№ 94
гр. Ямбол, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Весела К. Спасова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500152 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Т. М. от гр-******, действаща чрез
процесуалните представители адв. Р. Ж. и адв.А. М.-П., срещу Решение №73/07.12.2023г.,
постановено по гр.д. №179/2023г. по описа на Тополовградски районен съд в частта, с която
е уважен предявеният от Н. Г. Я. против М. Т. М. насрещен иск с правно основание чл. 23,
ал.1 от СК и е признато за установено, че Н.Г. е изключителен собственик на Товарен
автомобил с рег. № *******, марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рама № ZCFC40F0005921273
и Ремарке за лек автомобил с рег. № ******, с рама № XB9R4S212B1131042 и същите вещи
са изключени от предмета на делбата.
Оплакването в жалбата е, че решението на ТРС е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано. Според
въззивницата, първоинстанционният съд е изградил своите правни изводи при неизяснена
фактическа обстановка - без да отдели спорното от безспорното, без да извърши
задълбочена преценка на имащите значение за спора факти, без да вземе предвид, че не е
установено прякото влагане на средствата, считани от ищеца за лични в придобиването на
двете превозни средства и без да допусне и събере всички допустими и относими
доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. Счита за незаконосъобразни,
неправилни и необосновани изводите на съда, че собствеността върху превозните средства
се придобива с плащането на вещта, независимо по какъв начин това е станало, а фактът, че
вещите са били платени, се доказва от платежните документи. Също неправилно
първоначално ТРС приел, че в представеното от Н.Я. банково извлечение били описани
всички банкови операции за процесния период, респ. обороти кредит и дебит, а с решението
приел, че банковото извлечение е само филтър, визира само постъпилите по сметката суми,
т.е. кредита, но не и дебита, като няма пречка плащането на вещите да е направено от друга
банкова сметка на ответника или в брой. Според въззивницата неправилно и необосновано,
позовавайки се единствено и само на показанията на свидетелката Пенка Я.а - майка на
1
ответника и ищец по насрещния иск, ТРС е приел за доказано влагането на постъпвалите по
сметката на бившия съпруг суми от неговата сестра в придобиването на процесното
движимо имущество. Съдът неправилно кредитирал с доверие и обосновал тези свои изводи
единствено и само с показанията на свидетелката П.Я.а, игнорирайки изцяло останалите
събрани гласни доказателства- показанията на другите две свидетелки – Б.Божинова и
Кр.Атанасова, които са без родствена връзка със страните, незаинтересовани са от изхода на
делото и са дали обективни и безпристрастни показания. Също необосновано първата
инстанция не взела предвид, че и постъпвалите периодично суми от сестрата на ищеца по
неговата банкова сметка, са с посочено основание за плащане „семейна помощ“, а не
дарение, а освен превода на тези суми по сметката на ищеца постъпила и сума от адвокатска
кантора във ФРГ с основание „причинени щети на МПС“, като също така съдът не отчел, че
показанията на св. Я.а по отношение на основанието за плащане на процесиите суми,
противоречат на представеното банково извлечение, както и удостовереното от Община -
Тополовград, че Н.Я. не е декларирал пред общината дарение на парични суми от сестра си
Р. Я., получени през периода от 01.01.2020г. - 31.07.2023г. По направените оплаквания са
изложени подробни доводи.
По тези съображения се моли за отмяна на решението на ТРС в обжалваната му
част, с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Въззиваемият Н. Г. Я., чрез пълномощника си адв.Т.К. от АК-*******, е
депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба като неоснователна,
считайки атакуваното решение на ТРС в обжалваната му част за правилно и обосновано.
Според изложените аргументи показанията на св.Я.а правилно са кредитирани от съда като
непротиворечиви, логични и достоверни, като същите не били опровергани от
доказателствата по делото, включително и с показанията на разпитаните по делото
свидетели, допуснати по искане на ищцата - свидетелките Божинова и Атанасова.
По тези съображения въззиваемият моли за постановяване на решение от
въззивния съд, с което подадената жалба да бъде оставена без уважение, да бъде потвърдено
първоинстанционното решение в оспорената му част, с присъждане на направените разноски
по делото.
В о.с.з. пълномощниците на въззивницата – адв.Ж. и адв.М.-П. поддържат
въззивната жалба и пледират за уважаването й, с присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл.38 от ЗА. В дадения им срок пълномощниците представят и подробна писмена защита.
Въззиваемият Н.Я. се явява лично в с.з. и с процесуалния представител адв.К.,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на оспореното решение, като прави и
възражение срещу искането за присъждане при условията на чл.38 ЗА на адвокатско
възнаграждение за един адвокат - пълномощник на въззивницата.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може
да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на
ищцата М. Т. М. от гр-******, която против Н. Г. Я. от гр-****** е предявила иск с правно
основание чл. 34 ЗС за делба на движими вещи - Лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег.№ ********, Товарен автомобил марка “Ивеко“, модел „Дейли“ с рег.№
********, Товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“ с рег. № *******, Товарно
ремарке за лек автомобил с рег.№ ******** и Къмпинг ремарке за лек автомобил с рег.№
*******, всички индивидуализирани с посочени данни за номер на рама.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск по
чл.23, ал.1 СК за установяване на пълна трансформация на лично имущество при
2
придобиване на две от делбените вещи - Товарен автомобил марка “Ивеко“, модел „Дейли“ с
рег.№ ******** и ремарке за лек автомобил с рег.№ ********, с твърдения, че двете
превозни средства са закупени с дарени му от неговата сестра парични средства.
От фактическа страна по делото е установено, че страните са бивши съпрузи,
сключили брак на 14.06.1998г., като бракът им е прекратен с влязлото в сила на 21.11.2022г.
Решение №980/17.11.2022г. на Районен съд – Стара Загора, постановено по гр.д.
№3846/2022г. по описа на този съд.
По отношение на двете превозни средства, които са в предмета на въззивното
производство не е имало спор, че са придобити по време на брака на страните, като е
установено, че Товарен автомобил марка “Ивеко“, модел „Дейли“ с рама
№ZCFC40F0005921273 е закупен от ответника Н.Я. с фактура №2020-09-12 от 15.09.2020г.,
издадена от продавача „Ауто Дани“- Германия, с фактурирана цена в размер на 5 800евро с
ДДС. Липсват данни във фактурата за уговорения начин на плащане на фактурираната цена
на превозното средство, като във фактурата има данни за банката на продавача и неговия
IBAN. За ремарке за лек автомобил с рег.№ ******** е установено, че същото е закупено от
Н.Я. с писмен договор за покупко-продажба на ремарке от 04.03.2021г., сключен с
продавача С. А. – земеделски стопанин. Продажната цена за ремаркето е уговорена в размер
на 7200лв., като в договора е отразено, че същата е платена изцяло на продавача.
Последният е издал и данъчна фактура №102/04.03.2021г. за продажбата на ремаркето, с
цена в размер на 7 200лв. с включен ДДС и посочване, че цената е платима по посочена във
фактурата банкова сметка на продавача.
Пред първата инстанция ответникът е представил издадено от банка“ДСК“АД
„извлечение за период-филтър“, с което е установил, че в периода от 04.02.2020г. до
29.06.2023г. по банковата му сметка в посочената банка регулярно, ежемесечно е получавал
преводи по 1 000 евро, а на 18.02.2020г. - 4 000евро и на 10.08.2021г. - 987,76евро, като
получените средства са от наредител Г., с основание „семейна помощ“. Установено е с
удостоверение за наследници и препис от документ за самоличност, а и не е налице спор, че
фамилията Г. носи сестрата на ответника – Р. Я. Г..
Разпитана в качеството на свидетел, майката на ответника П.Я.а е дала
показания, според които сестрата на ответника Р. Я. е сключила брак във ******** и
съпружеското й фамилно има е Г., като същата живее и работи в посочената държава. За
закупените от ответника спорни превозни средства – син камион „Ивеко“ и ремарке
свидетелката е поддържала, че средствата е дала именно сестрата на ответника, която му
подарила лично около 10 000евро, за да закупи тези автомобили. Целта на дарените пари
била с тях ответникът да закупи превозните средства, тъй като имал нужда да работи с тях, а
не да се направи дарение на семейството, т.е. и на свидетелката.
Пред въззивната инстанция е изслушано заключението на вещото лице-
икономист Св.Д., с което е установено, че за периода 01.01.2020г. - 31.07.2023г. по
банковата сметка на ответника Н.Я. в евро в „Банка ДСК“ЕАД с IВАN: **********, са
постъпили суми в размер на общо 45 172,98 евро (88 350,67лева), като наредители на сумите
са Н. Г. Я. на сума в размер на 6,12 евро, Grudev/Rossitsa Grudev на сума в размер на общо
35 987,76 евро с основание „семейна помощ“ и едно плащане по „Щета по МПС“ в размер
на 9 179,10 евро. Вещото лице е установило, че за същия период 01.01.2020г.-31.07.2023г. от
същата банкова сметка на ответника в „Банка ДСК"ЕАД в евро, са извършени плащания в
размер на общо 4 186,72 евро, от които е извършен превод на сумата 1000евро по сметка на
трето лице И. И. А., извършени са преводи по друга сметка на ответника Н. Г. Я. с
основание „обмен на валута“- в размер на общо 3 100,00 евро и плащане на банкови такси в
размер на 86,72 евро, като няма теглени суми в брой от банковата сметка. Според експерта,
при извършената проверка в банката на ответника, няма данни за цената по фактура № 2020-
0-112 от 15.09.2020г. на обща стойност с ДДС 5 800,00 евро, с която е закупен товарният
автомобил, да е извършен превод, който да е относим към сделката, обективирана във
фактура № 2020-0-112/15.09.2020г. Няма данни и за цената за ремаркето по фактура №
**********/04.03.2021г. на обща стойност - 7 200,00 лв., да е извършен превод, който да е
относим към сделката, обективирана в тази фактура.
3
С постановеното по спора решение ТРС е допуснал делбата на трите движими
вещи – лек автомобил „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег.№ ********, товарен автомобил
„Ивеко“ модел „Дейли“ с рег.№ ******* и къмпинг-ремарке с рег.№ *******, при равни за
страните квоти, като в тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. С
решението в останалата му част, която е в предмета на въззивнто производство, районният
съд е уважил насрещния иск на съделителя Н.Я. и е признал за установено, че същият е
изключителен собственик на Товарен автомобил марка “Ивеко“, модел „Дейли“ с рег.№
******** и ремарке за лек автомобил с рег.№ ********, като е изключил тези две МПС от
делбата. За да постанови този резултат ТРС е приел, че ответникът е доказал предпоставките
на чл.23, ал.1 СК и е оборил презумпцията за съвместен принос по чл.21, ал.3 от СК, а
именно установил е придобивната стойност на вещите, размера на вложените лични
средства, които имат личен произход по смисъла на чл.22 СК и влагането на тези средства
именно за придобиване на двете вещи. За формирането на тези изводи съдът е кредитирал
показанията на св.Я.а и е приел за доказано дарственото намерение на Р. Г. по отношение на
нейния брат-ответника и че превежданите суми в евро по банковата сметка на ответника са
дарени лично на него. Приел е, че начинът на плащане на превозните средства – в брой или
по банков път, няма пряко отношение към придобиване на собствеността върху тях, че от
представеното банково извлечение, което е само филтър са установени само постъпилите по
сметката на ответника суми, а превозните средства са заплащани в брой и няма пречка това
да е направено и от друга банкова сметка на ответника.
Решението на ТРС в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно.
Спорът в настоящото производство е съсредоточен върху обстоятелството дали
процесните две превозни средства са придобити с лични средства на ищеца, респективно
дали е налице трансформация на лично имущество.
По спорния между страните въпрос, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 СК, вещните права, придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити. Нормата на чл.22, ал.1, изр. 1 СК запазва индивидуалната
собственост върху вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по наследство
или дарение, поради което, ако такива имущества бъдат трансформирани изцяло в течение
на брака в други имущества, новопридобитото остава лична собственост на придобилия го
съпруг. Придобитото в тези случаи не е резултат от дейността на съпрузите през време на
брака, доколкото единият от тях няма никакво участие в придобиването (в този смисъл са
разясненията, дадени в ППВС №5/1972 г.). След прекратяването на имуществената общност
поради развод, също така по силата на изричната разпоредба на закона – чл. 28 СК, дяловете
на бившите съпрузи от вещите и вещните права, които са съставлявали съпружеската
имуществена общност, са равни. С иска или възражението по чл. 23 СК се цели
установяване, че при осъществяване на придобивния способ са вложени лични на единия
съпруг средства, имущество по чл. 22, ал.1, изр.1 СК или друго лично имущество,
придобито преди брака. Основание за индивидуалното притежание в този смисъл е липсата
или незначителността на принос от страна на другия съпруг - аргумент от разпоредбата на
чл. 23, ал. 2 СК. Според практиката на ВКС - напр. Решение на ВКС по гр. д. № 430/2011 г.,
II ГО, всяко възражение за трансформация по чл.21, ал. 1 и ал.2 СК от 1985г. (отм.),
съответна на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от новия СК от 2009г., по същество не е оспорване на
"съвместния принос", а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и
доказателствената тежест е за този, който поддържайки влагането на лични средства, следва
да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на
извънсемейни, лични средства в придобиването на конкретната вещ или вещно право.
Съгласно мотивите на ТР № 5 от 29.12.2014г. по тълк. д. №5/2013г. на ОСГТК на ВКС,
критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот/вещ
е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените при придобиването средства към
момента на придобиване на вещното право по съответния юридически способ (ППВС №
5/1972 г.). Прието е също така, че придобитото по време на брака чрез договор за покупко-
продажба имущество има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени
при придобиването. Съгласно практиката на ВКС, а именно Решение № 42 от 28.03.2016 г.
4
по гр. д. № 5550/2015 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, дарението на вещи или пари на единия
съпруг от трето лице съставлява лично имущество по см. на чл. 22, ал. 1 СК, като
дарственото намерение, възприемано като намерение да се прояви щедрост, не се
презюмира, то се извлича от външни белези, от житейските факти довели до сключването на
договора за дарение, до отношенията между дарител и надарен и др., които страните
установяват в хода на съдебното производство като твърдения, възражения и факти, в
хипотезите на оспорване.
Съобразно посочената задължителна и друга практика на ВКС, в случая
признаването на пълна трансформация на лични средства по отношение на придобитите по
време на брака на страните две превозни средства в режим на СИО, съответно уважаването
на иска по чл. 23 СК, е предпоставено от пълното и пряко доказване от претендиращия
индивидуална собственост бивш съпруг-ответника на следните правнорелевантни факти:
придобивната стойност на вещите; размера на вложените средства, които имат личен
произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорните
превозни средства и влагането им към момента на придобиване на имуществото. Т.е.
ответникът, който се позовава на получените по дарение парични средства, освен дарението
им, следва да докаже и влагането на същите в придобиването на двете МПС.
По делото тези факти за уважаване на насрещния иск за пълна трансформация не
са установени от ответника. Доказано е по безспорен начин с представеното банково
извлечение и със заключението на вещото лице-икономист, което въззивният съд кредитира
с доверие, че към датата на придобиване на товарния автомобил – 15.09.2020г. за сумата
5 800евро и към датата на придобиване на ремаркето за лек автомобил – 04.03.2021г. за
сумата 7 200лева, по банковата сметка на ответника са били постъпили парични средства,
преведени от неговата сестра, с които ответникът е могъл да заплати цената на двете МПС.
Дори при кредитиране показанията на св.Я.а, че тези преведени от сестрата на ответника
парични средства са били дарени лично на него с цел да закупи именно двете обсъждани
превозни средства, по делото не е установено по никакъв начин влагането на тези средства в
придобиването на спорните МПС. Със заключението на вещото лице е установено, че за
цената по фактурата от 15.09.2020г. на обща стойност с ДДС 5 800,00 евро, с която е закупен
товарният автомобил, няма данни да е извършен превод, който да е относим към сделката,
обективирана във фактура № 2020-0-112/15.09.2020г. Няма данни и за цената на ремаркето
по фактура № **********/04.03.2021г. на обща стойност - 7 200,00 лв., да е извършен
превод, който да е относим към сделката, обективирана в тази фактура. За целия период
01.01.2020г.-31.07.2023г. с експертното заключение е установено, че от банковата сметка на
ответника в „Банка ДСК“ЕАД в евро, по която са постъпили всички преведени от сестра му
парични средства от общо 35 987,76евро, са били извършени плащания в размер на общо 4
186,72 евро, от която обща сума 1 000 евро ответникът е превел на трето лице, което не е
страна по сделките за придобиване на спорните МПС, по друга своя банкова сметка
ответникът е превел сума в размер на общо 3100,00евро, която е недостатъчна за заплащане
цената на двете МПС и която сума е преведена на части и с друго основание „обмен на
валута“, както и че са заплатени банкови такси в размер на 86,72 евро. През целия изследван
период 01.01.2020г.-31.07.2023г. няма теглени суми в брой от ответника. Или изводът, който
се налага е, че получените от ответника по дарение от сестра му парични средства са били
налични по банковата му сметка към 31.07.2023г. и не са били вложени в придобиването на
спорните две превозни средства – МПС.
При липса на проведено главно пълно доказване на фактите за уважаване на иска
за трансформация на лично имущество, което доказване е в тежест на ответника,
неправилно е решението на първата инстанция, с което този иск е уважен за две от
делбените вещи. Гласните доказателства за личния произход на получените от ответника
парични средства и придобивната стойност на вещите не са достатъчни да обосноват извод
за наличието на твърдяното придобиване по реда на чл.23 СК, както неправилно е приел
районният съд. При проведеното от ищцата, сега въззивница, насрещно доказване за
опровергаване на твърденията за влагане на дарени лични средства от съпруга при
придобиване на процесните две МПС, решението на първата инстанция следва да се отмени
и вместо това да се постанови друго решение, с което да се отхвърли предявения от
ответника иск по чл.23 от СК. След прекратяване на съпружеската имуществена общност
5
между страните, при която е осъществено придобиването на процесните две МПС, правата
на бившите съпрузи са равни с оглед презумпцията за съвместния им принос в
придобиването, при което на основание чл. 21, ал. 3 СК и чл.28 СК делбата на тези две вещи
следва да се допусне при равни права между тях.
При този изход на делото пред въззивната инстанзция, право на разноски за тази
инстанция има въззивницата, на която следва да се присъдят разноски в размер на сумата
общо 754лв.- внесена ДТ в размер на 504лв. и 250лв.- депозит за вещо лице. Като
основателно се прецени и искането за присъждане на основание чл.38, ал.2 от ЗА на
адвокатско възнаграждение на един адвокат – адв.Р.Ж., осъществила процесуалното
представителство на въззивницата във въззивното производство. При съобразяване на
задължителното тълкуване на чл.101, пар.1 от ДФЕС, дадено от СЕС с решение от 25.01.24г.
по дело С-438/22, според което е налице абсолютна нищожност на Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения и националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба, ЯОС определя възнаграждението на адв. Ж. в
размер на 360лв. на основание чл.25, ал.1, вр. с ал.3 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, която наредба не е издадена от съсловна организация, а въз основа на
Постановление на МС №4/2006г. (т.44 от решението на СЕС по дело С-438/22).
Неоснователно е възражението на въззиваемата страна за липса на основание за
присъждане на възнаграждение на адвоката на въззивницата при условията на чл.38 ЗА, тъй
като по делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който адв.Ж. е
приела да окаже безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Според
практиката на ВКС, при представен договор за правна защита и съдействие, в който е
посочена конкретна хипотеза на чл.38, ал.1, т.1-т.3 от ЗА, какъвто е разглежданият случай,
страната, която ползва безплатната правна помощ не следва да доказва дали попада в
категориите лица, визирани в чл.38, ал.1, т.1-т.3 ЗА и в коя от тях.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №73/07.12.2023г., постановено по гр.д. №179/2023г. по описа
на Тополовградски районен съд в частта, с която е уважен предявеният от Н. Г. Я. против
М. Т. М. насрещен иск с правно основание чл. 23, ал.1 от СК и е признато за установено, че
Н. Г. е изключителен собственик на Товарен автомобил с рег. № *******, марка „Ивеко“,
модел „Дейли“, с рама № ZCFC40F0005921273 и на Ремарке за лек автомобил с рег. №
******, с рама № XB9R4S212B1131042 и същите вещи са изключени от предмета на делбата
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Г. Я. от гр-******, ул.“*****№**, ЕГН
**********, против М. Т. М. от гр-******, ул.*********№**, ЕГН **********, съдебен
адресат адв.Р. Д. Ж.: гр.********, ул.**********№**, ет.*, офис*, насрещен иск с правно
основание чл. 23 ЗС за установяване, че Н. Г. Я. е собственик поради преобразуване на
лично имущество на Товарен автомобил с рег. № *******, марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с
рама № ZCFC40F0005921273 и на Ремарке за лек автомобил с рег. № ******, с рама №
XB9R4S212B1131042, като неоснователен.
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ съдебна делба между Н. Г. Я. от гр-****** и М.
Т. М. от гр-******, двамата с посочени данни, на Товарен автомобил с рег. № *******,
марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рама № ZCFC40F0005921273 и на Ремарке за лек
автомобил с рег. № ******, с рама № XB9R4S212B1131042, при РАВНИ дялове.
В останалата му част Решение №73/07.12.2023г., постановено по гр.д.
№179/2023г. по описа на Тополовградски районен съд, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. Г. Я. от гр-******, с посочени данни, да заплати на М. Т. М. от гр-
******, с посочени данни, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.81 ГПК направените
разноски пред въззивната инстанция в размер на 754лв.
ОСЪЖДА Н. Г. Я. от гр-******, с посочени данни, да заплати на адвокат Р. Д. Ж.
6
от гр.********, ул.**********№**, ет.*, офис*, на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 360 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7