Решение по дело №901/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………../02.07.

Година 2021

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав

на двадесет и осми април

Година 2021

в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                                      Весела Станчева                                               като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 901 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 60 ал. 1 т. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) и евентуален иск за връщане на полученото.

 

Производството е образувано по искане на синдика на „К. Т.Б.“ АД – в несъстоятелност срещу „А.-Л.“ ЕООД. Ищецът твърди, че на 16.08.2011 г. между „К. Т.Б.“ АД и ответника „А.-Л.” ЕООД е сключен договор за дарение, по силата на който на същата дата по сметка на ответника е преведена сумата 10 000 лв. Сочи се, че сделката е извършена в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността с намерение да се увредят кредиторите. Иска се сделката да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

В отговора си по исковата молба ответникът „А.“ ЕООД, представляван от адв. В.В., оспорва предявения иск. Застъпена е теза, че регламентираният порок на сделката след сключване на договора за дарение, съответно към датата на откриване на производството по несъстоятелност не е в състояние да рефлектира върху договора. Навежда и довод, че нормата на чл. 60 ал. 1 т. 3 ЗБН не касае безвъзмездна сделка, доколкото средството за атакуването й е изрично разписано в чл. 60 ал. 1 т. 1 ЗБН. Оспорва и твърдяното намерение за увреждане като твърди, че целта на извършеното дарение е да бъде формиран нов бранд за България като родината на първата истинска цивилизация в Европа. С дарените средства е финансирана международна морска експедиция и са направени открития, получили сезационно развитие. Създаденият филм е провокирал интерес към темата и у National geographic channel, създали филм с участието на управителя на ответното дружество, наречен „Древните досиета Х: Великият потоп“, чийто успех мотивирал и създаване на втори филм – National Geographic Top 10 Natural Disasters BBC Documentary. Издадена е и книга „Загора-Варна: Скритата суперкултура“ – 2012 г., в която изрично е отразено съдействието на КТБ. Застъпена е теза, че тези обстоятелства опровергават твърдяното намерение за увреждане на кредиторите на банката. Смята, че знание за увреждащо действие на договора за дарение е изключено и предвид обявяването на КТБ за банка на годината и огласяваната оценка като най-бързо развиваща се банка в различни престижни класации и форуми. Смята, че реализираният проект е допринесъл за формирания имидж на банката.

В допълнителната си искова молба ищецът навежда довод, че законът установява средство за възстановяване на неправомерно източени активи от несъстоятелната банка при безвъзмездни сделки. Застъпва теза, че с факта на разпореждане с имущество без да е получена насрещна престация се осуетява или затруднява осъществяването на правата на кредиторите въпреки задължението на банката да зачита интересите на своите вложители според специалната правна уредба, регламентираща дейността й. Смята дарението за нетипична банкова практика и понеже банката не получава насрещна престация, имуществото й намалява и затруднява удовлетворяването на кредиторите на масата на несъстоятелността. Позовава се и на липсващ анализ как дарението се е отразило на финансовото състояние на банката като цяло.

В отговор по допълнителната искова молба адв. В. застъпва теза, че ищецът дължи да докаже твърдяното намерение, което смята за изводимо от обстоятелствата, обкръжаващи извършеното действие. Оспорва в случая да са налице дори и индиции в тази насока.

При условията на евентуалност, обусловена от уважаване на отменителния иск, ищецът претендира и връщане на сумата – иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, който предполага да бъде установено в процеса получена от ответника сума и отсъствие на зачетена от правния ред причина за получаване на сумата.

В отговора на исковата молба се твърди причината за получаване на сумата да е желано подпомагане на подготовката и реализацията на част от изследването по научно-изследователски проект за първата европейска цивилизация. Смята и за установена политика и практика в България банките да се ангажират със социално значими проекти, спонсорирайки мероприятия в сферата на българската култура, духовност и спорт.

            В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. К., поддържа исковете.

            Процесуалният представител на ответника – адв. В. застъпва теза, че не е доказано кредиторите на банката да са увредени от процесния договор за дарение и то към датата на сключването му през 2011 г. като сочи, че към този момент К. Т.Б. е една от най-популярните банки в България.

Като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:

По делото не се спори, че на 16.08.2011 г. писмено е изразено съгласие, че „К. Т.Б.“ АД дарява на „А.“ ЕООД парични средства в размер на 10000 лв. с цел да бъдат използвани за създаването на филм и публикуването на три тома с резултатите от изследването по научно-изследователски проект за първата европейска цивилизация, развила се по западния бряг на Черно море.

Няма и спор, че сумата е изплатена на 23.08.2011 г.

            При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 60 ал. 1 т. 3 ЗБН

 

Законът овластява синдика като орган на масата на несъстоятелността на банкова институция да оспори сделка или действие, извършено в период до 5 години преди началната дата на неплатежоспособност, ако са извършени с намерение да бъдат увредени кредиторите на банката. Законът признава относителна недействителност на тази сделка спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността и доколкото предполага промяна в правната действителност искът придобива конститутивен характер. Това налага при установяване съдържанието на подлежащото на реализация право нормата да бъде тълкувана стриктно.

            Настоящият състав приема, че Определение № 2090/29.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2634/2020 г. го обвързва с даденото разрешение на процесуалния въпрос – предпоставките за развитие на производството по делото при посочените от ищеца страни. Извън този обхват остават наведените в определението съображения за съдържанието на чл. 60 ал. 1 т. 3 ЗБН, което настоящият състав е ангажиран да изследва пряко.

            Законодателят еднозначно разграничава безвъзмездната сделка, т.е. разпореждане с права без получаване на насрещна престация – чл. 60 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗБН от изрично обособената като самостоятелна хипотезата на следващата точка 3. Това разграничение еднозначно сочи на извод, че намерението за увреждане не следва от съдържанието на сделката, а от специфичен субективен елемент – намерение за увреждане. С други думи, същественият елемент, относим към всяка сделка, включително и когато е безвъзмездна, е субективният елемент, който обосновава и предвидения по-дълъг времеви период на приложение – 5 години за разлика от предвидения за безвъзмездните сделки 3-годишен период. Договорът за дарение макар и да не обуславя насреща имуществена престация отразява присъщата за него цел – проява на щедрост. Дарителят се разпорежда със свое имущество в полза на надарения, а процесният договор отразява и конкретната цел на дарителя – да подпомогне реализацията на изследователски проект. Следователно макар и по силата на договора банката да не получава материална облага, за да осигури удовлетворяване на кредиторите й, процесният договор се откроява от типичното съдържание на сделката като ангажира дарения да използва сумата по конкретно предназначение. При все, че договорът не отразява задължение за оповестяване на тази щедрост, което е съществен елемент за ненаименования договор за спонсорство, присъщия за този спонсорството ефект е постигнат – проявената от банката щедрост е оповестена в продукт, който може еднозначно да се свърже и с волята на дарителя. Макар и безвъзмездната сделка да е нетипична за банковата институция демонстрацията на щедрост е показателна за финансовата й стабилност и подпомага изграждане на доверие, на която основа именно банката привлича средства, с които да оперира. Затова и изрично оповестената цел на дарените средства при типичната за дарственото правоотношение благодарност от страна на дарения обосновава и оповестеното указание за приноса на банката към реализацията на научно-изследователския проект. Ето защо съдът приема, че освен от съдържанието на оспорваната сделка целта на сделката се потвърждава от предприетите от ответника действия.

Не се установяват каквито и да било обстоятелства, съществували към меродавния в случая момент – 16.08.2011 г., разкриващи намерение за увреждане на кредиторите. Понеже ищецът се основава на този факт, за да атакува чужда сделка, той дължи да го докаже, както е посочено изрично и в доклада по делото. Действително извод за намерението би могло да бъде изведен и от проявена щедрост въпреки невъзможността да бъдат посрещнати задълженията към кредиторите. Ищецът обаче не твърди това, за да бъде анализирано подобно обстоятелство. Законодателят предполага връзка между акта на щедрост с явилото се състояние на неплатежоспособност в хипотезата на чл. 60 ал. 1 т. 1 ЗБН. Както бе посочено вече едва предписаната специална цел в чл. 60 ал. 1 т. 3 ЗБН оправдава приоритет на интересите на кредиторите на масата на несъстоятелността пред този на обогатилия се надарен. Следователно липсата на анализ на въздействието на процесното дарение върху финансовото състояние на банката като цяло не подкрепя, а по-скоро препятства обосновката на твърдяното намерение за увреждане на кредиторите при сключване на сделката.

По изложените съображения предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен.

 

При достигнатия извод за неоснователност на главния иск не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на обусловения – за връщане на получената по договора сума. Доколкото съдът е сезиран с искане за изследване и на тази претенция констатираната пречка следва да бъде огласена и с решението.

 

            По разноските

            Нормата на чл. 81 ГПК свързва изследването на отговорността за разноски от изрично заявено искане. При установения изход от спора искането на ищеца е неоснователно.

            Ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски, поради което безпредметно остава обсъждането дали такива му се дължат.

            Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., изпълняващи правомощията на синдик на „К. Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК **/*****срещу „А.-Л.“ ЕООД иск с правно основание чл. 60 ал. 1 т. 3 ЗБН ,да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите дарение по договор от 16.08.2011 г. на сумата 10 000 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., изпълняващи правомощията на синдик на „К. Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК **/*****срещу „А.-Л.“ ЕООД иск за връщане на сумата от 10 000 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Н.Д. и К.Х.М., изпълняващи правомощията на синдик на „К. Т.Б.“ АД (в несъстоятелност) за присъждане на разноски в производството.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в частта за разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.

 

 

СЪДИЯ: