РЕШЕНИЕ
№ …………………/25.02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на седми февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря М. Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 4170 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А.З.С.Н.В. ЕАД срещу Л.Г.С. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено дължимостта на сумите по издадена в негова полза Заповед
№ */11.12.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № */2018 г. по описа на Районен съд – *, 30 с-в, за следните парични
вземания: сумата 944.57 лв., представляваща главница по
Договор за паричен заем № */20.12.2017 год.
между „*и
Л.Г.С.; сумата 158.97 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 22.01.2018 год. до 19.10.2018 год.; сумата 11.00 лв. - такса разходи; сумата 1 001.16 лв. - представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.02.2018 год.
до 19.10.2018 год., сумата 45.68 лв. - обезщетение
за забава за периода от 23.01.2018 г. до 07.12.2018 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.12.2018
г. до окончателното изплащане, вземането за което е прехвърлено с договор за
цесия от 16.11.2010 г. сключен между „* и „А.з.с.н.в.” ООД
/понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД/ и Приложение № * от
01.05.2018 год.
Ищецът твърди, че с Приложение № * от 01.05.2018 г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010 г. *цедирало вземанията си към ответницата на „*. Ищецът се позовава на възможността
ответницата да бъде уведомена за извършената цесия с исковата молба, като бъде
връчено уведомлението за това заедно с преписа от
същата. Тъй като ответницата не е заплатила
дълга си по договора, ищецът
депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за изпълнение срещу ответницата, връчена й по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК. Поради последното за ищеца се
е породил правният интерес да предяви
настоящия иск за установяване
спрямо ответницата дължимостта
на сумите по издадената заповед за изпълнение. Твърди се, че по силата на Договор за паричен
заем № */20.12.2017
год. „* е
предоставило на ответницата в заем сумата от 1000 лв., която следвало да бъде
върната, ведно с уговорената лихва в срок до 19.10.2018 г. на 10 равни месечни
вноски или същите в размер на 119,13 лв. всяка с падеж на първата 22.01.2018 г.
Договорена била лихва в размер на 192,30 лева. Сочи, че съгласно тарифата за
таксите в случай на забава плащането е дължима сума в размер на 9 лв. за за направени разходи, но не повече от 45 лева, като
съобразно просрочието по кредита дължимата от
ответницата възлиза на 27 лева. Поддържа
се, че съгласно чл. 4 от договора ответницата се задължила в 3-дневен срок от
сключването на договора да предостави на кредитора обезпечение – поръчителство
чрез две физически лица, отговарящи на конкретно посочени в договора изисквания
или банкова гаранция. В случай на неизпълнение на това задължение, заемателят дължал неустойка в размер на 1112,40 лв., която
се начислявала еднократно след изтичане на 3-дневния срок за предоставяне на
обезпечение и се прибавяла към размера на погасителната вноска (по същата става
в общ размер на 230,47 лева). Посочва се, че ответницата извършила плащания по
кредита в общ размер от 216 лв., които били разпределени за погасяването на
задължения за неустойка в размер на 111,24 лв., такса разходи в размер на 16
лв., договорна лихва в размер на 33.33 лв. и главница в размер на 53,43 лв.
Излага се, че срокът на договора е изтекъл на 19.10.2018 г. – датата на
последната падежна вноска, но въпреки това ответницата не е погасила
задълженията си по договора, поради което дължи и обезщетение за забава
(мораторна лихва) върху непогасената главница в размер на 45,68 лв. за периода от 23.01.2018 г. до
07.12.2018 год. Моли за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В открито
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с
която се поддържат предявените искове и се моли за уважаването им.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения особен представител, с който се изразява становище
за неоснователност на предявените искове по основание и размер. Оспорва се
ответникът да е подписал „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити“ и да й е предоставена информация във връзка
с него. Сочи, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.
1 от ЗПК, тъй като не съдържа съществена информация по кредита. Твърди, че не е
изготвен и подписан погасителен план, както и не е представена на заемателя Тарифата за таксите и разноските. Намира договорът за недействителен, поради
неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 от ЗПК. Отделно
обосновава нищожност на клаузите по т. 4, ал. 1 от договора във връзка с
предоставяне на поръчителство, с довод, че това води до оскъпяване на
задължението по заема, а не обезпечава вредите от неизпълнението на договора.
Намира, че така се цели заобикаляне на закона и отклоняване на кредитора от
задължението да посочи плащане в ГПР. Намира уговорките касаещи размера на ГПР и
ГЛП за нищожни поради накърняване на добрите нрави, тъй като уговорената възнаградителна лихва е в размер на 40% от стойността на
заема на годишна база. Уговореният ГПР от 47,9 % намира, че обоснова нищожност
на клаузата и съзадавт условия за неоснователно
обогатяване на кредитора. Намира, че тези клаузи не могат да бъдат заменени от
повелителни разпоредби на закона и влекат нищожност на целия договор. В тази
връзка намира, че след приспадане на заплатеното от ответника от чистата
стойност, която се дължи, същият дължи връщане на сума не повече от 784 лева.
Затова намира, че не се дължи и лихва поради забава в плащането, претендирана от падежа на вноските, поради липса на покана.
В допълнение намира, че поради недоговаряне индивидуално на клаузите по договора
същите са нищожни на осн. чл. 143 от ГПК. При тези
съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.
В открито
съдебно заседание ответникът, чрез особен представител поддържа депозирания
отговор и моли за отхвърляне на исковете.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото ч. гр. д. № 18522/2018 г. по описа
на Районен съд – Варна, 30 с-в със Заповед № 9241/11.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, е разпоредено Л.С. да заплати н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД следните суми: сумата 944.57 лв., представляваща главница по
Договор за паричен заем № 3109119/20.12.2017 год. между „* и Л.Г.С.;
сумата 158.97 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 22.01.2018 год. до 19.10.2018 год.; сумата 11.00 лв. - такса разходи; сумата 1 001.16 лв. - представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.02.2018 год.
до 19.10.2018 год., сумата 45.68 лв. - обезщетение
за забава за периода от 23.01.2018 г. до 07.12.2018 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.12.2018
г. до окончателното изплащане, вземането за което е прехвърлено с договор за
цесия от 16.11.2010 г. сключен между * и „А.з.с.н.в.” ООД
/понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД/ и Приложение № *
от 01.05.2018 год. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от представения по делото договор за
предоставяне на паричен заем № */20.12.2017 год., че
на ответника е предоставен от страна на * кредит в размер на 1000лева,при задължение от
ответника да върне заетата му сума на 10 броя едномесечни погасителни вноски,
всяка в размер на 119,23 лева, като общата дължима стойност на плащанията са в
размер на 1192.30 лева, включващ годишен фиксиран лихвен процент от 40.00%.
Уговореният годишен процент на разходите е в размер на 47,90%. Договорът е
двустранно подписан, като в текста на чл. 3, ал. 2 е посочено, че с подписване
на договора, заемателят удостоверява, че е получил от
заемодателя сума, като договорът има сила на разписка.
Съобразно чл. 4 от договора, страните са
уговорили, че заемателят се задължава в тридневен
срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора – поръчителство на две физически лица, които да
отговарят на следните изисквания: да работи по безсрочен трудов договор и да
има минимален осигурителен доход от 1000 лева, да не е поръчител по други
кредити и да няма сключен договор за заем в качеството си на заемател или ако има кредитна история една година назад да
е статут не по-лош от „редовен“, да няма неплатени осигуровки през последните
две години или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение по договора.
Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора е, че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят начислява неустойка за неизпълнение в размер на 1112,40
лева, която се разсрочва на равни части, като всяка част е платима на съответната
падежна дата и в този случай се добавя сумата от 111,24 лева. Уговорено в чл. 8
от договора е, че при забава на плащане на задълженията на заемателя,
последният дължи законната лихва за всеки ден забава. В текста на чл. 16, ал.2
от договора е посочено, че заемателят заявява, че е
запознат и съгласен с Тарифата на „*, актуална към датата
на сключване на договора, която се намира на видно място във всеки търговски
обект и на интернет страницата на заемодателя.
Видно от представената по делото е Тарифата
на „*,
относима към договора за паричен заем е предвидено,
че се събират разходи за събиране на вземането при забава плащането на вноската
повече от 30 дни в размер на 9 лева и такса за издаване на документи за липса
на задължения в размер на 12лв.
Разходите за събиране се изразяват в изпращане на напомнителни
писма, електрони съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на
адреса на потребителя, като общитя размер не може да
надвишава 45 лв.
От представения рамков договор за прехвърляне
на вземания от 16.11.2010г., се установява, че „*
прехвърля н. „А.з.с.н.в. ” ООД вземанията, произтичащи от договори за заем,
индивидуализирани в приложение № * срещу определена
покупна цена.
Представено е изходящо от „*
потвърждение на извършена цесия за вземания, индивидуализирани в коментираното
приложение № *.
Предвидено в т.4.5 от договора е, че купувачът ще изпраща за своя сметка
писмени уведомления до длъжниците за сключения
договор за цесия, като с подписване на договора продавачът е упълномощил
купувача с правата за уведомяване на длъжниците.
Представено е и приложение № *., като видно от
същото, че част от документа е вторично заличен по отношение на номерата на
кредити, имена на кредитополучател и ЕГН, размер на кредита и непогасени
задължения, като са останали видими графично форматираните колони от таблицата
и само един пълен ред от нея. Така под № 558 е посочен номера на договора за кредит,
ЕГН и имена на ответника, дата на сключване на договора, отпуснат размер на
кредита и остатъка от дълга към 01.05.2018г.
Представено по делото е уведомление, по силата на което ответникът е
уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата
молба.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, се установява, че извършените от ответника плащания възлизат на
сумата в общ размер на 216лева, от които са погасени главница в размер на 55,43лв.,
33,33лева лихви, 111.24 лв. неустойка и 16лв. разходи за събиране. Съобразно
заключението остатъкът от задълженията възлизат на сумата от 944,57лв. главница,
158,97лева лихва, 1001,16лева неустойка, 43,62 лв
лихва за забава и 11 лв. такса разходи. Вещото
лице е изготвило заключението и във втори вариант като е посочило
погасяване на сумите без приспадане на сумите, дължими по оспорените клаузи от
договора за неустойка и такси разходи, при което остатъка на задължението
възлиза, както следва: непогасен остатък от главница в размер на 847.80лева,
договорна лихва 128,50 лева, обезщетение за забава 36,25лв.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч. гр. д. №
18522/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 30 с-в.
Основателността на
исковите претенции е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а
именно: наличието на действително правоотношение по договор за паричен
заем, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под
формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне
получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора;
кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; наличието на
валидна договорна клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да
предостави обезпечение на кредитора, отговарящо на конкретни изисквания, както
и уговорка, че при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи
еднократна неустойка; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят;
индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват
договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси) в съответствие
с типични разходи на кредитора и обичайна печалба и наличие на валидно сключен
договор за цесия и съобщаването на длъжника за цесията.
От анализа
на представените по делото писмени доказателства, се установява, че между ищеца
в качеството му на цесионер и „*
ООД в качеството
му на цедент, е сключен валиден рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, приложение № 1, с който е
прехвърлено вземането на цедента от ответника по
договор за заем № заем
№ */20.12.2017
год. Така
сключеният договор има рамков характер, доколкото със същия е уговорени
условията, при които ще се прехвърлят правата по неплатени задължения по
договори за кредит, сключени от продавача. Този договор сам по себе си не е
достатъчен да породи прехвърлителен ефект, доколкото
рамковото споразумение изисква отделно договаряне на индивидуалния предмет с
подписване на образец по приложение № 1. Именно с последното се довършва и
фактическия състав по прехвърляне на конкретния пакет от вземания, в който
смисъл е страните са уговорили в § 1 „Понятия“, т. 1.1 „Дата на прехвърляне“. В
случая фактическия състав по прехвърляне на вземането е довършен с подписване
на Приложение № *, към която
дата вземанията по заемното правоотношение между „*и ответника
са били изискуеми /с оглед уговорения краен срок на заема/. В приложението по
ясен и недвусмислен начин е индивидуализирано вземането, което продавачът е
имал към С., като заличаване на данните за други прехвърлени вземания, не са от
естество да разколебаят извода на съда относно волята на кредитора да се
разпореди с вземането си, произтичащо от твърдяния
договор за кредит. Тази воля на кредитора съдът намира за ясно изразена с
представянето във фактическата власт на купувача на списък, съдържащ всички
данни за договора с конкретно физическо лице и изричното потвърждение на
цесията. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът
е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. В настоящия случай макар и по делото да не са
налице данни ответникът да е уведомен за цесията преди образуване на настоящото
производство, доколкото ищецът не е представил доказателства отправеното
уведомление да е достигнало до ответника, съдът намира, че ответникът Игнатова
е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне с получаване на препис от
исковата молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде
съобразено от съда.
От съвкупния
анализ на представените по делото доказателства се установи, че цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и
„* договор за
предоставяне на паричен заем заем № */20.12.2017
г., по силата
на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемателя кредит в размер на 1000лева.
Относно
изпълнение на задължението на кредитора и усвояване на сумата от ответника по
делото не е налице спор, а и горното е установено чрез удостоверяване на този
факт от С. с подписване на договора, на който страните съобразно предвиденото в
чл. 3, ал. 2 са предали характер на разписка. Ето защо съдът намира, че за
ответника е възникнало задължение да върне заетата му сума, ведно с уговореното
договорно възнаграждение, на посочените в погасителния план дати.
С изтичане
на крайния срок на договора цялата непогасена главница е станала изискуема в
пълен размер.
Срещу
договорената възнаградителна лихва ответникът е релевирал възражение за нищожност, което съдът намира за
неоснователно.
Съобразно постигнатите
с договора за потребителски кредит от 20.12.2017 г. уговорки между страните,
ответникът е поел задължение да заплати лихва за ползване на предоставените
парични суми, съставляваща възнаграждението на кредитора.
Съобразно чл. 19 от ЗПК в редакцията от 23.07.2014 г.
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. За страните няма
пречка да уговарят възнаградителна лихва или
неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на законната
лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.
10, ал.2 от ЗЗД. С ПМС № 72 от 08.04.1994 г. е определен само размерът на
законната лихва.
В случая, уговореният
лихвен процент и годишен процент на разходите от 40,00 %, респ. 47,90 %, са в
съответствие с разпоредбата на чл. 19 ЗПК и не надвишават този размер
(петкратния размер на законната лихва от 10%), поради което и релевираните доводи за нищожност на претендираната
възнаградителна лихва са неоснователни. При потребителски
заем за сума от 1000лв., със сравнително кратък срок на ползване от 10 месеца,
уговарянето на възнаградителна лихва в полза на
кредитора в размер от 47,90 % е съизмеримо с разходите, които прави
заемодателят, както и с риска, който носи, както и с размера на очакваната от
сделката печалба.
По
изложените съображения основанието за дължимостта на възнаградителна лихва съдът приема за доказано.
По отношение
обаче на претенцията за заплащане на неустойка, съдът въз основа на
задължението на съда следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори и като съобрази въведеното от ответника за нищожност,
намира същата за неоснователна.
Съгласно чл.
4, ал. 2 от договора, при неизпълнение задължение на заемателя
да осигури обезпечение по договора за заем (банкова гаранция или
поръчителство), на същия се начислява неустойка в размер от 1112,40 лева, която
се разсрочва на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна
дата и в този случай се добавя сумата от 111,24 лева.
Съгласно чл.
143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необоснавано високо
обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява
неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са
такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при
които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
В настоящия
случай в чл. 1 и 2 от договора е обективирано
изявление, че заемателят е запознат предварително от
заемодателя с всички условия по договора и му е предоставен Стандартен
европейски формуляр с индивидуалните условия на бъдещия паричен заем. Това
обаче не е от естество да установи индивидуално уговаряне на оспорената клауза
по договора, възможността за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне
на обезпечение и последиците от неизпълнение на това задължение, позволяващи на
кредитора да увеличи възнаграждението си до непосилен за потребителя размер.
Посочената неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за кредит.
Начисляването ѝ не е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на
главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума. По
съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Освен това, съдът
намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и утежнените условия,
на които същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за начисляване
на неустойката и допълнително да увеличи размера на задълженията по кредита,
като във всяка от месечните вноски е включена част от нея – т.е. води до
оскъпяване на кредита.
По
изложените съображения разглежданата клауза за заплащане на неустойка от
договора противоречи на принципа за справедливост и целта на уговорената
неустойка излиза извън присъщите ѝ по закон функции, което я прави
нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В
тази връзка и плащането от 111,24лв., установено съобразно експертното
заключение, не може да се съотнесе за погасяване на
това задължение.
На следващо място, претенцията за такси за
извънсъдебно събиране на вземането налага да се изследва и въпросът за
действителността на клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на разходи и
такси за извънсъдебно събиране на сумите по договора.
Съобразно правилото
на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Уговорките в
договора, че при забава на погасителна вноска заемателят
дължи на заемодателя разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените
задължения и такса разходи за дейност на служител имат за цел заобикаляне на
посоченото правило. Доколкото дължимостта на тези такси е обусловена единствено
от настъпила забава в плащанията, с начисляването им на практика се достига до
начисляване на допълнително обезщетение за забава над допустимия съгласно чл.
33, ал. 2 ЗПК размер. В този смисъл разглежданите уговорки са нищожни поради
противоречие с посочената разпоредба на ЗПК. Поради което плащането на
посочената от вещото лице сума от 16 лв. не може да се съотнесе
за погасяване на задължението за заплащане за такси и разходи за извънсъдебно
събиране на вземането.
Ищецът
изрично признава неизгодния за него факт, а и от заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ответницата е заплатила сумата в
общ размер на 216 лева, от която кредиторът е отнесъл в счетоводството си за
погасяване на задължението.
В контекста на изложеното по-горе съдът намира, че със
сумата в общ размер на 216 лева, платена от ответника въз основа на
неравноправни клаузи от договора (16лв такси разходи+111,24лв неустойка),
следва да се погасят задълженията за мораторна и договорна лихва и главница по
правилото на чл. 76,ал. 2 от ЗЗД, поради което непогасения остатък от задължението възлиза на главница в размер на 847.80лева, договорна
лихва 128,50 лева и обезщетение за забава 36,25лв.
По тези
съображения съдът намира иска за заплащане на главница за основателен и доказан
в размер от 847,80 лева – представляваща непогасена главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното му погасяване, поради което следва да бъде
уважен. За разликата над този размер до претендираната
сума от 944,57 лева искът за главница следва да се отхвърли.
Претенцията
за заплащане на договорна лихва е основателна и доказана за периода 22.01.2018
г. до 19.10.2018 г. за сумата от 128,50
лева, като за разликата над тази сума до претендираната
от 158,97 лева следва да се отхвърли по изложените по-горе съображения.
Искът за
заплащане на обезщетение за забава е основателен за сумата от 36,25 лв. за периода от 23.01.2018 г. до
07.12.2018 г., а за
разликата до претендираната сума от 45,68лв. следва
да бъде отхвърлен, поради установено погасяване на задължението от ответницата
чрез плащане.
Установителният иск за сумата от 1001,16 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение и за сумата от 11 лева,
представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания следва да бъде
отхвърлена, поради недействителност на клаузите за дължимостта им.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на уважената част от
исковете възлизат общо на 43,68 лева.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде
осъден да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД разноски за заплатена държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение и
депозит за ССчЕ по списъка по чл. 80 от ГПК, които
съразмерно на уважената част от исковете възлизат в размер на 237,39
лева.
За
осъщественото представителство следва да бъде определено възнаграждение на
адвокат П. в размер на 381,30 лв.,
на основание чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Ищецът „А.з.с.н.в.” ЕАД не е внесъл по сметка на Варненски районен съд депозит в размер на
дължимото възнаграждение за особен представител на ответницата, поради което
същият е останал задължен за разноски, които следва да бъдат възложени в негова
тежест, на основание чл. 77 от ГПК. Събирането на тези разноски не
се извършва съобразно резултата по делото и задължено лице по нея остава
ищецът, поради което вкл. и когато искът бъде изцяло уважен, таксата не може да
бъде събрана по реда на чл.77 ГПК от
ответника. До внасяне на таксата от ищеца тя не се явява направени от страната
разноски по см. чл.78, ал.1 ГПК, поради което за нея не може да бъде
ангажирана отговорността за разноски на ответника към настоящия момент (в този
смисъл Определение №104/09.02.2015 по
дело №112/2015 на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 67 /
03.04.2014г. по гр.д. № 2944 / 2013г. н.ВКС и др.).
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска н. „А.з.с.на в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес н.управление ***,
офис – сграда *, ет* срещу Л.Г.С., ЕГН **********,
с адрес ***, че ответникът Л.Г.С. дължи н.
„А.з.с.на в.” ЕАД, сумата от 847,80 лева
(осемстотин четиридесет и седем лева и осемдесет стотинки), представляваща
главница по Договор за паричен заем № */20.12.2017 год.
между „*
и Л.Г.С.; сумата от 128,50 лв. (сто двадесет и осем
лева и петдесет стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 22.01.2018 г. до 19.10.2018 г.; сумата 36,25 лв. (тридесет и шест лева
и двадесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
23.01.2018 г. до 07.12.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване н.заявлението – 07.12.2018 г. до окончателното
изплащане, вземането за което е прехвърлено с договор за цесия от 16.11.2010 г.
сключен между *
„А.з.с.н.в.” ООД /понастоящем „А.з.с.на в.” ЕАД/ и Приложение № * от
01.05.2018 год., за които суми
е издадена Заповед № */11.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 18522/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 30 с-в, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата от 847,80 лева,
представляваща
главница по договора до претендираната сума от 944,57 лева; за разликата над 128,50 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 22.01.2018 г. до 19.10.2018 г. до
претендираната сума от 158,97 лева; за разликата над сумата 36,25 лв. - обезщетение за забава за периода от
23.01.2018 г. до 07.12.2018 г. до претендираната сума от 45,68 лева; както и за сумата 11.00 лв. - такса разходи и сумата от 1 001.16 лв. - представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.02.2018 год.
до 19.10.2018 г., н.основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.Г.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати „А.з.с.на в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, офис – сграда Ла*сумата от 43,68 лева (четиридесет
и три лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща сторените от ищеца
разноски в заповедното производство, както и сумата от 237,39 лева (двеста тридесет и седем лева и тридесет и девет
стотинки ), представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, н.основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.з.с.на в.”
ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, офис – сграда *, да заплати по
сметка на Варненски районен съд сумата от 381,30 лева (триста осемдесет и един лева и тридесет стотинки),
представляващи разноски за възнаграждение на особен представител, на основание
чл. 77 от ГПК.
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ от бюджета на съда възнаграждение на особения представител на
ответника адв. П. в размер на 381,30 лева (триста
осемдесет и един лева и тридесет стотинки).
Решението в частта
по установителните искове подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението в частта, в която е определено възнаграждение за особен
представител и ищецът е осъден да заплати такова, има характер на определение
по чл. 77 от ГПК и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: