Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия ДОНКОВА в. гр. дело
№ 367 по описа за 2018 год., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. ГПК.
С
решение № 41 от 29.03.2018 г., постановено по гр. д. № 791/2016 г. на С.ския районен съд, на основание чл.32, ал.2 ЗС, е извършено
разпределение на ползването на съсобствения между П.П.А. и И.Д.Ф. недвижим имот: УПИ XIV-1948 в кв.128 по плана на гр. С.,
при описани съседи, с площ
Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното
производство, с искане за неговата отмяна и постановяване на ново по същество,
с което разпределението на ползването да се извърши съобразно предложения
вариант в основната съдебно-техническа експертиза и да се отхвърлят исковете за
заплащане на обезщетения за вреди, тъй като не е установено тяхното
настъпване.
Ответникът
по жалба оспорва същата.
Софийски окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид изложените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирано да
обжалва решението лице и отговаря на изискванията
на чл.260, т.1,
т.2, т.4 и т.7 и чл.261 от ГПК, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран иск с правно
основание чл.32, ал.2 от Закона за
собствеността и искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е собственик на
1/6 ид. част по силата на наследствено правоприемство от поземлен имот с идентификатор 65231.908.199
по кадастралната карта на гр. С. и индивидуален собственик на втори етаж от
жилищната сграда, построена в същия. Посочва,
че ответникът е собственик на останалите 5/6 ид. ч.
от поземления имот и на първия етаж от жилищната сграда. Тъй като страните
доброволно не успели да си разпределят ползването на съсобствения
им имот, иска от съда да извърши разпределението. Твърди също така, че
ответникът е спрял питейната вода по общия водопровод, което е наложило
изграждането на ново самостоятелно отклонение и външен водопровод до втория етаж,
в резултат на което е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за изграждане
на самостоятелно водопроводно отклонение в имота, за издаване на разрешение от
общината за прокопаване на тротоарната настилка и за закупуване на инструменти
за извършване на ръчно прокопаване на изкоп за полагане на новия водопровод,
възлизащи на сума в общ размер от 508 лв., както и неимуществени вреди от
описаното противоправно поведение в размер на
5 000 лв.
Ответникът е изразил в
срока за отговор становище, с което е оспорил исковете по чл.45 ЗЗД. Твърди, че не е извършил противоправни действия, с които да причинил вреди на ищеца.
Видно от
нотариален акт № 6, том IБ, дело № 8/2000 г., издаден на
основание чл.483 от ГПК (отм.), И.Д.Ф. е признат за собственик на основание
наследствено правоприемство на 1/6 ид. ч. от УПИ XIV-1948 в кв.128 по плана на гр. С.. По
силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 44, том 5, н. д. №
1655/1993 г., ищецът е придобил
правото на собственост върху втория етаж от масивната жилищна сграда, построена
в гореописания имот.
Ответникът
се легитимира като собственик на първия етаж от масивната жилищна сграда,
построена в имота, както и на масивен гараж, находящ
се в същия, на основание договор за дарение, сключен с нотариален акт № 129,
т.4, н. д. № 1986 от 13.09.1993 г., както и е индивидуален собственик на сграда
с идентификатор № 65231.908.199.2, представляваща сграда за търговия
/констативен нотариален акт № 99 от 11.05.2016 г. и акт за узаконяване № 053 от
15.12.2003 г., според който сградата е била изградена като незаконен строеж/. Притежава
и правото на собственост върху 5/6 ид. ч. от УПИ
XIV-1948 в кв.128 по плана на населеното място /видно от нотариален акт № 9,
т.1А от 15.03.2000 г. за дарение на недвижим имот/.
Изготвените в първоинстанционното производство
основна съдебно-техническа експертиза и допълнителна експертиза от 14.08.2017
г. не са били приети в първоинстанционното
производство поради неизпълнение на поставените задачи. По искане на ищеца е
било допуснато изслушване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, като
единственото прието по делото заключение е допълнителното заключение от
09.11.2017 г. В същото са отчетени квотите в съсобствеността на страните, както
и притежаваните от тях етажи от жилищната сграда, представляващи самостоятелни
обекти и наличието на сгради, представляващи индивидуална собственост на
ответника. При определяне на частта с площ от
От
приложените фактури и фискален бон се установява, че ищецът е заплатил сумата
507,45 лв. за изграждане на нов водопровод.
Според
показанията на свидетелите А.и Б., ангажирани от ищеца, водата за втория
жилищен етаж, ползван от него, е била спряна в продължение на около 3-4 години.
Налагало се е да налива вода от жилището на първия свидетел, която е пренасял с
туби. Изпитвал е неудобство и притеснения.
Видно от
показанията на свидетеля Б., посочен от ответника, ищецът не живее постоянно в
имота; липсата на вода на втория етаж, който обитава се дължи на слабото
налягане.
При така установената фактическа
обстановка, въззивният съд, намира от правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Въззивният съд намира в тази връзка, че обжалваното решение
е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е правилно в частта по
предявения иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС и частично неправилно по
предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС
Правата на страните
в съсобствеността върху дворното място са безспорно установени: 1/6 ид. ч. за ищеца и 5/6 ид. ч. за
ответника. Разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗС допуска съдебната
намеса при възникнал между съсобствениците спор по използването на общата вещ.
Наличието на спор в случая е установено от изразените становища на страните. Разпределението
на ползването следва да бъде извършено съобразно предложения от допълнителната
експертиза вариант първи, изобразен на скицата към същата. Този вариант за
разпределение е най-подходящ, тъй като съответства на притежаваните от страните
идеални части в съсобствеността върху дворното място, съобразен е със
съществуващите постройки –жилищна сграда в етажна собственост и постройки,
индивидуална собственост на ответника. При наличие на съсобственост върху едно
дворно място всеки съсобственик съгласно чл.31,ал.2 ЗС може да ползва съсобствения имот според неговото предназначение без да
пречи на останалите съсобственици да си служат с имота според правата им. Ако
един от съсобствениците застрои част от съсобствения
имот без в негова полза да е учредено право на строеж и сам ползва построеното,
при спор за разпределение на ползването това обстоятелство следва да бъде
отчетено, за да може и на останалите съсобственици да се определи за ползване
такава част от имота, която да съответства на техните права в съсобствеността.
Ползването на постройка на допълващо застрояване само от единия съсобственик не
може да обуслови извод за намаляване дела за ползване на другия съсобственик. Личното
ползуване на постройки на допълващо застрояване само
от някои от съсобствениците следва да бъде отчетено от съда при извършване на
разпределението на ползването на дворното място, като площта на постройките
бъде включена в полагащия им се за ползване дял от имота. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за включване на тази площ в площта,
определена за ползване от жалбоподателя. Действително в решение № 252 от
25.11.2014 г. по гр. д. № 933/2014 г. на ВКС, І г. о. се приема, че при
наличието на сграда, изградена от един от съсобствениците въз основа на
учредено право на строеж, теренът под сградата не следва да се разпределя по
чл. 32, ал.2 ЗС, тъй като на разпределяне по този ред подлежи ползването на
незастроената част от съсобствения терен извън
усвоената за законно построената сграда. На приспадане подлежи обаче площта,
заета от постройки, изградени и ползвани само от някой от съсобствениците, без
в негова полза да е учредено право на строеж, каквато е именно настоящата
хипотеза /решение № 94 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 897/12 г. на ВКС, ІІ г. о.,
решение № 51 от 07.05.2013 г. по гр. д. № 764/12 г. на ВКС, ІІ г.о., решение №
99 от 23.05.2013 г. по гр. д. № 509/2012 г. на ІІ г.о./.
Направените от настоящата инстанция изводи
съвпадат изцяло с тези на районния съд в частта по иска с правно основание
чл.32, ал.2 ЗС, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По исковете
с правно основание чл.45 ЗЗД.
Фактическият
състав, пораждащ правоотношението с източник непозволено увреждане, включва
следните елементи: противоправно поведение, вреда,
причинна връзка между поведението и вредата, вина. Правонарушението /противоправното поведение/ като основание на деликтната отговорност в случая представлява засягане на
обекта на притежаваното от ищеца право на собственост върху водопровода в
жилищната сграда като нейна обща част. Налице е и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Тъй като вината на делинквента се презумира - чл.45, ал.2 ЗЗД, трябва да се приеме, че е
налице и този елемент от фактическия състав /презумцията
не е оборена от ответника/. Обезщетяването на претърпените загуби – направени
разходи за изграждане на нов водопровод, включва възстановяването им. Същите
възлизат на сумата 507,45 лв., установена с писмени доказателства.
Неимуществените вреди, причинени на ищеца, следва да бъдат компенсирани със
заплащането на сумата 500 лв., която е достатъчна да обезщети причинените
неудобства. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, които засегнатите блага са имали за своя притежател. Тя се извежда
от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики
– характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет.
Искът е неоснователен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
5 000 лв., в която част обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови ново по същество, с което искът да се отхвърли за
разликата от 4 500 лв. Решението подлежи на отмяна и в частта, с която са
присъдени разноски за разликата над 260 лв.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят има право на разноски съразмерно на
уважената част от въззивната жалба в размер на 805
лв. /за държавна такса и адвокатско възнаграждение/.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 41 от 29.03.2018 г.,
постановено по гр. д. № 791/2016 г. на С.ския районен
съд, в ЧАСТТА, с която на основание чл.45 във вр. с
чл.52 ЗЗД П.П.А. е осъден да заплати на И.Д.Ф. сумата
4 500 лв., представляваща разликата над сумата от 500 лв. до присъдения размер
от 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от следното непозволено
увреждане: спиране на водата и отнемане достъпа до спирателния кран за
собствения на ищеца втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда с
идентификатор 65231.908.199, построена в гореописания имот, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2016 г. до окончателното й
изплащане, както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца за
разликата над 260 лв. до 961 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.Ф. срещу П.П.А. иск
с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 ЗЗД за
заплащане на сумата 4 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от следното непозволено увреждане: спиране на водата и отнемане достъпа
до спирателния кран за собствения на ищеца втори жилищен етаж от масивна
жилищна сграда с идентификатор 65231.908.199, построена в гореописания имот,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2016 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТТА, с която
на основание чл.32, ал.2 ЗС е извършено разпределение на ползването на съсобствения между страните имот, както и в ЧАСТТА, с която
П.П.А. е осъден да заплати на И.Д.Ф. сумата 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 507,45 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от
посочената по-горе дата до окончателното изплащане на главниците, както и в
частта, с която са присъдени разноски в размер на 260 лв.
Осъжда И.Д.Ф. със съдебен адрес:***,
адв. Н.К., да заплати на П.П.А.
***, направените по делото сумата 805 лв., представляваща направени разноски във въззивното
производство, съразмерно на уважената част от жалбата.
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.