Мотиви към присъда по ВНОХД № 24/2019 г. по описа на Окръжен
съд Пловдив
С присъда № 255/14.11.2018г. по НОХД № 4124/2018г. по описа на Районен съд
Пловдив, съдът е признал подсъдимия Б.К.П., ЕГН ********** за виновен в това,
че на 20.07.2017 г. в гр. Пловдив, пред надлежен орган на властта - Й.С.М. от
гр. Пловдив, *** в сектор «Разследване» - *** РУ Пловдив към Отдел
«Разследване» при – ОДМВР - Пловдив, като свидетел по дознание № ***/2017г. по описа на *** РУ ОД на МВР Пловдив, устно и
съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил: „Категорично април месец 2016г. в дома ми на ул. *** не е влизал инкасатор. Не съм
подписвал карнет през този месец... Не, този подпис не е мой.“, като на основание чл. 290, ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК го е осъдил на
4 месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.
1 от НК съдът е отложил с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата от 140,00 лева, представляваща
направени разноски по делото.
Настоящата инстанция е сезирана с въззивна жалба от адв. Ц.К. – защитник на
подсъдимия от първата инстанция и допълнително писмено изложение към нея, в
които се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при
неизяснена фактическа обстановка, като съдът е дал приоритет на заключението на
графологичната експертиза, игнорирайки гласните доказателства по делото.
Мотивира се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с
която съдът да оправдае изцяло подсъдимия.
Наред с това е била подадена въззивна жалба против присъдата и от
подсъдимия Б.П., в която също се сочи, че присъдата е постановена при
незачитане показанията на водените от защитата свидетели. Моли се съдът да постанови оправдателна
присъда.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Пловдив предлага
на съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт като правилен и
законосъобразен, тъй като районният съд всестранно бил обсъдил всички
доказателства по делото и е достигнал до правния извод, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което е предаден на съд.
Защитникът на подсъдимия пред настоящия съдебен състав – адв. Г.У. от АК
София - в съдебно заседание поддържа въззивната жалба и допълнението към нея,
като посочва, че противоречията в показанията на разпитаните свидетели са
драстични, оспорва заключението на назначените от съдилищата графологични
експертизи, поради което и моли съда да приеме, че липсват доказателства, които
да установяват П. да е извършил престъплението, в което е обвинен, поради което
да бъде оправдан.
Жалбоподател Б.П. поддържа становището на защитника си, сочи, че е невинен
и моли да бъде оправдан.
Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото,
становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 313 и 314 от НПК,
намира за установено следното:
Жалбите са процесуално допустими – депозирана в законовия срок от лица сред
посочените в чл. 318 от НПК, а разгледани по същество са основателни.
За да постанови присъдата си, Районният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Б.П. живеел в гр. Пловдив, ул.***. На същия административен
адрес в общ двор, но в съседна къща живеела и свид. Ц.С.. Двете къщи имали общ
водомер. Отчитането на използваното количество вода ставало от служители на
„Водоснабдяване и канализация” EOOД гр. Пловдив. За отчитане на потребената
вода от живущите на адреса на подс. П. до неустановена дата на 2016г.
отговаряла свидетелката Е.Т.. Същата отчела показанията на водомера на датите
21.01.2016г., 22.02.2016г. и 21.03.2016г. като отразила показанията на водомера
и разликата с предходните отчитания. На 18.04.2016г. неустановен по безспорен
начин служител на „Водоснабдяване и канализация” Пловдив посетил адреса и в
присъствието на подсъдимия Б.П. отчел потребената вода, като отразил разлика от
21 кубични метра в карнет № 2120516. Срещу тези показания подс. П. положил
подписа си. В последствие същият подал жалба във „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД гр.Пловдив, както и пред Районна прокуратура гр.Пловдив, в които сочел, че
подписът му в графата потребител е фалшифициран, т.е. подправен. По подадената
от подсъдимия жалба било образувано досъдебно производство № ***/20017г. по
описа на *** РУ на МВР Пловдив срещу неизвествен извършител за престъпление по
чл.308, ал.1 от НК.
В хода на ДП №***/20017 г. по описа на ***РУ на МВР Пловдив е била
назначена и извършена графическа експертиза на подписа, положен в карнет № ***
в графа подпис на потребителя, от заключението на която се установило, че
подписът е положен от подс. П..
В хода на разследването по ДП №***/2017 г. по описа на *** РУ на МВР
гр.Пловдив, в качеството си на свидетел, в протокол за разпит от 20.07.2017
год., пред орган на властта - разследващ
полицай от *** РУ – на МВР при ОДМВР гр. Пловдив св.Й.М. подс.П. заявил, че не
е полагал подписа си в карнет на ВиК през месец април 2016г. Той заявил: „Категорично април месец 2016 г. в дома ми на
ул. *** не е влизал инкасатор. Не съм подписвал карнет през този месец...Не,
този подпис не е мой.” Тези показания били дадени от подсъдимия, след като
на него му бил предявен карнет с №***. При разпита на подсъдимия, в качеството
му на свидетел по ДП №***/20017 г. по описа на *** РУ на МВР Пловдив, му били
разяснени правата като свидетел, както и наказателната отговорност за
лъжесвиделстване, като тези обстоятелства били удостоверени с подписите му в
протокола за разпит.
В последствие от образуваното ДП №***/2017 г. по описа на ***РУ на МВР гр.
Пловдив били отделени материали и било образувано досъдебно производство срещу
подсъдимия П. за престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция била назначена
повторна съдебно-почеркова експертиза, съгласно заключението на която подписът
в графата подпис на потребителя на лист с номер *** е изпълнен от Б.К.П..
За да приеме за установена изложената фактология, съдът е ценил показанията
на свидетелите Е.Т., М.Щ., Й.М.; писмените доказателства – копие и оригинал на
карнет с номер ***, копие от жалба на Б.П., копие от протокол за разпит от
20.07.2017г., заключение на назначената в съдебното следствие почеркова
експертиза, справка за съдимост, характеристична справка, като същевременно
районният съд е изключил от доказателствената съвкупност изготвената на ДП
графологична експертиза, приемайки, че същата е била назначена от разследващ
полицай, който има качеството на свидетел по настоящото производство.
Показанията на посочените по-горе свидетелки съдът е кредитирал като логични,
последователни и непротиворечиви. Показанията на свид. Ц.С. съдът е отчел като
заинтересовани, приемайки, че в крайна сметка не се явяват съществени за
разкриване на обективната истина, а тези на свид. Х.Х. – като кредитируеми, но
необорващи факта, че именно П. е подписал карнета. Въз основа на така посочения
доказателствен масив, съдът е приел, че подсъдимият от обективна и субективна
страна е реализирал престъпния състав на чл. 290, ал.1 от НК, като му е наложил
и съответно наказание.
Настоящата инстанция не споделя изцяло фактическите, а и правни съображения
на първата инстанция.
Първо следва да се посочи, че долната инстанция не е анализирала изобщо
обясненията, дадени от подс. П. в първото по делото заседание. Отделено е било
внимание при доказателствения анализ единствено на останалите гласни
доказателствени средства, на писмените доказателства и на почерковата
експертиза. Процесуалното нарушение, макар и съществено с оглед ограничаване
правото на защита на подсъдимия, е отстранимо от настоящия съд, а и с оглед
постановения от въззивния съд оправдателна присъда, следва да се приеме, че в
максимална степен настоящата инстанция е охранила правата на подсъдимия в
процеса. Според настоящия състав извън вниманието на районния съд са останали и
някои съществени обстоятелства, свързани с воденото ДП, по което П. е бил
разпитван като свидетел, респективно – не са били обсъдени доказателства,
свързани със същото, което е довело до неправилни фактически и юридически
констатации на първостепенния съд.
Постановявайки нова присъда,
въззивната инстанция разполага с правомощието да приема нови фактически
положения, съгласно чл. 316 НПК, които да постави в основата на оправдаването на
подсъдимия, като по този начин се разграничи от констатациите на първостепенния
съд, послужили за осъждането му. Като инстанция по фактите тя разполага със
суверенното право да основава констатациите си за правнорелевантните
обстоятелства на конкретни доказателствени източници, като кредитира едни и
отхвърли други. Упражнявайки това право, при анализа на доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност, Пловдивският окръжен съд приема, че:
Не се събраха категорични доказателства по делото, че именно на посочената
в карнета дата – 18.04.2016г. и изобщо през април същата година, домът на
подсъдимия е бил посещаван от служител на ВИК Пловдив и то в негово присъствие.
П. категорично отрича този факт, в същата насока са и показанията на свид. С.,
чийто твърдения не следва да бъдат пренебрегвани само поради факта, че е близка
родственица на подсъдимия и ползват общ водомер. За да се приеме, че същата е
необективна, са необходими непораждащи съмнение данни. Като такива не могат да
се приемат показанията на свид. Т. по съображения, които съдът ще изложи
по-долу. Самата С. посочва, че е пенсионер, продължително време прекарва в дома
си и през април 2016 година същият не е бил посещаван от служители на ВИК
Пловдив.
Що се отнася до показанията на свид. Т., съдът подхожда с известна
критичност към същите, като ги намира за недостоверни. Като инкасатор за
района, в който се намира домът на подсъдимия, тя е пряко отговорна за
верността на отразените в карнета обстоятелства. Прави впечатление обаче, че показанията
й, депозирани пред първата инстанция, претърпяват драстична промяна при разпита
й пред настоящия съдебен състав и то след постъпване на информацията от
водоразпределителното дружество, с която посочват, че през април 2016 година
именно тя е служителят, който е извършвал отчитане на потребената вода от
абонатите на дружеството /л.31 от ВНОХД/. Пред районния съд свидетелката
посочва, че до края на 2015 година е отчитала водата на адреса на подсъдимия,
без да има ясен спомен дали и към месец април 2016 година е извършвала тази
дейност в същия район /бел. – район „Изток“/, още по-малко за конкретната
проверка на адреса на подсъдимия, като излага дори твърдения, че в този период
районът е бил обслужван от „колега от ромски произход“. Като свидетелката в
този си разпит разпознава почерка си до ред 3 вкл. в страницата от карнета,
сочейки, че част от ръкописните записвания включително в разпознатите от нея
три реда – цифрата „15“ - не са положени от нея. Пред настоящия състав тя обаче
посочва, че всички записвания до ред 5, вкл., т.е. и за м.май 2016г. са с неин
почерк. Вярно е, че когато е била разпитвана пред РС, на свидетелката е било
предявено копие от карнета, докато същият в оригинал й бе показан едва пред
настоящия въззивен състав. Дори и така, показанията й, депозирани пред окръжния
съд драстично се различаваха от дадените от нея по-рано, при това включително
за обстоятелства извън записванията в карнета по партидата на П.. И дори пред
настоящия състав на първоначално зададените й конкретни въпроси относно това
посещение свидетелката отговаряше уклончиво, оправдавайки се, че й се задават
въпроси за отдалечени събития /“…питате
ме за много години назад. Явно съм работила и съм отчела водомера там, щом има
мой почерк в карнета“-стр. 4 от протокол с.з. от 18.04.2019г./, без да
помни кой й е отворил врата и осигурил достъп до имота, а малко по-късно на същите
въпроси спомените на свидетелката изведнъж се проясняват. Същата посочва, че
подсъдимият П. й отворил вратата и с категоричност – че лично се подписал на
карнета срещу дата 18.04.2016г. - „Да,
видях г-н П. да се подписва в карнета срещу дата 18.04.2016г.“ Постоянно
променящите се показания на свидетелката пред двете съдебни инстанции,
съпоставени и със заявеното от нея, че практиката и утвърдените правила им
позволявали „да пишат предишни показания“,
ако не са имали достъп до водомера, за да го отчетат, категорично не дават
основание да бъдат кредитирани показанията на свидетелката в частта, в която
посочва, че през месец април е посетила адреса, обитаван от подс. П. за
отчитане на водомера в негово присъствие и че същият е положил пред нея подпис
срещу дата 18.04.2016г. Нещо повече – опровергават ги и ангажираните от страна
на подсъдимия гласни доказателства в лицето на свидетеля Х., който разпитан
пред РС е заявил непрекъснат работен процес за подсъдимия в другия край на
града през м. април 2016г., както и представената от същия служебна бележка от
работодателя /л. 7 от ВНОХД/. Показанията на този свидетел и на С. съдът намери
за незаинтересовани, логични и последователни, като има даде вяра. От друга
страна, показанията на свид. Т. посочват възможност за инкасаторите да вписват
в карнета показания на водомерите, които не са били реално отчетени, с
възможност за последващо /в някои случай и след месеци/ преизчисляване на потребената от абоната вода. Така
извършените отразявания в карнета на стр. *** срещу името на подсъдимия и
липсата на подпис /за месеците януари-март 2016г./, правят напълно достоверни твърденията
на П. и показанията на свид. С., че продължително време дома им не е бил
посещаван от инкасатор за отчитане на потребената вода.
От друга страна, обясненията на подсъдимия са последователни и непроменени,
същият е последователен в позицията си, че не е присъствал на посещение на
инкасатор през април 2016г. и конкретно от дата 18.04.2016г. в дома му за
отчитане на водомера и такова не е имало. Съдът приема, че следва да кредитира
с доверие обясненията на П. по тези обстоятелства, тъй като се подкрепят и от
показанията на свид. С., на свид. Х., от представената от него служебна
бележка. В противовес на неговите обяснения за положения подпис са единствено
заключенията на изготвените в хода на съдебното дирене две графологични
експертизи /съдът вече посочи защо не приема с доверие показанията на свид. Т./.
Двете експертизи посочват авторството на подписа в карнета срещу дата
18.04.2016г. в лицето на подс. П., но те не установяват точен момент на
полагане на подписа на подсъдимия. А и това, видно от становището на вещото
лице Б., е невъзможно, тъй като няма установена техника, с възможност за
определяне на абсолютната или относителна давност на полагане на химикална
паста на хартиен носител. Никое доказателство няма предварителна
доказателствена сила. В случая експертизите освен авторството на положения
подпис /за което заключенията като еднопосочни и обосновани се кредитират/, не
могат да установят времето на полагане на същия, а това, предвид цялостното поведение
на П. след април 2016г., на съдържанието на депозираната жалба до РП Пловдив от
06.03.2017г., така и в процесния протокол за разпит като свидетел по отделените
в последствие материали, има пряко значение с оглед преценка субективната
съставомерност на стореното от него.
Видно от цялостната позиция на подсъдимия – съдържанието на жалбите, с
които е сезирал отговорните лица във ВиК Пловдив ЕООД с искане за проверка,
жалбата до РП Пловдив от 06.03.2017г., както и депозираните от него показания
като свидетел по образуваното в последствие ДП № ***/2017г. по описа на *** РУ
на МВР Пловдив, константно поведението на П. е насочено единствено към
апелиране на оторизираните органи да извършат проверка за коректното отчитане
на потребената вода. Твърденията му във всеки един момент се свеждат до
надписване на потребената от абоната вода, свързвайки го с липсата на регулярни
посещения от страна на представител на дружеството, както и отричане в тази
връзка авторството на подписа в карнета срещу дата 18.04.2016г. При това
положение, не може да се приеме, че деецът, депозирайки показанията си пред разслеващ
полицай Й.М. със съдържание, че през м. април 2016 година в дома му не е влизал
инкасатор на ВИК, както и че не е подписвал карнет през този месец, е заявил
съзнателно неверни обстоятелства. Както се посочи – не се доказва несъмнено
присъствие на същия през април 2016 година и конкретно на 18.04.2016г. в дома
му, както и да е бил посещаван от инкасатора Т. или друго лице /за последното
категорично се отхвърли като възможност от ВИК Пловдив ЕООД/; а що се отнася до
възможността в негово отсъствие имотът да е бил посещаван за отчитане на
водомера, то пък тези обстоятелства се отричат от неговата леля. Дори да се
приеме обратното – че действително през април 2016г. домът му е бил посетен от
служител на ВиК Пловдив ЕООД евентуално в негово отсъствие /макар да няма
надлежни доказателства за това/, т.е. че свид. С. дава неверни показания, то
няма каквито и да е доказателства, да е съобщавала този факт на племенника си.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че депозирайки тези обстоятелства в
разпита си от 20.07.2017г. пред разследващ полицай М., подсъдимият е декларирал
отговарящи на действителността според него обстоятелства. Респективно –
отричането да е полагал подпис срещу отразените обстоятелства от тази дата в
карнета, не може да се приеме за съзнателно и целенасочено потвърждаване
на неистина, тъй като деецът е имал
съзнанието, че през април 2016г. служител на ВиК Пловдив ЕООД не е отчел
показанията на водомера в негово присъствие /или отсъствие/, респективно –
същият не е полагал подпис срещу така отразени показания в карнета. Израз на
тази негова субективна увереност е и желанието на П. за непрестанни проверки по
случая, адресирани както до водоснабдителното дружество, така и в последствие
до прокуратурата. Следва да се отбележи, че с констативен протокол от
19.09.2016г. под № 000784 действително е била извършена проверка на монтирания
в имота му водомер, като показанията от същия са били надлежно отразени в
съставения констативен протокол, подписан изрично като „приел констатациите“ от
страна на подсъдимия /л.42 от ВНОХД/.
Самият той сезира прокуратурата с ясното съзнание, че не е полагал подпис
на дата 18.04.2016г. в карнета. Деянието при това положение не е реализирано от
субективна страна. Това е видно и от обяснението на подсъдимия, дадено в хода
на съдебното дирене пред първата инстанция – „Аз лично не съм срещал инкасатор /бел. - за м. април 2016г./… не съм се
подписвал на карнет през април 2016г.“ /л. 24 от НОХД/. Като твърди, че
през м. май 2016г. е отишъл във ВиК „потърсих
техника, началника, подадох жалба, но не се обърна внимание на моята жалба“.
Същият няма друг интерес от декларирането на инкриминираните обстоятелства,
освен коректно отчитане на водомера му.
За да бъде изложеното от свидетеля истина, необходимо е той да възпроизведе
пред съответния съд или друг надлежен орган своите възприятия именно във вида,
в който те са се отразили в неговото съзнание. Дали тези възприятия са били
точни или неточни е въпрос, на който следва да даде отговор съда или съответния
друг орган, като изхожда от самите показания, от положението на свидетеля при
възприемането на фактите, от останалите доказателства, от наличието или липсата
на заинтересованост у свидетеля от изхода на делото. Затова задължение на
свидетеля е да изложи фактите по начин, както ги е възприел, а задължение на
съда /съответния орган/ - да прецени достоверността на показанията.
Що се отнася до показанията на свид. М. и Щ., същите поначало и настоящият
състав отчита като добросъвестно депозирани, но по същество са от значение
единствено за факта, че на инкриминираната дата в посочения протокол същият е
депозирал показания като свидетел, които прокуратурата е инкриминирала като
поведение, изпълващо състава на нормата на чл. 290, ал.1 от НК.
Предвид така изложеното, въз основа на кредитираните от настоящия състав
писмени и гласни доказателствени средства, изложени по-горе /обясненията на
подсъдимия, показанията на свид. Х., на свид. С., представените от подсъдимия
служебна бележка, изпратените от ВиК Пловдив ЕООД справки за подавани жалби от П.
и взетото отношение по тях, така и приобщеното веществено-доказателство -
карнет/, следва да се приеме малко по-различна фактическа обстановка от тази,
която е възприел районния съд по следните обстоятелства – че и към м. април
2016 година районът, в който живеел подсъдимият, се обслужвал от инкасатор към
ВИК Пловдив ЕООД свид. Е.Т.; че същата спорадично успявала да отчете фактически
показанията на водомера, монтиран в имота на подсъдимия, без категорични
доказателства, че е сторила това на 18.04.2016г. и то в присъствието на
подсъдимия, респективно – при това посещение П. да е подписвал карнета.
Предвид изложеното, според настоящия съдебен състав доказателствата не
дават основание да се приеме, че вмененото на подсъдимия инкриминирано
поведение е извършено при пряк умисъл, изводът е деянието му е несъставомерно
от субективна страна. Липсва умисъл за лъжесвидетелстване, установява се, че
при подаване на жалбата и депозиране на показанията си в инкриминирания
протокол същият е действал със съзнанието, че декларира верни обстоятелства. А
както се посочи, не се доказва несъмнено и действително през април 2016 година,
нито конкретно на дата 18.04.2016г., домът му да е бил посетен от инкасатор –
представител на водоразпределителното дружество. Сезирайки прокуратурата,
същият е действал добросъвестно, със съзнанието, че съобщава на органите на властта
информация, която в неговите представи е достоверна и следва да бъде проверена
от компетентните за това органи. В
противен случай всяко обръщане на гражданите към органите на властта за
установяване на някои обстоятелства, които те считат за престъпни, би
съставлявало престъпление, ако при проверка се окаже, че тези обстоятелства се
окажат неистински. Това не може да е цел на нормите на НК, както и ще е в
разрез със задължението на гражданите да сигнализират компетентните органи в случаите,
в които им станат известни данни за евентуално извършено престъпление.
Преценката за вината и нейната форма се извежда въз основа оценка на обективно
установените факти, касаещи поведението на подсъдимия към момента на извършване на деянието, които в случая трябва да
обусловят извод за това какво е съзнанието на дееца - дали той съзнава
неистинността на съобщаваната информация. Деянието е несъставомерно от
субективна страна, тъй като на плоскостта на оценката на съзнанието му се
установява, че той смята за вярна съобщената информация.
Извън така изложеното, само като допълнение следва да се отчете и следното:
понеже престъплението „лъжесвидетелстване“ е такова против правосъдието, правнозащитените
обществени отношения са свързани с нормалното осъществяване на правосъдната
дейност. Законът е определил в чл. 102 НПК предмета на доказване. Поради това непосредствената практическа
процесуална дейност е ориентирана към достоверно установяване именно и единствено
на тези факти и обстоятелства. И според правната теория (т. напр., Ив. Ненов,
Наказателно право, Особена част, т. II - ДИ "Наука и изкуство", 1959
г., стр. 57), и според практиката на ВС и на ВКС престъплението по чл. 290 НК не може да бъде извършено чрез възпроизвеждане на факти, които са извън
предмета на делото /„Престъплението лъжесвидетелстване може да бъде осъществено
само чрез възпроизвеждане на информация, която е свързана пряко с предмета на
доказване по делото и има решаващо
значение за правилното решаване на спорния въпрос и която би могла да
доведе до неправилното решаване на делото“ – Решение № 147/24.10.2017г. по н.д.
№ 770/2017г., 3 н.о. на ВКС, също Р по н.д. № 123/14г., 3 н.о.; Р по н.д.№
300/2014г., 3 н.о.; Р по н.д. № 1625/12г., 2 н.о. и др./. Т.е. при преценката
на съставомерността на инкриминираните в наказателното производство, водено
срещу П., обстоятелства трябва да бъде съобразен предмета на делото, в рамките
на което се твърди, че той е извършил престъплението по чл. 290, ал. 1 НК. Видно от постановлението
на РП Пловдив за образуване на ДП № ***/2017г. по описа на *** РУ на МВР
Пловдив от 20.06.2017г. /л.9 от ДП/, същото е било образувано срещу неизвестен
извършител за това, че през 2016г. в гр. Пловдив е съставил неистински
официален документ с цел да бъде използван-престъпление по чл. 308, ал.1 от НК.
Като няма спор и че същото е стартирало по повод жалба от Б.П. до РП Пловдив /в
копие на л. 11 от ДП/, в който изразява несъгласие с получено „известие“ за
потребено количество вода за период през януари и април 2016г., както и се
посочва, че през месец април 2016г. в
карнета на служителите от ВиК Пловдив подписът му е бил „фалшифициран“.
Самият карнет обаче не представлява официален документ по смисъла на чл.
93, т.5 от НК, тъй като в същия длъжностното лице не полага подписа си, видно и
от показанията на свид. Т., а и от самото приобщено веществено доказателства.
Трайна е практиката на върховната инстанция, че документ по смисъла на чл. 93,
т.5 и т.6 от НК е само това изявление на лицето, което е удостоверено с подписа
му /Р № 65/30.11.1989г. по н.д.№ 54/89г. ОСНК на ВС/. Неистинският документ по
аргумент на чл. 93, т.6 от НК се свързва единствено с автора на документа, т.е.
с произхода на документа. Ето защо, няма как съставеният карнет да е неистински
официален документ, тъй като в същия длъжностно лице не полага подпис.
При това положение, след като разследваното престъпление по ДП № ***/2017г.
по описа на *** РУ би било несъставомерно, абсолютно ирелевантни са били
показанията на П. от съдебния протокол за разпита му като свидетел от 20.07.2017г. по същото относно
инкриминираните фрази, като същите нямат значение за правилното му решаване.
Редно е да се отчете, че с подаването на жалба до РП Пловдив за евентуално документно
престъпление, възраженията на П. са били насочени към отразените в карнета
обстоятелства и положения подпис. Деянието обаче не би се отличило с настъпване
на каквито и да било общественоопасни последици, тъй като както
водоразпределителното дружество /виж показанията на свид. Т./, така и по искане
на абоната, се извършва контролно отчитане на водомера за засичане на реалното
потребление на вода, както е станало в настоящия казус.
Предвид изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав прие да
признае подсъдимият за невиновен в това на 20.07.2017 г. в гр. Пловдив, пред
надлежен орган на властта - Й.С.М. от гр. Пловдив, *** в сектор «Разследване» -
*** РУ Пловдив към Отдел «Разследване» при – ОДМВР - Пловдив, като свидетел по
дознание № ***/2017г. по описа на *** РУ ОД на МВР Пловдив, устно и съзнателно да
е потвърдил неистина, като е заявил: „Категорично
април месец 2016г. в дома ми на ул. *** не е влизал инкасатор. Не съм подписвал
карнет през този месец... Не, този подпис не е мой.“, поради което и го
оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото, разноските в размер на 340 лв. остават за сметка
на Държавата на основание чл. 190, ал.1 от НПК. Това са разноските, направени
от съда за изготвяне на двете графологични експертизи пред първата и въззивната
инстанция.
Поради изложените съображения и на основание чл. 334, т.2 вр. с чл. 336,
ал.1, т.3 от НПК, Окръжен съд Пловдив постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: