№ 179
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Магдалена Кр. Недева
Георги Йовчев
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000007 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК. Образувано е
по подадена въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.„ Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от изпълнителните директори С П и К Д, чрез адв. Е. С.,
срещу решение № 400/27.10.2021г. постановено по т.д. № 1376/2020г. по
описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, в която дружеството е
осъдено да заплати на ищеца СТ. Г. К., с ЕГН **********, от гр.Варна,
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от загубата на сина му Е С К., в резултат на
ПТП настъпило на 10.09.2019г., за сумата над присъдените 120 000 лв. до
уважения размер на иска от 200 000лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 28.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и в частта
за разноските. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска от
съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго,
по съществото на спора, с което да отхвърли иска за горницата над 120 000
лв. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
1
остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Предмет на настоящото въззивно производство е единствено размера на
присъденото застрахователно обезщетение при доказаните по делото
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на процесното ПТП
от 10.09.19г. По въпросите за настъпилото застрахователно събитие,
валидността на застрахователното правоотношение с ответното дружество,
както и наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране
отговорността на застрахователя страните не спорят. Възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия не се
поддържа във въззивната жалба.
Оплакванията в жалбата се свеждат до това, че разпитаните по делото
свидетели не разполагат с данни ищецът да е посещавал психолози. По делото
няма твърдения и данни да е провеждана терапия по отношение на
психичното здраве или емоционалното състояние на ищеца. Не е доказана
продължителността на периода, до който е продължила интензивността на
търпените морални вреди. Непосредствено след инцидента ищецът е
изпълнявал служебните си задължения. Следователно според въззивното
дружество не се установява между ищеца и починалия му син да е
съществувала връзка на взаимна обич и привързаност извън обичайната и
традиционна за българското семейство такава, която да е довела до тежко
понасяне на загубата от ищеца, засягайки сериозно душевния му мир,
причинявайки му болка и мъка, които надминават обичайното страдание в
подобен случай.
Съдът намира всички тези оплаквания за неоснователни, по следните
съображения :
От показанията на свидетеля А се установява, че пострадалият Е бил
единствен син на ищеца, друго родно дете той е нямал. В деня на инцидента
ищецът бил съсипан и сринат. Близо месец е продължил престоят на Е в
болницата, състоянието му било много тежко, в един момент се подобрило,
лекарите дали надежда, после дошла лошата новина. През това време всички
2
усилия на ищеца били насочени към това да помогне на детето си, търсел
близки и познати за повече информация от болницата, а според свидетеля К –
правел всичко възможно и да осигури лекарства за сина си, каквито не се
намирали в България.
Според двамата свидетели ищецът бил много близък със сина си,
присъствал на почти всичките му мачове по футбол, подкрепял го постоянно
и във всичко, готвел се да го издържа в София да учи. Двамата живеели в
едно домакинство, поддържали постоянна непрекъсната връзка. Ищецът бил
единственият, който се грижи за сина си, тъй като майката била починала
преди това. Е бил единствената му подкрепа.
След инцидента ищецът намалил контактите си с хората и се затворил в
себе си, непрекъснато задавал въпроса за какво да живее. Посещавал гроба на
сина си много често, от което се чувствал като сринат. Свидетелят К заявява
пред съда : „След като му съобщиха, че синът му е починал – това беше най-
съкрушителното нещо, което съм виждал. Не мога да опиша болката, която
видях у този човек“. След погребението ищецът започнал да търси повече
служебни ангажименти, да работи повече. Станал друг човек, затворил се в
себе си.
След съвкупен анализ на така събраните свидетелски показания съдът
намира за установена по делото дълбоката емоционална връзка между ищеца
и неговия син, отличаваща се с любов, разбирателство, взаимна грижа и
подкрепа. Като единствено рождено дете пострадалият осмислял живота на
ищеца, бил подкрепян в стремежите и мечтите си от него, ищецът бил готов
да го подкрепя и в бъдещото му развитие. Доказана съдът намира и дълбоката
емоционална и психическа травма, нанесена на ищеца от непрежалимата
загуба, мъчителното очакване за подобрение на състоянието, изживяно по
време на болничното лечение на Е. Съдът отчита и внезапността на
събитието, сравнително младата възраст на пострадалия и сочената и от
двамата свидетели промяна в личността и поведението на ищеца след смъртта
на неговия син. От показанията на свидетеля К пък се установява, че
състоянието на скръб, затвореност в себе си и търсене на повече ангажименти
в работата като вид отдушник на личното страдание продължават и до
настоящия момент, т.е . – „вече близо две години“. Предвид всичко това не
може да бъде споделена тезата на въззивното дружество, че не е установено
3
по делото между ищеца и починалия му син да е съществувала връзка на
взаимна обич и привързаност извън обичайната и традиционна за българското
семейство такава, която да е довела до тежко понасяне на загубата от ищеца,
засягайки сериозно душевния му мир, причинявайки му болка и мъка, които
надминават обичайното страдание в подобен случай. Ето защо, отчитайки и
другите критерии при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение, вкл. икономическата конюнктура в страна към 2019г., МРЗ за
страната от 560лв., както и нивата на застрахователно покритие и актуалната
съдебна практика в сходни случаи, съдът определя обезщетение в размер на
200 000лв. Отсъствието на данни за посещение на психолог от страна на
ищеца и проведено от него психиатрично лечение не разколебават горния
извод, доколкото нямат пряка рефлексия върху вида, интензитета и
продължителността на търпените от него морални болки и страдания, чиято
обезвреда се търси, а са показателни единствено за индивидуалните
психически способни на личността за справяне в травмени ситуации.
Предвид на това жалбата се явява неоснователна и като такава се оставя
без уважение. Решението в обжалваната част се потвърждава като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на адв.А С от САК
се присъжда адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. в размер
на 2 930лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 400/27.10.2021г. постановено по т.д. №
1376/2020г. по описа на Варненския окръжен съд в обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул.„ Джеймс Баучер” № 87, представлявано от
изпълнителните директори С П и К Д да заплати на адв.А С от САК
адв.възнаграждение в размер на 2 930лв. за настоящата инстанция, на
осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
4
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5