О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
ІV-1473 Година 2019, 06 август гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, четвърти въззивен граждански състав
на шести август година
две хиляди и деветнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 968 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на „БУЛПОЙНТ 2015" ЕООД
гр.Варна с ЕИК ********* (вх.№ 11907/18.03.2019 г.) против решение № 288 от 07.02.2019 г. по гр.д.1917/2018
г. по описа на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени исковете
на въззивника против “ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС ЧЕРНОМОРЕЦ - БС“ ЕАД гр.Бургас, с ЕИК
*********, за установяване дължимостта на сумите по Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 5660/28.12.2017 г. по ч.гр.д.9568/2018 г.
по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1 204,51 лв –
главница, включваща 323,72 лв – цена за предоставени телекомуникационни услуги,
и 880,79 лв – неустойки, дължими по договор № RNA
20073280307102013-1300/04.10.2013 г. и допълнително споразумение №
20073280319092014-31719375/19.09.2014 г. към него, сключени с „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД - гр.София, като за вземанията били издадени
четири броя данъчни фактури, в периода от 22.12.2014 г. до 22.03.2015 г., и са
били прехвърлени с договор за цесия от 02.10.2015 г. на “С.Г.Груп” ООД, а
впоследствие - “С.Г.Груп” ООД на ищцовото дружеството, с договор за цесия от
12.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.12.2017 г., както и сумата от 335,05 лв –мораторна лихва за периода от
20.01.2015 г. до 20.12.2017 г.; и с което решение въззивното дружество е
осъдено да заплати на “ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС ЧЕРНОМОРЕЦ - БС“ ЕАД гр.Бургас, сумата от 700 лв за направените по
делото разноски.
Твърди
се, че решението на БРС е неправилно, необосновано, и постановено при нарушение
на процесуалния закон. Твърди се на първо място, че след като ответникът не е
оспорил приложените към исковата молба писмени доказателства в законовия срок –
с отговора си на исковата молба, а е сторил това много след изтичане на този
срок, възможността му да оспорва тези доказателства е била преклудирана, поради
което разглеждането на това възражение на ответника от първоинстанционният съд
и допускането от съда на доказателства в тази насока, представлява съществено
процесуално нарушение. Твърди се, че в отговора на исковата молба ответникът не
само не е оспорил наличието на облигационна връзка между ответното дружество и
„БТК“ ЕАД по договор за телевизионна услуга от 30.06.2014 г., но напротив –
навел е твърдения, че е прекратил този договор и е върнал предоставеното му по
договора оборудване. Твърди се, че едва след изтичане на предоставения му от
съда с доклада по делото срок за представяне на доказателства за твърдяното
прекратяване на договора, ответникът недопустимо е оспорил авторството на
подписите върху представените с исковата молба допълнителни споразумения от
19.09.2014 г. Твърди се, че независимо от направеното от ищеца изрично
възражение, недопустимо съдът е допълнил доклада си по делото с наведените от
ответника след отговора му на исковата молба (и поради това - преклудирани)
възражения. С твърдението за така допуснатите от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, въззивникът претендира да се изключат от доклада по
делото несвоевременно заявените от ответника възражения и съответните им
указания, дадени от първоинстанционния съд. Също с твърдението за настъпила преклузия
поради липсата на заявено в отговора на исковата молба оспорване на истинността
на приложените към исковата молба писмени доказателства, се твърди процесуално
нарушение на районния съд, изразяващо се в допускане на гласни доказателства
(при това – във второто съдебно заседание), по въпроса - бил ли е на свобода
представляващият ответното дружество на 19.09.2014 г. и на 04.10.2013 г. На
следващо място се твърди, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд,
че допълнителните споразумения не обосновават наличието на задължения в
размерите по издадените фактури, както и изводът, че след като фактурите не са
осчетоводени от ответника, не може да се направи извод, че са налице действия
на лице, от името на търговеца, но без представителна власт, които действия да
се счита, че са потвърдени от търговеца. Твърди се още, че са неправилни и
необосновани изводите на съда, че допълнителните споразумения нямат срок. По
отношение на съображенията на съда досежно наличието на неравноправни клаузи в
допълнителните споразумения се твърди, че ответникът няма качеството на
потребител по смисъла на ДР на ЗЗП, поради отношенията между него и първия
цедент не се регулират от този нормативен акт. Сочи се още, че относно
претендираните неустойки следва да се съобрази, че представените с исковата
молба договор и допълнително споразумение към него съдържат неустоечни клаузи в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на минималния срок; както и,
че също валидни неустоечни клаузи съдържат четирите споразумения от 19.09.2014
г. за предоставяне на телевизионна услуга. Изложени са подробни съображения.
Претендира
се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което исковете
се уважават изцяло. Претендират се разноски.
Не
са заявени искания по доказателствата.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
В законовия срок въззиваемият “ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС ЧЕРНОМОРЕЦ - БС“
ЕАД гр.Бургас е подал писмен отговор, с който
оспорва като неоснователна въззивната жалба. Твърди се, че представените от
ищеца писмени доказателства са били своевременно оспорени от ответника (с
отговора на исковата молба). Твърди се, че е правилен изводът на първоинстанционния
съд, че с допълнителните споразумения, непосочени в заявлението по чл.410 от ГПК, ищецът неоснователно е разширил
основанието на претенцията си. Независимо от това се сочи, че тежестта на
доказване на съществуването на сочените облигационни отношения лежи върху
ищеца, който не е доказал дължимостта на сумите по тези споразумения. Нещо
повече, сочи се, че от приетото по делото заключение по СГрЕ се установява, че
представените допълнителни споразумения не са подписани от ответника; а от
заключението по ССчЕ – че процесните фактури не са подписани и осчетоводени от
ответника. Оспорва се твърдението за наличие на потвърждаване по чл.301 от ТЗ
на извършените действия. По отношение на извършеното плащане от ответника на
ищеца се твърди, че то е на друго основание, некоректно отнесено по фактура №
00170044694/22.12.2014 г., поради което то не може да се цени като свидетелдтво
за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните. Претендира
се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски. Също не се
сочат нови доказателства.
Водим
от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба на „БУЛПОЙНТ 2015" ЕООД гр.Варна с ЕИК ********* (вх.№ 11907/18.03.2019
г.) против решение № 288 от
07.02.2019 г. по гр.д.1917/2018 г. по описа на Бургаски районен съд.
На
страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда хода на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.