Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,30.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ
ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№5209 по описа за
2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу А.А.П. с
ЕГН ********** *** ищецът „Т. Б.“ЕАД
с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“М. 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6 чрез пълномощника си твърди, че е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника
, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№2751/2018г. по описа на
РС-Пазарджик. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение в размер
на 350.58 лв. за неизплатени далекосъобщителни връзки.Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Твърди се, че на 05.11.2015г между ищеца и ответника сключен договор за мобилни
услуги за телефонен номер .... с избрана абонаментна програма Резерв Стандарт
39.99лв. със срок на действие на
договора 24 месеца до 05.11.2017г. като правоотношението е новирано с допълнително споразумение към този договор с уговорен срок на действие
24 месеца от 05.04.2016г до 05.04.2018г.
като при преференциални условия абонатът е взел мобилно устройство Samsung модел Galaxy А3 Black на изплащане на 23 месечни
лизингови вноски всяка в размер на 10.39лв. съгласно уговорен погасителен
план.За потребените от абоната услуги за периода от 10.03.2016г до 09.08.2016г
са издадени следните фактури : 1/
фактура №**********/10.04.2016г за отчетен период на потребление 10.03.2016г
09.04.2016г за сумата от 47.76лв., от които 19.78лв. месечен абонамент
стандарт, 25.99лв. допълнителен пакет в мрежата на теленор 1.25лв., еднократна такса
-8.33лв., временно възстановяване на изходящ трафик 1.24лв. и лизингова вноска
в размер на 10.39лв. Падежът за плащане е 25.04.2016г. 2/ фактура
№**********/10.05.2016г. за отчетен период 10.04.2016г 09.05.2016г. за сумата
от 37.88лв., от които абонаментни такси и услуги в размер на 27.49лв. и
лизингова вноска в размер на 10.39лв., с падеж на плащане 25.05.2016г., 3/
фактура №**********/10.06.2016г за отчетен период 10.05.2016г до 09.06.2016г за
сумата от 55.92 лв., от които 45.53 лв. непратени абонаментни такси и услуги и
10.39 лв. лизингова вноска. Падеж на плащане 25.06.2016г.Твърди се, че с
кредитно известие №**********/10.07.2016г. е извършена корекция на дължимото за
предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане на абонаментни такси и услуги възлиза на
сумата от 142.78лв. Неизпълнението на
това задължение от страна на абоната е ангажирало договорната му отговорност по
т.11 от процесния договор за мобилни услуги. Мобилният оператор е прекратил
едносранно договора с ответника и е издал фактура №**********/10.08.2016г общо
за сумата от 815.44лв., включваща следните суми: сумата от 464.86лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, сумата от 207.80лв. неплатени лизингови вноски и сумата
от 142.78лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №********* за
периода от 10.03.2016г до 09.08.2016г. Твърди се, че договорът е прекратен на
30.06.2016г.- датата на деактивация на процесния абонамент като същата се генерира автоматично по
вградена електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличие
на незаплатени суми след изтичане на предвидените в месечните фактури срокове
за плащане съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.Поради прекратяване на договора за мобилни услуги на основание т.12 , ал.2 от Общите условия,
приложени към лизинговия договор дължимите месечни вноски за предоставеното на
абоната мобилно устройство Samsung модел Galaxy А3 Black са обявени за предсрочно изискуеми .
Съгласно чл.3, ал.2 от договора за лизинг месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя при сроковете,
условията и начина за плащане, уговорени в договора. В договора е посочена предпочетена дата на фактуриране
на услугите на 10 то число от месеца. Така падежът на лизинговите вноски е
указания в месечните фактури срок за плащане.Твърди се, че като абонат
ответникът се е съгласил и е приел общите условия на оператора. Съгласно чл.49
от ОУ операторът има право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя. Според чл.71 от ОУ потребителят е длъжен да заплаща определените
от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от ОУ, а
именно в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването. Съгласно сключения договор за мобилни услуги страните имат права и
задължения описани в него и в общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се
прилагат клаузите на общите условия , които са неразделна част към него. По
силата на същите индивидуалния договор влиза в сила от момента на подписването
му от страните, а за неуредените случаи се прилагат общите условия на договора
за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл.23 от ОУ месечният абонамент
осигурява достъп до услугите , за които е сключен индивидуален договор и
включва разходите за поддръжка на мрежата и
се предплаща от потребителя ежемесечно в размер съобразно избрания от
потребителя абонаментен план. По силата на чл.26 от ОУ неполучаването на
фактура не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимите
суми. Твърди се,че ответникът е подписал договор с мобилния оператор, ползвал е
мобилен номер .... и не е изпълнил задължението си да заплаща стойността на
предоставените услуги като с това си поведение е изпаднал в забава. Моли се
съда да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане за сумата от 142.78лв.незаплатени далекосъобщителни услуги
за периода от 10.03.2016г до 09.08.2016г, за която сума е издадена заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата .Моли се съда да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 207.80лв.,представляваща неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 05.04.2016г.за периода след месец
август 2016г до месец март 2018г.Претендират се разноски по настоящото дело. В
подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен отговор, с който
изразява становище, че искът е недопустим и неоснователен. Досежно възражението
за недопустимост на иска се сочи, че не е налице идентичност между заявлението
по чл.410 от ГПК и исковата молба. Налице е разминаване в част от елементите на
исковата претенция, което води до липса на съвпадение с издадената заповед за
изпълнение и оттам до недопустимост на
настоящия иск. Според ответника за допустимост на процеса е необходимо пълно
припокриване на твърденията в заявлението и обстоятелствата, от които произтича
вземането. Навежда възражения за
нищожност на договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение към
него,тъй като не са представени надлежно подписани общи условия на процесния
договор. Твърди, се че е нарушен ЗПК тъй като шрифта на договора е по-малък от
12, което води до нарушаване разпоредбите на чл.5, ал.1 и ал.4 от същия закон,
така информацията в тях не е четлива,
ясна и разбираемо. Твърди се, че е налице ненадлежно уведомяване за
предсрочното прекратяване на договора , респективно допълнителното споразумение
и за предсрочната изискуемост на месечните вноски. Кредиторът е следвало да
уведоми длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което не е сторено. Моли се
исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не изпраща представител. От същото
са постъпили две подробни писмени становища по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът,чрез особения
си представител, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото
на спора са развити в хода да устните състезания.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата
молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д.№2751/2018г по
описа на РС-Пазарджик се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед №1501/12.07.2018г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против ответника за
следните суми:сумата от 350.58лв.,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 05.11.2015г., потребени в периода от
10.03.2016г до 09.08.2016г., за които операторът е издал крайна фактура
№**********/10.08.2016г., сумата от 64.86лв. мораторна лихва за периода от
26.08.2016г до 22.06.2018г. , ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението-05.07.2018г до окончателното изплащане на вземането. Заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №14807 от 19.11.2018г заповедният съд е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Указал е и
последиците от непредявяване в срок на този иск. Това разпореждане е връчено на
заявителя на 30.11.2018г. и на 27.12.2018г / в едномесечният преклузивен срок
заявителят е предявил иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането си в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК.
Тук е момента съдът да развие съображенията си във връзка с
направеното възражение за недопустимост
на исковете, което е неоснователно поради следните съображения:
Съгласно т.11б от ТР№4/2013г. на
ОСГТК на ВКС в производството по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК не
намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК – за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането , различно от това
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение , може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между
размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането при условията на чл.210, ал.1 от ГПК може да се предяви
осъдителен иск в това производство. В настоящия случай ищецът е предявил иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение , но не в
пълния размер, за който е издадена заповедта, а за сумата от 142.78лв. като
наведеното в исковата молба основание за дължимост на посочената сума съвпада с
това, посочено в заповедта за изпълнение.Така предявения установителен иск е
допустим като заповедта за изпълнение, в частта, за която не е предявен иск за
установяване на вземането на заявителя, подлежи на обезсилване на основание
чл.415, ал.5 от ГПК. Компетентен да обезсили заповедта в този случай е съдът по
заповедното производство. Предвид постановките в ТР№4/2013г на ОСГТК на ВКС в
настоящото производство по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК е
допустимо съединяване на искове по реда на чл.210 от ГПК, включително и
предявяване при условията на обективно кумулативно съединяване на осъдителни
искове.
По настоящото дело са предявени
обективно съединени искове, а именно - положителен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД
за признаване за установено по отношение
на ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 142.78лв.,
представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
№********* за периода от 10.03.2016г до 09.08.2016г. , ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението -05.07.2018г., за която сума е издадена Заповед №1501/12.07.2018г
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2751/2018г. по описа на
РС-Пазарджик и осъдителен иск с правно
основание чл.345, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 207.80лв., ,
представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 05.04.2016г.за
периода от месец август 2016г до месец март 2018г.
Предявените искове са допустими и
следва да се разгледат по същество.
По иска с правно основание чл.422,
ал.1във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ,ал.1 от ГПК съдът намира
следното:
За основателността на този иск следва
да се установят следните материално правни предпоставки : валидно
правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и че ищецът е предоставил тези
услуги на ответника през исковия период.
От представените от ищеца писмени доказателства,
неоспорени от ответника, а и от
изслушаната съдебно –икономическа експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните се установи, че между страните на 05.11.2015г. е сключен договор , по силата
на който ищецът се е задължил да предоставя на
ответника мобилни услуги за мобилен телефонен номер .... съобразно
условията на абонаментен план Резерв Стандарт. От своя страна ответникът се е
съгласил да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 39.99лв. Договорът е сключен за срок от 24 месеца до 05.11.2017г.Към
договора е приложена и ценова листа, подписана от ответника, факт който не бе
спорен по делото. На 05.04.2016г. е подписано допълнително споразумение към
този договор като по абонаментния план Стандарт
с абонаментна такса 25.99 за срок от 24 месеца, а именно до 05.04.2018г. Към
допълнителното споразумение е представена ценова листа на оператора и подписана
от ответника- факт, който не бе спорен.
Услугите, предоставени на абоната А.П. съгласно договора са фактурирани под
абонатен номер №*********, за който са издадени следните фактури за процесния
период от 10.03.2016г до
09.08.2016г.,които фактури не са оспорени от ответника, а именно: 1/ фактура
№**********/10.04.2016г.за отчетен период 10.03.2016г-09.04.2016г за сумата от 47.76лв. с падеж на плащане
25.04.2016г, ведно с детайлно описание на вида
на ползваните далеко съобщителни услуги и тяхната цена,неоспорено от
ответника 2/ фактура
№**********/10.05.2016г за отчетен период 10.04.2016г.-09.05.2016г за сумата от
55.92лв. с падеж на плащане
25.05.2016г., ведно с детайлно описание на вида
на ползваните далеко съобщителни услуги и тяхната цена,неоспорено от
ответника, 3/ фактура №**********/10.06.2016г за отчетен период 10.05.2016 до
09.06.2016г за сумата от 37.88лв. с падеж на плащане 25.06.2016г., ведно с
детайлно описание на вида на ползваните
далеко съобщителни услуги и тяхната цена,неоспорено от ответника. С кредитно
известие №**********/10.07.2016г е извършена корекция на дълга като е сторнирана сумата в размер на
-9.17лв.за върната на абоната пропорционално начислена при сключване на
договора месечна абонаментна такса , начислена дължима лизингова вноска в
размер на 10.39лв. и отразен незаплатен баланс в размер на 141.56 лв./
съставляващ сбора от трите коментирани по-горе фактури, касаещи предходни три
отчетни периода, при което задължението на абоната съгласно отразеното в
кредитното известие възлиза на сумата от 142.78лв. / която сума е в рамките на
заявената искова претенция/.От
кредитираното експертно заключение по изслушаната съдебно икономическа
експертиза се установи, че задълженията на абоната А.П. към ищцовото дружество
за периода от 10.03.2016г до 09.08.2016г възлизат в общ размер от 142.78лв. Предвид изложеното съдът намира, че
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на
което ищецът се е задължил да предостави на ответника мобилни услуги срещу
заплащане на уговорената цена съгласно тарифния план. С оглед естеството на
договора и заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът приема, че
ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предостави мобилни услуги на
ответника. Съобразявайки и обстоятелството, че към неоспорените от ответника
фактури са приложени детайлни справки за потреблението от ползваните от
ответника телефонни номера съдът приема, че искът за признаване на установено
дължимостта на сумата от 142.78 лв. представляваща цената на ползваните
далекосъобщителни услуги за доказан по основание и размер. Ответникът, носещ
доказателствената тежест нито установи, нито противопостави възражение, че е
платил исковата сума. Ето защо исковата претенция за сумата от 142.78лв. за която е издадена заповед №1501
от 12.07.2018г по ч.гр.д.№2751/2018г по описа на РС-Пазарджик е основателна и
следва да бъде уважена като законна последица следва да се присъди и законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата.
По осъдителния иск с правно
основание чл.345, ал.1 от ТЗ във вр.с чл.232, ал.2 от ЗЗД съдът намира
следното:
За успешното провеждане на този иск
ищецът следва да установи наличието на валидно правоотношение по договор за
лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да предостави на
лизингополучателят вещ за временно ползване срещу уговорено лизингово
възнаграждение и лизингодателят да е предоставил държането на мобилното
устройство в състояние , годно за обичайното или уговорено потребление.
От представените от ищеца и неоспорени
от ответника писмени доказателства както и от кредитираното заключение на
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че на 05.04.2016г между
страните е сключен договор за лизинг, съгласно който ищецът в качеството на
лизингодател е предоставил на ответника в качеството на лизингополучател за
временно и възмездно ползване мобилно устройство мобилно устройство Samsung модел Galaxy А3 Black на изплащане на 23 месечни
лизингови вноски всяка в размер на 10.39лв. съгласно уговорен погасителен план
с падеж на първата вноска 05.05.2016г и на последната вноска -05.03.2018г. Съгласно
чл.4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че
лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба .Вещото лице
заключава, че неплатените лизингови вноски по този договор възлизат общо на
207.80лв., който размер е в рамките на заявената искова претенция.Доколкото се
установи, че ищецът е предоставил за ползване на ответника мобилните устройства
във вид , годен за употреба и е изтекъл срокът на лизингови договор , то съдът
намира, че ответникът е следвало да заплати цената на лизинговата вещ.Неоснователно
е възражението на ответника, за липса на уведомяване от страна на кредитора за
настъпила предсрочна изискуемост, тъй като както към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ подадено на 05.07.2018г/ така и към момента на сезиране на съда на
27.12.2018г.срокът на лизинговия договор е бил изтекъл , сумата не е била
платена от абоната нито мобилното устройство
е било върнато на оператора.Това вземане не е погасено по давност, тъй като към датата на подаване
на исковата молба-27.12.2018г., не е изтекла предвидената в чл.11, б.“в“
тригодишна давност.Ето защо направеното от ответника възражение за недължимост
на сумата поради погасяването и по давност е неоснователно.
Предвид изложеното и този иск се
явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен .
По разноските:
Претендират се разноски само за
исковото производство. В настоящото производство ищецът е направил разноски в
общ размер от 805лв./ от които 75лв. ДТ, 180 лв. адвокатско възнаграждение,
300лв. особен представител и 250 лв.за вещо лице/. Ето защо на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от
805лв. разноски по настоящото производство.
Така мотивиран
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на А.А.П. с ЕГН ********** ***,че
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Т. Б.“ЕАД
с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“М. 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор Оле Бьорн
Шулстъд за сумата от 142.78лв.,
представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги , потребени за
периода от 10.03.2016г до 09.08.2016г, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението-05.07.2018г.до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед№1501 от 12.07.2018г за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2751/2018г по
описа на Районен съд –Пазарджик.
ОСЪЖДА
А.А.П. с ЕГН ********** *** да заплати на „Т. Б.“ЕАД с ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление град София, ж.к.“М. 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от изпълнителния директор Оле Бьорн Шулстъд сумата от 207.80 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 18.07.2016г. за мобилно устройство Таблет модел Alcatel
Pixi3 8 4G Blackи по договор за лизинг от 05.04.2016г за мобилно
устройство
Samsung модел Galaxy А3 Black .
ОСЪЖДА А.А.П. с ЕГН ********** *** да заплати на „Т. Б.“ЕАД с ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление град София, ж.к.“М. 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от изпълнителния директор Оле Бьорн Шулстъд сумата от 805 лв. разноски за исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :