Присъда по дело №207/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 4
Дата: 8 юли 2021 г. (в сила от 26 юли 2021 г.)
Съдия: Яница Събчева Събева Ченалова
Дело: 20212200200207
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Сливен , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яница С. Събева Ченалова
СъдебниЗахарина Николаева
заседатели:Гомилева
Иван Петков Загоров
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
и прокурора Борислав Николаев Сяров (ОП-Сливен)
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Наказателно дело
от общ характер № 20212200200207 по описа за 2021 година


ПРИСЪДИ:


ПРИЗНАВА подсъдимия ИС. ИЛ. АС. - роден на ******* г. в гр. Сливен,
живущ в ********, български гражданин, средно образование, училищен
медиатор, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 10.11.2020 г. около 18.00 часа на път SLV 1083, на километър 2-ри с
посока на движение Сливен - Бургас в землището на гр. Сливен и извън
същото населено място при управление на собствено моторно превозно
средство - лек автомобил „Опел Астра“ с per. № СН ***** АК нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.21, ал.1 от Закона
1
за движение по пътищата, а именно: “При избиране на скоростта на движение
на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: Категория В — извън населено място - 90
км/ч“, като управлявайки горепосоченото МПС със скорост на движение 120
км/ч, предизвикал ПТП с непосредствено движещия се пред него лек
автомобил „ВАЗ 2104“ с per. № СН **** НС, управляван от Г.С.Р. от с. М.,
общ. К. и по непредпазливост причинил смъртта на пътуващия на задната
седалка в лекия автомобил „ВАЗ 2104“ с per. № СН **** НС С.Д.М., ЕГН:
********** от с. М., общ. К., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“,
предл.1, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК и чл. 58а ал.1 от НК му
НАЛАГА наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА
за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК ЛИШАВА подсъдимия
ИС. ИЛ. АС., с установена по делото самоличност, от право да управлява
МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Вещественото доказателство – лек автомобил марка и модел „Опел
Астра“ рег. № СН ***** АК, оставен на съхранение в ОД на МВР – Сливен,
ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика ИС. ИЛ. АС. или упълномощен негов
представител, след влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия ИС. ИЛ. АС., с установена по делото
самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата от 1607,20
лв., представляваща направени по досъдебното производство разноски.

ОСЪЖДА подсъдимия ИС. ИЛ. АС., с установена по делото
самоличност, да заплати на частния обвинител Н. СТ. Д., сумата от 1000 лв.,
разноски за повереник пред настоящата инстанция.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд,
гр. Бургас в 15-дневен срок, считано от днес.
2

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 4 от 08.07.2021 г., постановена по
НОХД № 207/2021 г. по описа на Окръжен съд – С.

Съдебното производство е образувано по повод внесен от Окръжна
прокуратура гр.С. обвинителен акт по досъдебно производство № 1243/2020
г. по описа на РУ на МВР – С., вх. № 2142/2020 г., пор. № 250/2020 г. по
описа на Окръжна прокуратура – С. против ИС. ИЛ. АС. за престъпление по
чл.343, ал.1, б. „в“ предл.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
С обвинителния акт подс. А. е обвинен в това, че на 10.11.2020 г.
около 18.00 часа на път SLV 1083, на километър 2-ри с посока на движение С.
- Бургас в землището на гр. С. и извън същото населено място при управление
на собствено моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Астра“ с peг.
№ СН ***** АК нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а именно:
“При избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:
Категория В – извън населено място - 90 км/ч“, като управлявайки
горепосоченото МПС със скорост на движение 120 км/ч, предизвикал ПТП с
непосредствено движещия се пред него лек автомобил „ВАЗ *******“ с peг.
№ СН **** НС, управляван от Г.С.Р. от с. М., общ. К. и по непредпазливост
причинил смъртта на пътуващия на задната седалка в лекия автомобил „ВАЗ
*******“ с peг. № СН **** НС С.Д.М., ЕГН: ********** от с. М., общ. К. –
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, предл.1, вр. е чл.342, ал.1 от НК.
Пред СлОС Н. СТ. Д. – дъщеря на постр. С.Д.М. направи своевременно
искане и съдът я конституира в качеството на частен обвинител.
В производството пред СлОС подсъдимият призна всички факти и
обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При
наличие предпоставките на чл. 371, т.2 и сл. от НПК, съдът обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от
подсъдимия, без да събира доказателства относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде ход на съдебното
следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК.
В ход по същество представителят на Окръжна прокуратура – С.
поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и
предявеното обвинение. С оглед процедурата, по която се движи делото
акцентира върху наказанието, което намира за съответно на деянието и дееца.
Предлага да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер близък
до минималния, а именно 3 години „лишаване от свобода“, което да бъде
намалено с една трета и на подсъдимия да се наложи наказание 2 години
1
„лишаване от свобода“. Счита, че наличните добри характеристични данни
дават основание за приложение института на условното осъждане, като
предлага наложеното наказание от 2 години „лишаване от свобода“, да бъде
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 5 години.
Пледира на основание чл.343г от НК подс. А. да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от 5 години.
Повереникът на частния обвинител предлага наказанието на
подсъдимия да бъде определено в размер малко над средния, а именно 4
години и 6 месеца, като акцентира на младата възраст на пострадалия – 53 г. и
самонадеяното поведение на подсъдимия. След редукцията с една трета
пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание 3 години „лишаване от
свобода”, което да бъде отложено за максималния изпитателен срок от 5
години. За срок от 5 години предлага да бъде наложено кумулативното
наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски на доверителката й.
Защитникът на подсъдимия отчита наличните добри характеристични
данни за подсъдимия, както и трудностите, които би изпитвал при
продължително отнемане на правото да управлява МПС. С акцент върху
младата възраст на подсъдимия, обстоятелствата, че има семейство и дете, за
което се грижи и работи като училищен медиатор, моли да бъде наложено
минималното наказание „лишаване от свобода” в размер на 2 години с
изпитателен срок от 4 години. Счита, че доверителят му е направил всичко
възможно на мястото на катастрофата – помогнал е за изваждането на
пострадалия от катастрофиралия автомобил, телефонирал е на тел.112. Не
констатира многобройност на нарушенията по ЗДвП, според справката за
нарушител. Моли за минимален срок на лишаване от право да управлява
МПС.
Подсъдимият И.А. в личната си защита и последната си дума изразява
съжаление за случилото се, изказва съболезнования на близките на
пострадалия и пояснява, че ако отнемането на книжката му е за срок по-дълъг
от 1 година, би останал без работа.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, като
съобрази самопризнанието на подсъдимия относно фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, изявлението му да не се
събират доказателства за тях, както и доводите на страните, Окръжен съд – С.
приема за установени фактите, описани в обвинителния акт. В тази връзка
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. ИС. ИЛ. АС. е роден през 1999 г. в гр. С.. Живее в с. С., общ. С..
Със средно образование е, неженен, работи като училищен медиатор. Не е
2
осъждан.
Подс. ИС. ИЛ. АС. е издържал изпит за правоспособност като водач на
МПС, категория „В“ и „М“, на 15.01.2018 г. и му е издадено от ОД на МВР –
С. СУМПС № ********* от 18.01.2018 г. с валидност до 18.01.2028 г. В
периода от издаването на свидетелството до средата на 2020 г. за извършени
нарушения по ЗДвП, срещу него са издавани три наказателни постановления,
последните две от които с наказание „Глоба“ от по 50 лева. Отнети му са 6
точки от контролния талон. В посочения период, също за нарушения по ЗДвП
са му съставени и четири фиша, отново всички наказание „Глоба“ от по 20
лева. Подс. А. е заплатил наложените му глоби.
На 24.07.2019 г. подс. А. придобил в собственост закупен от баща му и
регистрирал по надлежния ред лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № СН
***** АК. Обичайно управлявал автомобила за придвижване от
местоживеенето си в с. С., общ. С. до общинския център и с оглед на този
факт бил запознат с организацията на движение в гр. С. и околните населени
места.
Към 10.11.2020 г. притежаваното от подс. А. МПС било с преминат по
надлежния ред технически преглед и с валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Същият ден, след 16.00 часа подс. А. посредством
личния си автомобил „Опел Астра“ с peг. № СН ***** АК откарал своя
близка роднина от с. С., общ. С. до кв. „Н.“ в гр. С.. Малко преди 18.00 часа
на 10.11.2020 г. се насочил отново с управлявания от него автомобил без
поставен обезопасителен колан по обратния маршрут, като на предната дясна
седалка на автомобила се намирал неговия шурей свид. И.Г.А. с поставен
обезопасителен колан. Управляваното от подс. А. МПС преминало през
югоизточната част на гр. С. и напуснало границите на населеното място по
път SLV 1083 с посока към разклон за с. С., общ. С., находящ се южно от
селото. Около 18.00 часа на 10.11.2020 г., на прав, сух и неосветен с оглед
настъпващата тъмна част от денонощието участък на км.2-ри от посочения
асфалтов път без неравности, подс. А. в добро здравословно състояние
осъществявал управление на МПС с посока на движение от запад на изток в
дясната лента на пътното платно с включени къси светлини. В нарушение на
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.21, ал.1 от Закона
за движение по пътищата, а именно: “При избиране на скоростта на движение
на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: Категория В – извън населено място – 90
км/ч“, подс. А. управлявал автомобила си със скорост на движение от около
120 км/ч. Поради превишената скорост, автомобилът му бързо започнал да
скъсява дистанцията с преднодвижещото се по същото време, условия и дясна
лента на пътното платно МПС, каквото се явявало лек автомобил „ВАЗ
*******“ с peг. № СН **** НС. Същият бил управляван от правоспособния
като водач на МПС собственик Г.С.Р. с настоящ адрес от с. М., общ. К., с
3
преминат технически преглед и с валидни документи за застраховка
„Гражданска отговорност“. На предна дясна седалка в управлявания от Р.
автомобил се намирал К.С.П., а на задната седалка пострадалия С.Д.М., и
двамата приятели на водача Р. и също живущи в с. М., общ. К. закъдето
всъщност пътували. Р. управлявал автомобила си на къси светлини и
включени габарити със скорост на движение от около 51 км/ч, доколкото в
багажника му бил натоварен закупен от пострадалия М. същия ден в гр. С.
двигател за лек автомобил „Волво“.
Различните скорости на движение на двата автомобила довели до бързо
скъсяване на дистанцията между тях, като подс. А. възприел управлявания
непосредствено пред него от Р. автомобил на разстояние от около 50 метра.
Вече възприемайки го, като опасност подс. А. активирал спирачната система
на автомобила си, която се задействала, но независимо от това последвал
силен удар между изцяло челната част на управлявания от него автомобил и
изцяло задната част на този управляван от Р.. Вследствие удара, лекият
автомобил „ВАЗ“ със силни деформации в задната си част продължил
неуправляемо движението си напред и наляво с достигане до крайната част на
лявата пътна лента и спиране в нея, като превозваният двигател също останал
на пътното платно. Лекият автомобил „Опел“ също със силни деформации, но
в челната си част неуправляемо напуснал платното за движение през дясната
му лента, преустановявайки движение в канавката с храстовидна
растителност. Без сериозни наранявания, подс. А. и спътникът му А. излезли
от автомобила си и се насочили към лекия автомобил „ВАЗ“. Последователно
помогнали на Р. и П. да излязат от автомобила, от който извадили и тялото на
недаващия признаци на живот пострадал М..
Междувременно, в 18.07 часа на 10.11.2020 г. за настъпилото ПТП
първи сигнал на ЕЕН 112 подал от мобилния си телефон с номер **********
свид. Н.Т.Т., който в този момент преминавал с личния си автомобил в
пътния участък без да бъде пряк очевидец на възникналото ПТП, а
единствено възприел деформираните автомобили. Сигнали на ЕЕН 112,
регистрирани от системата в 18.10 часа на 10.11.2020 г. били подадени и от
подс. А. от използвания от него мобилен телефон с номер ********** и от
свид. Й.С.Т. от мобилен телефон с номер **********, като последният не бил
пряк очевидец на настъпилото ПТП.
Въз основа на подадените сигнали, на местопроизшествието
пристигнали последователно екипи на полицията и спешна помощ.
Дежурният автопатрулен екип от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
С. в състав свидетелите С.М.Д. и С.П.Ч. и двамата на длъжност младши
автоконтрольор възприели тялото на починалия М. положено на пътното
платно непосредствено до лекия автомобил „ВАЗ“ с peг. № СН **** НС.
След установяване от тяхна страна на самоличността на всички лица от двете
участвали в ПТП леки автомобили, на водачите им е извършена проверка с
4
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARBB 0066.
Цифровата индикация на уреда не отчела наличие на алкохол в издишания
въздух и от подс. А. и от Г. Р.. Съставен е констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. С оглед получените наранявания от Р. и П., същите били
откарани с автомобил на ЦСМП – С. за преглед. Полицейските служители
запазили местопроизшествието до пристигането на дежурен екип от РУ – С.,
съдебен лекар и автоексперт, при което е извършен оглед на
местопроизшествие с изготвен нарочен протокол с фотоалбум. За
констатираната смърт на пострадалия М., от Община С. е издаден Акт за
смърт № 1405/11.11.2020 г.
От заключението на вещото лице д-р Т.Ч. по извършената в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп №
199/2020 г. е видно, че причината за настъпване на смъртта на С.Д.М. е
получената от него вследствие настъпилото ПТП /при което той се е явявал
пътник на задна седалка в ударен отзад автомобил от друг движещ се зад него
с голяма скорост/ съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош,
гръбначния стълб и корема, от която пострадалият е изпаднал в състояние на
тежък травматичен и хеморагичен шок и дълбока мозъчна кома вследствие
получена значителна черепномозъчна травма. Настъпването на смъртта на М.
е било неизбежно и неминуемо и не е имало възможност за спасяване на
живота му. Локализацията на уврежданията сочи, че най-силни са травмите в
областта на предните повърхности на главата, гръдния кош и корема, както и
в поясния сегмент на гръбначния стълб. Същите отговарят на удряне и
притискане на травмираните области на тялото по вътрешността на
автомобила и неговите деформирали се части. В заключението е прието, че
смъртта на пострадалия М. е в пряка и непосредствена причина от получените
вследствие ПТП телесни наранявания, а механизмът им на причиняване
кореспондира изцяло с установената фактическа обстановка от пътния
инцидент.
Посредством протокол за съдебно-химическа експертиза №
191/25.11.2020 г., извършена от вещо лице М.П. – експерт в НТЛ при ОД на
МВР – С. не е установено наличие на етилов алкохол или друго упойващо
вещество във взетата кръвна проба от трупа на пострадалия М..
От заключенията на вещото лице д-р Й.С. по извършените в хода на
досъдебното производство по писмени данни съдебно-медицински
експертизи №№ 243/2020 г. и 244/2020 г. е видно, че вследствие настъпилото
ПТП пътувалият на предна дясна седалка на лек автомобил „ВАЗ *******“ с
peг. № СН **** НС К.С.П. и водачът на автомобила Г.С.Р. са получили
идентични телесни наранявания в областта на главата със сътресение на
мозъка и без пълна загуба на съзнание довели за всеки един от тях поотделно
до „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ – покриващи
правния характер на леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и
явяващи се несъставомерни.
5
В хода на досъдебното производство е извършена съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р инж. Х.У.. От
заключението й е видно, че скоростта на движение на лекия автомобил „Опел
Астра“ с per. № СН ***** АК управляван от подс. А. преди ПТП е била около
120 км/ч, а тази на лекия автомобил „ВАЗ *******“ с peг. № СН **** НС,
управляван от Р., е била 51 км/ч. При тези скорости на движение на
намиращите се едно след друго МПС в дясната лента на движение, опасната
зона за спиране на лекия автомобил управляван от подсъдимия е била около
129 метра и същият е възприел като опасност непосредствено движещият се
пред него автомобил на разстояние около 50 метра. Доколкото подсъдимият е
управлявал автомобила си със скорост от 120 км/ч без да я намали се е лишил
от техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП. Подобна
възможност изобщо не е съществувала за Р.. Със заключението е прието, че
техническата причина довела до възникване на ПТП е избраната скорост на
движение при управление на МПС от подс. А.. Технически правилно е било
намаляването на скоростта на движение до осигуряване на безопасна
дистанция до преднодвижещия се автомобил.
От приложени по досъдебното производство справки /л. 125-127 от ДП/
е видно, че към 10.11.2020 г. техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ с
фабр. № ARBB 0066, с което са извършени проби на подс. А. и Р. е било
успешно преминало калибровка и респективно показанията му са били в
норма.
От приложените по досъдебното производство справка за съдимост,
декларация за СМПИС и справки с характеристични данни е видно, че подс.
А. не е осъждан и няма криминалистически регистрации. Живее на семейни
начала с А.Г. А.а в с. С., общ.
С., като двамата имат дете на четиригодишна възраст. Работи като
образователен медиатор в ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ в с. С., общ.С. и
оценката за изпълнение на служебните му задължения е положителна.
Притежава лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № СН ***** АК, а
получаваните от него трудови доходи са в месечен размер от 650 лева.
Описван е от околните му, като скромен, отзивчив и неконфликтен.
Изложените фактически обстоятелства се доказват по безспорен и
категоричен начин от събраните в хода на производството доказателства, а
именно: показанията на свидетелите по делото, заключенията на назначените
експертизи /съдебно-медицински, автотехническа, фоноскопна и химически
експертизи/, приложените писмени документи.
Свидетелските показания на И.Г.А., Г.С.Р., К.С.П., С.М.Д., С.П.Ч.,
Й.С.Т., Н.Т.Т. и Н. СТ. Д. съдът намери за последователни, логични,
взаимнодопълващи се, кореспондиращи едни с други и относими към
предмета на доказване. Първите трима свидетели са пътували в
6
катастрофиралите автомобили, като И. А. в автомобила на подсъдимия, а Г. Р.
и К. П. – в автомобила „ВАЗ *******“. Свидетелят А. е възприел лично
обстоятелства, пряко относими към предмета на доказване – времето и
мястото на произшествието, авторството на деянието, разположението на
лицата в двата автомобила, обстоятелствата, при които е настъпило ПТП,
последващите действия на подс. И.А.. Свидетелите Г.С.Р. и К.С.П. дават
информация за причината и направлението на тяхното пътуване и макар да
нямат конкретни спомени от настъпилото ПТП, показанията им са относими
към предмета на делото и установяват важни обстоятелства – кой на кое
място е пътувал в лекия автомобил „ВАЗ *******“, в коя част на платното и
дясната лента се е движил автомобила, че е бил със включени къси светлини
и габаритите му отзад са работили. Свидетелите С.М.Д. и С.П.Ч. са
полицейски служители, посетили местопроизшествието и пресъздават лични
възприятия относно обстановката след пътния инцидент. Й.С.Т. и Н.Т.Т. са
преминали покрай произшествието без да са очевидци на същото и са подали
сигнали на тел.112. Показанията на свид. Н.Д. – дъщеря на постр. С.М. съдът
също намери за относими към предмета на делото, доколкото касаят
отношенията между пострадалия и неговата наследница. Съдът кредитира
горепосочените гласни доказателствени източници, от които се установяват
релевантните за делото факти, приети за установени по-горе.
Заключенията на изготвените по делото експертизи –
съдебномедицински, автотехническа, фоноскопна и химически експертизи –
съдът цени, като намира, че имат съществено значение за изясняване на
обстоятелствата по делото. Заключенията са изготвени от компетентни вещи
лица, в чиито знания, безпристрастност и обективност съдът няма основание
да се съмнява. Пред настоящия състав страните не оспорват заключенията, а
последните са приобщени към материалите по делото по надлежния
процесуален ред.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на пътнотранспортно
произшествие и фотоалбум, копия от документи на леките автомобили, копия
от медицински документи, справки за нарушител/водач, справка за съдимост,
характеристични справки, справка от Районен център 112 – Бургас,
констативен протокол за ПТП и справка за техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабр. № ARBB 0066; справка от Община С.; препис-
извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, декларация за
СМПИС, разписки и др. Писмените доказателствени източници са приложени
и приети като доказателства, намират се в отношение на допълване с
останалите доказателствени материали, не се оспорват от страните и са
приобщени по съответния процесуален ред – чрез прочитането им.
Съдът констатира, че в досъдебното производство подсъдимият –
тогава в качеството на обвиняем, е дал подробни обяснения за случилото се.
7
Описал е механизма на настъпилия инцидент и по същество е направил
самопризнания за извършеното от него. Съдът съобрази тези обяснения в
частта, в която съответстват с останалите кредитирани доказателствени
източници и ги намира за относими към предмета на доказване. Не ги
кредитира само в частта, в която подсъдимият е посочил, че движещият се
пред него автомобил е бил без светлини. В тази част съдът намери за
достоверни показанията на свид. Р., който сочи, че е управлявал автомобила
си на къси светлини и с включени габарити. Такава фактология е описана и в
обвинителния акт. Поради това съдът прие обясненията на подсъдимия в
посочената част като негова защитна позиция. Отделно от това пред
настоящия състав подсъдимият призна всички факти и обстоятелства,
описани в обвинителния акт, поради което обясненията от досъдебното
производство в противоречащите им части съдът изключи като недостоверни.
След анализ на доказателствената съвкупност съдът констатира, че
събраните в досъдебната фаза, приобщени към материалите по делото в
съдебната фаза на процеса, доказателствени източници кореспондират с
направеното от подсъдимия пред съда самопризнание. От тях се извличат по
безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият ИС. ИЛ. АС. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл.343, ал.1, б."в", предл.1 вр. чл.342,
ал.1 от НК, тъй като на 10.11.2020 г. около 18.00 часа на път SLV 1083, на
километър 2-ри с посока на движение С. – Бургас в землището на гр. С. и
извън същото населено място при управление на собствено моторно превозно
средство – лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № СН ***** АК нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.21, ал.1 от Закона
за движение по пътищата, а именно: “При избиране на скоростта на движение
на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: Категория В - извън населено място - 90 км/ч“,
като управлявайки горепосоченото МПС със скорост на движение 120 км/ч,
предизвикал ПТП с непосредствено движещия се пред него лек автомобил
„ВАЗ *******“ с peг. № СН **** НС, управляван от Г.С.Р. от с. М., общ. К. и
по непредпазливост причинил смъртта на пътуващия на задната седалка в
лекия автомобил „ВАЗ *******“ с peг. № СН **** НС С.Д.М., ЕГН:
********** от с. М., общ. К..
От обективна страна категорично от събраните доказателства се
установява, че на инкриминираната дата и място подс. А. е управлявал
процесния лек автомобил „Опел Астра” в нарушение на правилата за
движение по пътищата. Подс. А. е нарушил правилото за движение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като нарушението се изразява в това, че подсъдимият е
8
управлявал лекия автомобил със скорост от 120 км/ч, въпреки че максимално
разрешената скорост на процесния пътен участък е била 90 км/ч. Видно от
заключението на назначената автотехническа експертиза техническа причина,
довела до възникналото пътно-транспортно произшествие е именно
движението на автомобила, управляван от подсъдимия със скорост от 120
км/ч., както преди, така и към момента на удара. Несъмнено движението в
съответната част на денонощието на къси светлини е изисквало стриктно
спазване на правилата за разрешена и съобразена скорост, на които
поведението на подсъдимия не е отговаряло. Той късно е възприел
преднодвижещият се лек автомобил „ВАЗ *******“ – когато разстоянието
между двата автомобила е било около 50 метра и не имал техническа
възможност да спре, предвид високата скорост на движение, опасната зона
при която е 129 м. Поради високата скорост, значително надвишаваща
максимално разрешената в участъка, подсъдимият не успял да намали
своевременно скоростта и да предотврати силен удар с преднодвижения се
лек автомобил. В резултат на този удар са били причинени на пострадалия
С.М. множество несъвместими с живота травматични увреждания. По тези
съображения съдът прие, че в пряка причинна връзка с настъпилия резултат е
допуснатото от подсъдимия нарушение на правилото на чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
а именно движението със 120 км/ч, явяваща се превишена скорост спрямо
максимално разрешена скорост от 90 км/ч. в съответния пътен участък.
Константна е съдебната практика, че значение за правната квалификация на
деянието имат онези нарушения на правилата, които са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен престъпен резултат – в случая превишената
скорост на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил.
Установените по безспорен начин факти, описани по-горе, подкрепени
от доказателствената наличност и признати от подсъдимия като част от
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, обосновават безусловно
извод, че действията на подсъдимия при управлението на процесния лек
автомобил „Опел Астра” и нарушението на правилата за движение по
пътищата, са довели до съставомерния резултат – причиняване смъртта на
постр. С.М.. Правилна с оглед на тези констатации е квалификацията на
деянието по чл.343, ал. 1, б. „в“ предл.1 вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Несъмнено
подс. А. след произшествието е направил зависещото от него за оказване на
помощ на пострадалия М. – помогнал е за изваждане тялото на пострадалия
от лекия автомобил „ВАЗ *******“, телефонирал е на ЕЕН 112. Липсва
основание за прилагане на привилегирования състав по чл.343а, ал.1, б.“б“,
вр. с чл.343, ал.1, б.”в”, предл.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК, доколкото съгласно
последователната съдебна практика, помощ може да бъде оказана само на
живо лице. Съгласно приобщените доказателства, смъртта на пострадалия е
настъпила на мястото на произшествието, а с оглед заключението на
извършената съдебно-медицинска експертиза на труп смъртта на пострадалия
е била неминуема след удара. Тези обстоятелства изключват приложението на
привилегирования състав по чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. с чл.343, ал.1, б.”в”,
9
предл.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК, както е приел и прокурорът с внесения
обвинителен акт.
Деянието е извършено от подс. А. по непредпазливост. Отношението
на подсъдимия към настъпването на общественоопасните последици е
непредпазливо, като се касае за престъпна небрежност. Подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици в резултат на
извършеното от него нарушение на правилата за движение по пътищата,
подробно описано по-горе, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При така установената конкретика съдът намери подс. А. за виновен по
повдигнатото му обвинение, като съобрази събраните по делото
доказателства и самопризнанието на подсъдимия, което кореспондира с
доказателствената съвкупност.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие неправилното
отношение на подсъдимия към правилата за движение по пътищата,
подценяване опасността от движение с превишена скорост.
При индивидуализацията на наложеното на подс. А. наказание, съдът
съобрази принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация и
обуславящите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете високата обществена опасност на извършеното от
подсъдимия деяние, предвид засегнатите важни обществени отношения,
свързани с опазване на човешкия живот при управление на МПС, респ.
спазване на установените правила за управление на МПС. Тази опасност
принципно е взета предвид от законодателя при определяне санкционната
част в специалната разпоредба на материалния закон. В настоящия случай тя
е завишена предвид отнетия живот на човек в разцвета на силите си, както и
предвид високата скорост на движение на лекия автомобил, управляван от
подсъдимия. Разпоредбата на чл.343, ал.1, „в” предл. първо от НК предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 до 6 години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
съдействието, оказано от подсъдимия на разследващите органи във фазата на
досъдебното производство /разказал е подробно за случилото се
непосредствено след инцидента/, съжалението за извършеното, чистото му
съдебно минало. Самопризнанието на подсъдимия не би могло да се отчита
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото
същото е условие за разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК. За
направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на наказанието с
една трета, поради което съдът не може да го отчита отново при
индивидуализация размера на наказанието. Съдът отчете и факта, че
подсъдимият е семеен с малко дете, трудово ангажиран - работи като
училищен медиатор. Липсват данни за каквито и да е извършени от него
криминални прояви – обратно същият съдейства на органите на МВР в
10
тяхната дейност. Не на последно място, съдът съобрази желанието на
подсъдимия да помогне на пострадалия непосредствено след ПТП –
изваждането на пострадалия от автомобила и подаването на сигнал за
инцидента на ЕЕН 112, макар спасяването на живота на пострадалия да е било
невъзможно.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства следва
да вземат предвид допуснатите от подсъдимия като водач на МПС предходни
нарушения на правилата за движение по пътищата, които не са малко предвид
краткия период от време, в който са допуснати; както и несъставомерните, но
настъпили в резултат на ПТП леки телесни повреди на другите лица,
пътували в лекия автомобил „ВАЗ *******“.
Така посочените обстоятелства обосновават извода на съда, че
наказанието за извършеното престъпление следва да се определи при
условията на чл. 54 от НК, отчитайки превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като се индивидуализира на три години „лишаване от свобода”
– в размер между минималния и средния, предвиден в закона за това
престъпление. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът редуцира така
определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия А. наказание в
размер на две години „лишаване от свобода”. Съдът счете, че така отмереното
наказание „лишаване от свобода“ е съответно на деянието и дееца, предвид
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и отговаря
на критерия за справедливост.
Съдът обсъди и възможността за определяне на наказанието на
подсъдимия при условията на чл.55 от НК и стигна до извод, че не са налице
предпоставките за това. Вярно е, че са налице смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, но предвид наличието на отегчаващи такива,
както и настъпилия тежък резултат, съдът прие, че смекчаващите
отговорността обстоятелства не са от съответния характер, за да формират
извод за несъразмерна тежест на предвиденото наказание. Приложението на
този институт би било проява на прекомерна и неоправдана с оглед целите на
наказанието снизходителност и би било в явно противоречие с преследваните
цели на наказанието.
Съдът намери, че за да бъдат постигнати целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК, не е налице необходимост подсъдимият да изтърпява
ефективно наложеното му наказание две години „лишаване от свобода”. В
тази връзка съдът съобрази чистото съдебно минало на подс. А., съжалението
му за случилото се, действията след настъпване на произшествието, добрите
характеристични данни, трудовата му ангажираност, наличието на
ангажименти към семейство и дете. Съдът прецени подсъдимия като личност,
която сама по себе си не разкрива значима обществена опасност, доколкото
извън това престъпление липсват данни за други противообществени прояви.
По тези съображения заключи, че не е необходимо подсъдимият да изтърпява
11
ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода”, а на същият да
бъде дадена възможност да се поправи с отлагане изпълнението на
наказанието за изпитателен срок от 5 години, на основание чл.66 ал.1 от НК.
Съдът определи максималния изпитателен срок, воден от съображения за
завишената обществена опасност на извършеното деяние.
В съответствие с разпоредбата на чл.343 г от НК съдът лиши
подсъдимия А. от правото да управлява МПС за срок от четири години. На
първо място съдът съобрази, че липсва претендираната от защитата
възможност на подсъдимия да бъде наложено това кумулативно наказание в
размер на 1 година. Съдът съобрази разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК,
съгласно която, когато лишаването от права се налага едновременно с
наказание „лишаване от свобода”, неговият срок може да надминава срока на
лишаването от свобода най-много с 3 години. В конкретния случай съдът
наложи наказание лишаване от права в размер надвишаващ леко срока на
наказанието „лишаване от свобода“ преди редукцията, като завиши същото,
ръководен от следните съображения: За кратък период от време подсъдимият
е допуснал и е санкциониран по административен ред за нарушения на
правилата за движение. Движението му при настъпване на конкретното
произшествие е било със скорост значително /с една трета/ превишаваща
максимално разрешената от 90 км/ч. На следващо място поведението на
подсъдимия е лишило от живот пострадалия и е поставило в риск живота на
още четирима души – двама в автомобила “ВАЗ *******“, на които са
причинени само леки телесни повреди, според заключенията на СМЕ,
спътника на подсъдимия – свид. А. и на самия подсъдим. В този смисъл
последиците от допуснатото нарушение на правилата за движение са
значителни, като същите се явяват в градация спрямо предходните нарушения
на правилата за движение, санкционирани по административен ред. Тази
конкретика мотивира съда да наложи наказанието „лишаване от права“ в
размер леко надвишаващ размера на наказанието „лишаване от свобода“
преди редукцията. Предложеният размер от държавното и частното
обвинение на това кумулативно наказание – 5 години, съдът намери за
завишен, предвид вида и характера на упражняваната от подсъдимия трудова
функция и добрите характеристични данни в принципен план. Така
мотивиран съдът наложи наказанието по чл.343г вр. чл.37, ал.1 т.7 от НК в
размер на 4 години.
Определените размери на наложените наказания съдът намира за
справедливи и съответстващи на тежестта и обществената опасност на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно
на подсъдимия към спазване на законите, установените правила и добрите
нрави. Съдът счита, че така определените наказания ще въздействат
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и
други подобни деяния, а освен това ще се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото.
12
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза
на държавата по бюджета на ОД на МВР – С. сумата от 1607,20 лв. за
разноски, направени в досъдебната фаза на процеса.
Съдът осъди подсъдимия да заплати частния обвинител Н. СТ. Д.
сумата от 1000 лв. – разноски за повереник, направени пред първата съдебна
инстанция.
Съдът се произнесе и по вещественото доказателство – лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № СН ***** АК, като разпореди връщането му на
собственика или негов упълномощен представител, след влизане на
присъдата в сила.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
13
Съобщи за изтекли лични данни