Р Е Ш Е Н И Е №1761
гр.Русе, 28.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
районен съд, II-ри гр.с-в,
в публично заседание на 22-ри
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: МИЛЕН П.
при секретаря Т. ПЕТРОВА и в
присъствието на прокурора..............като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 2064 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.422 ГПК.
Ищецът Ю.Ц.П. твърди, че със заявление
по реда на чл.417 ГПК поискал да му се издаде заповед за незабавно изпълнение и
изп.лист срещу Неделчо Д. Неделчев и ответницата Р.И.Ц. за солидарно плащане на сумата от 1750.00 лв., като претенцията му произтичала
от запис на заповед от 17.01.2017г., с падеж- 17.04.2017г., с издател- Неделчев
и поръчител- Ц.. По образуваното ч.гр.д.№ 7642/2018г. по описа на РРС
заявлението било уважено, а в срока по
чл.414 ГПК, Р.Ц. подала възражение, поради което и принудителното изпълнение
било спряно. Предвид изложеното иска от съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 1750.00 лв. -главница по запис на заповед от 17.01.2017г., с падеж- 17.04.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2018г. до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
Ответницата Р.И.Ц. оспорва иска.
Твърди, че същия е недопустим поради
липса на представителна власт на подалия исковата молба процесуален
представител. Навежда твърдения и че поради липса на казуално правоотношение,
процесните суми не се дължат, че е налице изтекла погасителна давност на
задължението на поръчителя на осн.чл.147 ЗЗД и чл.531 ТЗ. Счита, че процесния
запис на заповед е нередовен от външна страна, т.к. не е посочена датата на
извършване на поръчителството. Твърди и
че издателя Неделчев е заплатил част от сумата на ищеца. Моли иска да се
отхвърли, претендира разноски.
Съдът,
като съобрази представените по делото доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№
7642/2018г. по описа на РРС, е представен запис на заповед от 17.01.2017г., с
падеж- 17.04.2017г., с който Неделчо Д. Неделчев се задължава безусловно да
заплати на ищеца сумата от 2000.00 лева. На гърба на записа е отбелязано, че е
заплатена сума от 250.00 лв.
Към отговора на ИМ е приложена вн.б. от
19.03.2019г., видно от която Неделчо Д. Неделчев е заплатил по банкова с/ка на ищеца сумата от
200.00 лв. , с осн. за плащане: по
посочено изп.д./образувано, въз осн на издадения ИЛ по ч.гр.д.№ 7642/2018г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е допустим, предвид подаденото в срок възражение от
ответницата и спазения от ищеца П. законоустановен срок за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Неоснователно е възражението за недопустимост на иска поради липса на представителна
власт на подалия исковата молба процесуален представител на ищеца. По ч.гр.д.№
7642/2018г. е приложено адв. пълномощно, което упълномощава подалия ИМ адв.Д.
да завежда и води делото до окончателното свършване във всички инстанции.
Предвид факта, че производството по чл.
422 ГПК е продължение на заповедното производство, то и съдът счита, че е
налице представителна власт на адв.Д. и по настоящето дело.
По делото не е спорно, че вземането на ищцата
произтича от абстрактна сделка-запис на заповед от 17.01.2017г. За нейната
действителност следва да са налице изискваните от закона реквизити – чл.535 и
536 ТЗ. Съобразно приложената в оригинал ценна книга по ч.гр.д.№ 7642/2018г., съдът приема, че същата е редовна от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение парично задължение. Посочени са
дата и място на издаване, дата на падежа, личните данни на издателя, поръчителя
и на лицето, на което трябва да се плати и безусловното обещание на длъжника да
плати определена сума пари. Липсва поправка в посочените най-отгоре-веднага
след заглавието на документа, дати на издаване и на падеж, които по несъмнен
начин установяват кога е издадена ценната книга и кога настъпва падежът на
паричното задължение, поето с нея. В тази връзка е неоснователно възражението,
направено в отговора на ИМ, че процесния запис на заповед е нередовен от външна
страна, т.к. не е посочена датата на извършване на поръчителството. В нормата на чл.484 ТЗ ясно
и конкретно е посочена формата на поръчителството, т.е. липсва изискване за посочване на дата.
При
редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на
вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател
по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
С
въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за
плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в
производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение
доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните
доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването,
респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В случая страните не въвеждат
твърдения за наличието на каузални правоотношения между тях.Изложеното прави
възражението за недължимост на сумите, поради липса на казуално правоотношение
изцяло неоснователно.
Неоснователно и направеното в отговора
на ИМ възражение и за изтекла
погасителна давност, т.к. срокът по
чл. 531 ТЗ бил изтекъл. Съобразно трайната практика на ВКС/ напр. решение
№ 150/30.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 1552/2015 г., II т. о., определение № 235/
20.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 106/2017 г., I т. о. и др./ относно
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане срещу издателя на запис на
заповед и неговия авалист се прилага специалната тригодишна давност по чл. 531,
ал. 1 ТЗ, която тече от датата на падежа
на записа на заповед, в случая - 17.04.2017г., и изтича на 17.04.2020 г., т.е.
след предявяване на установителния иск за съществуване на вземанията, предмет
на заповедта за изпълнение, който, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, се счита
заведен от момента на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 ГПК, а именно – 09.11.2018
г.
Ответницата прави и възражение за
изтекла погасителна давност на задължението на поръчителя на осн.чл.147 ЗЗД,
което също е изцяло неоснователно. Както е посочено в трайната и
непротиворечива практика на ВКС/вж. решение
№ 185/ 22.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 136/2010 г., II т. о., решение № 216/ 3.01.2017 г. на ВКС по
т. д. № 3204/2015 г., I т. о. и др./
за менителничното
поръчителство не намират приложение разпоредбите на чл. 146, ал. 3, чл. 147 и
чл. 148 ЗЗД поради съществените разлики между задължението на авалиста в
сравнение с поръчителството.
Предвид горното и като съобрази, че по
делото е представен редовен от външна страна запис на заповед, както и факта,
че ответницата не е представила
доказателства, от които да е видно, че е погасил изцяло задължението си, съдът
счита, че положителният установителен иск за съществуване на вземането, предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.д № 7642/2018г.
по описа на РРС, като основателен следва да бъде уважен, но само за сумата от
1550.00 лв. по следните съображения:
От представената вн.б. от 19.03.2019г./л.14/, се установява,
че издателя Неделчо Д. Неделчев е заплатил по банкова с/ка на ищеца сумата от
200.00 лв. , с осн. за плащане: по
посочено изп.д./образувано, въз осн на издадения ИЛ по ч.гр.д.№ 7642/2018г.
Съобразно т.9 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., в производството
по чл. 422 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение
се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. След като се установи, че издателя е заплатил частично сумата от 200.00
лв. по процесния запис на заповед и то не чрез способите на принудителното
изпълнение, искът в тази му част следва да се отхвърли, но като погасен чрез
плащане в хода на процеса/след подаване на заявлението по чл.417 ГПК/.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на
ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно
основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответницата
следва да заплати на ищеца сумата от 325.00 лв. – разноски по ч.гр.д № 7642/2018г.
по описа на РРС/както са претендирани по списък на разноските-л.25/.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест
на ответницата са и разноските, направени в настоящото производство, в размер
на 25.00лв. /както са претендирани по списък на разноските-л.25/.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Р.И.Ц., ЕГН: ********** *** дължи
на Ю.Ц.П., ЕГН: ********** *** сумата от 1550.00 лв.-главница по запис на
заповед от 17.01.2017г., с падеж- 17.04.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.11.2018г. до окончателното й изплащане, за
които суми по ч.гр.д. № 7642/2018 г. по описа
на РРС е
издадена заповед № 4173/19.11.2018 г. за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 1550.00 лв. до 1750.00 лв., като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА
Р.И.Ц., ЕГН: ********** *** да заплати
на Ю.Ц.П., ЕГН: ********** *** сумата от 325.00 лв. – разноски по ч.гр.д № 7642/2018 г. по описа
на РРС и сумата от 25.00
лв.-разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: