Решение по дело №36/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 40

гр. Видин, 22.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

двадесет и трети март

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

36

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.149 и сл. от АПК във вр. с чл.186,ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Делото е образувано по жалба на „ЕЛ СТРОЙ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, гр.Видин, представлявано от И.П.Д. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10982 / 22.01.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, ГДФК в ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована, както и че при издаването ѝ е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се направените разноски.

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, ГДФК в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Претендират присъждането на ю.к. възнаграждение.

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е и основателна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, предмет на съдебен контрол в настоящото производство е заповед № № 10982 / 22.01.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, ГДФК в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ на търговеца – жалбоподател „запечатване на търговски обект - бензиностанция, находящ се в гр.Видин, Северна промишлена зона, стопанисван от „ЕЛ СТРОЙ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, гр.Видин на основание чл.186,ал.1 и чл.187,ал.1 от ЗДДС и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186,ал.1,т.1,б.“г“ от ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.

От приложената административна преписка се установява, че на 15.01.2021г. в описания търговски обект е извършена проверка относно спазване на данъчното и осигурително законодателство на търговски обект по смисъла на §1,т.41 от ДР на ЗДДС. При проверката и след извършена справка в информационните масиви на НАП, е констатирано, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 /13.12.2006г. на МФ, е извършило нарушение на изискванията на цитираната наредба, изразяващо се в неспазване реда и начина за предаване на данни на НАП по установената дистанционна връзка, чрез които се дава възможност за определяне на наличните количества гориво в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, съгласно чл.3,ал.3 от Наредба Н – 18 / 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/ на две дати, а именно - 27.11.2020г. и 12.01.2021г. На първата дата е извършена доставка по фактура ********** / 27.11.2020г. на 10 000 литра гориво, която не е отразена в НИС на обекта, а на 12.01.2021г. е въведен документ за доставка на 5000 литра гориво по фактура **********/ 12.01.2021г., който също е въведен в ЕСФП, но това не е отчетено от НИС. Прието е, че НИС не е подава данни, чрез които се дава възможност за определяне на наличните количества гориво в резервоарите.

Безспорно е установено, че и за двете доставки дружеството е подало информация, като те са въведени ръчно. Както за тези две доставки, така и за останалите такива в системата са въвеждани ръчно всички необходими данни, като са представени и счетоводните документи, които са получени в НАП и тези обстоятелства са констатирани по време на проверката и не са спорни по делото.

Констатирано е също така, че стопанисваният от дружеството обект е бензиностанция, на която се предлага дизел. Тя разполага с 8 бр. резервоари за гориво, като 6 бр. от тях не се използват и не са свързани с ЕКАФП. Установено е също така и че само 2 бр. от резервоарите се използват, като и двата са с дизел, съответно : резервоар 1, с обем 49 545 литра и резервоар 2, с обем 48 967 литра, като същите са свързани към 1 бр. двумодална бензиноколонка и 1 бр. едномодулна такава. Има общо 3 бр. пистолети за зареждане, от които 2 бр. с висок дебит. В обекта е регистрирано и работещо ЕСФП модел „Ред Лори ойл систем 1.1 НИС.FAFNIR – R – 4914 и бензиноколонки с ADAST 8996 одобрен БИМ с № 188 FS. По време на проверката, преди легитимация е извършено скрито наблюдение, при което е установено, че е заредено гориво на МПС на 35,71 литра дизел, за което от ЕСФП е издаден ФКБ № 0017422 на същата стойност, който е и получен в ИМ на НАП. Установено е също така и че данните от ЕСФП и НИС съответстват на фактическите констатираните. На проверяващите са представени паспорт и свидетелство на ЕСФП, договор за техническо обслужване с „Ред Лори Софт“ ООД, валиден до 20.02.2021г.. При проверка на представената книга за ДФО е констатирано, че се води хронологично, Z отчетите се изпращат ежедневно и не е установена разлика между последните показания на НИС и тези на ИМ на НАП.

Констатациите от предприетата проверка са обективирани в Протокол за извършена проверка в обект cep. АА N 0070617/ 15.01.2021г.

Разпитаният по делото свид. Иванов заявява, че нивомерната система не се управлява ръчно. Тя се проверява и след това се запечатва с пломба, която в случая е била непокътната. За проблема, сервизната фирма, обслужваща електронната система, и в която свидетелят работи, са разбрали, тъй като при тях не са достигнали данни за последната доставка, а именно в базата данни на сервизната фирма. Според свидетеля, в търговския обект – бензиностанцията, няма как да разберат, че има проблем и че в НАП, по електронен път, не е постъпила информация за въпросните две доставки, тъй като няма как да знаят, че по трасето има проблем, а и няма обратна връзка. Според свидетеля прекъсването на дистанционната връзка може да се дължи на прекъсвания в електрозахранването, проблеми по трасето, т.нар.“бъг“. Към момента, в който е установен проблема, а и до настоящия момент, не е установено каква е причината за конкретното прекъсване.

От представената в с.з. справка за регистрирани съобщения за прекъсване / възстановяване на връзката с ЕСФП към НАП за периода от 26.11.2020г. до 20.01.2021г. и справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво на дружеството е видно, че въпросната връзка неколкократно е прекъсвана и след това възстановявана, но не е установено каква е причината за това. Видно от справката, а и не се оспорва по делото, че към момента на проверката и след това дистанционната връзка е била възстановена и информацията до НАП се изпраща своевременно.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

При така установената фактическа обстановка Административен съд Видин, намира жалбата за основателна.

Процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10982/ 22.01.2021г. е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, ГДФК при Централно управление на Национална агенция за приходите, въз основа на описаните до тук данни, като е прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.3,ал.3 от Наредба Н – 18 / 13.12.2006г. на МФ, във връзка е чл.118,ал.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186,ал.1,т.1,б.“г“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка и на основание чл.186,ал.3 от ЗДДС.

По преписката е приложена Заповед № ЗЦУ-ОПР от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е определено началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл.186 от ЗДДС. В този смисъл и Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186,ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му с цитираната заповед на Изпълнителния директор на НАП.

При издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съгласно чл.186,ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството ѝ на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59,ал.2,т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

Оспорената заповед съдържа както фактически основания, изложени и в Протокола за извършена проверка, така и правни основания с посочване и описание на нарушението - дружеството е нарушило чл.3,ал.3 от Наредбата.

Задължението да се подават данни по реда на чл.3,ал.3, от Наредба № Н-18/13.12.2006г., както и за промените в тях, е нормативно регламентирано задължение за субектите, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход като за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Съобразно съдържанието на оспорената заповед, адресата на наложената с нея ПАМ е субект на задължението по чл.118,ал.6 от ЗДДС, изразяващо се в задължение за предаване по дистанционна връзка на НАП на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Нормата на чл.186,ал.1,т.1,б.„г“ от ЗДДС определя неподаването на данни по чл.118 в НАП като основание за налагане на принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС.

Неправилно е посочена правната норма на чл.118,ал.1 от ЗДДС, в обжалваната заповед, вместо тази на чл.118,ал.6 от ЗДДС. От една страна ал.1 на чл.118 не съответства на фактическите основания, посочени в заповедта, които съответстват на задължението по чл.118,ал.6 от ЗДДС, а от друга – в така описаните факти и обстоятелства, никъде не се твърди за нарушение, свързано с неизпълнение на задължението за регистриране и отчитане на извършените от дружеството доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, каквото е съдържанието на чл.118,ал.1 от ЗДДС, която разпоредба е посочена като нарушена. Напротив от доказателствата по делото, както и описаното в самата заповед за налагане на ПАМ е видно, че в търговския обект, включително и при проведеното скрито наблюдение е установено, че за извършените продажби на горива се издават фискални бонове, като информацията за продажбите е получена в НАП.

На следващо място анализът на цитираните по - горе разпоредби обуславя извод, че при установено по съответния ред неподаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и данни за извършените продажби, дължащо се на неспазване на реда или начина за предаването на такива, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“.

Органът следва да съобразява продължителността на срока на мярката с всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186,ал.1 израз „до 30 дни“.

Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.

Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера / във всяка една от хипотезите на чл.186,ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186,ал.1,т.1, буква „г“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. В тежест на административния орган обаче е да обоснове с конкретни обективни данни, както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.

В разглеждания случай извършването на нарушение не бе доказано по безспорен и категоричен начин, а наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл.6 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на действия за предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина. В подкрепа на извода за несъразмерност на ПАМ е и обстоятелството, че към момента на проверката данни към НАП са били надлежно подавани, като проблемът с дистанционната връзка е бил решен, включително и с намесата на фирмата, поддържаща фискалното устройство, което изключва необходимостта от осъществяване на административна принуда, чрез която се цели преустановяване и предотвратяване на констатирано нарушение.

Липсва спор между страните по делото, че към момента на проверката в обекта – бензиностанция, в НАП са постъпили данни по установената дистанционна връзка с търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, които да дават възможност за точно определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта. Такива данни по дистанционната връзка в НАП не са постъпили само за конкретните две доставки – на 27.11.2020г. и на 12.01.2021г., което обстоятелство не е спорно по делото. По делото липсват каквито и да било данни горното обстоятелство да е било известно на служителите на оспорващото дружество, доколкото фискалното устройство е функционирало, без да дава индикации, че не се предават данни на НАП и при липсата на обективна възможност търговецът да проследява дали и каква информация достига до НАП. В рамките на проверката не са установени интервенции по оборудването в обекта. Контролните органи не са установили предаването на неверни данни в НАП да се дължи на активно поведение на служител при жалбоподателя. Напротив, по делото е установено, съобразно констатациите в съставения Акт за установяване на административно нарушение от 23.01.2021г., както и от протокола за извършена проверка от 15.01.2021г., че доставките на гориво, включително и за посочените две дати са въведени ръчно в ЕСФП, в дните на доставките, като съобразно конкретно посочените доставени количества гориво с конкретни АДД в ИС на НАП „Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво с ЕСФП“ са били налични данни, които дават възможност за определяне на наличните количества гориво в резервоарите за съхранение на течни горива и същите са посочени от органите по приходите, като същите данни не са подавани единствено по дистанционната връзка на нивомерната система. Обстоятелството, че получените количества горива са били коректно въведени ръчно в ЕСФП, обосновава извод за липса на съзнателно неподаване на информацията до НАП по електронен път и по този начин да е укривана.

С оглед на изложеното съдът намира че не е безспорно установено, че служител на жалбоподателят виновно е нарушил реда или начина за подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото ответната страна, в чиято тежест е установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения акт, не е ангажирала доказателства, удостоверяващи причината, поради която не са подадени данни, както и дали тази причина е свързана с пропуски в създадената организация в търговския обект или на независещ от човешкия фактор технически проблем, респ. дали неподаването на данни се е дължало на неспазване реда или начина на подаване на такива.

Видно от приложените в преписката писмени доказателства – ПИП, АУАН и ЗНПАМ, детайлно са описани извършените доставки, включително и за посочени две дати, чрез приложените акцизни данъчни документи /АДД/. Действително неподаването на данни за постъпилите количества горива затруднява проверяващите органи да извършат съответната проверка, но в конкретния случай същите представляват акцизна стока, попадаща в обхвата на ЗАДС, като тяхното движение винаги е съпроводено от АДД, което се регистрира и дава възможност за проследяване и установяване на размера на доставките. От доказателствата по делото се установява и че през цитирания период фискалното устройство, регистрирано в обекта не е спирало да работи като е подавало данни към НАП и са получавани дневните и месечните финансови отчети.

Разпитаният по делото свидетел пояснява, че служителите в бензиностанцията не са могли да узнаят дали подадените от тях данни са достигнали до сървъра на НАП. Относно възможните причини информацията да не достига до сървъра на НАП свидетелят сочи, че такива могат да бъдат възникнал технически проблем в самото фискално устройство, прекъсване на интернет връзката, поради проблем с мобилния оператор или възникнал проблем със захранването.

Доказателствата по делото установяват, че жалбоподателят се е снабдил с необходимата техника, извършил е необходимите действия по отчитане на продажбите/ доставките, софтуерът е лицензиран, фискалното устройство е лицензирано, отговаря на изискванията, а служителите в обекта са направили всичко, което се изисква от тях в техническо отношение, за да предадат информацията.

Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на принудителната административна мярка, не е сторил това, поради което издадената от него ПАМ по чл.186, ал.1,т.1,б. „г“ от ЗДДС се явява постановена при липса на материалноправните предпоставки за това.

Определеният с акта срок за налагане на ПАМ от 14 дни не е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен с чл.6,ал.2 АПК, сочещ, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. След като нарушението е констатирано за първи път, отстранено е незабавно и от него не са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на ПАМ за срок от 14 дни на обекта не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на съответни на нарушението мерки. Неоправдано би било да се засяга в по-голяма степен от необходимото стопанския оборот, който е източник на приходи в бюджета, особено при липса на констатирани конкретни вреди за фиска. Ето защо оспорената принудителна административна мярка, предвид нейната тежест и обстоятелствата, при които е наложена, се явява прекомерна.

Както бе посочено и по – горе наложената ПАМ не съответства на целта на закона. Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл.186,ал.1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с отчитането на количеството закупено и продадено гориво, доколкото към датата на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят е предприел своевременно мерки, като е уведомил обслужващата фирма, които са се отзовали и са извършили необходимите действия. Установеното нарушение касае две дати – 27.11.2020г. и 12.01.2021г. и към момента на проверката – 15.01.2021г., както и към момента на издаването на обжалваната ПАМ – 22.01.2021г., то вече е отстранено, поради което и не би могло да се приеме, че е било необходимо налагането на ПАМ от страна на административния орган. При упражняване на правомощията си, последният действа при оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. Определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона, които обаче са общи и не са релевантни към конкретния случай. Не са уточнени обществените отношения, които биха били засегнати както от нарушението, така и от запечатването, за да се формират изводи относно приоритета на защита. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, тя се налага с определен срок. В конкретния случай съдът намира, че издадената заповед не е съобразена с целта на закона. Очевидно е в случая, че дори и да се приеме, че е налице твърдяното нарушение от страна на контролните органи, то същото не само не води до неотразяване на приходи, но и към момента на установяването му вече е отстранено от самия нарушител. В мотивите за налагане на ПАМ е посочено, че тя се налага с цел изпълнение на законово задължение, неизпълнението на което води до „възпрепятстване проследяването на продадените количества горива, което от своя страна непосредствено води до негативни последици за фиска“, както и че „местоположението на търговския обект е също важно, защото същият се намира в близост до Дунав мост – 2, което дава възможност да се посещава от доста клиенти, влизащи и напускащи територията на страната. От анализа се налага извода, че стопанисваният от търговеца обект е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, поради което прилагането на ПАМ е необходимо, тъй като установеното нарушение накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата и причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъде следено движението на акцизна стока“. В случая обаче информацията за продадените количества горива е изцяло проследима, тъй като те са декларирани пред НАП. Не става ясно и защо е прието настъпването на евентуални вреди за фиска и какви са те, според административния орган, тъй като продажбите са регистрирани и няма укриване на доходи, тъй като и самият орган не твърди, че са настъпили конкретни вреди. Излагането на общи мотиви, несъобразени с конкретния случай и обстоятелствата по него, е липса на мотиви въобще, в каквато насока е налице и многобройна съдебна практика. По същия начин са изложени и общо мотиви защо ПАМ се налага за посочения срок от 14 дни. Така посочените мотиви за мястото на търговския обект, посещаемостта му, вида предлагани стоки, оборота и работното му време реално нямат никакво отношение към конкретно твърдяното нарушение. Не се изяснява определянето на такъв дълъг срок за запечатване при положение, че проблемът е отстранен, а и не се дължи на противоправно поведение на търговеца. В крайна сметка целта на принудителните административни мерки не е да служат като наказание, а да доведат до промяна в начина на извършване на дейността. В случая прилагането на принудителна административна мярка не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, дотолкова доколкото извършването на нарушението е било преустановено от него самия в момента, в който е разбрал за съществуването на проблема, т. е. дейността му е приведена към законовите изисквания и не е бил нужен допълнителен срок за това.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваната заповед - отменена като незаконосъобразна.

На основание чл.143,ал.1 от АПК, направените от жалбоподателя разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно представеният списък за разноските, следва да бъдат възстановени от бюджета на НАП.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                   Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10982 / 22.01.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, ГДФК в ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – бензиностанция, стопанисван от „ЕЛ СТРОЙ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, гр.Видин и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр.София да заплатят на „ЕЛ СТРОЙ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, гр.Видин, представлявано от И.П.Д., направените по делото разноски в размер на 800 /осемстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :