Решение по дело №1766/2023 на Административен съд - Варна

Производството е второ по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Митница Варна срещу Решение № 48/05.05.2023 г., постановено от Районен съд – Девня по н.а.х.д. № 3 по описа на съда за 2023 г., с което е отменено Наказателно постановление № 77/23.07.2021 г., издадено от с.д. Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ (понастоящем Териториална дирекция Митница Варна“), с което на „Милки Груп Био“ ЕАД – гр. София, ЕИК ****, за нарушение на разпоредбите на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от същия закон, чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 751,22 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът счита по-конкретно, че в производството безспорно са били установени допълнителни обработки на стоката, които я класифицират в позиция 1517. Оспорва изводите на съда, че при вземането на пробите е имало несъответствия, компрометирали взетата проба, както и че е било възможно в периода от вземането да изследването на пробата в продукта да са настъпили изменения. Твърди, че резултатите от проведеното в Централна митническа лаборатория изследване са изготвени при спазване на всички приложими стандарти, а експертизата не е била оборена в процеса. Оспорва правните изводи на съда за неприложимост на изводите на Съда на ЕС по село С-571/12, посочва, че не са изпълнени дадените от касационната инстанция при първото разглеждане на делото указания. Моли решението да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в производството, „Милки груп био“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че по конкретната митническа декларация не е взета проба от стоката и е приложен резултатът от лабораторно изследване на ЦМЛ на проба, взета няколко месеца след подаване на декларацията. Позовава се и на процесуални нарушения при вземане на проба от стоката по по-късната митническа декларация. Твърди, че съставът на двете стоки не е идентичен и по-специално, че в стоката по процесната декларация не е бил вложен емулгатор, освен това в нея нямало съдържание на вода. При това счита, че правилно съдът е приел, че нарушението не е било безспорно доказано. В случая не било установено продуктът да е претърпял по-напреднала обработка, а поради липсата на взета проба не било възможно да се направи анализ. Твърди, че в случая не може да бъде приложена практиката на Съда на ЕС, и по-конкретно решението по дело С-571/12, тъй като то е постановено във връзка с производство за събиране на държавни вземания, а настоящото е административнонаказателно. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, решението да бъде оставено в сила и в полза на дружеството да бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата следва да се остави без уважение, а постановеното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред районния съд е било Наказателно постановление № 77/23.07.2021 г. на с.д. Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“, с което на дружеството за нарушаване на разпоредбите на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 751,22 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Според мотивите на обжалваното наказателно постановление, на 25.09.2020 г. в Митнически пункт Варна – Запад дружеството подало митническа декларация MRN 20BG002002036893R8/25.09.2020 г. за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ на част от стоката, вложена в контейнер MEDU3366001, пристигнал на 05.09.2020 г. на пристанище Варна Запад и деклариран за временно складиране на същата дата. Стоката била описана като „хидрогенирана палмоядкова мазнина SCO 35“ – 383 колета по 20 кг нето тегло, бруто тегло 7912,78 кг, нето тегло 7660 кг, деклариран код по ТАРИК **********, ставка на мито по отношение на трети страни 10,90 %, държава на произход Малайзия. За стоката били начислени и заплатени държавни вземания в размер на 1337,98 лева мито и 2748,64 лева ДДС.

Според административнонаказващия орган стоката е следвало да бъде декларирана с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 16% и дължими държавни вземания в размер на 1964 лева мито и 2873,84 лева ДДС, с което е избегнато частично заплащане на държавни вземания в размер на 626,02 лева мито и 125,20 лева ДДС, или общо 751,22 лева.

За да направи този извод, административнонаказващият орган съобразил, че на 25.01.2021 г. с MRN 21BG002002043714R6 бил деклариран внос на идентична стока SCO 35, със същия код по Тарик, със същите износител и получател. На 26.01.2021 г. от тази стока била иззета проба, изпратена в ЦМЛ – гр. София. Извършената в ЦМЛ експертиза № 13_02.02.2021/02.04.2021 г. показала, че стоката представлява твърда, бяла, гладка, без видими кристали маслена маса, която при стайна температура (25°С) не преминава в пластично състояние, с хомогенна структура и неутрален мирис. Според мастно – киселинния състав и липсата на ненаситени мастни киселини е направен извод, че маслото е подлагано на химическа преработка – хидрогениране, установено е наличие (ниско съдържание) на емулгатор – сорбитанов естер, чиято функция съгласно технологиите е да модифицира кристалната структура. Предвид това било издадено становище на Дирекция „Митническа дейност и методология“, според което съобразно правилата на глава 15 от КН стоката е хидрогенирано и текстурирано чрез добавка на емулгатор палмистово масло. При това положение въз основа на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 1517, стока с гореописаните обективни характеристики трябвало да се класира в код 15179099 на КН. Този код бил различен от декларирания, който се отнася до животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин. Анализираната стока обаче била претърпяла по–напреднала от допустимите за тази позиция обработка – смесване с емулгатор, имащ функцията да модифицира кристалната структура на палмистовото масло, т.е. да го текстурира.

Въз основа на резултатите от изследването на ЦМЛ било счетено, че дружеството е декларирало невярно тарифния код на внесената стока и избегнало заплащане на дължими държавни вземания. Дружеството било поканено за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поради неявяване на представител, на 22.04.2021 г. бил съставен акт в негово отсъствие. Актът бил предявен, по него постъпили писмени възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление. В него административнонаказващият орган се позовал на чл. 190, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и решението по дело С-571/12 на Съда на ЕС, за да приеме, че резултатите от изследването са валидни и за стоката по процесната митническа декларация, тъй като е налице идентичност на стоките поради тяхното еднакво наименование, износител и получател. Съответно приел, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците.

Наказателното постановление било обжалвано пред Районен съд – Девня, който с Решение № 103/09.08.2022 г. по н.а.х.д. № 226/2021 г. по описа на съда отменил наказателното постановление.

По жалба от административнонаказващия орган това решение е отменено с Решение № 1788/29.12.2022 г. по к.н.а.х.д. № 2428/2022 г. по описа на Административен съд – Варна поради конституиране на ненадлежна страна в производството предвид измененията в чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в сила от 23.12.2021 г. Делото е върнато за ново разглеждане на Районен съд – Девня с указания новият състав да конституира надлежния ответник, както и при спазване на служебното начало да отговори на въпроси относно релевантните факти за разрешаване на спора и се произнесе по направеното искане за преюдициално запитване.

При новото разглеждане на делото е конституирана надлежната страна, и с оглед липсата на събрани нови доказателства, констатациите на районния съд по фактите са идентични с тези при първото разглеждане на делото.

От правна страна съдът е приел, че изследването е направено на стока от друг внос, но неправилно е приложено решението на Съда на ЕС по дело С-571/12, тъй като в него е тълкувана отменена правна норма, а в новия митнически кодекс няма аналогична разпоредба. Текстът на чл. 190, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е ясен и се прилага само за количества, взети от една митническа декларация, а не от различни вносове. Във връзка с вземането на изследваните проби посочва, че то е компрометирано поради различното описание на пробите, и по-специално на пломбите, при вземането и при изследването. Счита, че с оглед големия интервал от време между вземане на пробата и изследването й, без данни къде и как е била съхранявана пробата, е възможно нейният състав да е претърпял изменения. Предвид това намира за недоказана идентичността на изследваната и процесната стока. Излага мотиви относно естеството на Обяснителните бележки към Хармонизираната система, като посочва, че те не могат да променят обхвата на Комбинираната номенклатура, а са само средство за тълкуване на позициите и подпозициите. Като краен извод приема, че твърдението за извършена митническа измама е недоказано и необосновано чрез разширително и произволно тълкуване на решението на Съда на ЕС по дело С-571/12, което налага отмяна на наказателното постановление.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и крайния му извод за недоказаност на твърденията за идентичност на стоката по MRN 20BG002002036893R8/25.09.2020 г., за която се отнася обжалваното постановление, и стоката по MRN 21BG002002043714R6/25.01.2021 г., която е била предмет на изследване в ЦМЛ и за която е установено добавянето на емулгатор сорбитанов естер.

Няма спор в производството, че конкретната стока, за която е прието в наказателното постановление, че е била неправилно декларирана и вследствие на това е избегнато частично заплащането на мита и други публични държавни вземания, не е изследвана в хода на административнонаказателното или съдебното производство. Стоката е проверена в рамките на последващ контрол на декларирането и проби от нея не са били взети преди вдигането й.

В случая административнонаказващият орган не е можел да се позове на резултатите от изследването на пробата от последващия внос за целите на административната отговорност на дружеството. В процедурата за вземане на пробата са допуснати съществени нарушения, които не позволяват да се приеме безспорно, че експертизата на ЦМЛ се отнася до стоката по последващия внос. Така в протокола за вземане на проба липсват данни за номера на митническата пломба, в акта за вземане и разработване на средна проба е описана пломба със знаци VC от едната страна и 3 от другата страна, а в МЛЕ пробата е описана с номера на пломби 0040105 и 0040147. Предвид това, проследяването на пробите и обвързването на резултатите от МЛЕ с именно тези проби е изключено.

В това производство в тежест на органа е да докаже всички свои фактически твърдения, с които обосновава изводите си за извършено административно нарушение. В случая в тежест на органа е било да докаже, че стоката по процесната митническа декларация е идентична с изследваната стока от последващ внос по съдържанието на емулгатор и променените й вследствие на това съдържание характеристики, които водят до извод за претърпяна по-нататъшна обработка и друго тарифно класиране. След като не е установено безспорно, че резултатите от МЛЕ се отнасят до стока, за която вносителят, производителят и наименованието са идентични с процесната стока, няма как да се приложи практиката на Съда на ЕС по дело С-571/12, на което се позовава касаторът. Съответно не е доказано извършването на твърдяното нарушение и издаденото за него наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон.

Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил правилен и обоснован акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход от производството и направеното искане от ответника, в негова полза следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48/05.05.2023 г., постановено от Районен съд – Девня по н.а.х.д. № 3 по описа на съда за 2023 г.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ – София да заплати на „Милки Груп Био“ ЕАД – гр. София, ЕИК ****, сумата 480 (Четиристотин и осемдесет) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: