№ 4885
гр. Варна, 07.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:И. Владова
мл.с. Е. Н. Желязкова
като разгледа докладваното от И. Владова Въззивно гражданско дело №
20243100502232 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 72549/11.09.2024г. по регистратурата на ВРС
подадена от ........ „.....“, ЕИК ....., представлявана от директора ... Н... Г..., чрез процесуалния
си представител срещу Решение № 3047/11.08.2024г. постановено по гр.д.№ 14664/2023г.
по описа на ВРС, с което жалбоподателят Е ОСЪДЕН да заплати на А. Х. Г... – С..., ЕГН
********** сумата от 1649,61 лева, представляваща неизплатената част от дължимото й
възнаграждение по чл.128 от КТ включващо основна заплата и допълнително
възнаграждение за продължителна работа /по 324,03 лева месечно/ за периода 01.01.2023г. до
05.06.2023г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда -
10.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 35,46 лева - законна
лихва върху главницата считано от 13.09.2023г. до 10.11.2023г. /от падежа до подаване на
молбата/, на основание чл.86 от ЗЗД; сумата от 3726,15 лева, представляваща неизплатената
част от дължимото й обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва считано
от подаване на исковата молба в съда - 10.11.2023г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 80,11 лева - законна лихва върху главницата считано от 13.09.2023г.
до 10.11.2023г. /от падежа до подаване на молбата/, на основание чл.86 от ЗЗД; сумата от
449,99 лева, представляваща неизплатената част от дължимото й обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 10.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 9,68 лева -
законна лихва върху главницата считано от 13.09.2023г. до 10.11.2023г. /от падежа до
подаване на молбата/, на основание чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 1538 лева –
съдебно-деловодни разноски и Е ОСЪДЕН да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС - Варна държавна такса за производството в размер на 415,02 лева, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
1
Възззивникът – ........ „.....“, чрез процесуалния си представител оспорва решението с
твърдения за неправилност и необоснованост. Счита за неправилни изводите на
първоинстанционния съд, че клаузата на чл.27, ал.1 от Анекса от 10.08.2023г. към КТД
следва да се тълкува по начин, който да не накърнява правата на работниците и служителите
без да се отчита дали същите са или не са в трудово правоотношение. Посочва също, че
неправилно е прието, че посочената в анекса дата 01.01.2023г. е датата на влизането му в
сила, а не че отразява началния момент, от който ще действат предвидените в него промени.
Излага, че промените предвидени в анекса касаят единствено лицата заети по трудово
правоотношение към датата на подписването му, като само за тях се предвиждат по-
благоприятните последици, а именно увеличение на минималните работни заплати считано
от 01.01.2023г. Поради това, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено към
момента на подписване на анекса, то счита, че същите не намират приложение по
отношение на нея. Допълнително излага, че Кодекса на труда не предвижда възможност за
увеличаване на трудовото възнаграждение за лица с прекратено трудово правоотношение,
като е без значение дали служителят е бил или дали е продължил да бъде член на Синдиката
на българските учители, който е страна по КТД. В тази връзка се правят възражения за
необоснованост на правните изводи на първоинстанционния съд, който не е отчел
представеното по делото доказателства за това, че участието на ищцата в синдиката е
прекратено с прекратяването на трудовото и правоотношение /05.06.2023г./. т.е преди
подписване на анекса. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, а предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – А. Х. Г., чрез процесуалния й представител. Заявява становище за
правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Посочва като правилни изводите
на съда, че увеличението на работните заплати предвидено с Анекса от 10.08.2023г. към КТД
за системата на предучилищното и училищното образование считано от 01.01.2023г. касае
всички служители, които са били в трудово правоотношение към момента на увеличението.
По този начин счита, че на изменението на работната заплата е придадено обратно действие,
т.е от по-ранен момент. На това основание възразява срещу становището на ответника, че е
налице пречка за претендиране на увеличението от служители, които са били с прекратено
трудово правоотношение към момента на подписване на анекса, предвид на това, че в него
не е предвидено ограничение на правоимащите лица. Възприема изложените в обжалваното
решение мотиви, че КТД и анексите, които го изменят и допълват следва да се разглеждат
като правно средство за подобряване на условията на труда и не могат да съдържат клаузи,
които да са неблагоприятни за работниците. Позовава се и на обстоятелството, че ищцата е
била член на Синдиката на българските учители, който е страна по КТД и след момента на
прекратяване на трудовото й правоотношение, като е заплащала членски внос, поради което
и към момента на подписване на анекса – на 10.08.2023г. е продължила да бъде страна и по
КТД. Въвежда твърдения, че лишаването на лицата, които са били в трудово
правоотношение към 01.01.2023г., но същото е прекратено към датата на анекса, от
2
предвиденото увеличение на работната заплата е пряка дискриминация към тях. Позовава се
и на нормата на чл.118, ал.3 от КТ, според която увеличение на трудовото възнаграждение
може да бъде увеличено едностранно от работодателя, т.е не се изисква взаимно съгласие.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
както и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението от процесуалния
представител на ищеца, съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията
по чл. 261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата такса за разглеждане на въззивната
жалба е заплатена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна
инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо и следва да бъде насрочено
разглеждането му в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ вх. № 72549/11.09.2024г. по регистратурата на ВРС
подадена от ........ „.....“, ЕИК ....., представлявана от директора ... Н... Г..., чрез процесуалния
си представител срещу Решение № 3047/11.08.2024г. постановено по гр.д.№ 14664/2023г. по
описа на ВРС, 14-ти състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2232/2024г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 27.11.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение. На въззивника да се
изпрати копие от депозирания писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3