Решение по дело №212/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 48
Дата: 14 април 2020 г. (в сила от 28 май 2020 г.)
Съдия: Елеонора Петрова Серафимова
Дело: 20195200900212
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е    Ш   Е    Н    И    Е

 

№………/14.04.2020г. гр. Пазарджик

 

В       ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

                             ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на дванадесети март две хиляди и двадесетата година в открито заседание, в следния състав:                                                                                                                                                                                            

 

                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА

 

          Секретар: В.БОЕВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 212 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава 39 „Откриване на производство по несъстоятелност” от ТЗ.

Съдът е сезиран с молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, с ЕИК ********(като универсален правоприемник на „С." ЕАД), със седалище и адрес па управление: град София срещу „Х." ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град П., ул. С.К.№ 4, представлявано от Д.Н.К. - управител за обявяване в несъстоятелност на ответното дружество по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.

Твърди се в молбата, че Еднолично акционерно дружество с фирма „С." ЕАД /заличен търговец с ЕИК ********/ е прекратено без ликвидация чрез вливане в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД /по-долу, за краткост само „О."/, което обстоятелство е отразено по партидата в ТРРЮЛНЦ на преобразуващото се дружество с вписване № 20180123154758. На основание чл. 262, ал. 1 във връзка с 263з, ал.2 от Търговския закон „О." е универсален правоприемник в правата и задълженията па „С.", с оглед които обстоятелства се обосновава материално-правната му легитимация като кредитор на „Х." ЕООД, въз основа на сключени договори за банкови кредити, както следва:

1. Между „С." ЕАД, от една страна, и от друга - „Х." ЕООД, като кредитополучател и Д.Н.К., като съдлъжник, е сключен Договор за (револвиращ) банков кредит /кредитна линия „Малки и средни предприятия" № MS 17-00321/29.03.2017 г. в размер на 2 000 000.00 лева (два милиона лева) за оборотни средства за изпълнение на Договор/поръчка № PO-17-046-Q3010 от 16.02.2017 г. за изработка на метални конструкции, сключен с „Д.П.М.К." АД. Кредитната линия първоначално е предоставена със срок за ползване до 19.11.2017 г. и краен срок за погасяване: 20.11.2017 г., но с изрично договорена възможност револвиране на кредита, посредством продължаване на сроковете, което е и сторено с последващи три анекса. Договорът за кредитна линия е обезпечен чрез учредяване на особен залог върху вземания от трети лица и вземания от сметки от 29.03.2017 г., застрахователен договор № 1102*********110518/11.05.2018 г., сключен с „Българска Агенция за експортно застраховане" ЕАД; нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 103, том I, per. № 934, дело № 101/12.04.2017 г. по описа на Нотариус Г. В.с per. № 545, вписан в Служба по вписванията с вх. № 707/12.04.2017 г., акт № 17, том 1, дело № 276/2017 г.

2. Между „С." ЕАД, от една страна, и от друга - „Х." ЕООД с ЕИК *********. каго кредитополучател и Д.Н.К. с ЕГН **********, като съдлъжник е сключен Договор за (револвиращ) банков кредит (кредитна линия) „Малки и средни предприятия" № MS 16-00048/12.12.2016 г. „Инициатива за МСИ 2014-2020 кредит за оборотни средства", по силата на който Банката е предоставила за ползване на кредитополучателя револвираща кредитна линия за оборотни средства за сумата в размер на 1 200 000 лева (един милион и двеста хиляди лева). Кредитното правоотношение е предоговаряно, като с последния анекс страните са договорили револвиране на предоставената кредитна линия до максимално допустимия размер от 1 200 000 лева за нов период със срок за ползване до 20.06.2019 г. с възможност за последващо револвиране. Този договор е обезпечен с особен залог учреден на 12.12.2016 г. върху: стоково-материални запаси на склад, с местонахождение: град П., ул. „С.К." № 4; дълготрайни материални активи, представляващи машини, съоръжения и оборудване по опис съгласно приложение № 1 към договора; паричните вземания на залогодателя от наличностите по всички негови сметки, открити в Банката. Залогът е вписан първоначално с ЦРОЗ, като към него са извършени допълнителни вписвания, с които съответно са отразени следните обстоятелства: смяна на заложния кредитор, пристъпване към изпълнение за част от вземането и пристъпване към изпълнение за целия размер на обезпечения дълг; с учредяване на договорна ипотека оформена с нотариален акт № 128, том Ш, per. № 4108, дело № 524/ 14.12.2016 г. по описа на Нотариус Г. В.с per. № 545, вписан в Служба по вписванията с вх. № 3145/14.12.2016 г.; акт № 55, том 1, дело № 1308/2016 г.

3. Между „С." ЕАД, от една страна, и от друга - „Х." ЕООД, като кредитополучател и Д.Н.К., като съдлъжник, е сключен Договор за банков кредит - овърдрафт „Малки и средни предприятия" № MS 16-00042/21.11.2016г., по силата на който банката е предоставила за ползване оборотен кредит за сумата в размер на 400 000.00 лева (четиристотин хиляди лева) за рефинансиране на Договор за револвиращ банков кредит от 20.09.2006 г. и за оборотни средства със срок за ползване до 19.06.2019 г., при договорена възможност за последващо револвиране съгласно последния анекс към него от 04.12.2018г. Обезпечен е с Договор за особен залог на съвкупност от движими вещи от 21.11.2016 г., Договор за особен залог на движими вещи от 21.11.2016 г.,Договор за особен залог върху парични вземания по сметки от 21.11.2016 г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 129, том III, per. № 4114, дело № 523/ 14.12.2016 г. по описа на Нотариус Г. В.с per. № 545, вписан в Служба по вписванията с вх. № 3146/14.12.2016 г., акт № 56, том 1, дело № 1309/2016 г.

4. Между „С." ЕАД, от една страна, и от друга - „Х." ЕООД, като кредитополучател и Д.Н.К., като съдлъжник, е сключен Договор за банков кредит „Малки и средни предприятия" № MS 16-00041/21.11.2016 г., по силата на който банката е предоставила инвестиционен кредит за сумата в размер на 900 000.00 лева (деветстотин хиляди лева) за рефинансиране на Договор за револвиращ банков кредит от 01.10.2008 г. и анексите към него и на Договор за револвиращ банков кредит от 20.09.2006 г. със срок за усвояване до 19.12.2016 г. и с краен падеж 20.11.2021 г. и е обезпечен с          Договор за особен залог на съвкупност от движими вещи от 21.11.2016 г., Договор за особен залог на движими вещи от 21.11.2016 г.,    Договор за особен залог върху парични вземания по сметки от 21.11.2016 г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 127, том III, per. № 4107, дело № 523/ 14.12.2016 г. по описа на Нотариус Г. В.с per. № 545, вписан в Служба по вписванията с вх. №3138/14.12.2016 г., акт№ 54, том 1, дело№ 1305/2016 г.

5. Между „С." НАД, от една страна, и от друга - „Хидропес" ЕООД, като наредител, „Х." ЕООД и Д.Н.К. като съдлъжници, е сключен Договор за издаване на банкова гаранция „Малки и средни предприятия" № 17-65/27.04.2017 г., по силата на който банката се е задължила да издаде банкова гаранция за авансово плащане за сума в размер на 394 089.10 лева /триста деветдесет и четири хиляди осемдесет и девет лева и десет стотинки/ по Договор № 13/04/1/0/02837 от 09.03.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства", сключен между „Х." ЕООД и Държавен фонд „Земеделие" - Разплащателна агенция, със срок на валидност: шест месеца след изтичане срока на Договор № 13/04/1/0/02837 от 09.03.2016 г., което задължение е изпълнено от страна на банката. Липсва обаче изпълнение от страна на наредителя поради което и на основание чл.29.3 от Договора за издаване на банкова гаранция при плащане по издадената банкова гаранция от страна Банката-гарант, платената сума става дължима и изцяло изискуема от наредителя „Х." ЕООД в деня на плащането й от банката-гарант. Дългът се трансформира в „ползван неразрешен овърдрафт" и дружеството, за който в чл. 2.7. от Договора е договорена неустойка в размер на 20% фиксиран лихвен процент, начисляван върху размера на ползвания и непогасен остатък от дълга.

Твърди се, че налице неизпълнение по всички гореописани правоотношения, изразяващо се в неплащане в договорените срокове и размери на дължимите вноски по лихва и/или по главница. Поради това и на основание чл.60, ал. 2 от Закона за кредитните институции във връзка с т. 36.2. и т. 36.10 от Общите условия към посочените в пункт I, т.1 - т. 4 договори за кредит, Банката е обявила на длъжниците вземанията си по тях за предсрочно и изцяло изискуеми. За целта, на 08.04.2019 г. на Д.Н.К. - в лично качество и в качеството му на законен представител на „Х." ЕООД е връчено Уведомително писмо с наш изх. № ИД 12123/03.04.2019 г. Предсрочната изискуемост е осчетоводена в деня на достигане на изявлението на Банката-кредитор до длъжниците, а именно - на 08.04.2019 г. като размера на непогасените задължения на длъжника е  4 830 867.59 лева.

Съобразно всичко изложено се твърди от кредитора, че „Х." ЕООД в началото на настоящата календарна година, а именно 31.01.2019 г. е било неплатежоспособно, което негово състояние, евентуално  се явява като непосредствена последица от свръхзадължеността му. Основен аргумент в тази насока е и факта, че ответника сам е подал молба за откриване на производство пред съда, по която вече е образувано т.д.№143/2019г. по описа на Пз ОС.

Всичко изложено обуславяло правният интерес на ищеца да заведе иск по чл.625 от ТЗ за обявяване при условията на кумулативност на неплатежоспособността и свръхзадължеността на ответното дружество, да се определи началната дата и открие производство по несъстоятелност, като се назначи временен синдик и се постанови обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника.

Сочат се доказателства.

Представени към молбата за откриване на производството по несъстоятелност са писмените доказателства визирани в чл.628 ал.1 и ал.3 от ТЗ.

В хода по същество процесуалните представители на молителя подържат изцяло иска си за откриване производство по несъстоятелност на ответното дружество.

В даден от съда срок ответното дружество не е взело становище по допустимостта и основателността на предявения иск, както и не е представило доказателства.

Молителят по делото е представил писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, както и е приета СИЕ, която като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдът изцяло кредитира.

Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на молителя и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното:

По допустимостта:

Така подадената молба е процесуално допустима като подадена по реда на чл.625 от ТЗ , както и поради приложените към нея изискуеми се по чл.628 ал.2 и ал.3 от ТЗ документи.

Налице са и предпоставките на чл.613 от ТЗ, тъй като молбата е подадена пред надлежния окръжен съд по седалището на търговеца от процесуално легитимирано лице.

По основателността:

Искането за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество е направено при условията на кумулативност на двете основания - неплатежоспособност и свръхзадълженост. Съгласно разпоредбата на чл.607а от ТЗ, както и константната съдебна практика, производство по несъстоятелност може да бъде открито и на двете основания, но само в случай, че длъжникът е капиталово дружество, което в конкретния казус е така. Ответното дружество е регистрирано в ТР като дружество с ограничена отговорност и поради това следва да се приеме, че е налице изискването на чл.607а ал.2 от ТЗ. В този смисъл съдът ще следва да анализира наличието а и на двете предпоставки – неплатежоспособност и свръхзадълженост.

Относно неплатежоспособността, съобразно визираното в чл.608 ал.1 от ТЗ, следва да се установи дали длъжникът е търговец, да е налице изискуемо задължение на същия по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане, което същия да не може да изпълни, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Предвид изложеното  до тук съдът съобразявайки наведените от кредитора - ищец доводи, както и приетите по делото доказателства приема, че е налице първата от материалните предпоставки на търговската несъстоятелност.

Относно следващата предпоставка – наличие на изискуемо задължение на същия по търговска сделка, след анализ на събраните в процеса доказателства, съдът приема също да е налице. В конкретният случай от писмените доказателства и приетата по делото СИЕ, която като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдът изцяло кредитира, се установява, че ответното дружество към 30.06.2019г. има непогасени задължения към доставчици в размер на 722 181.56 лева, към НАП в размер на 929 964.51 лева и към финансови институции 4 221 528.31 лева.

Пак от експертизата се установяват задълженията на ответното дружество към финансови институции във връзка със сключени договори за кредит по които „Х." ЕООД е съдълъжник или кредитополучател. Така със „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД са сключени договори за кредит №000594.01/28.03.2016г.;№000594.02/21.10.2016г. и №000594.03/11.12.2018г., с които дружеството е встъпило в дълг като съдлъжник на „ЕХП Резълтс" ЕООД. Налице е и договор за кредит с „Дойче лизинг България" ЕАД , който е с предназначение за рефинансиране на платена цена на доставчик „Еромаркет БРД" ООД за доставени дълготрайни активи.

О. АД има сключени четири договора за кредит с „Х." ЕООД и един договор за издаване на банкови гаранции, сключен „Х." ЕООД като наредител и „Х." ЕООД като съдлъжник. Последно посочените договори са приети като доказателства по делото. От същите, а и от СИЕ е безспорно, че вземанията са възникнали във връзка с търговската дейност на ответника и представляват дългосрочни и други заеми, дългове и други задължения, което между впрочем е и отразено в справка на НАП. Пак от приетите писмени доказателства е установено и още, че поради неизпълнението по всички гореописани правоотношения, изразяващо се в неплащане в договорените срокове и размери на дължимите вноски по лихва и/или по главница, и на основание чл.60, ал. 2 от Закона за кредитните институции във връзка с т. 36.2. и т. 36.10 от Общите условия към посочените в пункт I, т.1 - т. 4 договори за кредит, Банката е обявила на длъжниците вземанията си по тях за предсрочно и изцяло изискуеми. Така, на 08.04.2019 г. на Д.Н.К. - в лично качество и в качеството му на законен представител на „Х." ЕООД е връчено Уведомително писмо с изх. на банката № ИД 12123/03.04.2019 г. В този смисъл задълженията на ответното дружество са се превърнали в изискуеми считано от 08.04.2019 г. като размера на същите към този момент е  4 830 867.59 лева. Следователно вземанията на банката – ищеца са свързани с търговската дейност на ответното дружество и същите към датата на подаване на исковата молба по реда на чл.625 от ТЗ са били изискуеми.

Относно доводите за реализирани от страна на кредитора О. АД права по реда на заповедното производство следва да се отбележи, че изпълнителен лист издаден на посоченото основание се приема за несъдебно такова и поради това не решава за изискуемостта на вземането със сила на присъдено нещо. Ето защо той може да служи само като основание за образуване на индивидуално изпълнително производство, но не и за откриване на производство по несъстоятелност затова и такова вземане не попада в хипотезите на чл.608 ал.1 от ТЗ.

Наред с изложеното до тук, пак от експертизата се установява, че по счетоводни данни ответното дружество е спряло плащанията си към основният си кредитор О. АД след 01.02.2019г., а е преустановило търговската си дейност през месец юни 2019г. Последното при съобразяване води до извода, че е налице невъзможност за длъжника да погасява изискуеми и ликвидни парични задължения, произтичащи от търговска сделка.

Такъв извод се налага и след анализа на финансовите резултати на дружеството през последния петгодишен период - от 2014г. до 2019г. вкл. Анализът на стойностите на коефициентите му на ликвидност сочи, че е налице драстичното влошаване на резултатите през 2019г., когато показателите са под качествените им нива. Следователно е налице неспособност на длъжника да погасява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Наред с това, пак от СИЕ, се установява и още, че и показателите за финансова автономност са също отрицателни величини и сочат за декапитализация на дружеството и зависимост от кредиторите.

Увеличаването на времетраенето на 1 оборот и намаляването на броя на оборотите за 2019г. спрямо 2018г., показва затруднение на дружеството да генерира приходи от продажбата на продукти или услуги по отношение на краткотрайните активи, с които разполага.

Периодите за събиране на вземанията и погасяване на задълженията на „Х." ЕООД за 2019г. са над 508 и 524 дни, което показва невъзможност на дружеството да функционира нормално.

Изчислените финансови показатели показват невъзможност на дружеството да покрива краткосрочните си и текущи задължения.

Предвид тези факти и с оглед хипотезата на чл.631 от ТЗ, съдът намира, че следва да извърши анализ дали затрудненията на ответника имат временен характер. В този смисъл водещи от икономическите показатели са тези за ликвидността, тъй като същите се формират като съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущите задължения на предприятието, като най - съществен измежду тях се явява коефициентът на обща ликвидност, тъй като той се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му.

Съобразно изложеното и от СИЕ се установява, че коефициента за обща ликвидност при препоръчителни стойности: нормална - в границите от 1 до 1,5 и много добра - в границите от 1.5 до 2.0, през изследваният период 2014г. - 2019г., е както следва: за 2014г.- 1,16, за 2015г.-1,26, за 2016г.-1,50, за 2017г.-1,99, за 2018г.-1,90 и за 2019г.-0,48. Коефициентът за бързата ликвидност при препоръчителна стойност: равно или > 1, е: за 2014г.- 0,45, за 2015г.-0,31, за 2016г.-0,60, за 2017г.-0,83, за 2018г.-1,32 и за 2019г.-0,47. Коефициентът за незабавна ликвидност при препоръчителна стойност: около или по-голямо от 1, е: за 2014г.- 0,45, за 2015г.-0,31, за 2016г.-0,60, за 2017г.-0,83, за 2018г.-1,32 и за 2019г.-0,47. Коефициентът за абсолютна ликвидност при препоръчителна стойност > от 0.2, е: за 2014г.- 0,14, за 2015г.-0,04, за 2016г.-0,08, за 2017г.-0,09, за 2018г.-0,27 и за 2019г.-0,00103.

Така установени показателите сочат, че през изследвания период е налице влошаване финансовото състояние на ответното дружество, което безспорно е довело и до преустановяване на дейността му през 2019 г. Така стойностите за обща ликвидност сочат, че е налице рязко влошаване на финансовото състояние на дружеството през 2019 г. докато през останалия изследван период референтните стойности са се движили в границите на нормалното. Различно е развитието на показателите за бърза и незабавна ликвидност. Така през периода 2014-2017г. вкл. тези показатели са били значително под препоръчителните стойности. Единствено през 2018г. стойностите им са в границите на нормалното. През 2019г. те отново се влошават. Така посоченото води до извод, че като цяло ответното дружество през изследвания период е било в невъзможност да погасява краткосрочните си задължения с наличните средноликвидни активи. До този извод се достига и от показателите за абсолютната ликвидност, които са много под референтните граници освен през 2018г.  Следователно невъзможността на ответника да погасява падежиралите парични задължения в началото на 2019г. е обусловено от  влошеното му финансово състояние и логично е довело до спиране на плащанията, респективно и на дейността му в средата на 2019г. В подкрепа на този извод са и показатели за финансова автономност и задлъжнялост на „Х." ЕООД за периода от 2014 г. до 2019 г. включително, изчислени по данни от баланса на дружеството. Установява се, че за всичките е налице отклонение от приетите нормативни стойности, което показва превишение на задълженията спрямо собствения капитал, като за 2019г. показателите са отрицателни величини, което означава, че дружеството е изцяло финансово зависимо от кредиторите си.

И накрая, при преценка на платежоспособността на търговеца, следва да се има предвид обстоятелството дали същият разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите. Затова при преценката на финансовото състояние на длъжника следва да се имат предвид само притежаваните от него краткотрайни активи. Последните са с относителен дял в размер на 50.68%. Паричните средства са с относителен дял от 0.11% спрямо общата сума на актива. В пасива на баланса с най-голям относителен дял от 77.34% от общите задължения, са задълженията към финансови предприятия. Задълженията към доставчици са с относителен дял от 12.39%, а данъчните задължения са 9.06%. , И не на последно място от значение в конкретния случай е и обстоятелството, че е установено разпореждане от страна „Х.“ЕООД с недвижими имоти и дълготрайни активи през месеците февруари и март 2019г., което е още едно основание при продължавана търговска дейност да се застрашат интересите на кредиторите. Следователно, налице са безспорни доказателства, че притежаваното от ответното дружеството имущество не е достатъчно за покриване задълженията му, още повече при преустановена търговска дейност, без това да поставя в опасност интересите на кредиторите, което предполага да не са налице предпоставките на чл.631 от ТЗ. Не се събраха доказателства установяващи и обстоятелството, затрудненията му имат временен характер. Това все са обстоятелства, които изключват откриване на производство по несъстоятелност, и обосновават отхвърляне на молбата и са от категорията факти, от които длъжникът черпи изгодни правни последици за себе си, и с оглед принципа за разпределяне на доказателствената тежест, визиран в чл.154, ал.1, от ГПК, същият следваше да ги докаже. А това не бе сторено.

Съобразно всичко изложено до тук се налага извод за неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ал.1 т.1 и т.2 и ал.3 от ТЗ. Съгласно изискванията на чл.630 ал.1 т.1 от ТЗ, при констатирана неплатежоспособност на длъжника, съдът дължи определяне и на началната дата на възникването й, което е от съществено значение за развитието на производството и попълването на масата на несъстоятелността и изобщо охраняване интересите на кредиторите, поради което съдът следва да прецени същата с оглед на всички доказателства по делото. Това е така защото началната дата на неплатежоспособността се определя не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява това трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по смисъла на чл.608 от ТЗ. В този смисъл от СИЕ и поясненията дадени от експерта в съдебно заседание (л.364 и 365 от делото) се установява, че дружеството към месец декември 2018г. е било свръхзадължено и е изпитвало финансови затруднения, макар те да не са били с необратим характер. В подкрепа на този извод вещото лице сочи факта, че в края на 2018г. в ГФО е декларирано единствено задължение, това към НАП, което обаче е възникнало още през месец октомври 2018г. Установено, че до този момент ( м.октомври 2018г.) разплащанията от ответното дружество са извършвани редовно. След края на 2018г., през месец януари вещото лице е констатирало от движението и записванията по счетоводните сметки, че ответника е извършвал разплащания с някои от кредиторите, а през месец февруари плащанията са единствено на база предприетите мерки за принудително събиране на вземания. След този момент липсват доказателства по делото ответното дружество да е извършило плащане свързано с търговската му дейност или такова за погасяване на публичните му задължения към НАП. Ето защо и съобразно извършеният до тук анализ, съдът приема, че към 31.12.2018г. ответното дружество е било свръхзадължено и в състояние на неплатежоспособност поради спиране на плащанията, както по публичноправните си задължения, така и по търговски сделки.

Предвид изложеното и на основание чл.630 ал.1 от ТЗ, решаващият състав приема, че следва да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното търговско дружество, като се обяви неговата свръхзадълженост и неплатежоспособност с начална дата 31.12.2018 г. и се постави обща възбрана и запор върху имуществото му. За временен синдик следва да бъде назначен А.Г.К.със служебен адрес в гр.С. при възнаграждение в размер на 1000 лева месечно. На същият следва да му бъде дадена възможност в едноседмичен срок да даде съгласието си за назначаване, както и да представи доказателства, че отговаря на изискванията на  чл. 655 от ТЗ.

На основание чл.630, ал.1 т. 5 от ТЗ съдът определя дата на първото събрание на кредиторите, което да се проведе на 28.05.2020г. от 11,30 ч., с дневен реда, посочен в разпоредбата на чл.672 ал.1 от ТЗ.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК след заявено искане в този смисъл, ще следва в полза на кредитора О. АД да се присъдят сторените от нея разноски, които са установени и са в размер на 1 165 лева – платена ДТ, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение определено по основание и размер съгласно чл.78 ал.8 от ГПК.

Неоснователно е искането за присъждане на основание чл.78 от ГПК в полза на О. АД внесените от нея първоначални разноски в размер на 5000 лева при условията на чл.629б от ТЗ, тъй като възстановяването на същите се извършва по реда на чл. 632а от ТЗ незабавно, щом масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно, при каквото и да е осребряване и наличие на средства, без да се пристъпва към съставяне на сметка за разпределение.

Съобразно изложеното и на основание чл.607а ал.1 от ТЗ, чл.608 от ТЗ, чл.630 от ТЗ Пазарджишкия окръжен съд

 

Р         Е       Ш      И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „Х." ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град П., ул. С.К.№ 4, представлявано от Д.Н.К. - управител.

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА  31.12.2018г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Х." ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град П., ул. С.К.№ 4, представлявано от Д.Н.К. - управител.      

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Х." ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град П., ул. С.К.№ 4, представлявано от Д.Н.К. - управител.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Х." ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град П., ул. С.К.№ 4, А.Г.К., със служебен адрес: гр. С. 1000, ул. “А.К.“ № 26, ет.2, с телефон: ****, с ел.поща: ***

ЗАДЪЛЖАВА временния синдик А.К. в едноседмичен срок от датата на вписване на решението в ТР да даде съгласието си за назначаване, както и да представи доказателства, че отговаря на изискванията на  чл. 655 от ТЗ.

 ОПРЕДЕЛЯ месечно възнаграждение на временния синдик А.К. в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, платими от масата на несъстоятелността. 

ОПРЕДЕЛЯ ЗА ДАТА на първо събрание на кредиторите - 28.05.2020 г. от 11.30ч., което ще се проведе в сградата на Съдебна палата - гр.Пазарджик, ул. "Хан Крум" № 3 при дневен ред по чл.672 ал.1 от ТЗ

ОСЪЖДА „Х." ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град П., ул. С.К. № 4, представлявано от Д.Н.К. - управител, да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес па управление: град С., бул. „В.“ № 89Б направените от последната разноски по делото в размер на 1 165 лева – платена ДТ, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение определено по основание и размер съгласно чл.78 ал.8 от ГПК.

  

Решението подлежи на вписване в Търговския регистър на Агенцията по вписване.

Решението подлежи на незабавно изпълнение и има действие по отношение на всички.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред Апелативен съд гр. Пловдив, включително от лицата по чл. 613а ал. 2 от ТЗ.

     

СЪДИЯ: