№ 154
гр. Варна, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20213100900103 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ш. С. Р. , британски
гражданин, роден на 12.10.1969г., действащ чрез адв. С.Т. А. от САК с адрес: гр. София, ул.
Банат 21, ет.6, ап.15, срещу СТ. СТ. СТ. , ЕГН **********, с адрес: *******, с която е
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл. 535 и
сл. от ТЗ, за приемане на установено между страните, че ответницата, в качеството й на
наследник на издателя на процесния менителничен ефект -С.Т.С., ЕГН **********, б.ж. на
гр. Варна, починал на 30.10.2020г., дължи на ищеца сумата от 150 000 евро /сто и петдесет
хиляди евро/, представляваща неизплатена сума по Запис на заповед с дата на издаване:
07.10.2013г. с падеж на паричното задължение: 07.10.2019г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 27.11.2020г. до
окончателно изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед № 262
021/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д.№ 15 252 /2020г. на Районен съд - Варна, 21 състав.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 07.10.2013г. С.Т.С. е издал Запис на заповед, с което се е
задължил да заплати на падежа 07.10.2019г. на ищеца Ш. С. Р. или на негова заповед сумата
от 150 000 (сто и петдесет хиляди) евро. Твърди, че С.С. е починал, а негов единствен
наследник е ответницата СТ. СТ. СТ.. Пояснява, че задължението не е заплатено нито на
падежа, нито към датата на предявяване на настоящата искова молба. Сочи, че на
27.11.2020г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК вх.№22304 срещу ответницата, в качеството й на универсален
правоприемник на С.Т.С. за сумата от 150000(сто и петдесет хиляди)евро представляваща
главница по Запис на заповед, издаден на 07.10.2013г. в гр.Варна от С.Т.С. в полза на Ш. С.
1
Р. за сумата от 150000(сто и петдесет хиляди)евро с падеж 07.10.2019г. По така подаденото
заявление било образувано ч.гр.д. №15252/2020г. по описа на XXI състав при Районен съд
гр.Варна. С разпореждане от 01.12.2020г. по същото дело било уважено искането и била
издадена заповед за изпълнение №262021 от 01.12.2020г. срещу длъжника СТ. СТ. СТ. за
сумата от 150000(сто и петдесет хиляди)евро главница ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението 27.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и
направените разноски в размер на 5868лв.- ДТ, за които суми бил издаден и изпълнителен
лист №262983 от 02.12.2020г. В срока по чл.414 от ГПК ответницата С. депозирала
възражение вх.№292129 от 29.12.2020г. срущу издадената заповед за изпълнение, с оглед на
което ВРС дал указания за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК, поради което и ищецът
предявява настоящата искова молба.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА е постъпил отговор на
исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва истинността на
процесния Запис на заповед, като твърди, че същият не носи подпис на наследодателя на
ответницата С.С. и той не се бил подписал на мястото на „издател". Също така счита, че
документът не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника, тъй като в него липсват задължителните реквизити по чл. 535, ал.
1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ТЗ, поради което записът на заповед бил нищожен. Възраженията за
нередовност на документа по чл. 535 ал.1 т.2 от ТЗ са в насока, че в него било посочено, че
сумата може да бъде издължена и в евро и в лева, поради което не би могло да се приеме, че
длъжникът безусловно се бил задължил да заплати сума в определен размер съгласно чл.
535, ал.1, т. 2 от ТЗ, тъй като е налице възможност за плащане в различна валута, поради
което сумата е определяема, но не и точно определена. Счита, че когато дължимият размер
бъде изразен с формула за изчисляването му (примерно левовата равностойност на сумата в
€), записът на заповед е невалиден. Необходим елемент от съдържанието на записа на
заповед било безусловното задължаване за плащане на определена, а не на определяема
парична сума. Възраженията за нередовност на документа по чл. 535 ал.1 т.3 от ТЗ са, че
видно от съдържанието, издателят се бил задължил да заплати сумата от 150 000 евро
едновременно "срещу предявяването" на записа на заповед и едновременно на конкретен
падеж 07.10.2019 г. Сочи, че за да е редовен записът на заповед, трябва да съдържа падеж
или на определена дата, или на предявяване, но не едновременно да има два падежа.
Процесният запис на заповед нямал валидно определен падеж и не бил валиден
менителничен ефект. Нищожен бил запис на заповед, който съдържа падеж на определена
дата -07.10.2019 г., както и израза, че е платим срещу предявяването му. Евентуално
възразява, че дори и да се приемело, че изразът „срещу предявяване" не бил равнозначен и
относим към уговаряне падеж „на предявяване", то следвало да се държи сметка, че все пак
използваната формулировка будела съмнение и давала основание за различно тълкуване,
което било в противоречие с възприетото в съдебната практика.Освен това, поставеното
условие да се заплати срещу предяваването на документа нарушавало изискването за
безусловно задължаване за плащане. Също така, ако действително се имало предвид
фактическото представяне на документа, то би следвало на падежа 07.10.2019 г. записът на
2
заповед да е бил представен на издателя за плащане, което да е удостоверено с неговия
подпис - видно от процесния запис на заповед това не било сторено. Възраженията за
нередовност на документа по чл. 535 ал.1 т.3 от ТЗ са в следната насока: задължението за
заплащане по процесния запис на заповед е в размер на 150 000 евро или левовата
равностойност, а било посочено място на плащане - гр. Варна, ул. „Хан Тревел" №31, вх. Б,
ет.6, ап.41. С оглед, обаче, ограниченията за разплащане в брой, съгласно Законът за
ограничаване на плащанията в брой /към 07.10.2013 г. на суми над 15 000 лева/ , в записа на
заповед е следвало изрично да бъде посочена банкова сметка, тъй като не е налице
възможност за издателя да заплати процесната сума в брой на кредитора, на посочения
адрес. В този смисъл, счита, че липсва реквизита „място на плащане“. Тази липса не
можело да бъде преодоляна с помощта на установената в чл.536, ал.З презумпция и водела
до нищожност на записа на заповед. Обобщава, че липсвали три от задължителните
реквизити на процесния документ, а именно: „определена сума", "падеж" и "място на
плащане", поради което същият не представлявал запис на заповед и не бил годно
изпълнително основание. Твърди, че процесният Запис на заповед служи като обезпечение
на каузално правоотношение. Ищецът е дал обещание за предоставяне на заема на
наследодателя на ответницата, но не е изпълнил обещанието, тъй като такива суми не са
получавани от С.С.. Твърди, че се касае за договорка на дата: 07.10.2013г. за предоставяне на
заем на сумата от 150 000 евро и срок за връщане: 07.10.2019г., но заемът така и не е
предоставен. Вследствие на което процесният Запис на заповед, като обезпечение губел
своето правно действие. Моли за отхвърляне на иска по изложените съображения, както и за
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна и достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване
съществуване на вземане, за което е издадена Заповед Nо 262 021 / 01.12.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
15 252 /2020г. по описа на ВРС, съобразно която е разпоредено СТ. СТ. СТ., в качеството й
на наследник на С.Т.С., починал на 30.10.2020г. да заплати на Ш. С. Р., сумата от 150 000
евро, представляваща неизплатена сума по запис на заповед с дата на издаване 07.10.2013г.
с падеж на паричното задължение на 07.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда– 27.11.2020г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 5868 лв., представляваща сторени по заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответницата
СТ. СТ. СТ. , ЕГН ********** е единствен законен наследник на С.Т.С., ЕГН **********,
б.ж. на гр. Варна, починал на 30.10.2020г. и същата е приела наследството на своя
наследодател под опис.
Процесният запис на заповед от 07.10.2013г. е с издател С.Т.С., който се е задължил
3
безусловно да заплати на Ш. С. Р. /или на негова заповед/ сумата от 150 000 евро /или
левовата им равностойност по курса на БНБ в деня на плащането/, при представянето на
записа на заповед,без протест, на падежа: 07.10.2019г. Посочено е и място за плащане – гр.
Варна, ул. „Хан Тервел“ 31, вх. Б, ет.6, ап.41.
Основателността на предявения по делото иск на първо място е обусловена от
наличието на действителен менителничен ефект. Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответницата в тази насока. Записът на заповед е формална, абстрактна,
едностранна сделка, която, за да е действителна, следва да е в писмена форма и да съдържа
определените в закона реквизити. Съобразно чл. 535 от ТЗ, записът на заповед трябва да
съдържа: 1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е
написан; 2. безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. падеж; 4. място на
плащането; 5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се
плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис на издателя. Всички изискуеми от закона
реквизити се съдържат в процесния запис на заповед, като съдът приема, че същият е
редовен от външна страна. В записа на заповед е определена сумата, която следва да се
плати, като конкретно е изписано и възможността сумата от 150 000 евро да се заплати и в
левовата равностойност, която ясно и точно е посочено как се формира и изчислява.
Падежът е определен на конкретна дата, като думата, която е използвана в текста като
„предявяване“ единствено пояснява думата „представяне“ и се отнася за самия документ,
като не следва това обстоятелство да се тълкува, че издателят изрично е посочил нов падеж
на задължението / а именно на предявяване/, различен от конкретно изписаната дата на две
места в текста на процесния запис на заповед– 07.10.2019г. Неоснователни са и
възраженията на ответницата по отношение на мястото на плащане, като същото е ясно
посочено, а ограниченията за разплащанията в брой не засягат действителността на записа
на заповед.
В рамките на производството е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК по
оспорване на истинността на процесния запис на заповед в частта за положения за „издател“
подпис, за който е посочено, че е изходящ от С.Т.С..
В тази връзка е изготвено, изслушано и прието заключението на вещото лице Е.А.,
което сочи, че подписът, положен за „издател“ в процесния запис на заповед не е изпълнен
от С.Т.С., като са налице признаци, характерни за имитация. След оспорване от страна на
ищеца, съдът допусна изготвянето на повторна тройна съдебно-графологична експертиза,
която бе изготвена от вещите лица А.А., Б.Б. и В.В., които също сочат, че подписът, положен
за „издател“ в процесния запис на заповед не е изпълнен от С.Т.С., като са налице признаци,
характерни за имитация. Към заключението е прието особеното мнение на вещото лице Б.Б.,
което сочи с категоричност и непоколебимост, че подписът е изпълнен от С.С. и че няма
данни за имитация. След надлежно оспорване и на това заключение, съдът допусна повторна
тройна съдебно-графологична експертиза. Последната бе изготвена от вещите лица А.А.,
К.М. и К.Г., според които подписът не е изпълнен от С.Т.С., като са налице признаци за
имитация на подписа му. Съдът намира, че следва да възприеме заключението на вещите
4
лица Е.А., А.А., В.В., А.А., К.М. и К.Г., които са еднопосочни, мотивирани и установяват
безспорно, че подписът не е положен от С.Т.С., като са налице признаци за имитация на
подписа. Особеното мнение на вещото лице Б. не може да се възприеме, доколкото същото е
изолирано и се оборва от изложеното от останалите изслушани вещи лица. С оглед на
гореизложеното и съдът приема оспорения от ответницата запис на заповед от
07.10.2013г. с издател С.Т.С., който се е задължил безусловно да заплати на Ш. С. Р. /или на
негова заповед/ сумата от 150 000 евро /или левовата им равностойност по курса на БНБ в
деня на плащането/, на падежа: 07.10.2019г., за неистински, като го изключва от
доказателствения материал по делото и не следва да го съобразява при постановяване на
своето решение.
По делото липсват твърдения за съществуване на каузално правоотношение,
въведени от страна на ищеца, въз основа на които е издаден процесният запис на заповед,
като претенцията му се основава единствено на абстрактния характер на сделката. В този
смисъл и предвид, че записът на заповед е неистински документ, то и претенцията на ищеца
не е доказана по основание и следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата се дължат
сторените от нея разноски, за които същата е представила и списък по чл. 80 от ГПК.
Ответницата претендира 9600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да
й се присъдят с оглед представените доказателства за извършено плащане.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш. С. Р. , британски гражданин, роден на 12.10.1969г.,
действащ чрез адв. С.Т. А. от САК с адрес: гр. София, ул. Банат 21, ет.6, ап.15 , срещу СТ.
СТ. СТ. , ЕГН **********, с адрес: *******, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл. 535 и сл. от ТЗ, за приемане на установено между страните,
че ответницата, в качеството й на наследник на издателя на процесния менителничен ефект
-С.Т.С., ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, починал на 30.10.2020г., дължи на ищеца
сумата от 150 000 евро /сто и петдесет хиляди евро/, представляваща неизплатена сума по
Запис на заповед с дата на издаване: 07.10.2013г. с падеж на паричното задължение:
07.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението - 27.11.2020г. до окончателно изплащане на задължението, за което вземане е
издадена заповед № 262 021/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 15 252 /2020г. на Районен съд - Варна, 21 състав,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Ш. С. Р. , британски гражданин, роден на 12.10.1969г., действащ чрез адв.
С.Т. А. от САК с адрес: гр. София, ул. Банат 21, ет.6, ап.15, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. СТ. СТ. ,
ЕГН **********, с адрес: *******, сумата от 9600лв. /девет хиляди и шестстотин лева/,
5
представляваща направените от ответницата разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6