РЕШЕНИЕ
гр. София, 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ІІ ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на пети февруари две хиляди и двадесета и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 1490/2020 г.
по описа на СГС, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 279297 от 19.11.2019 г., постановено
по гр. дело № 30971/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 162-ри състав, са отхвърлени
предявените от „Т.С.” ЕАД срещу „С.А.Г.
Г.” ЕООД по реда на чл. 422 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни
искове е правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 424,01
лв., представляваща незаплатена стойност на потребена топлинна енергия през
периода от м. 10.2016 г. до м. 04.2018 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„********, магазин № 18, с абонатен номер *****, за сумата от 63,51 лв., обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.12.2016 г.
- 06.03.2019 г., за сумата от 24,78 лв., такса за дялово разпределение
за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2018 г., както и за сумата от 4,54 лв.,
лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 30.06.2016
г. - 06.03.2019 г., с които суми ответникът неоснователно се е обогатил, и за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.04.2019 г.
по гр.д. № 20044/2019 г. по описа на СРС, 162 състав.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 400,00 лв., разноски в производството.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез
пълномощника си – юриск. А.Т., с надлежно учредена представителна власт по
делото, с оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изтъква,
че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, въпреки отправената покана, поради което същият се е обогатил
със стойността на доставената топлинна енергия до размера на обедняването. Сочи,
че ответното търговско дружество като юридическо лице е „небитов клиент“ по смисъла
на § 1, т. 33а ЗЕ, спрямо когото е приложима разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ, изискваща сключването на писмен
договор като форма за действителност на договора за продажба на топлинна
енергия, какъвто не е бил сключен и което обосновавало отговорността на ответника
единствено на плоскостта на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Поддържа, че трети лица са носители на задължението за заплащане на топлинна
енергия, но само при наличието на договор за продажба на топлинна енергия. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи
предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият - „С.А.Г. Г.” ЕООД, чрез пълномощника си –
адв. Л.И., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата
по подробно изложените съображения и претендира разноски за настоящата съдебна
инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Страните не спорят по отношение на
обстоятелството, че през процесния
период „С.А.Г. Г.“ ЕООД е било собственик на имот, представляващ магазин № 18,
находящ се в гр. София, ж.к. „********, до който ищецът твърди, че е доставял
топлинна енергия. От представените писмени доказателства - договор от
10.10.2011 г. /лист 15 от делото на СРС/, както и от заключението на вещото
лице по изслушаната СТЕ се установява, че сградата - етажна собственост (в
която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.
По конкретно
наведеното в жалбата оплакване следва да се отбележи, че от неоспореното от
страните заключение на вещото лице по изслушаната СТЕ, което настоящият състав на съда
намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява,
че вещото лице е посетило на място имота и е извършило оглед на процесния
недвижим имот - магазин № 18, находящ се в гр. София, ж.к. „********, до който ищецът
твърди, че е доставял топлинна енергия. Същото е констатирало, че в магазина
няма отоплителни тела и не е ползвана топлинна енергия за подгряване на вода
(същата се затопля от бойлер), като обектът има самостоятелен вход и се намира
в самостоятелна сграда, в която отоплението е изключено и която е отделена от
основната сграда (високата част на блока) с дилатационна фуга, през която не
може да се пренася топлинна енергия.
Изложеното налага
обоснован извод, че в процесния недвижим имот - магазин обективно не е имало
потребление на топлинна енергия през процесиите отчетни периоди - нито за отопление
и топла вода, нито за сградна инсталация, тъй като през магазина не минават
хоризонтални или вертикални щрангове, които да са свързани с топлопреносната
мрежа на ищцовото дружество, а преминаването на топлинна енергия от основното
тяло на сградата през дилатационната фуга е невъзможно.
Ето защо е
обоснован извода на първоинстанционния съд, че претендираното количество
топлинна енергия обективно не е била доставяна в процесния имот, съответно че същата
не е била потребена от „С.А.Г. Г.“ ЕООД, поради което предявения по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК главен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е неоснователен, а с
оглед неоснователността на главния иск неоснователен е и акцесорния такъв с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което законосъобразно са били
отхвърлени.
Тъй като крайните изводи на настоящата
съдебна инстанция съвпадат с тези на СРС, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено
При този изход на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 279297
от 19.11.2019 г., постановено по гр. дело № 30971/2019
г. по описа на СРС, І ГО, 162-ри състав.
ОСЪЖДА „Т.С.”
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „С.А.Г. Г.” ЕООД с ЕИК ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 300,00
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: