№ 3692
гр. София , 25.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110137618 по описа за 2021 година
като разгледа гр.д. № 37618 по описа на СРС за 2021г., намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Доколкото ответникът не оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка
между произшествието и вредите, както и техният размер искането на ищеца за допускане
на САТЕ и разпит на един свидетел при режим на призоваване следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът е направил искане по чл.219, ал.1 ГПК за привличане на трето лице
помагач Е, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че при евентуално
уважаване на исковата претенция в неговия патримониум ще възникне регресно вземане
спрямо застрахователя, доколкото риска се носи от последния. Искането е основателно.
Следва да се издаде исканото от ответника съдебно удостоверение, което да послужи
пред СДВР.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ответника трето
лице-помагач – Е с посочен в отговора на исковата молба адрес на управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора към нея писмени
1
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на САТЕ и разпит на
един свидетел при режим на призоваване.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от ответника съдебно удостоверение.
НАСРОЧВА о.с.з за 06.10.2021 г. в 13.50 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от писмения отговор и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 411, ал. 1 КЗ за
признаване на дължимост на сумата от 811,70 лв., представляваща изплатено по застраховка
„Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 13.03.2020 г., ведно
със законната лихва от 05.01.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахованото имущество на стойност 786,70 лв.; твърди, че е изплатил застрахователно
обезщетение в посочения размер, включващо действителните вреди по щетата, както и че
направил разноски за определяне на застрахователното обезщетение в размер на 15 лв.
Сочи, че към момента на настъпване на процесното ПТП ответникът не е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания автомобил, предвид което
регресното вземане на платилия застрахователно обезщетение застраховател възникнало
срещу причинителя на вредата. Излага, че ответникът не е погасил дълга.
Ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че не е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията, тъй като е сключил валиден
застрахователен договор „Гражданска отговорност“ със Е, респ. претенцията следва да е
насочена към неговия застраховател. Не оспорва твърдението, че на 13.03.2020 г. е
управлявал л.а. „...“ с временен рег. № ...., като е реализирал противоправно и виновно ПТП,
при което е било увредено застраховано при ищеца имущество – л.а. „...“ с рег. № ..... Не
оспорва размера на причинените вреди, както и обстоятелството, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти:
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, да е настъпило
събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
2
застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК ненуждаещи се от
доказване са обстоятелствата за съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на лек
автомобил „...“, рег. № ....; настъпило на 13.03.2020 г. застрахователно събитие поради
виновното и противоправно поведение на ответника; както и обстоятелството, че ищецът е
изплатил на застрахования при него водач застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3