Мотиви към решение № 516 от 28.07.2020г.
Производство по чл.12 и сл. от Закона за закрила от домашно насилие (ЗЗДН).
Настоящото производство е образувано въз основа на депозирана молба от Н.Б.О. с ЕГН ********** с адрес *** срещу К.Н.О. с ЕГН ********** с адрес *** за постановяване на съдебно решение по ЗЗДН.
В молбата се сочи, че страните са съпрузи, като от брака си имали родени две деца – М. на 12г. и Е. на 7 г. Били във фактическа раздяла от около 2 години, като съпругът имал ключ от семейното жилище, находящо се в гр.Шумен. Молителката неколкократно е сигнализирала органите на полицията за посегателства спрямо нея. При посещението си на 30.01.2020г. в семейното им жилище, съпругът забелязал, че коритото на душ кабината било премахнато, което го вбесило и предизвикало поредния скандал, въпреки, че молителката го предупредила за счупването му и че ще бъде премахнато с помощта на майстори. О. започнал да я обижда и да отправя заплахи за убийство, а жената набрала тел. 112 и излязла на терасата и започнала да вика за помощ. Ответникът напуснал жилището, казвайки, че по-късно ще се върне. Всичко това породило у нея страх за здравето и живота ѝ, като моли съда да издаде заповед за незабавна защита.
Съдът с определение № 437 от 04.02.2020г. е издал заповед за незабавна защита, като е наложил мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН с действие до произнасянето му с решение по настоящото производство (лист 7 от делото).
В предоставения срок за отговор, постъпил такъв от ответника (лист 27 от делото), като се сочи, че фактите изложени в молбата са изопачени и в действителност не е извършван акт на домашно насилие. Твърди се, че Н.О. е в нестабилно психично състояние, в резултат на което не само се влошили семейните им отношения, но тя представлявала опасност за близките си – техните деца и него самия. Често без никакъв повод е сигнализирала органите на полицията, какъвто бил и настоящия случай. Не се оспорва, че ответникът е посетил жилището ѝ, но поводът бил вземането на здравната книжка на малкото им дете, с което отивали на личен лекар по повод заболяване на детето. Отхвърлят се категорично твърденията за извършване на акт на домашно насилие, като даже при връщането обратно от лекаря, минал покрай дома на молителката, видял полицейската кола пред жилището и сам спрял да попита има ли проблем. В заключение моли за отхвърляне на молбата и присъждане на разноски.
В съдебно заседание молителката се явява лично, заедно с адв. И.К.Т.от ШАК, като поддържат молбата и в заключение молят за налагане на мерки по ЗЗДН и защитата на пострадалата. Искат и присъждане на разноски в производството.
Ответникът се явява лично, заедно с адв. С.С. от ШАК, като поддържат писмения отговор, правят се доказателствени искания и се моли за отхвърляне на молбата, като неоснователна и недоказана, както и осъждане на молителката да заплати направените от ответника разноски.
Съдът, след като взе в предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Каолиново, страните сключили граждански брак на 27.08.2006г., за което бил издаден Акт № 0044 от 27.08.2006г. От брака си имали две деца – М. К. Н., роден на ***г. и Е. К. Н., роден на ***г. Служебно известно е на съда, че към момента има образувано бракоразводно дело пред Шуменски районен съд, с предстояща дата на откритото съдебно заседание. От около две години и половина отношенията между тях се влошили, като свид. Ж.В.Ж.(домоуправител на входа, в който са живели заедно и към момента живее молителката) и свид. М.Д.К.(съседка) свидетелстват, че семейните скандали били чести, което налагало посещението и на органи на реда. От неизвестен период бащата, заедно с децата заминал за с. Сини вир, където за тях освен него се грижила и неговата майка. На 30.01.2020г. около обяд ответникът посетил дома на пострадалата, находящ се в гр.Шумен, гр.***. Страните влезли в спор помежду си, като свид. К., като очевидец на инцидента в показанията си казва: „… чувах силни викове от нейна страна (на пострадалата), много силно говорене с яд от негова страна , но те говорят на турски език и нищо не мога да разбера, но се усеща, че той в яда си говори нещо много лошо….Чух, че нещо се блъска…Тя отвори вратата, викаше “Помощ, помощ!“. Сигнал до полицията подала пострадалата, като по този повод била образувана преписка вх.№ 972/2020г. по описа на ШРП, приключила с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 02.06.2020г.
По делото е приложено и гр.д. № 61/2019г. на ШРС и гр.д. № 231/2019г. на ШРС, от които се установява, че има подавани предходни молби за извършено домашно насилие от Н.О. срещу К.О. и от Н.Х.(майка на ответника) срещу К.О. и двете прекратени към момента по различни причини.
По делото са разпитани свид. Ж.В.Ж., свид. М.Д.К., свид. Н.И.Х.– майка на ответника, свид. О.Х.К. – съселянин и свид. Б.Х.С. – братовчед на майката на ответника и кум на сватбата на страните. Свид. К. дава характеристични данни на ответника и го описва като добър и кротък човек. Свид. С. твърди, че отношенията между страните не били добри, но това било по вина на съпругата, която често гонела от вкъщи братовчед му и викала непрекъснато полиция. Свид. Х. не е присъствала на инцидента и препредава казаното от нейния син. Твърди, че молителката е всъщност насилницата, тъй като биела децата и нея редовно. Съдът кредитира показанията на всички свидетели, съобразявайки тяхната родствена връзка или близки отношения. По отношение на показанията на съседите на семейството, счита, че същите кореспондират със всички събрани по делото доказателства, като свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на молбата: От сочено в молбата и от материалите по делото е видно, че страните са съпрузи, които имат общи деца, поради което пострадалата се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.1 от ЗЗДН. Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се сочи, че действията на ответника са извършени на 30.01.2020г., т.е. преди изтичане на срока, визиран в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.
По основателността на молбата: Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Релевантни по молбите за защита по ЗЗДН са обстоятелствата дали е осъществено спрямо молителката действие представляващо акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН и дали този акт на домашно насилие е осъществен от ответника по молбата.
В конкретния
случай има очевидец на инцидента – свид. М.К.- съседка на пострадалата, която
обаче може да свидетелства само за това, че между страните е имало силен
скандал, в резултат на който имало бутане на мебели и пострадалата извикала за
помощ от терасата. Свидетелката не би могла да каже съдържанието на разменените
фрази, тъй като били на турски език - език, който тя не владее и не разбира. Дори
и да приеме, че в случая липсват други доказателства за извършения акт за
домашно насилие, то съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма
други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чието подаване е задължително, с оглед
възможността изобщо да се развие производство пред съда. Или иначе казано, независимо че в декларацията се съдържат
твърдения, които поначало подлежат на доказване и с други допустими от ГПК доказателствени
средства, съдържащите се в нея обстоятелства са доказателства в производството,
а при тяхно оспорване от страна на ответника, в негова тежест е да проведе
доказване, като обори доказателствената сила на декларацията и изложеното в нея
и докаже своите възражения. Твърденията на ответника, че молителката е повикала
органите на полицията без причина не се доказаха, дори напротив, по делото се
установи, че скандалите между двамата са чести и то предизвикани от поведението
на ответника. Основното възражение на ответника при изграждане на защитната му
теза е, че страните говорят помежду си на турски език и че свид. К. не разбира
езика и не може да е очевидец. Това обстоятелство обаче не се оспорва от
другата страна, нито съдът основава мотивите си на него. Както беше посочено
по-горе, съдът мотивира решението си с подадената от молителката декларация по
чл.9 от ЗЗДН. Твърдението на ответника, че съдържанието на декларацията е
измислено от молителката, че това са нейни изрази и думи, не се доказа от него.
Събирането на характеристични данни, че е добър човек и внимателен съселянин,
не са относими по отношение на инцидента от 30.01.2020г., на който никой от
свидетелите на ответника не е присъствал. Поради това и не се проведе успешно
доказване на неговата теза.
Следва да се отбележи, че какъв е конкретния повод за скандала и дали това е поведението на молителката, в настоящото производство е ирелевантно. Причините довели до извършване на домашно насилие са несъотносими в производствата по ЗЗДН, тъй като неговата основна цел не е налагане на наказание на извършителя, а осигуряване на защита на лицето, спрямо което е извършено домашно насилие, съответно единственият правно-релевантен факт в това производство е извършването на домашно насилие. Затова, съдът намира в случая, че има осъществен от ответника акт на домашно насилие спрямо молителката, извършен на конкретната дата и място, посочени в декларацията подадена от нея, като акта е осъществен чрез отправяне на закани и представлява оказано психическо и емоционално насилие спрямо пострадалото лице.
По отношение на мерките, които следва да се наложат: При определянето на защитната мярка по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на молителя по чл.8 от ЗЗДН, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки, чрез които да даде ефективна защита на пострадалото лице. В конкретния случай, предвид данните по делото, съдът счита, че подходящи са мерките за защита, предвидени в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, разширявайки последната мярка с включването на адреса на обитаваното от молителката жилище.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН следва да бъде наложена и глоба, което е задължително поради уважаване на молбата. Съобразявайки гореизложеното и всички факти по делото, съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в минималния размер, а именно 200 лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на молителката и сумата от 500 лева, представляваща направени от нейна страна разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представено пълномощно. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от молителката, тъй като по делото са проведени общо три заседания, поради което и сумата заплатена от молителката не е завишена, предвид минимума от 400 лв. посочен в Наредбата за размерите на минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата сума в размер на 25 лв. държавна такса за завеждане на делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: