Р Е Ш Е Н И Е № 267

гр. Сливен, 12.12.2019  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на втори декември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                 

 Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

 

при секретаря                Радостина Желева                                               и с участието на прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от              съдията             административно  дело № 194      по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 215 от ЗУТ.

Образувано по жалба на Водно сдружение „В.к.-3“ гр. Сливен против Заповед № ДК02-ЮИР-1/15.04.2019 г., издадена от Началника на РДНСК „Югоизточен район”, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Съоръжение за водовземане и водоползване на подземни води от Мониторингов пункт, устие на шахта № 2“, находящ се в ПИ 210 (ПИ с идентификатор 67338.406.210) и ПИ 590 (ПИ с идентификатор 67338.406.590) по кадастралната карта на гр. Сливен, в кв. 69 по ПУП на гр. Сливен, местността „Орта синур“, селищно образувание „Изгрев“, вилна зона на гр. Сливен, в частта, изградена извън Мониторингов пункт, устие на шахта № 2, представляващ бетонна площадка оградена с мрежа и метални колове, както следва: две стоманени тръби Ф100 с дължина 20 м., две цистерни монтирани в ПИ с идентификатор 67338.406.210, три броя разпределителни бетонни шахти с метални капаци с катинари, два метални резервоари, монтирани в имот 67338.406.590, цилиндричен стоманен резервоар в имот 67338.406.590.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Посоченото съоръжение било изградено през 1983 г. от ползватели на земята предоставена им по силата на Постановление на МС № 76. Същото представлявало търпим строеж по силата на §127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Не отговаряло на действителността, че строежът е извършен от „Екоинженеринг-РМ“ ЕООД. Земята през 1983 г. била собственост на „Геостройкомплект“ ЕООД. Графикът за техническа ликвидация на Рудник Сливен не касаел изграждането на съоръжението. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание чрез пълномощника си - адв.М., поддържа жалбата. Твърди, че членовете на сдружение „В.к.–3“ са изградили процесното съоръжение. Заявява, че „В.к.–3“ е ползвател на съоръжението, като водата се черпи чрез електрическа помпа, ползвания ток се отчита от електромер, събират се от ползвателите на вода парите според отчетеното от водомери и управителят заплаща на ЕВН от името на „В.к.–3“. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по жалба – Началника на РДНСК Сливен, конституиран на основание чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от АПК, на мястото на Началника на РДНСК Югоизточен район, поради закриване на органа, чрез ст.юрисконсулт М. оспорва жалбата. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна, тъй като административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при наличие на условията визирани в чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. Счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Претендира за направените по делото разноски.

Заинтересованата страна – Община Сливен, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. 

Заинтересованата страна – „Екоинженеринг-РМ“ ЕООД гр. София, чрез пълномощника си адв. И.Б. ***, счита подадената жалба за неоснователна. В „Екоинженеринг-РМ“ ЕООД гр. София, нямало данни към датата на извършване на техническата ликвидация на Рудник Сливен, а именно в периода 2000-2004 г. на територията на рудника да са съществували въпросните съоръжения сочени в заповедта. „Екоинженеринг-РМ“ ЕООД гр. София не ги е изградило. Претендира за направените по делото разноски.

Заинтересованата страна – „Геостройкомплект“ ЕООД гр. Хасково, в писмено становище счита подадената жалба за основателна. Заявява, че били верни твърденията, че съоръженията са изградени през 1983 г., което било станало със съгласието на държавното предприятие, което било преобразувано в „Геостройкомплект“ ЕООД. Поземлените имоти, в които било разположено съоръжението били собственост на „Геостройкомплект“ ЕООД, като „Екоинженеринг-РМ“ ЕООД нямало никакви субективни права върху тях. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира за разноски.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Констативен акт № 01/03.01.2019 г. служители на РОНСК Сливен при РДНСК Югоизточен район извършили проверка на строеж: „Съоръжения за водовземане и водоползване на подземни води от Мониторингов пункт, устие на шахта № 2", находят се в ПИ 210, кв. 69 по ПУП (ПИ с идентификатор 67338.406.210 по КККР на гр. Сливен), местност „Орта синур". селищно образование (СО) „Изгрев", вилна зона на гр. Сливен. Като участници в строителството са посочени: Извършител на строежа „Екоинженеринг - РМ" ЕООД, гр. София. Ползвател на добитите водни количества е водно сдружение „В.к.-3". гр. Сливен, представлявано от пр. А.В.Д.. (л.36-37)

 От описаното в констативния акт, става ясно, че строежът е първа категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, буква „б" от ЗУТ и чл. 2. ал. 2. т. 4 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. С оглед констатациите, служителите на РОНСК Сливен при РДНСК Югоизточен район приели, че  извършването на строежа  без одобрен проект в т.ч. съгласувани и одобрени части на проект,  разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и протокол за определяне на строителна линия и ниво, както и заповедна книга е в нарушение на  разпоредбите на чл.137 ал.3 и чл.148, ал.1  от ЗУТ.

Констативен акт № 01/03.01.2019г. е връчен с Писмо изх.№ Сл-754-00-007 от 09.01.2019 г. на заинтересованите лица „Екоинженеринг - РМ" ЕООД, гр. София, Водно сдружение „В.к.-3". гр. Сливен и Община Сливен, и същите са уведомени за образуваното административно производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на строежа. (л.35, 38)

Началника на РДНСК Югоизточен район след като разгледал преписката във връзка със съставения констативен акт издал Заповед № ДК-02-ЮИР-1/15.04.2019 г., с която приел, че строежа е първа категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, буква „б" от ЗУТ и чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Строителството е извършено след 2001 г. без одобрен инвестиционен проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл.137 ал.3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Извършител на съоръжението за водовземане и водоползване от Мониторингов пункт, устие на шахта № 2 е „В.к.-3", гр. Сливен представлявано от А.В.Д.. На основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, във връзка с правомощията по чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ и Заповед № РД-13-178/11.08.2014г. на Началника на ДНСК, наредил да бъде премахнат незаконен строеж: „Съоръжение за водовземане и водоползване на подземни води от Мониторингов пункт, устие на шахта № 2", находящ се в ПИ 210 (ПИ с идентификатор 67338.406.210 по КККР на гр.Сливен) и ПИ 590 (ПИ с идентификатор 67338.406.590 по КККР на гр.Сливен), кв.69 по ПУП на гр.Сливен, местност „Орта синур", селищно образувание „Изгрев", вилна зона на гр. Сливен, в частта, изградена извън мониторингов пункт, устие на шахта № 2, представляващ бетонова площадка оградена с мрежа и метални колове, както следва: две стоманени тръби Ф100 с дължина 20 м, вкопани в терена на ПИ 210, които отвеждат водите до вкопана шахта с метален капак с размери 0,80/0,65 м; Две цистерни монтирани в ПИ с идентификатор 67338.406.210 източно от мониторинговия пункт, предназначени за акумулиране на водните количества: Цистерна с обем 60,0 м3, монтирана върху стоманобетонни ж.п. траверси и с размери: дължина 12,0 м и диаметър 2,50 м. и цистерна с обем 10,0 m3, монтирана върху винкелна носеща рамка изпълнена с U профил 120 мм х 50мм х 5мм, заварена за метална конструкция от 6 броя вертикални тръби с различен диаметър с дължина 1,80 м, фундирани с бетон върху терена, и с размери: дължина 4,60м и диаметър 1,7 0м.;  3 бр. разпределителни бетонни шахти с метални капаци с катинари. Две от шахтите са с размери 1,05м х 1,05м и височина над терена 0,75м, третата е с размери 1,30 х 1,20м и надземна височина 0,5 м.; два метални резервоари, монтирани в имот 67338.406.590 по КККР с общ обем 120 куб.м (2 х 60.0 м3) с размери: дължина 12,0 м, височина 1,70 м и ширина 3,0 м, свързани в основата със стоманена тръба Ф300 мм и водопроводно отклонение със стоманена тръба Ф100 мм, минаваща през разпределителна бетонна шахта с размери 1.0м х 1.0м и надземна част с височина 0.55м; цилиндричен стоманен резервоар в имот 67338.406.590 по КККР с обем 85 куб.м, с размери в план: дължина 12,0 м и диаметър 3,0 м и отвор с капак за ревизия в единия горен край, ведно със захранваща водопроводна стоманена тръба Ф100 мм.

От писмо изх. № 20-41925-19.06.2019 на Началник на Службата но геодезия, картография и кадастър Сливен  става ясно, че в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен имот с идентификатор 67338.406.210 е записан за собственик: Община Сливен, като липсват данни за документ за собственост, а за имот с идентификатор 67338.406.590 е записан „Геостроикомплект" ЕООД, като липсват данни за документ за собственост. (л.100)

По делото се установи, чрез показанията на свидетелите В. В., Н. М. и С. Д. че строежа предмет на оспорения административен акт е изграден в периода 1982 г.-1986 г. от ползватели на земеделски земи в съседство на съоръжението. Първоначално били поставени две цистерни и една помпа и тръба от помпата до цистерната, с разрешение на ръководителите на държавно предприятие „Редки метали“, което към този момент е стопанисвало имота. Били закупени цистерни, тръби, на бригадни начала били поставени тръби за напояване. Около 140 човека направили сдружение, което първоначално било ръководено от св.М., а след това предал тази дейност на А.В.Д.. Последният организирал отчитането на водомерите, заплащането на тока за помпите, поддръжката на съоръжението и ремонта му. Партидата за тока за тази вода се водила на „В.к.–3“. С парите, които събирала от водата, според отчетеното от водомерите, заплащали цената на тока, ремонтите и на инкасаторите. Водно сдружение „В.к.–3“, съгласувало строителна документация на живущите в района, като издавало разрешение за ползване на вода от частен водоизточник. Нямало издадено разрешение за водовземане.

Видно от удостоверение изх.№ ОД-04-01-991 от 16.05.2019 г. на Окръжен съд Сливен сдружение с нестопанска цел "В.к. - 3" е вписано с Решение № 48 от 12.06.2012 г. в Регистъра за юридически лица с нестопанска цел под партиден № 14, том 1, стр.28 по ф.д. № 14/2012 г.,  с цели: Снабдяване с вода на ползвателите във вилна зона Селищно образувание „Изгрев" от наличните кладенци намиращи в м. „Орта Синур", м. „Средни дол", м. „В.к."; Защита интересите на своите членове; Координиране, съгласуване и сътрудничество с Басейнова дирекция, Електроразпределително дружество - Сливен, Областна управа - Сливен, Община Сливен и др. държавни и частни организации свързани с водоснабдяването, водоподаването и водоползването. Съдействие за изграждане на електропреносна мрежа до наличните кладенци; Създаване на възможности за обменна информация между членовете на сдружението и сходни организации в страната и чужбина; Съдействие за доброволно уреждане на възникнали спорове между членовете си. Предмет на дейност: Организиране на съвместни мероприятия за изясняване на нуждите и желанията на своите членове, тяхното обобщаване и довеждане до знанието на компетентните органи; Участие в разрешаване на спорове, възникнали при водоснабдяване, водоподаване, водоползване; Отчитане и заплащане на изразходените количества вода. Предприемане на инициативи за отчитане и заплащане на изразходените количества вода.

От назначената по делото строително-техническа експертиза става ясно, че към 1983-1985 г. при действие Закон за териториално и селищно устройство; Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство няма дефиниция за „строеж". През 1998 г. в Допълнителни разпоредби § la. (1) на ЗТСУ (Нов - ДВ, бр. 79 от 1998 г.) се появява определение за „Строителна площадка" и „Строителни книжа" и след това в § 1 от Допълнителни разпоредби на ППЗТСУ (Нови - ДВ, бр. 140 от 1998 г.) определението за „Строежи" по смисъла на Закона за териториално и селищно устройство, правилника, другите разпоредби по неговото прилагане и действащите разпоредби по проектирането и строителството са „надземни, подземни и подводни сгради, постройки, надстройки, мрежи, инсталации, съоръжения и пътища. Строителни и монтажни са работите, чрез които строежите се изграждат, преустройват, поддържат или възстановяват".

Обектите за водоснабдяване независимо от водата която доставят - питейна, промишлена или поливна, по принцип представляват комплекс от подземни и надземни сгради и съоръжения (сондажи, бункерни и надземни помпени станции, водоеми - черпателни и напорни, трафопостове, битови сгради и др.), тръбопроводи и мрежи като елементи на техническата инфраструктура, вкл: водопроводна арматура, според в.л. напълно отговарят на определението за „строеж". Вещото лице е приело, че процесния обект определен като ,,Съоръжение за водовземане и водоползване на подземни води от Мониторингов пункт, устие на шахта № 2" в оспорената Заповед № ДК-02-ЮИР-1/15.04.2019 г. е представлявал „строеж" по силата ЗТСУ и ППЗТСУ.

На основание на извършеното проучване и представената по делото част от „Работен проект за техническа ликвидация на рудник „Сливен" е видно, че предвидените в работния проект и действително изпълнените строително монтажни работи установени със съответните документи съставени по време на изпълнението се отнасят за техническата ликвидация на отделни подобекти на Рудник „Сливен" - щолни и шахти, както и изграждането на мониторингови пунктове и не представляват строителни книжа и документи за процесното „Съоръжение за водовземане и водоползване на подземни води от Мониторингов пункт, устие на шахта № 2" предмет на оспорената Заповед № ДК-02-ЮИР-1/15.04.2019 г.

Процесното съоръжение се състои от видими надземни елементи и невидими „скрити" елементи. Основните видими елементи са стоманените цистерни и резервоари за вода използвани като напорни водоеми. Трите цистерни са различни не само по обем, а по начин на изпълнение и монтаж, двата стоманени резервоара са еднотипни, което навежда на извода, че строителството е извършвано без техническа документация, на няколко етапа, по стопански начин с различни материали и елементи. От проучването в.л. е установило, че водоснабдяване на тази част от Вилна зона Сливен с водовземане от ВШ 2 и процесната система е съществувало и преди техническата ликвидация на Рудник „Сливен" и конкретно преди затварянето на ВШ 2 през м. септември 2000 г. Дали е имало период в който водовземането и било преустановено от наличните данни не може да се каже, но е ясно и видно, че след изграждането на мониторинговия пункт при ВШ 2 в двата мониторингови тръбопровода са монтирани водните помпи за водовземане. Данните от наличните документи и направените констатации не позволяват на вещото лице да определи категорично точното време на изграждане на съоръжението, но определено може да се предполага, че към 2001 г. то е било реализирано.

Експертизата е стигнала до заключение, че процесния строеж представляващ водоснабдителна система от съоръжения за водовземане и водоползване изградена без необходимите строителни книжа и документи е бил допустим съгласно строителните правила и норми действали до 2001 г. Строежът е Втора категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2, буква „б" от ЗУТ („разпределителни проводи, съоръжения и устройства към тях в областта на водоснабдяването, канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването и други дейности") и чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, „главни клонове на водоснабдителни мрежи и съоръженията към тях в урбанизирани територии").

Горната фактическа обстановка е несъмнена, същата се установява от събраните по делото писмени доказателства, разпита на свидетелите, които са последователни и взаимно допълващи се, както и от изслушаната съдебна експертиза, която е компетентно изготвена и обоснована.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия на 23.04.2019 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, а жалбата е подадена по пощата на 07.05.2019 г., от което следва да се направи извода че е подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ. Оспорващият е страна в административното производство за издаване на оспорения административен акт и като непосредствен негов адресат има правен интерес от оспорването му.

По основателността на жалбата:

Жалбата е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност по чл.215, ал.2 от ЗУТ. В разпоредбата на чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ е посочено, че Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от първа до трета категория включително. Видно от Заповед № РД-13-178/11.08.2014г. на Началника на ДНСК (л.96), на началниците на РДНСК са предоставени правомощия да издават заповеди за премахване на незаконни строежи. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.

Спазена е изискваната от закона писмена форма, актът е мотивиран, посочени са конкретните правни норми в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК. Спазена е разпоредбата на чл.225, ал.3 от ЗУТ за съставяне и връчване  на констативния акт, който е съставен от длъжностни лица на Дирекцията за национален строителен контрол.

По делото безспорно се установи, че за процесните съоръжения липсват строителни книжа. Съгласно § 16, ал. 1 ЗУТ обаче, строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползуване. В конкретния случай за процесния обект не са издавани строителни книжа, но от разпита на свидетелите се установи, че същите са изградени преди 07.04.1987 г.

Съгласно чл.187 ППЗТСУ (отм.) благоустройствените мероприятия се осъществяват съгласно действуващите нормативи за изграждане на системата за комплексно обществено обслужване. Според чл. 189 ал.1 ППЗТСУ отклонения от общите мрежи за свързване на благоустройствените съоръжения с отделни недвижими имоти се изграждат и поддържат от народните съвети, съответно от специализираните ведомства или техни стопански предприятия за тяхна сметка. Отклоненията от водопроводи и канализации за свързване с отделни недвижими имоти се изграждат и поддържат за сметка на собствениците, съответно за сметка на учрежденията, стопанските и обществените организации, които стопанисват и управляват имотите. (чл.189 ал.2 ППЗТСУ (отм.)

В редакцията ДВ, бр. 6 от 1998 г. на чл.187 ал.1 ППЗТСУ (отм.) е предвидено, че благоустройствените мрежи и съоръжения се изграждат от и за сметка на общините или на съответните експлоатационни предприятия. При невъзможност на общината или на съответното предприятие да изгради необходимите нови мрежи или да извърши реконструкция или основен ремонт на съществуващи мрежи при възникнала нужда за захранване на нови строителни обекти - собственост на физически и юридически лица, по тяхна инициатива строителството може да се извърши от други инвеститори. Условията и редът за изграждане на мрежите и съоръженията и за предаването им за експлоатация се определят с наредба на съответния общинския съвет.

Именно такъв е и настоящия случай, където благоустройствените мрежи и съоръжения са изградени от друг инвеститор, каквото е обединението на собствениците на имоти около процесното съоръжение. От заключението на вещото лице, което като неоспорено от страните съдът възприема изцяло, става ясно, че тези съоръжения съответстват на строителните правила и норми към момента на изграждането им 1983г.-1985. Ето защо следва да се направи извода, че процесния строеж е търпим по смисъла на §16 ал.1 от ЗУТ.

Установеният в § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ режим на търпимост изключва възможността за премахване и забрана за ползване, т. е. тази норма изключва от обхвата на чл.225, ал. 2, т.2 във връзка с чл.222, т.10 ЗУТ строежите отговарящи на хипотезите очертани с тази правна норма. Като е разпоредил премахването му, органът е нарушил приложимия материален закон и издаденият от него акт, следва да бъде отменен.

Съобразно този изход на спора следва РДНСК Сливен да заплати направените по делото разноски от оспорващия в размер на 550 лв.. Неоснователно е искането на заинтересованата страна „Екоинженеринг-РМ“ ЕООД гр. София и заинтересованата страна „Геостройкомплект“ ЕООД гр. Хасково, защото същите не попадат в хипотезата на чл.143 ал.1 от АПК, при която само подателя на жалбата има право на разноски. Хипотезите на чл.143 ал.2-4 от АПК не са приложими при уважаване на жалбата.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ДК02-ЮИР-1/15.04.2019 г., издадена от Началника на РДНСК „Югоизточен район”, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА РДНСК Сливен да заплати на Водно сдружение „В.к.-3“, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, СО „И.“, м.“О. с.“ № …, сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: