№ 971
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100511275 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение от 27.06.2021 г. постановено по гр. д. 59740/2019 г. от СРС, 31 с-в е
признато за установено по предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И.
П. К., ЕГН **********, с адрес: с. Лозен, Столична община, ул. „****, не дължи на „А1
България“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. ****, сумата
от 6 287, 52 лева с ДДС, представляваща цена на проведени разговори с международни
дестинации чрез услугата „Мтел спот“ от телефонен номер **** в периода 07.07.2019 г.-
08.07.2019г., за който е сключен договор № ********* от 09.04.2019 г., за която сума е
издадена фактура № ********** от 12.07.2019г., както и сумата от 82, 01 лева с ДДС,
представляваща цена на предоставени услуги за периода от 09.07.2019 г. до 08.08.2019 г. по
договор №********* от 09.04.2019 г., за която е издадена фактура № ********** от
12.08.2019 г., както и сумата от 82, 07 лева с ДДС, представляваща цена на предоставени
услуги за периода от 09.08.2019 г. до 08.09.2019 г. по договор № ********* от 09.04.2019г.,
за която е издадена фактура №********** от 12.09.2019 г.
С решението е осъден „А1 България“ ЕАД да заплати на И. П. К. на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата от 1258, 07 лева, представляваща сторените по делото разноски.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД. Жалбоподателят излага доводи за неправилност и
необоснованост на решението, както и доводи, че същото е постановено в противоречие със
съдопроизводствените правила. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел,
че стойността на международните разговори не е доказана, нито причинната връзка между
представените брошури и сключения с ищеца договор. Ответникът в отговора на исковата
молба не е оспорил, че се е регистрирал за услугата „Мтел Спот“, а същевременно от
брошурата се установява, е ако се регистрират за тази услуга, клиентът ще се ползва за
идентифициране и таксуване като трябва да е абонат на договор, регистриран на интернет
сайта на мобилния оператор. Неправилно СРС приел, че не са налице доказателства до кои
1
страни са проведени обажданията. В приложената справка е налице скрита колона, от която
се установява, до кои страни са изходящите обаждания. Съгласно СТЕ, въпрос № 5 е
намерил отговор от вещото лице, че не са констатирани, каквито и да е отклонения от
правилното функциониране на системата и че процесните услуги са отчетени и оценени
правилно. По повод двете фактури с начислени месечни абонаментни такси съответно 82,01
лева и 82,07 лева с ДДС, въззивникът изтъква доводи, че след преустановяване на
изходящите обаждания е продължило представяне на входящи обаждания. Спирането на
входящите обаждания се дължало на виновно неизпълнение на ищеца, ето защо правилно са
начислени такси за двата месеца. Въз основа на горното, моли съдът да отмени обжалваното
решение, като се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна И. П. К. оспорва същата по съображения изложени в писмен
отговор. Сочи, че скритият ред от приложението не е видим нито за съда, нито за страните.
Поддържа, че относно стойността на предоставените услуги, въззивникът се позовава на
съдебно-техническата експертиза по въпрос № 5: правилно ли са отчетени и оценени
процесните услуги. Констатацията на вещото лице обаче относно цените не е от
компетентността на вещото лице. Брошурата за международните обаждания не представлява
общи условия. При проверка на КРС се установява, че общи условия за тази услуга не са
били налични, нито ценова листа, нито каквато и да е информация за тази услуга. Причината
за смяната на паролата не била установена по делото, като вещото лице заявило, че ищецът
не е заявявал смяна на паролата. Освен това, в системата не е отразен сигнала на ищеца към
оператора от 08.07.2019 г., което е сигнал за нередност по системата. Моли въззивното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
СРС е сезиран с иск с правно основание 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 09.04.2019 г. е сключил договор ********* за абонаментно
предоставяне на мобилни услуги с „А1 България“ ЕАД. По силата на този договор
ответникът се задължил да му предостави мобилни услуги за 4 мобилни номера, използвани
от семейството му. Сочи, че има определен кредитен лимит за разговори в размер на 100
лева. Твърди, че на 07.07.2019 г. срещу 08.07.2019 г. между полунощ в рамките на един час
е получил няколко последователни кратки съобщения, с които е уведомен, че е достигнат 75
% от кредитния му лимит, респ. 90 % и че лимитът е изчерпан. На следващата сутрин всички
телефони на семейството му били спрени, като операторът бил преустановил
предоставянето на каквито и да е услуги на всички номера, които семейството му ползва.
При разговор със сътрудник установил, че за ползвания от него номер **** има натрупана
сметка за международни разговори в размер над 6 000 лева. Твърди, че в посочения период
не бил провеждал никакви международни разговори. За периода 09.06.2019 г.- 08.07.2019 г.,
получил фактура за посочения номер , съгласно която дължи 5239, 60 лева без ДДС за
проведени разговори към международни дестинации. Подал две жалби. От справката се
установявало, че са таксувани 178 броя разговори с означение „Изходящ разговор
Международни дестинации (спот услуга)“, записани като осъществени в период от 23.39
часа на 07.07.2019 г. до 00.56 часа на 08.07.2019 г., изходящи от телефонен номер **** с
обща продължителност от 2139 минути. Твърди, че въпреки че към момента обслужването
на всички номера по договора било спряно не по негова вина, били издадени вече две
фактури - от 12.09.2019 г. за ползвани услуги с период на фактуриране 09.07.2019 г.-
08.08.2019 г. за сумата в размер на 82,01 лева с ДДС, както и от 12.09.2019 г. за ползвани
услуги с период на фактуриране 09.08.2019 г.- 08.09.2019 г. за сумата в размер на 68, 39 лева
без ДДС или 82, 07 лева с ДДС. Твърди, че не дължи горепосочените суми. Моли да бъдат
уважени предявените искове. Претендира разноски. Съгласно уточнение в съдебно
заседание от 59740/2019 г. от ищеца, съдът е обявил доклада по делото за окончателен със
следното уточнение: И. К. не дължи на А 1 България ЕАД сумата от 6287,52 лева с ДДС ,
2
представляваща цена на проведени разговори с международни дестинации чрез използване
на услугата на Мтел Спот.
Ответникът оспорва предявения иск по съображения изложени в писмен отговор.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По доводите във
въззивната жалба, настоящият състав намира следното:
Не се спори между страните, че същите са сключили договор № *********, ведно с
Приложение № 1 от 09.04.2019 г. към договора – условия за тарифен план мобилна услуга
„А1 ONE Unlimited 21“ и Приложение № 3 от 09.04.2019 г. към договора - Ценоразпис, по
силата на който ответника е поел задължение да предоставя на ищеца посочените в двете
приложения услуги от GSM - мрежата, а последния в качеството си на потребител се е
задължил да заплаща ежемесечно цената на ползваните услуги, съгласно приложенията и
Общите условия за взаимоотношенията между „А 1 България“ ЕАД и абонатите, с което
ищеца се е съгласил при хипотезата на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което съдът приема,
че същите са задължителни за него. Към договора са представени и Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществени
мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE. На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът с определение е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните обстоятелството, че на 09.04.2019г. е сключено Приложение
№ 1 и № 3 към Договор № *********, сключен между страните за предоставяне на
електронни съобщителни услуги. Между страните не е спорно обстоятелството, а и същото
се установява от представените и приети по делото фактури, че ответното дружество е
начислило оспорените от ищеца суми.
Установява се по делото, че от 07.07.2019 г. от 23:39:15 ч до 08.07.2019 г. в 00:56:09 ч
са проведени 178 броя обаждания от мобилния номер на ищеца, с продължителност 2139
минути, за които е начислена от ответника сумата от 5239,60 лева без ДДС. /Приложение
„А“ към фактура **********, както и прието по делото заключение на СТЕ/. От
заключението на съдебно-техническата експертиза от 01.09.2020 г. което настоящият състав
кредитира като компетентно и обективно изготвено се установява, че разговорите,
проведени в чужбина се обслужват от мрежата на чуждия оператор, а файловете с
потреблението се изпращат към „А1“ чрез международна клирингова къща „МАСН“,
остойностяването на всеки разговор се извършвало от „А1“. Технологично процесът не
можел да бъде манипулиран, без да остави следи в информационния си одит и да извести за
това отдел информационна сигурност и превенция. Вещото лице е посочило, че услугата
„Мтел спот“ дава възможност на клиентите на постоянен договор да общуват чрез Интернет
протокол, като за да използва услугата потребителят трябва да инсталира софтуерен телефон
на своя компютър и да има активна интернет връзка. Процесният мобилен номер бил
регистриран към платформата на 27.03.2017 г. От заключението се установява, че за
провеждане на оспорените разговори е използвана софтуерна централа Asterix PBX версия
13.21.1, чрез която е технически възможно извършването на множество повиквания за
кратък период от време. Съгласно билинг системата на ответника били отразени
фактурираните услуги в количеството, посочено в процесните фактури и на посочените във
фактурата номера. Вещото лице не е констатирало отклонения в правилното функциониране
на системата по отчет и оценяване на услугите. На 08.07.2019 г. на четирите мобилни
номера, била преустановена услугата изходящи повиквания, като входящите не били
преустановени според системата на ответното дружество.
От неоспореното от страните заключение на допълнителната съдебно-техническа
експертиза от 11.03.2021 г. се установява технологията на получаване на потребителско име
3
и парола за използване на услугата „Мтел спот“ и процедурата за издаване на нова парола.
Вещото лице е посочило, че след активизацията на услугата на 27.03.2017 г. няма смяна на
паролата. Експертът е уточнил, че „А 1“ проверява самоличността на потребителя при
влизане за използване на услугата „Мтел спот“ чрез идентификацията при вход в системата.
Данните на потребителите се защитават от внедрената система за информационна
сигурност, служители с административно ниво на достъп имат възможност за визуализиране
на данните на клиента, като технологично било възможно служител да злоупотреби с лични
данни, но не се констатирали такива нарушения, които да са отразени в системата. Вещото
лице е посочило, че достигането на кредитния лимит се следи автоматично от билинг
системата, като спирането на услугата става автоматично, без човешка намеса. Не била
установена информация, свързана с искане от ищеца за увеличение на кредитния му лимит.
По делото е приета и брошура на услугата „М-tel Spot“ място за срещи /без дата на
издаване и приемане/, с която е предвидена месечна такса 3,90 лева и цени на изходящи
разговори към различни страни.
Установява се, че Комисия за регулиране на съобщенията е извършила проверка в
„А1 Бълария“ на 19.09.2019 г. , към който момент не е налична информация за условията и
тарифата на услугата „Мтел Спот“, Общи условия, ценова листа и каквато и да е
информация за услуга „Мтел Спот“, нито са налични в търговския обект – гр. Варна, ул. „8-
ми приморски полк“ № 57А. Към момента на проверката, „Мтел Спот“ не се предлага на
нови клиенти /виж констативен протокол 19.09.2019 г./. Представен е и констативен
протокол от 04.10.2019 г. на КРС след проверка при ответника по жалба на ищеца без
никакви приложения към него.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира по доводите
във въззивната жалба следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствена тежест ищецът следва да
установи правния си интерес от предявяване на исковете, а ответникът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение по
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, доставените за процесния
период услуги, както и стойността им.
Въззивният съд намира, че е правилен изводът на първоинстанционния съд за
наличие на доказан по делото правен интерес у ищеца да предяви отрицателните
установителни искове, доколкото по делото се установява, че ответникът претендира
правото, което ищецът отрича, а именно ответникът е начислил като дължими от ищеца
суми за международни обаждания и месечни абонатменти такси, издал е фактури от
12.07.2019 г., 12.08.2019 г. и 12.09.2019 г. и ги е претендирал ищеца, като на осн. чл. 54, т. 1
и т. 2 от Общите условия поради неплащане в срок на дължими суми по фактурата от
12.07.2019 г. и поради невнасяне на изискана гаранционна сума при превишен кредитен
лимит е спрял предоставяне на услугата за изходящи повиквания на ищеца.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав
приема, че ответникът не е провел успешно доказване на релевантните по делото факти.
Действително от справката се установява, че от мобилния номер чрез услугата „Мтел Спот“
са провеждани изходящи обаждания в периода от 07.07.2019 г. в 23:39:15 до 08.07.2019 г. в
00:56:09 ч, без данни за извършвани манипулации по системата /съгласно СТЕ, Приложение
А към фактурата/, като липсват доказателства, които да разколебават или опровергават този
извод. Налага се извода, че обажданията в посочения период са извършвани чрез мобилния
номер на ищеца. От събраните по делото доказателства обаче не се установява нито до коя
държава са извършвани изходящите обаждания, нито каква е стойността на предоставената
услуга. Не се установява процесният договор, сключен между страните да регламентира
предоставяне на услугата „Мтел Спот“. Нито в Приложение № 1, нито в Приложение № 3 е
предвидена уредба на отношенията между страните по повод тази услуга. Неразделна част
към договора са и общите условия на „А1“, в които също не е предвидена услугата „Мтел
Спот“. Единственото относимо доказателство по повод услугата „Мтел Спот“ е брошура с
посоченото наименование, без дата на издаване, без данни от кое дружество и кога е приета,
4
като липсват данни същата да обвързва ищеца. Допълнителен аргумент в тази посока е, че
не се установява в представените по делото фактури да е начислявана на ищеца
предвидената в тази брошура месечна такса 3,90 лева. Нещо повече Комисията за
регулиране на съобщенията е установила, че общи условия и ценоразпис за тази услуга няма
към 19.09.2020 г. нито на сайта на ответното дружество, нито в посетения магазин, нито тази
услуга се предлага на нови клиенти. Наред с горното, по делото не е установено изходящите
обаждания към международни дестинации до коя държава са извършвани, а това има
значение за стойността на проведените обажданията. Доводът във въззивната жалба, че в
справката има скрита колона, от която се установява до коя страна са извършвани
изходящите обаждания не променя този извод, доколкото приетата по делото справка не
съдържа подобна информация, а при твърдение за скрита колона едва във въззивната жалба,
логично е съдържание да е неизвестно на страните и на съда и следователно не е установено
по делото. В тази връзка доколкото по делото не са събрани доказателства за държавата до
която са извършвани изходящите обаждания, както и за стойността им на осн. чл. 202 ГПК
съдът не кредитира отговора на експертизата, че не са установени отклонения при отчитане
и оценяване на представените услуги.
При установената липса на пълно и главно доказване на релевантните по делото
факти от страна на ответника, настоящият състав е лишен от възможността да извърши
преценка каква е стойността на всеки един от проведените 178 броя изходящи обаждания.
Липсата на доказателства за относимите факти водят до извода, че по делото не е сторено
пълно и главно доказване от ответника. Пълното доказване цели да създаде сигурно
убеждение на съда в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение,
което обаче в случая не е налице. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да
обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изходът
от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило.
/БГПП, Ж.Сталев/. При недоказване на факта, съдът е длъжен да го приеме за неосъществил
се. Ето защо правилно първоинстанционният съд е уважил отрицателния установителен иск
за сумата от 6287,52 лева по фактура от 12.07.2019 г.
Различно разрешение намира въпроса за предявените отрицателни установителни
искове за недължимост на сумите в размер на 82,01 лева и 82,07 лева по две фактури
съответно от 12.08.2019 г. и 12.09.2019 г. Настоящият състав приема, че
първоинстанционният съд неправилно е уважил исковете. Установява се по делото, че
мобилните услуги за изходящи обаждания на четирите телефони са били спрени на
08.07.2019 г., а входящите повиквания не са били преустановени според системата на „А1
България“. Не се спори между страните, че е достигнат кредитния лимит на мобилни
телефоните, като мобилният оператор е преустановил предоставянето на услугата „
изходящи обаждания“ са спрени. Съгласно чл.54, т. 1 и 2 от общите условия, „А1 България“
има право едностранно да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на
абоната до мрежата в случаите: 54.1 при неплащане на дължими суми след изтичане на
срока за плащане и 54.2 при невнасяне на изисканата гаранционна сума при превишен
кредитен лимит, ако стойността на ползваните услуги не бъде заплатена незабавно след
уведомяване на абоната и изтичане на срока по чл. 25.4 от тези общи условия. Ответното
дружество не твърди прекратяване на договора, а такова не се твърди и от ищеца.
Спирането на изходящите обаждания е предвидено като алтернативна възможност на
мобилния оператор при неплатена фактура, каквато в случая се явява тази от 12.07.2019 г. и
достигнат кредитен лимит, от която възможност ответникът се е възползвал, но това не
обусловя извод за недължимост на уговорената месечна абонаментна такса, доколкото
договорът не се твърди и не се установява да е бил прекратен към този момент.
Същевременно не се твърди и не се установява, фактурата от 12.07.2019 да е платена, а
кредитният лимит е бил превишен, което обстоятелство се твърди и от самия ищец в
исковата молба, следователно са налице хипотезите на чл. 54.1 и 54.2 от общите условия.
Ето защо се налага извода, че ищецът дължи заплащане на месечните абонаментни такси по
фактури от 12.08.2019 г. и 12.09.2019 г.
5
С оглед на изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно
следва да бъде потвърдено в частта, с която искът по чл. 124, ал. ГПК е уважен за сумата от
6287,52 лева, представляваща цена на проведени разговори с международни дестинации
чрез услугата „Мтел Спот“ от телефонен номер ****, а в частта, с която искът по чл. 124,
ал.1 за сумата от 82,01 лева по фактура от 12.08.2019 и за сумата от 82,07 лева по фактура от
12.09.2019 г. е уважен следва да бъде отменено и вместо това исковете за тези суми
отхвърлени.
С оглед изхода на спора, в полза на въззивника следва да бъде присъдена сумата от
5,82 лева – разноски за въззивна инстанция. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия следва
да се присъдят разноските по делото пред въззивната инстанция за процесуално
представителство в размер на 682,20 лв./платени по банков път съгласно платежен
документ от 13.04.2022 г./
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта на присъдените
разноски над 1226,07 лева до 1258,07 лева с оглед изхода на спора. В тежест на ищеца
следва да бъдат възлжени разноски на ответника в размер на 11,50 лева за
първоинстанционното производство.
На основание изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 27.06.2021 г. постановено по гр. д. 59740/2019 г. от СРС, 31 с-в В
ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че И. П. К., ЕГН **********, с адрес: с. Лозен, Столична община, ул. „****,
не дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София
ул. **** сумата от 82, 01 лева с ДДС, представляваща цена на предоставени услуги за
периода от 09.07.2019г. до 08.08.2019г. по договор №********* от 09.04.2019г., за която е
издадена фактура № ********** от 12.08.2019г., както и сумата от 82, 07 лева с ДДС,
представляваща цена на предоставени услуги за периода от 09.08.2019 г. до 08.09.2019 г. по
договор № ********* от 09.04.2019г., за която е издадена фактура №********** от
12.09.2019г., както и В ЧАСТТА , с която „А1 България“ ЕАД е осъден да заплати на И. П.
К. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата представляваща разликата над 1226,07 лева до
1258, 07 лева, представляваща сторените по делото разноски, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК предявени от И. П. К., ЕГН
**********, с адрес: с. Лозен, Столична община, ул. „****, че същият не дължи на „А1
България“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. **** сумата
от 82, 01 лева с ДДС, представляваща цена на предоставени услуги за периода от 09.07.2019
г. до 08.08.2019 г. по договор № ********* от 09.04.2019 г., за която е издадена фактура №
********** от 12.08.2019 г., както и сумата от 82, 07 лева с ДДС, представляваща цена на
предоставени услуги за периода от 09.08.2019 г. до 08.09.2019 г. по договор № ********* от
09.04.2019г., за която е издадена фактура №********** от 12.09.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.06.2021 г. постановено по гр. д. 59740/2019 г. от СРС, 31
с-в в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА "А1 България" ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ****, да заплати на И. П. К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в
размер на 682,20 лева за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА И. П. К., ЕГН ********** да заплати на "А1 България" ЕАД, ЕИК: **** сумата
от 11,50 лева, разноски пред първа инстанция и сумата в размер на 5,82 лева, разноски за
въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, освен в частта по исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК с цена на иска по 82,01 лева
6
с ДДС и 82,07 лева с ДДС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7