№ 18114
гр. София, 08.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20231110103897 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „ЗАЯВИТЕЛ“ ЕООД ЕИК ЕИК за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. Н. Р. ЕГН ********** за вземания в размер на 300,00
лева главница по договор за кредит №4156792 от 28.05.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 25.01.2023 г. до изплащане на вземането, 92,76 лева – възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, 15,24 лева – възнаградителна лихва за периода
03.06.2021 г. до 19.08.2021 г., 21,90 лева – лихва за забава по договора за кредит за периода
03.06.2021 г. до 05.04.2022 г, 42,00 лева – такси за събиране на вземанията, които вземания
са прехвърлени на заявителя договор за цесия от 31.03.2022 г., за което длъжникът е
уведомен по твърдения на заявителя.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва по договора за кредит, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се
отхвърли поради нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост поради
противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК
заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит №4156792 от
28.05.2021 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Г. Н. Р., поради което
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Клаузата от Договора за паричен заем, която вменява на заемополучателя задължение в
3-дневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните три
обезпечения: 1. две физически лица –поръчители, които следва да отговарят на няколко
кумулативно посочени изисквания в т. ч. да имат осигурителен доход в размер над 1000 лв.;
2. банкова гаранция с бенефициер –заемодателя за цялата сума предмет на договора и 3.
одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки е в
противоречие с добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като
от една страна води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя, а от друга страна
вменява на потребителя фактически неизпълними задължения за осигуряване на едно от
трите вида обезпечения в изключително кратък срок. Доколкото е осигурен третия вид
обезпечение следва да се посочи, че е принципно положението поръчителството да е
безвъзмездна сделка и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена
клауза за заплащане на такова. В случая, след служебно извършена справка съдът
констатира, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България“
ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД – кредитор по договора за паричен заем, въз основа на
1
което може да се направи извод, че се касае за „скрито“ възнаграждение за кредитора.
Фактът, че претендираното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
произтича от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора „Изи
Асет Мениджмънт“ АД цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК. С този договор за
поръчителство се преследва забранена от закона цел – създаването на допълнителни разходи
за длъжника и оскъпяване на кредита за него.
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, приложим в настоящия случай, при забава
на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
случая, уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
11.12.2019 г., чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по
своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и
води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.
В случая не може да се приеме, че е налице индивидуално договаряне между страните
по отношение на тази клауза, т. к. за потребителя не е била налице реална възможност да
влияе върху съдържанието й и сам да избере обезпечението, което да предостави на
кредитора, и е бил лишен от възможност да влияе върху избора на юридическото лице, с
което да сключи договор за предоставяне на поръчителство. Поради това следва да се
приеме, че клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство не е уговорена индивидуално, и т. к. не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и
търговеца-поръчител, е неравноправна.
Претендираната такса за събиране на задължението, касае действия по осъществяване
и администриране на служител на кредитора по събиране на просрочени вземания, но тези
действия не представляват допълнителни услуги, предоставени от кредитора във връзка с
договора, а целят осигуряване на изпълнението, и то по принудителен път, поради което
представляват вземания, чието събиране е в противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2
ЗПК. Уговарянето и събирането на посочените разходи по същество цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, според която при забава в плащанията от страна на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Предвид това всяко допълнително предвидено плащане по повод забава на
длъжника представлява заобикаляне на разпоредбата на закона, поради което обосновава
извод за липса на валидно възникнало /въз основа на нищожни договорни клаузи/
задължение на длъжника за сочените вземания за такси.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 19931/25.01.2023 г. на „ЗАЯВИТЕЛ“ ЕООД ЕИК
ЕИК срещу Г. Н. Р. ЕГН ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземания за възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство в размер на 92,76 лева и за такси за събиране на
вземанията в размер на 42,00 лева, които заявителят претенидра по договор за паричен заем
№4156792 от 28.05.2021 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Г. Н. Р..
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2