№ 1451
гр. Бургас, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. Р.
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. Р. Гражданско дело №
20242120104980 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против
Ж. В. Р., за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че дължи
на ищцовото дружество сумата от 245.70 лв. – неплатена стойност на доставена ел. енергия
за периода от 23.10.2023 год. до 22.12.2023 год., ведно с мораторна лихва в размер на 7.01
лв., начислена върху главницата за периода от 12.12.2023 год. до 21.03.2024 год. и законната
лихва върху главницата, начиная от 22.03.2024 год. до окончателното плащане, за които
вземания по ч.гр.д. № *** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им
основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно заседание се поддържат от
пълномощника на ищцовото дружество, който моли за тяхното уважаване, ангажира
доказателства, претендира разноските по делото.
Особеният представител на ответника е оспорил исковете по реда на
чл.131 от ГПК, моли за отхвърлянето им.
От анализа на събраните по делото доказателства се налага извода за
установеност на следните факти:
Представени са 2 бр. фактури, касаещи доставка на електроенергия за кл. №
****, ИТН ***, адрес: гр.К*** за процесния отчетен период, сбора от стойностите на които
възлиза на исковата сума - 245.70 лв.
Според отговор от Община К*, Ж. Р. не е декларирал недвижими имоти на
територията на общината.
1
Гореустановените факти формират у настоящия състав на Бургаския районен
съд убеждение за неоснователност на исковете.
И това е така, понеже въпреки разпределената с доклада на съда
доказателствена тежест, ищецът не съумя да докаже наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните. Липсват доказателства за наличие на писмен договор, а
липсват и доказателства за принадлежността на правото на собственост или ограничено
вещно право върху електроснабдения имот, за да се изведе заключение за евентуално
възникнала ex lege облигационна връзка между страните.
Ето защо, главният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява недоказан, а оттам -
неоснователен, което от своя страна има за своя закономерна последица неоснователност на
акцесорния – по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за дължимост на лихви за забава.
Недължими, при това положение, са и разноските, сторени от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД по ч.гр.д. № *** / 2024 год. на БРС, както и в настоящото
производство.
Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.”Христо Данов” № 37, представлявано от
Ж.С. и М*М* – Д*, предявени против Ж. В. Р. от гр.К*, ул. „*****, ЕГН - **********, за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 245.70 лв. – неплатена стойност на доставена ел. енергия за периода от 23.10.2023
год. до 22.12.2023 год., ведно с мораторна лихва в размер на 7.01 лв., начислена върху
главницата за периода от 12.12.2023 год. до 21.03.2024 год. и законната лихва върху
главницата, начиная от 22.03.2024 год. до окончателното плащане, за които вземания по
ч.гр.д. № *** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2