Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
18.05.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа
докладваното от съдия Маринова-Тонева ч.гр.дело № 2839 по описа за 2021 година,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на С.Р.П., конституиран по реда на чл. 429, ал. 2 ГПК
като длъжник по изп.д. № 20207810400461 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на
КЧСИ, срещу разпореждане от 09.02.2021г., с което съдебният изпълнител отказал
да намали размера на приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение
на пълномощника на взискателите, както и за намаляване размера на начислените
такси по изпълнителното дело в размер на 285.50 лв. Твърди, че на 16.09.2020г.
наследодателят му Р..С.П. получил покана за доброволно изпълнение, съгласно
която дължал 175 лв. – съдебни разноски, и 228.50 лв. – такси, за която сума
бил наложен запор върху вземанията му по банкова сметка *** „ОББ“ АД и върху
трудовото му възнаграждение. На 14.01.2021г. съпругата на починалия на
04.10.2020г. длъжник превела по сметка на ЧСИ главница в размер на 175 лв. На
26.01.2021г. на жалбоподателя била връчена ПДИ, съгласно която следвало да
плати на двете взискателки по 175 лв. – съдебни разноски, 300 лв. – адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита, и 285.50 лв. – такси. В срока за
доброволно изпълнение, на 03.02.2021г., заплатил 175 лв. за присъдените с
изпълнителния лист съдебни разноски. С молба от 04.02.2021г. възразил срещу
посоченото в поканата за доброволно изпълнение от 05.01.2021г. задължение да
заплати освен по 175 лв. на двете взискателки още и 300 лв. – адвокатско
възнаграждение, и 285.50 лв. – такси, които не били посочени в поканата за
доброволно изпълнение от 14.09.2020г., връчена на праводателя му, както и липсвал
такъв договор по изпълнителното дело при изпращането на първата покана за
доброволно изпълнение. Жалбоподателят счита, че не можело да дължи повече от
своя наследодател, поканен да плати само 403.50 лв., поради което разликата над
тази сума до 935.50 лв. била недължима на това основание. Освен това в противоречие
с добрите нрави ЧСИ направил разноските по изпълнителното дело в размер на
285.50 лв., без да представи сметка за разходи, което било в противоречие със
забележка 5 към т. 26 ТТРЗЧСИ. В условията на евентуалност моли таксите по
изпълнителното дело в размер на 285.50 лв. да бъдат намалени на 228.50 лв.,
посочени в ПДИ от 14.09.2020г., и приетото възнаграждение в полза на
взискателите да бъде намалено на 200 лв. съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид погасяването на задължението по изпълнителния лист в
срока за доброволно изпълнение. Претендира разноски за настоящото
производство.
Взискателите по изпълнението и ответници по жалбата – Е. К.П.и Л.Г.К., са
депозирали писмени възражения (наречени „отговор на частна жалба“) по реда на чл.
436, ал. 3 ГПК, с които оспорват жалбата. Възнаграждението, платено от всеки от
двамата взискатели, било под минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004
г. от 200 лв. След смъртта на длъжника от взискателите били събрани
допълнителни такси във връзка с изискване на удостоверение за наследници, в
т.ч. 78 лв. – по сметка на ЧСИ, и 6 лв. – по сметка на Столична община. Молят
съда да остави жалбата без уважение.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че обикновените такси по изпълнителното
дело, както и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, били правилно и
законосъобразно изчислени.
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението (чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК). Съгласно разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно
решение № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по
реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника
за разноските по изпълнението, поради което, и доколкото в случая с
атакуваното постановление е налице произнасяне на съдебния изпълнител относно таксите
по изпълнението съдът приема, че жалбата е допустима и в тази част.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Изп.д. № 20207810400461 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ, е образувано по молба от 23.07.2020г. на Е. К.П.и Л.Г.К.,
чрез пълномощник адв. А.И., въз основа на
изпълнителен лист от 06.07.2020г., издаден по гр.д. № 40818/2016г. на СРС, 51
състав, съгласно който Р..С.П. е осъден да заплати на взискателите разноски
по делото в размер на по 175 лв. на всеки един от тях.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране на сумите
по изпълнителния лист, както и на разноските по изпълнителното дело, вкл. адвокатско
възнаграждение. С нея взискателите са посочили изпълнителен способ – запор на
вземанията на длъжника по посочена банкова сметка *** „ОББ“ АД, както и са възложили
на съдебния изпълнител по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да извърши проучване на
имущественото състояние на длъжника и да определя начина на изпълнението.
По изпълнителното дело е приложено адвокатско пълномощно
(л. 3), с което взискателите упълномощават адв. И.да ги представлява по
изпълнителното дело, както и пред съда при обжалване на изпълнителните действия.
Посочено е, че документът представлява и договор за правна помощ за процесуално
представителство пред ЧСИ, с уговорено и платено към момента на подписване на
пълномощното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., по 150 лв. за всеки
взискател, като документът има значението и на разписка за платеното
възнаграждение.
След образуване на делото ЧСИ е извършил проучване на
гражданското състояние на длъжника, изискал е справка за актуално състояние на
трудовите му договори, както и за наличие или липса на публични задължения. На
17.08.2020г. са изпратени запорни съобщения до работодателя на длъжника и до
„ОББ“ АД. В приложения препис от изпълнителното дело няма данни за постъпили
суми по запорите.
На 16.09.2020г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която като дължима е посочена сумата 175 лв. – съдебни
разноски, и 228.50 лв. – такси.
След извършена от ЧСИ справка в НБД „Население“, съгласно
която длъжникът Р. П. е починал, на взискателите са дадени указания с оглед
конституиране на наследниците по закон на длъжника - да преведат такса в размер
на 6 лв. по сметка на СО - район „Оборище“ за снабдяване с удостоверение за
наследници, и по т. 3 и т. 5 ТТРЗЧСИ – в размер на 78 лв.
На 28.07.2020г. и на 30.10.2020г. от ЧСИ са изготвени
сметки относно начислените към посочените дати прости такси по изпълнението (л.
11 и 22 от изпълнителното дело), като към 30.10.2020г. са в общ размер 204 лв.
с ДДС.
След представяне на удостоверение за наследници и
установяване, че единият от законните наследници е вписал отказ от наследството
на починалия длъжник, на основание чл. 429, ал. 2 ГПК на 21.12.2020г. ЧСИ
конституирал на мястото на починалия длъжник правоприемника му С.Р.П..
На 26.01.2021г. на правоприемника е връчена покана за
доброволно изпълнение, съгласно която задължението по изпълнителното дело е в
размер на по 175 лв. – съдебни разноски, присъдени на всеки от двамата
взискатели, 300 лв. – по договор за правна защита, и 285.50 лв. – такси.
С молба вх. № 01796/04.02.2021г. длъжникът уведомил ЧСИ,
че с платежно нареждане от 14.01.2021г. е наредена по сметка на съдебния
изпълнител сумата 175 лв., и на 03.02.2021г. – сумата 175 лв., с което сумите
по изпълнителния лист са платени (видно и от приложените към молбата на
длъжника платежни нареждания). С молбата възразил срещу посочената в ПДИ сума
от 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 285.50 лв. – такси, при твърдения, че
правоприемникът не можело да дължи повече от своя праводател, който бил поканен
да плати общо 403.50 лв. Евентуално е искал намаляване на адвокатското възнаграждение
от 300 на 200 лв.
С обжалваното разпореждане от 09.02.2021 г. съдебният
изпълнител отказал да намали адвокатското възнаграждение и таксите по
изпълнението, тъй като същите са съобразени с Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения и с ТТРЗЧСИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
която се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако
страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата й за спора
редакция към 23.07.2020г.) за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 100
лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1,
за вземания от 500.01 лв. до 1 000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 1,
и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7, а чл. 7, ал. 2 определя размера на възнаграждението според
материалния интерес.
В случая по делото се установи, че изпълнителното дело е образувано
по молба на двама взискатели за принудително събиране на сумите по
изпълнителния лист, който обективира вземане на всеки един
от двамата взискатели за присъдените му съдебни разноски от по
175 лв., т.е. две отделни вземания на различни лица срещу един и същи длъжник.
Ето защо при образуване на изпълнително производство за принудителното им
събиране следва да се приеме, че възникват самостоятелни процесуални отношения между
всеки един от взискателите и длъжника, по които всяка една страна има право на
разноски, при условие, че са налице и останалите предпоставки, предвидени
в чл. 78 ГПК за тяхното възлагане в тежест на насрещната
страна, което в случая се установява – с молбата за образуване е заявено
своевременно искане за разноски, а съобразно т. 1 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС и удостовереното в
представеното пълномощно/договор за правна помощ плащане в брой съдът следва да
приеме, че възнагражденията от по 150 лв. са заплатени. Неоснователен е поддържаният
в жалбата довод, че тъй като в поканата за доброволно изпълнение, връчена на
длъжника Р. П., е пропуснато да се посочи своевременно претендираното от
взискателите адвокатско възнаграждение в общ размер 300 лв., това освобождавало
правоприемника му от задължението да заплати на взискателите направените от тях
разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение. Същевременно, предвид
настъпилата в хода на изпълнителното производство смърт на длъжника и
извършените от пълномощника на взискателите
действия във връзка с установяване на правоприемниците му съдът намира, че
възнагражденията от по 150 лв. не са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Жалбата в тази част е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По искането за намаляване на таксите по изпълнителното
дело:
Както вече бе посочено, задължението на длъжника в
изпълнителното производство за разноски е изрично уредено в нормата на чл. 79 ГПК. Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и
други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ - чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният
съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото
лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се
дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на
дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и
последиците при неплащане - чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само
за действия, изрично посочени в тарифата (чл. 82 ЗЧСИ), а пропорционалните такси се събират в процент
според материалния интерес (чл. 83 ЗЧСИ).
В случая ЧСИ е изготвил сметки по чл. 79 ЗЧСИ само за
част от начислените прости такси, които обаче не са били връчени на длъжника, а
сметка относно пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ с посочен материален
интерес, върху който е начислена, не е изготвена. В мотивите по жалбата ЧСИ е
описал начислените прости такси, а относно пропорционалната такса е посочил, че
същата е в размер на 78 лв. с вкл. ДДС и е начислена върху материален интерес
от 650 лв. – 350 лв. по изпълнителния лист и 300 лв. – адвокатски
възнаграждения на взискателите.
От простите такси незаконосъобразно съдебният изпълнител
е начислил такса в размер на 18 лв. с ДДС по т. 9 ТТРЗЧСИ – за налагане на
запор без опис. По делото няма данни по наложените два запора да са превеждани
суми, а съгласно чл. 79, ал. 3 ГПК разноските, направени от взискателя за
изпълнителни способи, които не са приложени, остават за негова сметка и не се
дължат от длъжника.
Незаконосъобразно е начислена и пропорционалната такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ. Според чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес. Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума, съобразно материалния интерес,
като приложима в случая е б. „б“ (за вземане от 100 до 1 000 лв. - 10 лв. + 10
на сто за горницата над 100). От разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ следва, че
пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се начислява само върху
сумите - предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния лист – именно
това е материалният интерес по изпълнителното дело. Същият извод следва и от тълкуването
на разпоредбата на т. 26 във връзка с т. 20 - 25 от Тарифата. Адвокатският хонорар
за изпълнителното дело не представлява част от материалния интерес – от вземането,
подлежащо на изпълнение, а представлява разноски по изпълнението. Поради това, макар
да се събира за взискателя, то не представлява „събрана сума“ по смисъла на т.
26 ТТРЗЧСИ и върху него не следва да се начислява пропорционалната такса.
В случая с молбата за образуване взискателите са искали
събиране на сумите по изпълнителния лист от по 175 лв., или материалният
интерес възлиза на 350 лв. Определената съобразно този материален интерес
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ възлиза не на твърдения в мотивите на ЧСИ
размер от 78.00 лв. с ДДС, а на 42.00 лв. с вкл. ДДС, до който размер същата
следва да бъде намалена.
С оглед изложеното, таксите по изпълнението следва да
бъдат намалени със сумите 18 лв. и 36 лв., или от 285.50 лв. с ДДС на 231.50
лв. с ДДС.
В настоящото съдебно производство не следва да се
присъждат разноски. В производство относно дължимостта и размера
на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение
№ 393/17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г., ІV ГО, определение № 489/17.10.2017
г. по ч.гр.д. № 3926/2017 г., ІV ГО, определение № 52/19.03.2019 г. по ч.гр.д.
№ 740/2019 г., І ГО, определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г.,
ІІІ ГО, определение № 76/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4562/2018 г., ІІІ ГО,
определение № 158/08.04.2019 г. по ч.гр.д. № 87/2019 г., ІІІ ГО, определение №
119/04.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1975/2019 г., ІІ ГО и др.). Ето защо, макар
жалбата на длъжника да е частично основателна, същият няма право на разноски в
това производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 02927/22.02.2021г., подадена от С.Р.П., ЕГН **********, разпореждане от 09.02.2021г. по изп.д. №
20207810400461 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 01796/04.02.2021г. за намаляване размера на дължимите
такси по изпълнителното дело, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимите такси по ТТРЗЧСИ от длъжника С.Р.П., ЕГН ********** (конституиран по
реда на чл. 429, ал. 2 ГПК на мястото на починалия в хода на изпълнителното
производство длъжник Р..С.П.), по изп.д. № 20207810400461 по описа на ЧСИ
Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ, както следва: от 285.50 лв.
с вкл. ДДС на 231.50 лв. (двеста тридесет
и един лева и 50 стотинки) с вкл. ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 02927/22.02.2021г. в останалата
част.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.