на страните.

 

            В хода на съдебното производство подсъдимите не се признават за виновни и въобще се отрича съпричастността им към описаното в обвинителния акт деяние. Възраженията на защитникът им адв. А. са именно в този смисъл. Според него обвинението не е било доказано по несъмнен начин предвид свидетелските показания на свидетелите В.К., З.М., Т.К., Д. Г. и справките на „Виваком“ относно проведени разговори на подсъдимия от клетки с. Г. и с. Б., както и че разследването не било качествено.

            Съдът не споделя възраженията на защитника, касаещи по същество обвинението и намира за безпредметно да прави изводи относно качеството на проведеното разследване, защото съдът във всички случаи, е длъжен да даде отговор на обвинението по същество.

            Основен въпрос в настоящото производство е въпроса за авторството на подсъдимите, защото никоя страна в производството не оспорва обстоятелството, че пострадалите И. са били жертви на грабеж.

            От тази гледна точка съдът следва да отбележи, че събраните в хода на съдебното производство доказателства не се групират като противоречиви и непротиворечиви, а по-скоро като такива, които потвърждават авторството на подсъдимите по пряк или производен начин и като такива, които създават някакво съмнение относно това. От тази гл. точка са налице основно две групи свидетелски показания.

 

            1. Към първата група спадат показанията на пострадалите и на свидетелите К.А., Ц.А. (Х.), М. Л., Г.К., И.С., С.Я. и М.С..

            Безспорно е, че от показанията на свидетелите Р. и К. И., както и от показанията на К. А. и Ц. А. се установяват преки доказателства. По смисъла на техните показания те са очевидци на случая.

            От тези показания безспорно се установява, че двамата подсъдими на 16.08.2009 г. в с. С. пред дома на св. Л. са извършили грабеж над свидетелките Р. и К. И., като са им отнели вещите, натоварени в колата на свидетелите А.

            Както отбелязва в с.з. и защитника на подсъдимите - адв. А., на всички заседания по делото показанията на тези свидетели (има предвид пострадалите) са изключително синхронизирани, непротиворечиви и „те говорят едно и също“ (цит.). Към тази съвсем точна оценка съдът следва да добави, че показанията не само на тези свидетели, но и на четиримата свидетели са изключително детайлни, пространни и непротиворечиви. Те кореспондират както помежду си, така и с други събрани по делото доказателства относно времето, мястото и начина на извършване на деянието. Така например, те кореспондират на медицинските документи по делото и експертните заключения на д-р С. и д-р Т.[1], които по обективен начин установяват факти от предмета на доказване относно причинените телесни наранявания на пострадалите и начина на получаването им; също относно обстоятелството, че подсъдимите са дошли с джип „БМВ Х6“, ползван от подс. К.[2]; относно обстоятелството, че св. Р. И. си е хвърлила телефона в двора на св. М. Л.[3] и последствие е влизала да го търси; относно проведените телефонни разговори между св. К. А. и подс. К., за да уточнят къде св. А. да отбие л.а. „ВАЗ“[4]; относно произхода, вида и количеството на отнетите вещи и пари[5]; и относно избирането на спешни номера от св. Р. И.[6]. Още в съдебномедицински свидетелства № 27 и 28 от 2009 г. освидетелстващият лекар е снел данни от потърпевшите, че са били бити и ограбени от познати лица. Вярно е, че свидетелите Р. и К. И. са страни в производството, но това само по себе си не е основание съдът да обяви предварително техните показания за недостоверни. Единственото нещо, което съдът не приема за достоверно, е че свидетелите неточно установяват, че са потеглили от гр. Г. около 15-15.30 часа, защото от справката на „Виваком“ в т. III, л. 60 и л. 61 е видно, че той последно е провел разговор в гр. Г. с подс. К. в 15.55 часа и от показанията на св. А. може да се направи извод, че те са потеглили точно след този разговор. Това обаче е без съществено значение към авторството на подсъдимите, но справката на „Виваком“ хронологически потвърждава достоверността на показанията на св. А. (т. I, л. 111 гръб, долу и л. 112 горе) относно проведените с подсъдимия разговори дори, когато те разменят такива и се уговарят, къде свидетелят да отбие от пътя.

 

            2. Към втората група спадат показанията на свидетелите В.К., Т.К., Н.Н., В.Г., З.М. и Д. Г.[7].

            Показанията на тази група свидетели поставят под съмнение съпричастността на подсъдимите към извършеното деяние, както в часово отношение, така и относно местоположението им от момента на потегляне на пострадалите и бившето сем. А. до 16.46 часа, когато св. Р. И. е провела разговор към. тел. 166.

             Според болшинството[8] показания на групата свидетели в периода от 16.20 часа до 17.00 часа, подс. К. е бил в заведението си, но от справката на „Виваком“ на л. 61 от т. III е видно, че подс. К. е провел телефонен разговор в 16.50 часа, обслужен от телефонната клетка на с. Б., общ. Н. З. (на 35 км. от гр. Г., посока гр. Р.), от което следва, че той е бил извън района на гр. Г.

            Следователно няма как в посочения кратък период от време подс. К. да е бил както в ресторанта си, после на казана за варене на ракия, и най-накрая в сервиза на св. Д. Г., които също се намират в гр. Г., същевременно и в обхвата на мобилна клетка извън гр. Г. Вярно е, че „BMW X6“ е автомобил с отлични технически характеристики[9], но логическата връзка между фактите се изгражда върху житейската реалност, иначе тълкуването на фактите би било превратно.

            Освен това св. Д. Г. не е сигурен нито за годината, нито за месеца, когато това се е случило, дори мисли, че е било през месец септември, а подс. К. установява в с.з., че били с колата на подс. Т.., което е също нелогично, тъй като съвкупно взети от показанията на тези свидетели може да се направи извод, че подс. К. е отишъл при подс. Т. или с колата на последния, или пеша, а не с ползван от него автомобил.

            Следователно от показания на св. Д. Г. не могат да се направят решаващи изводи относно датата, когато подсъдимите са посетили свидетеля и очевидно се касае за събитие, което няма нищо общо със събитията на 16.08.2009 г. Това се потвърждава и от показанията на св. Г.Г., който установява, че е видял подсъдимите в сервиза на св. Д. Г. след Успение Богородично, сряда или четвъртък.

            Друг довод на адв. А., почиващ на данните от справката на „Виваком на л. 60 и сл. от т. III е, че двамата подсъдими са потеглили към гр. Н. З. в неделя, късен следобед (?!?), за да търсят частите за автомобила на подс. Т. и след като са били получили телефонно обаждане, те са се върнали. Този довод не намира никаква опора в доказателствения материал, че именно такова е било направлението на подсъдимите и почива на предположения.

            От цитираната справка е видно, че в 16.50 часа подс. К. е провел тел. разговор, обслужен от мобилна клетка на с. Б. и последствие в 17.14 часа е провел разговор, обслужен от мобилна клетка № 38043, за която се установява от справка на „Виваком“ с рег. № 14119 от 30.05.2014 г., че е в района на село Г., общ. Г. Разстоянието между гр. Г. и с. Б., общ. Н. З. е 35 км[10]. Между с. Б., общ. Н. З. и с. Г., общ. Г. е 59 км[11], т.е. общото разстояние е 94 км[12], а интервалът между разговорите е 24 минути. В идеалния случай при спазване на ЗДвП за движение извън населени места със скорост 90 км/ч, времето за изминаване на 59 км е около 39 минути, а на 64 км е около 43 минути. В идеалния вариант за време на придвижване 24 минути (според интервала между разговорите) от с. Б. до с. Г. при най-краткото разстояние 59 км по първокласни пътища 57 и 55, през 6 села и 1 град, скоростта за придвижване трябва да е 147,5 км/ч[13]. Както отбелязва защитника в с.з. „колко време би отнело придвижването им“ (цит.). Разстоянието обаче до с. С. от гр. Г. е само 23 км[14]. В интервала между разговорите е житейски неправдоподобно изминаването на тези разстояния. Ето защо от справката на „Виваком“ в т. III може да се направи извод само относно факта, че са били проведени разговори по моб. № ********** извън гр. Г., но не и решаващо значение относно местонахождението на подсъдимите по времето на извършване на деянието, тъй като очевидно мобилните клетки имат голям район на покритие. Следователно доводът на адв. А. е несъстоятелен.

 

            3. Налице са и показания на трета група свидетели, която установява факти, от които също не могат да се направят решаващи изводи.

            От показанията на св. А.Я. се установява, че той няма впечатления за случая и знае за него по разказите на племениците си. От тези показания не установяват преки или косвени доказателства, относими към предмета на доказване.

            От показанията на св. Е.В., дадени в с.з. се установява, че е пълнил вода от външната чешма пред къщата, чул е караница и е видял червена кола до съседите на 10 метра. Имало жена и мъж, друга кола не е виждал, не си спомнял дали е било преди обяд или следобед, било събота или неделя.

            От показанията на същия свидетел, дадени пред друг състав на съда на 23.01.2012 г. се установява, че колата била черна на 100 метра от дома му, хората били зад колата и говорили на висок тон, ъгълът на видимост бил малък и нямал голяма видимост.

            Въпреки, че показанията на св. В. на 23.01.2012 г. са дадени като време по близко до датата на деянието – 16.08.2009 г., свидетелят, след прочитане на показания му, той твърди, че колата е била червена.

            Предвид очевидните противоречия, неяснотата относно времето, когато св. В. е видял кола, както и показанията му от 23.01.2012 г., че не познава нито подсъдимите, нито пострадалите, съдът счита, че от тези показания не може да направи решаващи изводи, че свидетелят установява факти, относими към предмета на доказване по чл. 102, т. 1 от НПК.

            От показанията на св. И.П.К., дадени пред др. състав на съда на 21.06.2012 г. се установява, че бил съсед на св. М. Л. през лятото на 2009 г. докато си е почивал до ореха, който бил отдолу на мрежата им спряла червена кола и хубав джип. От джипа излезли три момчета, а от колата две момичета и момче, разговаряли спокойно, но после повишили тон, но не е имало бой и да се вадят неща от колата, после са тръгнали посока гр. С. З. Свидетелят е уточнил в с.з., че нито присъстващите пострадали са му познати, нито подсъдимите, както и че по външен вид момчета били непълнолетни. Орехът където си почивал бил на 50-100 метра.

            Липсата на конкретност относно вида и марката на автомобилите, същественото разстояние, от което свидетелят е наблюдавал описаното от него събитие и липсата на категоричност относно идентичността на подсъдимите и пострадалите, и възприетите от свидетеля лица включително и по брой, което не се потвърждава от никое др. доказателство по делото, не дава основание на съда върху тези показания да прави каквито и да изводи върху фактите.

 

            4. По някои други възражения на защитниците, изложени в хода на наказателното производство.

 

            Съдът не споделя възражението на адв. А., че по делото е било необходимо да се прави разпознаване на подсъдимите. Защитникът не уточнява кои следва да са разпознаващите лица. Целта на разпознаването обаче е да свърже определено лице, извършител на деяние с неговата самоличност, а в случая свидетелите Р. и К. И. познават нападателите си.

            Що се отнася до броя и вида на отнетите вещи, както и тяхната индивидуализация, предвид съображенията на ОС-Стара Загора, изложени в решение по ВНОХД № 1114/13 г., свидетелите Р. и К. И. в с.з. детайлно, подробно и непротиворечиво конкретизират отнетите вещи. Св. С. Я. уточнява за някои от тях повода за купуването им, включително и за събраните от св. К. И. пари на абитуриентския ѝ бал. Даденото от сестрите описание на вещите е дало възможност на експерта да ги оцени в съдебноикономическата експертиза, а тя не се оспорва в с.з. Изброените и описаните от свидетелите вещи напълно потвърждават обвинението в тази му част.

            В хода на производството някои от защитниците на подсъдимите са изложили предположения относно невъзможността отнетите вещи да се поберат в л.а. на св. А., отколкото факти за недостоверност на показанията на пострадалите в тази им част. Отрицателните факти в наказателното производство поначало са трудно установими, а следствен експеримент е напълно невъзможен, тъй като практически не би могло да се постигне идентичност с отнетите вещи по брой и вид, а и разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК забранява на съда да обосновава каквато и да е отговорност на подсъдим чрез предположения[15]. Тук следва да се отбележи обаче, че от показанията на пострадалите и свидетелите А. се установява, че багаж е имало не само в багажника на л.а. „ВАЗ“, но и в купето му между седящите и в краката им. Деянието е било извършено в разгара на лятото, а по вид отнетите вещи са летни дрехи, бижута и пари, а не обемни зимни дрехи. От тази гл. точка показанията на свидетелите са логични.

            Изложените дотук съображения дават основание на съда да направи извод относно авторството на подсъдимите, че показанията на свидетелите очевидци – И. и А. са достоверни, а на свидетелите В.К., Т.К., Н.Н., В.Г., З.М. и Даниел Г., са недостоверни.

            Следователно съдът приема, че подсъдимите са автори на деянието.

 

            IV. По правната квалификация.

 

            Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимите К. и Т. от обективна и субективна страна са осъществили състава на чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

            Престъплението е резултатно и съставно.

            Подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние „отнемане“ в двете му части – прекратили са фактическата власт на свидетелите И. върху вещите, предмет на престъплението и са установили своя трайна фактическа власт като са имали възможност да се разпоредят с тях както намерят за добре.

            За да осъществи отнемането подс. К. е причинил на св. Р. И. телесни наранявания - малка разкъсно-контузна рана на лицето, кръвонасядания на гърба и предната повърхност на гръдния кош и лявата мишница, а на св. К. И. е причинил телесни наранявания - множество кръвонасядания в областта на гръдния кош и крайниците и разкъсно-контузна рана на лявата мишница. В същото време подс. Т. е охранявал действията на подс. К. като е размахвал разгънат сгъваем нож, т. е. при отнемането са били осъществени двете форми на насилие – психическо и физическо. Употребата на сила и заплашване е във функционална връзка с отнемането, като начален момент го предхожда, но и го съпътства, т.е. отнема се и се използва насилие едновременно. Прякото участие на всеки един от подсъдимите в акта на насилие и отнемането на вещи, дава основание на съда да приеме, че те са съучастници-извършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК. От действията на подсъдимите е видно разпределение на ролите, като активен движещ субект е най-вече подс. К..

            От обективираните действия на подсъдимите, които са били извършени изключително синхронизирано, следва извода, че двамата са действали с пряк общ умисъл.

            Подс. К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

            Подс. Т. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

            Подсъдимите напълно са съзнавали, че отнемат чужди движими вещи като използват психическо и физическо насилие. Ясен е и мотивът за ограбването на пострадалите – затова, че подс. К. е „рантутил“ сестрите, и че той е бил недоволен от факта, че св. К. И. го напуска.

            Следователно подсъдимите следва да бъдат признати за виновни и наказани.

 

            V. По наказанията.

 

            При определяне вида и размера на наказанието на подс. К., съдът приема като смекчаващо вината обстоятелство единствено, че към момента на извършване на деянието е бил неосъждан. Установените преди това интимни отношения със св. К. И. не е повод това обстоятелство да се приеме като смекчаващо или като изключителна причина подс. К. да извърши деянието. Неприкосновеността на личността е едно от основните права, което се защитава от Конституцията и редица международни правни актове, и е въздигнато във върховно благо от световния правов ред.

            Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема недобрите характеристични данни, обстоятелството, че към този момент подсъдимият е бил публична личност, което изисква високоотговорно поведение и пример спрямо останалите членове на обществото; извършване на двете форми на насилие и престъпното съучастие като по-тежка форми на грабеж в сравнение с обикновения му случай, високата стойност на отнетите вещи - 8 515.94 лв. (35,48 минимални работни заплати от 240 лв.), инициатор и активна основна роля при извършване на грабежа.

            На подс. К. следва да се наложи наказание ефективно при превес на отегчаващите вината обстоятелства, но с оглед забраната за влошаване правното положение на подсъдимия поради липса на съответен протест и жалба на частните обвинители, съдът му налага наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер на две години лишаване от свобода, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК следва да се отложи за срок от четири години.

            При определяне вида и размера на наказанието на подс. Т., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства необремененото му съдебно минало; „втората“ му роля при извършване на грабежа по-скоро от приятелски съображения, отколкото от личен интерес, а като отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземат предвид недобрите характеристични данни; осъществяването на двете форми на насилие и престъпното съучастие като по-тежка форми на грабеж в сравнение с обикновения му случай и високата стойност на отнетите вещи.

            На подс. Т. следва да се наложи наказание ефективно при баланс на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, но с оглед забраната за влошаване правното положение на подсъдимия поради липса на съответен протест и жалба на частните обвинители, съдът му налага наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер на една година лишаване от свобода, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК следва да се отложи за срок от три години.

 

            VI. По основателността и размера на гражданските искове и направените от гражданските ищци разноски.

 

            Извършеното от подсъдимите деяние осъществява фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което предявените граждански искове се явяват основателни.

            От експертното заключение на съдебно-икономическата експертиза, неоспорена в с.з. е видно, че на св. Р. И. са били отнети вещи на обща стойност 2 870,79 лв., а на св. К. И. вещи на обща стойност 3945,15 лв. От свидетелските показания на пострадалите, приети от съда за достоверни, се установява, че на св. К. И. е била отнета и сумата от 1700 лв.

            Следователно гражданските искове на пострадалите Р. и К. И. се явяват доказани в предявените им размери съответно от 2 870,79 лв. и от 5 645,15 лв. и затова следва да бъдат уважени, като подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят тези суми при солидарна отговорност.

            Върху тези суми подсъдимите следва да заплатят и законната лихва, считано от датата на увреждането – 16.08.2009 г. до окончателното им изплащане.

            Подсъдимите следва да заплатят на всеки една от пострадалите направените от тях разноски за адвокат сума от по 150 лв.

 

            VII. По направените по делото разноски

 

            На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски за изготвяне на експертните заключения от лекарите-медици, експерта-икономист, както разноски за явяването им в с.з., включително и такива на свидетели, присъдени от настоящия състав и от др. състав на съда, общо в размер на 1 199 лв., следва да се заплатят от подсъдимите по сметка на РС-Казанлък.

            Върху размера на уважените искове подсъдимите следва да заплатят на съда и държавна такса в размер на 341 лв.

 

            Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                                                  Районен съдия,