Р Е Ш Е Н И Е
Гр..Павликени..........08.07.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд първи състав в публичното заседание на единадесети юни през двехиляди и дваадесета
година в състав:
Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
При
секретаря Венка Миланова....,като
разгледа докладваното от съдията ГрД № 516.по описа за
.........2019............год ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Обективно съединени установителни искове по чл.415 ,вр.чл.422 от ГПК и евентуални осъдителни искове по чл.79 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от Р./Б./ ЕАД гр.*** по обективно съединени установителни и
осъдителни искове при условията на
евентуалност против Р.С.А. ***. В исковата молба се тъврди, че въз основа на договор за потребителски
кредит №***/13.08.2018г, сключен между ищеца и
ответинка, на последния е отпуснат кредит от 2991.35лв., усвоен на 14.08.2018г
с краен срок за погасяване 20.08.2025г с
уговорена възнаградителна/редовна /
лихва и уговорена неустойка-наказателна лихва от 10% при забава на плащане на
дължими вноски, начислена на годишна база върху забавените вноски за главница,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване.Съгласно чл.5.2 от
договора е уговорено кредитът да бъде погасен на 84 анюитетни месечни вноски,
дължими до 20-то число на съответния месец с включена лихва като за първите 12 месеца месечната вноска е 42.14лв.
Приложен е погасителен план. Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил
месечните погасителни вноски от 20.09.2018г-20.03.2019г включително и
банката е обявила предсрочна изискуемост на цялата сума по кредита, като е обявила
това на ответника с писмо от 26.03.2019г. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК и по
ЧГрД№***/2019г на *РС е издадена заповед като е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя сумите 212.06лв. изискуема
просрочена главница от 20.09.2018г-20.03.2019гвключително, 2779.29лв.
предсрочно изискуема главница с изискуемост от 18.04.2019г, 95.95лв. редовна
лихва за периода 20.08.2018г-17.04.2019г включително, 36.34лв. наказателна лихва за период
20.09.2018г-08.05.2019г включително, ведно със законната лихва върху главницата
от 09.05.2019г до окончателноот изплащане и направине разноски. След
разпореждане на съда са предявени
настоящите обективно съединени искове за сумите по издадената заповед по чл.410
от ГПК и при условията на евентуалност на основание чл.79 от ЗЗД се претендират
същите суми,ведно със законната лихва върху всяко едно претендирано вземане от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се
направени разноски по заповедното производство и по настоящото производство.
В дадения срок е
постъпил писмен отговор от особения представител на отсъстващия ответник.
Оспорва предявените искове и твърди, че
са неоснователни. Оспорва автентичността на положениет подписи на ответника по
договора за потребителски кредит.
Като взе предвид становищата на страните,
съдът намира за установено следното:
Представен е договор за потребителски кредит №***/13.08.2018г, съгласно който Р. /Б./ ЕАД гр.*** отпуска на кредитополучателя кредит
в размер на 2991.35лв. като със заверяване
на посочената в договора банкова сметка
*** ***та усвоенот
кредитополучателя.Уговорено е, че за първите 12 месеца , считано от първата падежна дата на кредите годишната
лихва е 4.90%, а след това е
определена лихва съгласно чл.4.2 от
договора. Посочено е, че общата сума, дължима от кредитополучателя е
4041.80лв., с ГПР 9.54%. В чл.4.5 от договора е посочено, че при забава на плащане на дължими суми по
кредита, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава-наказателна надбевка към лихвата на 10 пункта годишно
върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на
забавените задължения, а при просрочени задължения лихвеният процент е 14.90%.
Крайният срок на погасяване на задълженията по договора е 20.08.2025г на 84 анюитетни
месечни вноски до 20-то число на съответния месец, считано от 20.09.2018г като
за първите 12 месеца месечната вноска е
42.14лв., а след това по 42.50лв. съгласно приложен погасителен план. В
договора е посочено, че в случай на просрочване на която и да е вноска по
договора, банката има право да начислява наказателна надбавка както и
едностранно с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени
и непогасени по договора суми, начислена лихва/ евентуална наказателна
надбавка/ и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми. По делото има
представено писмо до ответника от банката, съгласно което ответникът за периода 19.03.2018г-26.03.2019г
не е платил дължимите месечни вноски и продължава да е просрочие след тази
дата, предвид на което е обявена предсрочна изискуемост на кредита на 18.04.2019г
общо в размер на 3084.95лв. , от които 2991.35лв. главница и 93.60лв. лихва,
изпратено на 27.03.2019г Приложено е известие от „Български пощи“ ЕАД за
връщане на непотърсено писмо от 18.04.2019г. В заявлението за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК е посочено, че
на 18.04.2019г е обявена предсрочна
изискуемост на вземането поради обективиране на волеизявлението на банката в
писмото до кредитополучателя.
Процесуалният представител на ответника е
оспорил автентичността на подписа на ответника върху сключения договор. Съдът е
изискал докементи от ОДМВР ***, послужили за издаване на документ за самоличност на
ответника същите са представени в
ксерокопия, заверени „Вярно с оригинала“. Открито е производство по чл.193 от ГПК за оспорване автентичността на договора за потребителски кредит от
13.08.2018г по отношение авторството на подписа на ответника и е възложена
доказателствената тежест на ответника съгласно чл.193 ал.3 от ГПК. Не са
поискани доказателства във връзка с това оспорване и съдът намира, че
оспорването се явява неуспешно. От събраните доказателства съдът приема ,че е сключен надлежен договор
между страните, подписан от ответника по делото.
По делото е назначена ССчЕ и вещото лице дава заключение, че на 14.08.2018г
банаката превежда по сметка на ответника при нея сумата 2991.35лв. Вноски от ответника по
кредита до 26.03.2019г не са правени като първата вноска е следвало да бъде
платена на 20.09.2018г . Към 09.05.2019г
/ подаването на заявлението в съда по чл.410 от ГПК/ просрочената главница е 212.06лв., редовната лихва е 95.95лв.,
наказателната лихва е 36.34лв.
Съдът като взе предвид събраните
доказателства по предявените главни обективно съединени установителни искове по
чл.415 ал.1 врчл.422 т ГПК вр чл.432 ал.1 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД,
намира, че предявените искове са неоснователни и недоказани.
Искът
по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален установителен иск, който цели установяване на
едно вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Предпоставка за
предявяване на този иск е против издадената заповед за изпълнение да е
постъпило писмено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК и в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК заявителя да е предявил иска по чл. 422 ал. 1 ГПК за
съществуване на вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение. С
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК се цели със СПН да бъде признато
съществуването на вземането по оспорената от длъжника с възражението по чл. 414 ГПК заповед за изпълнение. Искът
по чл. 422 ал. 1 ГПК е неразривно свързан с проведеното преди това заповедно
производство, за което говори и обстоятелството, че иска се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Правния интерес на заявителя от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е обусловен от
това, че при уважаването на този иск, оспорената с от длъжника с възражението
по чл. 414 ГПК заповед за изпълнение ще влезе в сила и въз основа на нея заявителя
ще може да се снабди с изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, който се издава от съдията - докладчик по
заповедното производство, а в случай че са издадени заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, същите ще бъдат стабилизирани с
положителното установително решение по чл. 422, ал. 1 ГПК.Безспорно се установява по делото сключването на договора
за потребителски кредит между страните, както и усвояването на кредита от
ответника. Доказа се, че ответникът не е извършил нито едно плащане по кредита.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 18.04.2019г. По отношение на уведомяването на
длъжника-кредитополучател относно
обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита , съдът установи,
че банката е изпратила писмо до него, останало непотърсено.Съгласно своята практика, обективирана в Решение № 139/05.11.2014
г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, І т. о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д.
№ 362/2015 г. на ВКС, II т. о и Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018
г. на ВКС, І т. о.ВКС моногократно е посочвал, че предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й . Настоящият съдебен състав приема, че в
случай че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, но уведомлението на банката
не е достигнало до длъжника,като няма пречка уведомяването да настъпи,
ако в друг, връчен на длъжника документ, обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ
е възпроизведено.Този документ може да
бъде преписът от исковата молба,како е в настоящия случай. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването
на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Волеизявлението,
обективирано в писмото на банката до длъжника от 26.03.2019г е документ,
приложение към исковата молба по чл.422 от ГПК. Предвид на
обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на
представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и
размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по
друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на
изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена
заповедта. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително
в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта
към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимостта
на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед
за изпълнение, съгласно т. 11.б от тълкувателното решение обуславя извода, че искът за съществуване на
вземането следва да се отхвърли на предявеното основание. По тези съображения съдът намира ,че
предявените 4бр. обективно съединени искове
по чл.422 от ГПк следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода им и
обособеността на тези искове със заповедното производство по ЧГрД№ ***/2019г на *РС,следва да бъде отхвърлена и претенцията на ищеца за присъждане на
разноските по заповедното производство в размер на 212.47лв., включващи
62.47лв. направени разноски за заплащане на ДТ и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство.
Съдът дължи произнасяне по останалите 4бр. осъдителни исковепо чл.432
ал.1 от ТЗ, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , евентуално съединени с главните
установителните искове с оглед неуважаването на главните искове.
По делото се установява сключването на
процесния договор за кредит от
13.08.2018г. Сумата е усвоена от кредитополучателя на 14.08.2018г както е установило вещото лице по заключението по допусната
ССчЕ, което съдът кредитира като обективно, пълно и безпристрастно.Кредитополучателят
не е извършил никакво плащане по кредита, което е накарало ищеца да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Уведомяването на длъжника,
че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на
препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство,
има за последица настъпване на изискуемостта към този момент. Вещото лице е посочило дължимите суми от ответника,
както следва: редовно падежирали главници от 212.06лв. за периода 20.09.2018г-20.03.2019гвключително,
2779.29лв. предсрочно изискуема главница, осчетоводена на 18.04.2019г, 95.95лв.
редовна лихва за периода 20.08.2018г-17.04.2019г включително и 36.34лв. наказателна лихва за период
20.09.2018г-08.05.2019г включително. Следва длъжникът да заплати на ищеца и
законната лихва върху всяка главница от предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Следва да бъде отхвърлено искането на ищеца за осъждане на ответника да му
заплати законна лихва от предявяване на
исковата молба върху редовната и
наказателна лихви, тъй като анатоцизмът е допустим само между търговци, какъвто
настоящият случай не е.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78
ал.1 от ГПК следва ответникът да заплати на ищеца направените разноски по
настоящото дело от 198.0лв. платена ДТ, 448.65лв. възнаграждение за особен
представител, 350лв. за експертиза , 450лв. юристконсултско възнаграждение по
чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.27 раздел IV от НЗПП или общо 1447.35лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените обективно съединени установителни искове по чл.422 от ГПК от Р./Б./ ЕАД
гр.*** с ЕИК ***, представлявана от А. В. А.- изпълнителен директор и М. Т. П.-прокурист , действащи чрез упълномощен представител юрисконсулт Е.Д.Д. против Р. С.А. с ЕГН ********** *** за сумите 212.06лв. изискуема
просрочена главница от 20.09.2018г-20.03.2019г включително, 2779.29лв.
предсрочно изискуема главница с изискуемост от 18.04.2019г, 95.95лв. редовна лихва
за периода 20.08.2018г-17.04.2019г включително,
36.34лв. наказателна лихва за период 20.09.2018г-08.05.2019г
включително, ведно със законната лихва върху главницата от 09.05.2019г до
окончателното изплащане и сумата от 212.47лв -направени разноски по заповедното производство ЧГрД№ ***/2019г по описа на *РС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
Р. С.А. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Р./Б./ ЕАД гр.*** с ЕИК ***, представлявана от А. В. А.- изпълнителен директор и М. Т. П.-прокурист , действащи чрез упълномощен
представител юрисконсулт Е.Д.Д. сумите 212.06лв.
/двеста и дванадесет лева и шест стотинки/ изискуема просрочена главница от
20.09.2018г-20.03.2019г включително, 2779.29лв./двехиляди седемстотин
седемдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/ предсрочно изискуема главница с изискуемост от
18.04.2019г, 95.95лв. /деветдесет и пет лева и деветдесет и пет
стотинки/ редовна лихва за периода 20.08.2018г-17.04.2019г включително, 36.34лв. /тридесет и шест лева и
тридесет и четири стотинки/ лихва за
период 20.09.2018г-08.05.2019г включително, ведно със законната лихва върху
главниците от предявяване на исковата
молба в съда- 24.07.2019г до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията за законна лихва върху сумите за редовна и наказателна лихва
от предявяване на исковата молба в съда 24.07.2019г до окончателното изплащане,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Р. С.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Р./Б./ ЕАД
гр.С. с ЕИК ***, представлявана от А. В. А.- изпълнителен директор и М. Т. П.-прокурист , действащи чрез упълномощен представител Е.Д.Д. с нотариално заверено пълномощно
от нотариус №*** в регисъра на НК сумата
1447.35лв./ хиляда четиристотин четиридесет и седем лева и
тридесет и пет стотинки/, представляваща направените разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
ВМ