№ 22864
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110116015 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от “Т,3Б, представлявано от Александър
Александров срещу Г. П. Д..
В исковата молба се твърди, че Г. П. Д. е бил клиент на “То, вх. А, ет. 3,
ап. 6. и е потребявал топлинна енергия за абонатен № 1,0, инсталация №
*********, като не е заплатил начислените суми за процесния период.
Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 426,93 лева – главница, представляваща стойността
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2020 г. до
04.2022 г.; сумата от 70,23 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода 15.09.2021 г. до 26.09.2023 г.; сумата от 48,08 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 08.2020 г. до
04.2022 г. и лихва в размер на 11,30 лева за периода от 16.10.2020 г. до
26.09.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
05.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за които му е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55011/2023 г. по описа на
СРС, 78-ми състав.
В отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете по основА.е
и размер, и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва: качеството си на потребител
на ТЕ и наличието на облигационно правоотношение. Оспорва се размера на
доставеното количество топлинна енергия до процесния имот, като се сочи, че
същото е завишено. Счита, че ищецът не е извършил приспадане на
технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция. Възразява
да е бил налице валиден договор за извършване на услуга дялово
разпределение. Оспорва ищецът и дружеството „ПМУ Инженеринг“ ООД да
са изпълнили задълженията си. Твърди се, че процентът на енергия отдадена
от сградната инсталация не е изчислен правилно. Оспорва се годността на
1
измервателните уреди. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да
връчи общите условия, на които се позовава и констативните протоколи.
Направено е възражение за погасяване по давност на част от претендирА.те
задължения. Оспорват се представените с исковата молба писмени
доказателства. Моли се отхвърлянето на исковете като неоснователни и
недоказА..
Съдът, като съобрази събрА.те доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
1. Правна квалификация
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
няма.
3. По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на
действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество
топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответника и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземА.ята,
респективно срещу изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот
е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на
етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди;
начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период. Ответникът следва да
докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземА.ята, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1,
предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на
ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за
забава за процесния период. Ответникът следва да докаже възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземА.ята, респективно срещу изискуемостта им.
4. Съдът обявява за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези
2
действали след 26.06.2016г.
5. По основателността на исковата претенция:
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот (л. 15) от делото се установява, че ищеца Г. П. Д. е придобил
собствеността на процесния апартамент № 6.
В качеството на титуляр на правото на собственост, ищеца и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, като
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. съобразно реално доставеното количество
топлинна енергия е дължима сума в размер на 454,42 лв.
Предвид принципа на диспозитивното начало иска следва да се приеме
доказан за претендирА.я размер за ТЕ посочен в ИМ – 426,93 лв.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата
е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно.
Ответникът своевременно е заявил възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендирА.те от ищеца с исковата молба вземА.я.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна
енергия представляват периодични плащА.я по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 05,10,2023г., като в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. (2 месеца и 7 дена) същият е спрял да тече
на основА.е чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
3
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрА.е от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на
Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на процесните вземА.я приложение намират ОУ от 2016
г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 05,10,2023г., и
като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. (2м. и 7 дена)
давност не е текла, то следва да се приеме, че вземането на ищеца за цялото
задължение за процесния апартамент, за периода май.2020 г. ., в размер от
22,64 лв. без ДДС – 27,17 лв. с ДДС е погасено по давност.
Задължението за м.06.2020 и сл. не са погасени по давност, първото би
се погасило по давност на 23.06.2023 г.
Следователно иска за топлинна енергия е основателен за 399,76 лв.
иска следва да се отхвърли за горницата до 426,93 лв. като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, от съдебно-
техническата експертиза се установява, че услугата е извършвана в процесния
период – от „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД за извършване на услугата дялово
разпределение. По делото се установява, че сумата за дялово разпределение е
в размер на 48,08 лв., същата не е погасена по давност.
По исковете с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва, че
ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
Съдът намира за доказана претенцията за обезщетение за забава за
главницата за цена на топлинна енергия. В случая не се претендира погасена
по давност лихва за забава.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
4
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски в заповедното, така и в исковото производство - за държавна такса и
юрк. възнаграждение в размер на 100 лв. , депозит за СТЕ, ССЧЕ, особен
представител.
Съобразно отхвърлената част следва да се заплатя разноски на
ответника. Същия не претендира такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Г. П. Д., ЕГН **********, дължи на „Т,6, следните суми: сумата
от 399,76 лв. – главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за недвижим имот с адрес: гр. София, общ
„Възраждане“, ж.к. Зона Б-5 1, бл. 3, вх. А, ет. 3, ап. 6. за абонатен № 1,0, за
периода от 06.2020 г. до 04.2022 г.; сумата от 70,23 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до 26.09.2023 г.; сумата от
48,08 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 08.2020 г. до 04.2022 г.; ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от 05.10.2023 г. до окончателното изплащане на
сумите, за които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 55011/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за ТЕ за сумата над 399,76 лв. до 426,93 лева, за м.05.2020 г. и за лихва върху
сумата за дялово разпределение в размер на 11,30 лева за периода от
16.10.2020 г. до 26.09.2023 г.
ОСЪЖДА, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. П. Д., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ,6, сумата от 69,84 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата от
861,06 лв., представляваща разноски в исковото производство,
Решението е постановено при участието на „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“
ООД, ЕИК ********* като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5