Р
Е Ш Е Н И Е № 75
гр. Разград, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 78 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите
против Решение № 223 от 30.06.2020 г., постановено по АНД № 91/2020 г. по описа
на Районен съд – Разград, с което е отменено издаденото от него наказателно
постановление № В-0050509 от 16.01.2020 г. С отмененото наказателно
постановление на „Юзит Калърс България“ ООД – София е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за туризма. В
жалбата се твърди, че решението е постановено при неправилно прилагане на
материалните и процесуалните норми, поради което се иска да бъде отменено, като
бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна.
Окръжна прокуратура
– Разград дава заключение, че решението следва да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна е установено, че на „Юзит Калърс България“ ООД – София е съставен Акт 2019 № К – 0050509
от 14.11.2019 г. за установяване на административно нарушение по чл. 186, ал. 1
от Закона за туризма. В акта е отразено, че по повод сигнал за продажба на
самолетни билети от лице без регистрация по Закона за туризма е извършена
проверка на 13.09.2019 г. в обект – офис в гр. Разград, бул. „България“ № 13,
ет. 3, стая 13, стопанисван от „Интертравел България” ЕООД. В обекта нямало
поставено на видно място удостоверение за регистрация като туристически агент,
издадено на „Интертравел България” ЕООД.
Впоследствие, на 18.09.2019 г. при документална проверка управителят на
„Интертравел България” ЕООД представил договор от 15.05.2019 г. между „Юзит
Калърс България“ ООД и „Интертравел България” ЕООД, според който „Юзит Калърс“
предоставя обслужване и организация на пътуванията на служителите и партньорите
на клиента, като осигурява самолетни билети за превоз на пътници и багаж,
резервации в страната и чужбина, пътнически медицински застраховки и други
заявени от клиента туристически услуги. В раздел 3 от договора е упоменат начин
на плащане и цени за извършваната от клиента „Интертравел България”
туристическа агентска дейност. Съгласно чл. 71, т. 1 от Закона за туризма „Юзит
Калърс България“ ООД следва да сключва договори с лица, удостоверили правото си да извършват
туроператорска и/или туристическа агентска дейност по съответното национално
законодателство. „Интертравел България” ЕООД не е регистрирано по националното
законодателство.
Горните
фактически обстоятелства са били възприети изцяло от наказващия орган, който
издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление
Въззивният съд е приел, че действително съдържанието на договора има за предмет извършване на туристическа агентска дейност от съконтрагента на ответното дружество по смисъла на § 1, т. 61 от ДР на Закона за туризма, но наказателното постановление не отговаря на изискването по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН поради непосочване на мястото на извършване на нарушението. Доколкото нарушението се изразява в сключването на определен договор, то мястото на нарушението е мястото на сключване на процесния договор, което не е посочено, поради което не може да се изясни компетентността на наказващия орган по чл. 48, ал. 1 ЗАНН, съответно компетентността на съда. Поради това наказателното постановление е счетено за незаконосъобразно и е отменено.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице сочените от жалбоподателя
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
Съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит на АУАН и
наказателното постановление. То е основен елемент от обективната страна на деянието
и непосочването му винаги представлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на нарушителя. Мястото на нарушението определя и териториалната компетентност
на административните органи, тъй като съгласно чл. 48, ал. 1 ЗАНН
административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия
орган, в чийто район е било извършено нарушението.
В случая нито актосъставителят, нито
наказващият орган са посочили мястото на извършване на деянието. Административното
нарушение се изразява в сключване на договор с лице, което няма право да
извършва туристическа агентска дейност. Договорът между „Юзит Калърс България“
ООД и „Интертравел България” ЕООД е сключен в гр. София, което означава, че
производството не е от компетентността на регионалната дирекция на КЗП – Варна,
съответно наказващият орган не е компетентен да издаде наказателното
постановление.
Като е формирал изводите си в горния смисъл и
е отменил наказателното постановление, въззивният съд е постановил правилен и
обоснован акт, който следва да бъде оставен в сила.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН претенцията на ответника за
разноски е допустима, но е частично основателна. Във въззивното производство е
представен списък на разноски, включващ 300 лв. адвокатски хонорар за изготвяне
на жалбата срещу наказателното постановление и 200 лв. адвокатски хонорар за
процесуално представителство по АНД № 91/2020 г. по описа на РРС. В
писмения отговор на въззивната жалба е направено възражение за прекомерност на
адвотския хонорар. Съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Касационната инстанция намира, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, при което следва да уважи претенцията
за разноски в минималния размер по чл. 36, ал. 2, пр. 2 ЗАдв във вр. с чл. 18,
ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв. от имуществената санкция, или 370 лв.
По
изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 221,
ал. 2 АПК
Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
223 от 30.06.2020 г., постановено по АНД № 91/2020 г. по описа на Районен съд –
Разград.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към
ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите да заплати на „Юзит
Калърс България“ ООД – София за разноски по делото сумата 370 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/