Р Е Ш Е Н
И Е
номер …………………..………/10.03.2015
г., град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Х СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на 27 февруари 2015 г. Година 2015
в
публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при участието на секретар В. А.
разгледа докладваното от съдия М.
Кацарска
гражданско
дело номер 2905 по описа за 2014 год.
Предявени са
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба Е.Й.Г.
твърди, че ответникът Прокуратурата на Република България следва да бъде осъден
да заплати, както следва: сумата от 37 500 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причинени физически и
психически страдания и накърняване на доброто му име в обществото, в следствие
на търпяна мярка за неотклонение „задържане под стража” за период от една
година и десет дни, считано от 05.12.1998 г., която е отменена като незаконна с
постановление от 09.12.1999 г. на ВРП по ДП № 6189/1998 г. по описа на ОСС –
Варна, преобразувано в ДП № 1347/2005 г. по описа на ІV РПУ-Варна и сумата от
30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
изразяващи се причинени физически и психически страдания и накърняване на
доброто му име в обществото в следствие на обвинение в извършване на
престъпление, по което воденото срещу него наказателното производство ДП №
6189/1998 г. по описа на ОСС – Варна, преобразувано в ДП № 1347/2005 г. по
описа на ІV РПУ-Варна е прекратено поради недоказаност на обвинението, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 27.11.2008 г. до окончателното
й изплащане. Отправеното към съда искане е ответникът да бъде осъден да заплати
горепосочената сума. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът
Прокуратурата на Република България депозира отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 от ГПК, като оспорва изцяло исковете като неоснователни. Твърди се,
че не са доказани вредите и причинно-следствената им връзка с повдигнатото
обвинение, както и техния размер. Излага се, че претенцията по чл. 86 от ЗЗД е
частично погасена по давност. Позовава се на изтекла погасителна давност и по
отношение на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, тъй като
задържането под стража на ищеца е осъществено в периода от 05.12.1998 г. до
09.12.1999 г., когато същото е преустановено. Излага се, че мярката за
неотклонение на Г. „задържане под
стража” не е била отменена като незаконосъобразна в нарочно контролно
производство, а е била изменена поради промяна в обстоятелствата, при които е
била определена. Твърди се, че воденото срещу ищеца наказателно производство е
прекратено на основание чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК /изтекла погасителна
давност/, като това същото не попада в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите по
приобщеното дознание № 1347/2005 г. по описа на ІV РПУ-Варна се установява: С Постановление от 05.12.1998 г. на ОСС - Варна ищецът е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, за това, че на 03.09.1998 г.
в гр. Варна, м. „Зеленика” чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот, отнема от владението на П.Д.А. авточасти от
лек автомобил „ВАЗ” на стойност около 4000000 лв. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като на Е.Й.Г. е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража”. С постановление от 01.12.1999 г. на ОСС - Варна ищецът е привлечен като
обвиняем
за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, за това, че през 1998 г.
в гр. Варна м. „Боровец”, м. „Ракитника”, м. „Прибой”, м. „Зеленика” е извършил
дванадесет кражби, извършени чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради,
здраво направени за защита на лица или имоти и чрез използване на техническо
средство, като спрямо Г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”,
считано от 05.12.1998 г. От протокол за разпит на обвиняем от 05.12.1998 г. е
видно, че ищецът се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение с Постановление от 05.12.1998 г. на ОСС – Варна
за извършена кражба на 03.09.1998 г., както и за много други кражби във вили,
включително и в същата м. „Зеленика”. Същото се установява и от дадените от
него обяснения на 05.12.1998 г. С постановление от 09.12.1999 г. на ВРП по
дознание № 6189/1998 г. по описа на ОСС – Варна /преобразувано в последствие в
ДП № 1347/2005 г. по описа на ІV РПУ – Варна/ е изменена мярката за
неотклонение на Г. от „задържане под стража” в „парична гаранция” в размер на
100 лева, тъй като съобразно чл. 152, ал. 3 от НПК тази мярка за неотклонение в
предварителното производство не може да продължи повече от една година. С
постановление от 27.11.2008 г. на ВРП е прекратено наказателното производство
по ДП № 1347/2005 г. по описа на ІV РПУ – Варна /6189/1998 г. по описа на ОСС –
Варна/ водено срещу Е.Й.Г. за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.
От справка за съдимост на Е.Й.Г. се установява, че
лицето е осъждано по НОХД № 3459/2004 г. по описа на ВРС за деяние извършено на
23/26.06.2002 г. в гр. Варна, м. „Ваялар”, на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК – кражба чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво
направени за защита на лица или имот, като му е наложено наказание 5 месеца
лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок.
По искане на ищеца, с оглед доказване на
твърденията му, е разпитан свидетелят К.П.К. /в съжителство на съпружески начала с ищеца/, чийто
показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани
факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите причинени на граждани
от налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража”, когато същата е
била отменена. Същата отговаря за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, когато
задържането под стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на
досъдебното и съдебно производство /т. 13 от ТР № 3/2004 г. на ВКС/. В
конкретния случай с Постановление от 05.12.1998 г. на ОСС - Варна ищецът е
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. С постановление от 09.12.1999 г. на ВРП по
дознание № 6189/1998 г. по описа на ОСС – Варна /преобразувано в последствие в
ДП № 1347/2005 г. по описа на ІV РПУ – Варна/ е изменена мярката за
неотклонение на Е.Г. от „задържане под стража” в „парична гаранция” в размер на
100 лева, тъй като съобразно чл. 152, ал. 3 от НПК /отм./ в редакцията му към
момента на налагането й, тази мярка за неотклонение в предварителното
производство не може да продължи повече от една година. Т.е. не е налице отмяна
на наложената на Г. мярката за неотклонение като незаконосъобразна по реда на
инстанционния контрол, поради което и предявения иск се явява неоснователен.
За пълнота на изложеното следва да се добави, че
иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ е погасен по давност, доколкото
наведените твърдения в исковата молба са, че ищецът е бил освободен от ареста
през м. декември 1999 г. – 375 дни след задържането му под стража на 05.12.1998
г. От справка, издадена от Началника на Варненския затвор, приложена към
досъдебното производство /лист 201/, се установява, че Е.Г. е освободен от
затвора на 17.12.1999 г. след внасяне на паричната гаранция, определена с
постановление от 09.12.1999 г. на ВРП. Т.е към датата 17.12.1999 г. постановлението
на ВРП е влязло в законна сила, като петгодишния срок за предявяване на вземането
по претенцията с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ изтича на 17.12.2004 г. – чл. 110 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вредите причинени на граждани от органи на следствието и
прокуратурата при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В настоящия случай твърденията на ищеца са за
претърпени неимуществени вреди в следствие на това, че срещу него е повдигнато,
поддържано обвинение за извършени престъпления
по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, завършило с постановление за прекратяване на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК – недоказаност деянията да са извършени
от Е.Г..
Съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно – повдигнато обвинение на
ищеца за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК и постановление
за прекратяване на ДП № 13452005 г. по описа на ІV РПУ при ОД на МВР – Варна на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК –
недоказаност на обвинението. Прокуратурата отговаря и в случаите, когато
наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. Прокурорът
е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен
е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване
или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички
доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се
обвиненето от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. Ето защо,
обвинението в престъпление се явява неоснователно винаги когато лицето е
оправдано, респ. когато образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради липса на данни за извършено престъпление.
Основанието за прекратяване по чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, съответства на основанието за
търсене на отговорност за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно
"... че деянието не е извършено от лицето" /ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС, ОСГК/. Безспорно е налице и
правнорелевантната причинна връзка между действията на ответната страна и
увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл.
4 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Със събраните гласни доказателства се доказа
претърпяването на неимуществени вреди от ищеца. Свидетелката К., с която Г. е поддържал интимни отношения още преди
задържането му под стража, излага, че
изтърпяването на едногодишната мярка за неотклонение е променила характера му в
негативна посока, довело е до пълно побеляване на косата му, значително телесно
отслабване, отблъскване на познатите му от него. Съдът обаче не може да цени
без ограничения тези показания, доколкото ищеца е осъден по НОХД № 3459/2004 г.
по описа на ВРС за деяние извършено на 23/26.06.2002 г. в гр. Варна, м.
„Ваялар”, на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК – кражба чрез разрушаване,
повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или
имот, като му е наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода с три годишен
изпитателен срок. Изводът на съда е, че негативните проявления у ищеца не са
само и единствено резултат на процесното обвинение, както и че същият
сравнително бързо е преодолял същите щом след две години и половина след
изменение на мярката му за неотколнение е извършил деяние, за което е осъден с
влязла в сила присъда, сходно с това, за което е бил обвинен /по чл. 195, ал.
1, т. 3 от НК/. Необосновано би било да се изключи въобще въздействието върху
психиката на ищеца на далеч по-интензивен фактор – водено срещу него друго
наказателно производство, приключило с осъдителна присъда лишаване от свобода,
чието изпълнение е отложено за срок от три години.
Ето защо съдът приема, че свидетелката установява
настъпила промяна у Г. - негативни
чувства от факта на обвинението и
изтърпяната мярка за неотклонение, от опасност
да бъде накърнено добро име сред обществото, проблеми със съня. Безспорно е налице и правнорелевантната причинна
връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца, която се
извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Но същевременно не
само и единствено тези действия са в причинна връзка с така описаното
психическо състояние на ищеца. Още повече, че в проведеното досъдебно
производство ищецът в своите обяснения и разпити като обвиняем е признал
категорично за извършването на една от кражбите, за които му е повдигнато обвинение,
както и за множество предходни, което дало повод разследващите органи да
продължат процесуално-следствените действия по отношение на другите единадесет
деяния, включени в постановлението за привличането му като обвиняем. Следва да
се отчете и фактът, че спрямо Г. е взета най-тежката мярка за неотклонение –
задържане под стража, която същият изтърпява в пълен размер. Не се установи
обаче, че е налице трайно влошаване на здравословното състояние на ищеца, нито
че същото е предизвикано единствено от воденото ДП № 1347/2005 г. по описа на
ІV РПУ-Варна, предвид последващото му осъждане с влязла в сила присъда.
Недоказани останаха твърденията за действително уронване на честта и
доброто име на ищеца сред обществото. Липсват изнесени от свидетелката конкретни данни как
точно това наказателно производство се е отразило на създадената от Г. репутация в обществото
и то в отрицателна посока. Напротив, от показанията на К. се
установява, че ищецът упражнява трудова дейност към настоящия момент.
От друга страна не се
установи, воденото срещу ищеца конкретно наказателно преследване изобщо да е станало широко
обществено достояние поради действия на прокуратурата и по тази
причина да са били накърнени честта и доброто име на Г. в обществото. Не се доказа
наличие на публикации в пресата досежно воденото спрямо ищеца досъдебно
производство. Свидетелката излага, че не е научил за задържането на Г. от
официални изявления на разследващите органи, а от баща си, който е бил негов
приятел.
Воден от горното съда
намира, че прокуратурата дължи обезщетение на ищеца, като при определяне
размера на същото следва да се изхожда, както от общия принцип за обезщетяване
на причинените неимуществени вреди по справедливост визиран в разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, според
която границите на отговорността се простират до вредите, ”които са пряка и
непосредствена последица от увреждането”. Определената сума пари в най-пълна
степен следва да компенсира вредите. В настоящата хипотеза съдът съобразява
продължителността на воденото наказателно производство срещу ищеца – почти 10
години;
предвиденото наказание за престъпленията, в които е бил обвинен – до 10 години лишаване от
свобода; вида на търпените от него
страдания от физически и морален характер; както и извършеното сходно
престъпление, за което е осъден с влязлата в сила присъда, направените
самопризнания от Г. пред
следствените органи във връзка с деянията, за които му е повдигнато процесното обвинение, намира, че сумата от 1750 лева справедливо обезщетява
доказаните неимуществени вреди, като за разликата до претендираните 30 000 лева искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
На
основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава от деня на
непозволеното увреждане, а именно от датата на влизане в сила на прокурорския
акт за прекратяване на наказателното производство /т. 4 от Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК/. По делото обаче
не се събраха категорични доказателства постановление от 27.11.2008 г. на ВРП
да е връчено на ищеца. Представена е
справка от ответника, че постановлението, с което се прекратява наказателното
производство спрямо Г., е било изпратено с обикновено писмо по пощата, за което
няма данни кога и дали е получено. В исковата си молба, депозирана по пощата на
27.11.2013 г. пред СГС, ищецът заявява, че постановлението е влязло в сила.
Т.е. поради липса на други данни искът за присъждане на обезщетение за забава е
основателен, считано от 27.11.2013 г., като за периода от 27.11.2008 г. до
26.11.2013 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед
изхода на правния спор ответникът следва да бъде осъден да заплати направените
от ищеца разноски в настоящото производство, съобразно уважената част от
исковете в размер на 135.39, представляващи платена държавна такса и преводна
такава, заплатено адвокатско възнаграждение и пътни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.С., ул.”В.” №*, представлявана от Главния прокурор С.Ц. да заплати на
Е.Й.Г., ЕГН **********,***
сумата от 1750 /хиляда
седемстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се причинени страдания в следствие на обвинение
в извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателното
производство ДП № 1347/2005 г. по описа на ІV РПУ при ОД на МВР - Варна е прекратено
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, поради недоказаност на
обвинението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2013 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата
над сумата от 1750 лева до пълния размер на претенцията от 30 000 /тридесет
хиляди/ лева и иска по чл. 86 от ЗЗД за периода от 27.11.2008 г. до 26.11.2013
г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Й.Г., ЕГН **********,***
против ПРОКУРАТУРАТА
на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.С., ул.”В.” №*, представлявана от Главния
прокурор С.Ц. с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 1 от ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати сумата от 37 500 /тридесет и
седем хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се в причинени физически и психически страдания
и накърняване на доброто име на ищеца в обществото, в следствие на
търпяна мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 05.12.1998 г.,
която е отменена като незаконна с постановление от 09.12.1999 г. на ВРП по ДП №
6189/1998 г. по описа на ОСС – Варна, преобразувано в ДП № 1347/2005 г. по
описа на ІV РПУ-Варна, като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.С., ул.”В.” №*, представлявана от Главния прокурор С.Ц. да заплати на Е.Й.Г., ЕГН **********,***
сумата в размер на 135.39 /сто тридесет и пет лева и тридесет и девет ст./ лева,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: