Решение по гр. дело №3594/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260093
Дата: 28 септември 2020 г. (в сила от 28 септември 2020 г.)
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20195640103594
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260093

                                 28.09.2020 год., гр.Хасково

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на трети септември                  

през две хиляди и двадесета година

в състав:

 

                                                        СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

                                                                         

                                                                    

Секретар: Велислава Ангелова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 3594 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от „А1 България“ ЕАД-гр.София против В.Х.Т.,***, иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът подал  Заявление по чл. 410 ГПК, възоснова на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. Обстоятелството, възоснова на което била издадена заповедта за изпълнение, бил сключен Рамков Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти № М5338204 от 29.09.2016г. Твърди, че номерът на посочения договор представлявал  индивидуален клиентски номер и реферирал към услугите, които ползва абонатът. Именно по този клиентски номер се издавали ежемесечни сметки /фактури/ за стойността на ползваната услуга.Друг индивидуализиращ признак на абоната бил ID  /Account ID/ номер, с който всеки абонат – клиент се въвеждал в системата. Под този номер се завеждали и всички договори и приложения, сключени между ищеца и абоната. В тази връзка към Рамковия договор от 29.09.2016г. е било подписно Приложение № 1/03.10.2016г., съгласно което бил избран тарифен план към телефонен номер  **********  с месечна абонаментна такса в размер на 33.99 лева с ДДС. Срокът на ползване на тази услуга е бил 24 месеца и  изтекъл на 03.10.2018г. Към посочения телефонен номер е бил сключен и Договор за продажба между страните от 03.10.2016г., според който ответникът закупил Апарат SAM Galaxy J5 DS Gold+Pspd48 Trio MAT 35 23м. Условията за заплащане стойността на тази вещ е за срок от 23 месеца, като се направи и една първоначална месечна вноска от 9.50 лв. Изготвен е бил и погасителен план за  пълното изплащане на процесната вещ. По-късно към Рамковия договор от 29.09.2016г. е било подписано допълнително споразумение - Приложение № 1/12.10.2016г. и избран тарифен план за телефонен номер ********** с месечна абонаментна такса в размер на 15.98 лева с ДДС. В изпълнение на своите задължения ищецът ежемесечно издавал фактури за предоставените услуги, а от своя страна абонатът бил длъжен да заплаща стойността на същите в определените за това срокове. Ответникът обаче именно в качеството си на абонат не изпълнил задължението си да заплаща редовно тези стойности, поради което дължал сумата от посочените по-горе два броя договори - общо 547.05 лева. Ищецът издавал редовно фактури, като за времето от 12.01.2017г. до 12.06.2017г. по Договор №  М 5338204 били издадени общо 11 броя фактури на обща стойност 547.05 лева. Твърди се, че съгласно чл. 26.5 от ОУ вземанията по тези фактури са станали изискуеми след изтичането на 15 дневен срок от издаването им, като в случай на неплащане събирането им следвало да стане по принудителен ред. По отношение на договорите за продажба на изплащане ищецът твърди, че същите се прекратяват в случаите на неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В тази насока е издадената фактура №  *********/12.06.2017г.  Поради неплащане на фактурите, ищецът прекратил едностранно договорните отношения с ответника, но счита, че последният му дължи неустойка, тъй като прекратяването на договора е вследствие виновното поведение на абоната. В тази насока претендира да му бъде заплатена и сумата  84.96 лв. - неустойка за мобилен телефонен номер ********** и сумата 39.96 лв. за мобилен телефонен номер **********. Освен това ищецът претендира и сумата от 80.03 лв., представляваща част от стойността на отстъпката, която е била направена на абоната и чието връщане се дължи при предсрочно прекратяване на отношенията. Ответникът дължал и лихва за забава в размер на 92.23 лева за периода от 28.01.2017г. до 29.11.2018г. върху главницата от 547.05 лева. Предвид изложеното ищецът счита, че е налице  правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск и моли съда да постанови решение, с  което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 3028/2018г. по описа на РС-Хасково,а именно: Сумата 547.05 лв. Главница за използване на мобилни услуги; сумата 204.95 неустойка; сумата 92.23 лв. лихва за забава за периода от 28.01.2017г.  до  29.11.2018г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението - 03.12.2018г. Претендира разноски за заповедното и настоящото  производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява. Не се явява и назначеният особен представител.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск, като вероятно основателен,  да се уважи.

На ищеца следва да се присъдят направените по настоящото дело и по заповедното производство разноски, общо в размер на 301 лева, от които 275 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 26 лева, направени разноски по Ч.гр.д. № 3028/2018г. по описа на Районен съд-Хасково.

 

          Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, съдът

 

                                                    Р    Е    Ш    И :       

 

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Х.Т., ЕГН **********,***2, ДЪЛЖИ  на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.София, Район „Илинден”, ул.”Кукуш” № 1, ЕИК *********, сумата от 547.05 лева – главница, дължима по Договор за мобилни услуги № М5338204 от 29.09.2016г. и издадени възоснова на него фактури, за услуги, ползвани за периода 12.01.2017г. – 12.06.2017г.; сумата в размер на 204.95 лева – неустойка; сумата в размер на 92.23 лева – лихва за забава върху главницата от 547.05 лева за периода 28.01.2017г. – 29.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1367/28.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 3028/2018г. по описа на Районен съд-Хасково.

ОСЪЖДА В.Х.Т., ЕГН **********,***2, да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.София, Район „Илинден”, ул.”Кукуш” № 1, ЕИК *********, сумата в размер на 301 лева, от която 275 лева, представляваща разноски по настоящото дело и 26 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 3028/2018г. по описа на Районен съд-Хасково. 

Решението не подлежи на обжалване.     

                                                                  

 

                                                         СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.